10:33 / 19.05.2026
227
На 19-ти май отбелязваме Световния ден за борба с възпалителните чревни заболявания (ВЧЗ). Над 3 милиона души в Европа и над 10 милиона по света страдат от възпалителни чревни заболявания. Как да разграничим "нервния стомах" от хронично заболяване? Как се живее с такава диагноза и какво предлага съвременната медицина?
По темата разговаряме в предаването "Здравето на фокус" на Радио ФОКУС с д-р Христов Вълков от Клиниката по гастроентерология в УМБАЛ "Царица Йоанна – ИСУЛ".
Д-р Вълков, какво представляват възпалителните чревни заболявания?
Това са хронични, имуномедиирани заболявания на стомашно-чревния тракт. При тях имунната система атакува собствените си тъкани. Към тази група спадат основно две заболявания: улцерозен колит и болест на Крон. Те са хронични, което означава, че веднъж диагностицирани, съпътстват пациента през целия му живот и към момента няма дефинитивно и окончателно лечение за тях.
Каква е основната разлика между улцерозен колит и болест на Крон?
Разликата е в локализацията и агресивността на процеса. Улцерозният колит засяга само дебелото черво, като винаги започва от правото черво и се разпространява нагоре. Болестта на Крон е по-агресивна, защото може да засегне абсолютно целия гастроинтестинален тракт – от устата, през хранопровода, стомаха, тънкото и дебелото черво.
Кои са най-типичните симптоми на улцерозния колит, на които трябва да се обърне внимание?
Поради засягането на дебелото черво и правото черво, симптомите са по-ясно изявени. Пациентите имат честа диария, която много типично е кървава. Те усещат също така спешна нужда да отидат до тоалетна, като понякога може да се стигне и до изпускане. Изключително важен алармиращ симптом е нощното ходене по голяма нужда.
Защо симптомите при болестта на Крон се откриват по-трудно?
Тъй като болестта може да засегне различни части на тракта, симптоматиката е неспецифична и зависи от локализацията. Ако е засегнато дебелото черво, оплакванията приличат на улцерозен колит. Но ако бъде засегнато тънкото черво, симптоматиката може да се изразява единствено с коремна болка, която продължава много дълго време. Затова тя често се подценява или се бърка с нервен стомах, стрес или хранителен проблем.
Как се поставя диагнозата и лесно ли е това за лекаря специалист?
Диагностиката е комплексна и преминава през няколко етапа. Трябва да се изключат други състояния, които имитират тези заболявания. Диагнозата се поставя на базата на клиничната картина, лабораторни изследвания и образни методи. Златният стандарт е колоноскопията, тоест ендоскопското изследване, без което практически е невъзможно да се постави категорична диагноза.
Изключително важна е ролята на общопрактикуващия лекар, който навреме да насочи пациента към специалист гастроентeролог.
Вследствие на какво се появяват тези заболявания?
Точната причина за появата им не е напълно изяснена. В развитието на възпалителните чревни заболявания играят роля огромен брой фактори, които при определени условия си взаимодействат помежду си. Това са фактори на околната среда, състоянието на имунната система на пациента и дисбиозата, тоест нарушаването на баланса на микрофлората в червата. Лекарите не могат да ограничат само един или два конкретни рискови фактора.
Определящ ли е наследственият фактор за отключването на болестта?
Няма пряка и задължителна наследствена връзка. Данните обаче показват, че ако човек има близък родственик по първа линия с възпалително чревно заболяване, съществува по-висок риск и той да развие такова. Това не означава, че заболяването е абсолютно сигурно, но изисква повишено внимание от страна на лекаря при прегледа.
Може ли храната да бъде виновник за развитието на възпалителни чревни заболявания?
Има несъмнени проучвания, че западноевропейският начин на живот, урбанизацията и консумацията на свръхпреработени храни и продукти от типа на бързото хранене повишават риска. Храната има своята роля, но тя не е основната и единствена причина пациентът да се разболее.
Има ли конкретни храни, които могат да ни предпазят от тези заболявания?
Точни и вълшебни храни няма, нещата не се свеждат до един продукт като киселото мляко например. Важен е целият комплекс от добър начин на живот. Дори човек да има повишен генетичен риск, ако води добър начин на живот, има по-малък риск да развие заболяването. Това включва не само правилно хранене, но и контрол над стреса, редовен спорт и осигуряването на достатъчно сън.
В каква възраст най-често се отключват възпалителните чревни заболявания?
Основно пациентите са млади хора в творчески и активно работоспособна възраст. Това е периодът, в който те градят кариера и създават семейства. Заболяването им влияе силно не само с физическите си проявления, но и на психиката. Много от тях изпитват непрекъсната тревожност и депресия, което прави тези заболявания социално значими.
Може ли диагностициран пациент да води нормален и пълноценен ритъм на живот?
Категорично да, лекарите насърчават пациентите да не приемат диагнозата като нещо страшно. В периода на обостряне е нормално човек да бъде хоспитализиран, да получава лекарства и да си почива. Благодарение на съвременните и много добри медикаменти обаче, огромна част от пациентите влизат в клинична ремисия, при която нямат симптоми. Те могат да работят, да поддържат контакти и да планират създаването на деца без никакъв проблем.
Има ли връзка между възпалителните чревни заболявания и проблеми извън червата?
Да, улцерозният колит и болестта на Крон са системни заболявания, които засягат предимно стомашно-чревния тракт, но могат да се проявят и на други места в тялото. Те могат да предизвикат ставни болки, проблеми с очите и кожни проявления, както и да повлияят на бъбречната и сърдечната функция. Понякога тези извънчревни усложнения се появяват още преди да е поставена диагнозата за червата.
Защо е важен мултидисциплинарният подход при тези пациенти?
Поради системния характер на заболяването, пациентите нямат нужда само от гастроентеролог, а от холистичен подход. Често се налага проследяване от кардиолог, пулмолог, ортопед, офталмолог или дерматолог. Включително има голяма нужда от психолози и психиатри, които да помогнат за справяне с негативното влияние на болестта върху психологическото състояние на хората.
Кое е по-опасно – самото заболяване или късното търсене на медицинска помощ?
Най-опасно е забавянето на диагностиката поради самолечение с диети от интернет или с надеждата, че оплакванията ще преминат сами. При някои пациенти това продължава месеци или година. Колкото по-рано се открие заболяването и колкото по-рано се започне правилното лечение, толкова по-голям е шансът в бъдеще да не се развият тежки усложнения.
Какво трябва да запомнят хората като най-важен съвет от този разговор?
Най-важното е при наличие на дискомфорт, болка или диария, които продължават дълго време и не преминават, веднага да се потърси лекарска помощ. Връзката между пациента и общопрактикуващия лекар е в основата на бързото откриване на проблема. Навременната помощ винаги е от изключително значение за благоприятния изход от заболяването.
