Представители на местната власт от 11 общини в Южна България, на бизнеса и розопроизводители се събират на 23 февруари в Старосел на работна среща. На нея ще се обсъдят съвместни инициативи във връзка със законодателство на ЕС, което може да окаже негативно въздействие върху сектор етерично-маслени култури. За проблемите в сферата разговаряме с Гергана Андреева - изпълнителен директор на Българска Национална Асоциация Етерични масла, Парфюмерия и Козметика.

- Г-жо Андреева, здравейте! Преди дни кметът на община Казанлък Галина Стоянова алармира, че има опасност Европейската комисия да забрани емблематичното за България розово масло и може да бъде обявено за химическа субстанция. Това слух ли е или има основателни опасения?

- Това не е слух, има съществени основания за изказването, което е направила г-жа Стоянова. Те обаче не датират от днес. Това е едно предложение за ревизия на два регламента на ЕС. Още от 2021 г. започна да се изпраща информация и съответно да влиза в дневния ред на Техническия комитет на CARACAL, който се занимава с регламентите REACH и CLP, контролиращи основно химическата индустрия. Всички химикали попадат в обхвата на разпоредбите на тези два регламента.

Никога до този момент етеричните масла не са били третирани като химически субстанции, вещества и смеси, защото те са натурален естествен продукт от природата и въпреки тяхната сложнокомпонентност на много молекули те не са смеси просто защото са естествени растения.

- Не са получени по изкуствен начин, а са естествени субстрати.

- Точно така, те са естествени субстрати. Да, сложен комплекс от молекули са, но не са смеси и по никакъв начин не са еквивалент и не бива да бъдат третирани като химическите вещества и смеси.

- Твърди се, че ЕК смята да въведе регулация за добиването на розово масло. Какво не им харесва на европейците в българската технология?

- Не е точно така. Добиването на розово масло е технология, която е на над 300 години и още нашите прапрабаби и дядовци са отглеждали и преработвали роза дамасцена и роза алба по технология, която е запазена и до днес. Това е водно-парна дестилация и няма как Европейската комисия да има отношение към този технологичен процес.

- Т.е. нямат претенции?

- Нямат претенции към технологията на добиване на розовото масло.

Казусът с Европейската комисия е в контекста на Зелената сделка. В контекста на Зелената сделка има редица стратегии за устойчивост на определени регулации – водородните емисии, парниковият ефект, отпадните води. Там е и така наречената Стратегия за устойчивост на химикалите, в която по необмислен и неаргументиран повод са попаднали и етерично-маслените култури. Етерични растения се отглеждат в цяла Европа, при нас е розовото и лавандуловото масло, но във Франция също се отглежда лавандула, в Испания и Италия са цитрусовите етерични масла, така че много добре знаят, че тези продукти са земеделски, селскостопански продукти и по никакъв начин не могат да бъдат разглеждани като химически вещества и смеси.

- Направена ли е някаква стъпка от страна на Франция, Испания и България като реакция на това намерение на Европейската комисия?

- Да, още 2021 година, когато нашата асоциация бяхме сигнализирани от нашите европейски партньори, Европейската асоциация на производители и търговци на етерични масла и Международната асоциация на ароматите IFRA, заедно с кметовете на Грас и други отговорни лица се изпратиха становища на вниманието на националните компетентни органи за съответните страни и те от своя страна изпратиха своите становища до ЕК.

У нас за регламента REACH компетентният орган е Министерството на околната среда и водите, а за регламента CLP е Министерство на икономиката – дирекция Техническа хармонизация и защита на потребителите. Те са напълно наясно с този проблем.

- А Министерството на земеделието не сте ли информирали?

- Министерство на земеделието са информирани. Те от своя страна са изпратили своите становища и апели до министерствата на икономиката и на околната среда и водите за защита на този сектор за България, със социално-икономическа обосновка и със съответните аргументи.

Факт е обаче, че от Министерство на околната среда и водите доста неангажиращо подхождат, поне на този етап, въпреки че са изпратили своите становища и са информирали Техническия комитет, участват в CARACAL срещите. Те неглижират социално-икономическия елемент за България и изхождат чисто бюрократично в своите писмени обяснения не само към нас, но и към всички страни в диалога, а именно - че когато се разглеждат комплексните вещества и смеси няма никакво значение социално-икономическия ефект, а се разглежда потенциалната опасност на веществата. Т. е. те би следвало да подходят по-сериозно и ангажиращо, но това е друга тема. Може би вие, като медия, бихте се свързали с отговорните лица, за да чуете и тяхната гледна точка.

Факт е, че в Министерство на земеделието постъпи сигнал от евродепутат по този въпрос, а не в съседното министерство, на две преки по-надолу. Европейските депутати вече са наясно с тази потенциална опасност за класифицирането на етеричните масла като химически вещества и смеси, за разлика от МОСВ.

- Какъв ще бъде ефектът от приравняването на розовото масло с химическите препарати, като белина например?

- Няма как да бъде приравнено, защото Регламент REACH е за класифициране и етикетиране на определени химически вещества, които поддържат едни и същи показатели и характеристики, просто защото те са изкуствено създадени. Това е синтетика – както ги направиш, те са едни и същи. Докато природният продукт не можеш да го модифицираш, това са молекули, които са биологични. Това първо, преди да стане розово масло, е растение, на което влияе почва, влажност, температура - целият този природно-географски комплекс, включително и агротехнически грижи (торене, обработване). Не съществува розово масло, което да е с абсолютно идентични показатели всяка календарна година, да не говорим, че има разлика и в отделните партиди.

Второ, тези регламенти в същността си осъществяват контрол чрез инструмента на рестрикция и ограничаване за влагането на тези химически вещества и смеси в крайни продукти. Което автоматически означава, че ако се приравнявни розовото масло към химическите вещества ще има рестрикция и ограничаване за влагането му в трайни форми. Т.е. те ще приравнят розовото масло с риск за канцерогенен ефект, мутагенен ефект или ендокринен дизруп, което е абсолютно недопустимо за природен продукт, с доказани над 300 ползи за човешкото здраве. Включително няма научна обосновка или аргумент, който да налага приравняването на естествените етерични масла, натурални от природата, към химическите вещества, смеси и субстанции.

- Розовото масло защитена марка ли е за България?

- Розовото масло е първият продукт, след Горнооряховския суджук, 2014 година е защитено географско название. То е вписано в европейския регистър.

В крайна сметка, това е и лобиране от страна на химическата индустрия, която беше доста притисната последните години заради определени тенденции за използване на повече натурални продукти, т.е. заместването на някои химически суровини с естествени.

Етеричните масла сами по себе си са консерванти и биват използвани в някои продукти освен като активна съставка и като консервант. Доста химикали пострадаха последните години и бяха ограничени и в някаква степен това е като ответен удар. В ЕК и ЕП работят хора, които представляват излъчени от определени групи, имат своето влияние и защитават определени интереси.

- Има ли и каква е връзката на козметичната индустрия със замърсяването на въздуха и водите? Твърди се, че това е причината да се наложат тези рестрикции и да се приемат нови регламенти.

- Това по никакъв начин не кореспондира с етеричните масла. Това е друг проблем, който засяга козметичната индустрия, а именно – регламента, свързан с микропластмасите. Има твърдение, за което няма научна обосновка и доказателствен материал, че козметичната индустрия, наравно с фармацевтичната замърсява океаните и моретата с микропластмаса в много голям процент, което изобщо не е така, защото голяма част от продуктите са измиващи, а наночастиците, които се използват в козметичната индустрия, са изключително малко като обем и не могат да бъдат приравнени към това, което причинява автомобилната индустрия, гуми, пластмаси или други. Това е друга битка, различна от тази за етеричните масла. Там също отговорен орган на национално ниво е Министерство на икономиката, дирекция "Техническа хармонизация и защита на потребителите“, на които сме предоставили нашето професионално становище на ниво бранш.

- Нека се върнем на темата за розовото масло. Какво ще се случи с поминъка на хората, ако бъде приета тази нова рестрикция? Колко хора са ангажирани в отглеждането на маслодайните рози?

- Това е абсолютно традиционен отрасъл за нашата страна. От една страна – розопроизводство, от друга – лавандула, маточина, мащерка, мента и прочее. Специално за розопроизводството – има цели географски райони, които се занимават, това е основен поминът, няма друг поминък, освен отглеждането на маслодайна роза. Това са над 3200 земеделски стопани, над 45 000 хектара обработвани розови насаждения. Това са малки семейни стопанства, които изцяло разчитат на този поминък. Районът на Розовата долина – Карлово, Казанлък, Стрелча, Пазарджик, Стара Загора, Брезово, малките населени места се занимават изцяло с отглеждане само на тази култура.

От друга страна, отглеждането на лавандула е не само в Южна България, а и в Северна България. България е на първо място по производство на лавандула, над 700 тона годишно от около 180 000 декара, над 100 преработвателни мощности, с много ангажирани в Добруджа, в Шумен, Разград, към Видин.

- Каква част от населението ще бъде засегната?

- Много голяма част от населението и много голяма част от земята, защото на определени почви не се отглежда всичко, не може да се отглеждат зеленчуци или плодове. Т.е. няма алтернатива. Да не говорим, че това е брутен вътрешен продукт за страната ни и ние сме единствената страна член на Европейския съюз, в която индустриално се занимават с производство на розово масло. Ако това нещо се допусне, означава, че остават третите страни, турското розово масло или иранско, които са с категорично по-различно качество и не се употребяват в луксозната парфюмерия и козметика и в парфюмните композиции, които влизат в най-скъпите парфюми.

- Какъв е делът на розовото масло в БВП на страната?

- Не представлява някакъв голям дял, специално за розовото масло около 30 милиона евро се генерират, отделно е лавандулата, отделно са другите етерични масла. Ние изнасяме над 800 тона етерични масла за цял свят и то с еталон за най-доброто качество. По това, което България изнася, се равняват всички останали. Така, че е категорично недопустимо да бъде зачеркнат като дял от търговския ни стокообмен и изобщо като индустриален сектор в България.

- Какви мерки ще предприеме БНАЕМПК, за да защити сектора?

- Още 2021 година сезирахме националните компетентни органи. Сезирахме евродепутатите, които на ниво Европейска комисия да защитят нашия интерес. 2022 година доста се отлагаха нещата с тази ревизия и нямаше черно на бяло нищо, което да ни притесни и отново да наложи необходимостта от по-активни действия. Виждайки, че на последното работно заседание, което се проведе на 18 януари, този текст продължава да стои в предложението за ревизия на регламентите CLP и REACH, инициирахме разговори и обмяна на информация между кметовете на общините, където този поминък е основен. В крайна сметка те трябва да се погрижат за хората си и имат интерес това да не се случи. Както се казва – отдолу нагоре. След като на ниво министерство няма някаква обратна връзка, считаме, че местната власт може да повлияе на развитието на този проблем с изготвянето на твърдо, аргументирано становище на ниво България, с което всички евродепутати да бъдат ангажирани в Европейската комисия.

- Благодаря за интервюто и успех в начинанието.

- Благодаря и аз.