Ген. Константин Попов, председател на Комисията по отбрана в 44 НС, бивш командир на ВВС и началник на отбраната, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“

В навечерието на годината от началото на войната на Русия в Украйна у нас остава актуалният за същия период въпрос: да помагаме ли с оръжие на страната-жертва или да се въздържаме? Наш гост е ген. Константин Попов – председател на Комисията по отбрана в 44-то Народно събрание, бивш командир на ВВС и началник на отбраната. Какво означава една година война в съвременни условия, ген. Попов?

Това са много човешки жертви, много съдби, много усилия, разрушена инфраструктура, голяма човешка трагедия. Но тази война притежава и друга характеристика – тя определя бъдещето на света, определя начина на живот, по който ще живеем. Имам много войни, които са се водили и които имат локално значение. Да си припомним войната в Иран, Ирак и т.н., има много такива. Но този сблъсъкът в Украйна има глобално измерение и поставя въпроса не само за това, какво се случва на фронта, на бойното поле, а поставя и въпроса в какъв свят ще искаме и ще можем да живеем в близките десетилетия, какво ще ни е отношението един към друг, ще има ли надпревара във въоръжаването, ще има ли заплахи от ядрени оръжия, каква икономика ще има, как ще се развива и какъв ще бъде нашият живот като отделни хора и личности.

В какъв свят ще искаме и ще можем да живеем в близките десетилетия? Как ще изглежда той след тази война?

Труден въпрос, труден въпрос, но определено светът ще бъде по-разделен. Ще бъдат поставени под въпрос ценностите, които изповядваме – демокрация, автокрация, по какъв начин ще управляваме живота си. Изходът от тази война, от това, което трудно можем да предскажем вече дори след една година, ще даде донякъде и отговор на тези въпроси. Но определено няма да живеем в света, който познаваме.

По какви сценарии ще продължат военните действия?

Чисто тактически, определено това, което се очаква, това, което се и коментира, това е опит и на Кремъл да продължи ескалацията или да вкарва допълнително сили и средства на бойното поле за овладяване на допълнителни територии, за изтощение на Украйна и в човешки план, и като материална техника и ресурси, като бойна техника с нанасяне на удари по линиите за комуникации. Така че целта е сломяване на решимостта на Украйна за водене на бойни действия. И едновременно с това, разбира се, по друг начин – чрез информационни кампании пък да се срине решимостта на демократичните държави да оказват помощ. Дали това ще се случи – не знам, но никога не трябва да подценяваш противник, опонент, винаги с респект трябва да се отнасяш, включително и при такава огромна, сериозна държава като Русия, която има и огромни ресурси на своя страна и която смятам, че прояви решителност в лицето на Кремъл да постигне целите си. Така че хич няма да е лесно, хич няма да е лесно, за съжаление на хората в Украйна.

Докъде Русия може да разгърне ресурсите си? Коя е червената линия, която в Кремъл може би няма да посмеят да преминат?

Аз се надявам да не преминат линията за употреба на тактическо ядрено оръжие. Да, този въпрос леко отшумя, но в изказванията на руския президент преди няколко дена отново стана въпрос за ядрени оръжия и това е наистина нещо, което трябва да тревожи. Не трябва да се преминава тази червена линия в никакъв случай. Аз предполагам, че тя няма да бъде премината просто защото няма никакво основание. С използването на тактическо ядрено оръжие може да решиш някакъв тактически проблем. И какво от това, като след това загубиш на стратегическо ниво битката и целият свят ще застане срещу теб. Така че не смятам, че може да се стигне до там, но все пак, все пак човек трябва да си прави съответните изводи за тези, които вземат решението в Кремъл.

Какви са големите уроци досега от тази война?

Уроците следват един след друг. Първо, че когато стане въпрос за война, цялото общество трябва да е готово да защитава родината си, къщите си, семействата си, хората си, начина на живот. А това се възпитава, възпитава се и в училище, и в семейство, и на работното място, и в усещането за това, че ще живееш там, където ти искаш, и на мястото, което ти обичаш. Второ, когато става въпрос за война, това не е работа единствено и само на Министерството на отбраната. Включват се всички институции в държавата, на държавното управление и те трябва да имат нагласата, че такава опасност съществува и че трябва да се готвим за нея. Трето, че трябва да се готвим доста по-рано, а не когато войските са на границата, защото става въпрос за въоръжение и екипировка, подготовка, инфраструктура и много други неща. И четвърто, че наистина трябва да имаш добри и надеждни съюзници, които в нужда да ти имат доверие и да могат да ти оказват помощ. На тактическо ниво очевидно масовата война се доказа, че не е изключена. Такива специални операции могат да се провеждат, но виждаме, че войната може да има голяма разрушителна сила, с включване на много хора, огромен човешки потенциал, който трябва да има съответната подготовка, че трябва да имаш ново въоръжение, нова техника и достатъчно ресурси за това. Войната в Украйна, разбира се, дава и много други отговори за използване на високоточни оръжия, на артилерията, на системите за залпов огън, но в чисто тактическо отношение някак си винаги забравяме за информацията, за информацията, която се предоставя на командирите за вземане на съответните решения, особено когато тя се разгръща на огромни територии, когато няма достатъчно възможност да бяга някой с катушка и да опъва жицата, както по време на Втората световна война. Така че информацията, която е ключова поне в такива военни действия, е изключително, изключително важна. Мога да продължа и много още по този въпрос, но най-важното, което е – това са хората и техните лидери, които могат да ги поведат, за да защитят родината си.

Как се готвят Българските въоръжени сили за потенциални военни действия, г-н генерал? Готова ли е Българската армия, в какво състояние, в каква кондиция е? И най-важният въпрос – нейните лидери, имам предвид и президентът Румен Радев, и военният министър Димитър Стоянов, наясно ли са в каква ситуация реално се намираме?

Е, в това няма никакво съмнение, абсолютно са наясно. Тук не става въпрос за никакво предположение. Между другото, подготвя се и доклад за състоянието на отбраната, който най-вероятно ще видим скоро. Видяхме изказването и на началника на отбраната Евтим Евтимов на форума, който се проведе вчера. Да, хората във Въоръжените сили и традиционно, и сега полагат необходимите усилия,  имат своята загриженост, и изпълняват служебните си задължения, и се готвят така, както могат, разбира се, с многото условности, свързани с осигуряването на ресурсите. За съжаление, не беше приет бюджет – казвам го с искрено съжаление. И в този бюджет, неприет, очевидно има подценяване на системата за отбрана, защото не беше осигурено така желаното от хората в армията, от Министерството на отбраната ресурсно осигуряване за модернизация, за подготовка на личния състав, за мотивиране на личен състав и т.н. Ние разполагаме със стария бюджет, съгласно който няма никакво увеличение, независимо че вече една година географски ние сме на границата на войната.

Темата обаче за предоставяне на муниции и въоръжение на Украйна е в центъра на дискусиите у нас почти веднага след началото на войната – да изпратим или не военна помощ. В крайна сметка парламентът гласува такава помощ, но на 3 ноември миналата година списъкът, по който трябваше да я предоставим, бе засекретен, а вече напоследък и главнокомандващият на Българската армия, президентът Румен Радев и военният  министър Димитър Стоянов са единодушни, че повече такава помощ няма да се предоставя. Как звучи такъв отказ, при положение че страната ни е член на отбранителен съюз, който е взел обратното решение?

Първо трябва да си припомним как се казваше, че ако се изпрати оръжие, ние ще бъдем въвлечени във войната. Това, извинете ме, е тотално невярно, защото ето – изпратихме и сега трябва да дадем отговор: във война ли сме, не сме ли. Най-вероятно не сме. Второ, не виждам как ще сме във война, след като тези, които според нас водят война – Русия например, казва, че те провеждат специална операция на територията на чужда държава. Значи те не водят война, а пък ние щяхме да бъдем въвлечени във война. Така че тук има много и ясна позиция: да, това, че предоставяме оръжие на страната, която е атакувана, бомбардирана, унищожавана, не подлежи на съмнение. Трябва да се помага, трябва да се помага. Дали е достатъчно – наистина не може да се даде отговор, но това ще се разбере в бъдеще. Само да не се окаже, че след няколко години ние ще плащаме луди пари, за да унищожаваме въоръжение, муниции, които са с изтекъл ресурс. Аз смятам, че на страдащите хора, които трябва да се защитават, трябва да се оказва помощ и добър пример за това беше как се мобилизираха българите, събираха дарения и независимо че страдат от инфлация, виждате, какви са цените по магазините, говорим, че сме най-бедната държава, ние помогнахме на страдащите в Турция. Да, така трябва да се прави. Това говори за човещина, това говори за човешко достойнство и това означава, че когато пък ти си в такова положение, ще очакваш съответната помощ, защото политиката трябва да има своите честни измерения, трябва да има доверие. Ако няма такова доверие, тогава думите започват да губят значение. Каквото и да разправяш, никой не те слуша, и тогава се губи смисълът на словото, което би трябвало да е първо. Ние знаем какво става, когато хората започват да говорят на различни езици – тогава Вавилонската кула пада. Така че нашите взаимоотношения трябва да се градят на доверие.

Генерал Попов, според президента Радев не сме в състояние да отделим от запасите на армията в момента, "защото няма да получим нищо в замяна“ – цитирам думите дословно на държавния глава. Според военния министър възможностите ни в момента са такива, че не можем да доставим друго въоръжение. Вие имате широк поглед върху състоянието на армията, познавате добре и измеренията на евроатлантическата солидарност – адекватно ли е такова поведение и отговаря ли то на действителността?

За да се отговори на тоя въпрос, първо трябва да знаем, какво сме изпратили. Ако сме изпратили много, ако сме завършили с всичките ресурси, едно такова твърдение може да се приеме, че е вярно. Но тук трябва да се повдигне и другият въпрос. Беше казано нещо много интересно, което може би убягна от нашето внимание – че всъщност сме "изпуснали възможността“ при изпращане на техника за Украйна да получим нова такава от нашите съюзници. И тук веднага възниква въпросът: ако е имало такава възможност, ако е имало такава информация, кой с каква цел е спрял модернизацията на Българската армия? Дали е имало проблем в това, че не са знаели тези, които взимат решения, не им е докладвано, или те са взели еднолично такова решение? Носят ли отговорност и каква отговорност? Да, темата с оръжието е интересна, има много гледни точки. Между другото, трябва да се уважават всички гледни точки. Историята ще покаже, как сме се представили, дали сме били честни, почтени, тази почтеност дали ще ни се възнагради, или не; дали ще стоим свенливо в ъгъла като наказан ученик, или ще ходим с гордо вдигната глава. Но нека този разговор да го оставим за в бъдеще.

Понеже отворихте темата за възможността за модернизиране на армията срещу предоставяне на оръжие за Украйна, трябва да отбележим, че такава е започнала да съществува още през 2014 г. след анексията на Крим, това твърдят откъслечните информации, с които като журналисти разполагаме. Но въпросните възможности се засилват особено през последната година и половина. Защо България не е откликнала? За нас това е големият въпрос. Има и още нещо – президентът Радев каза тези дни, че немалка част от политическите партии у нас гледат на Въоръжените сили не като гарант за сигурността на страната, а като донор за Въоръжените сили на Украйна.

Не бих искал да коментирам президента Радев. Аз смятам обаче, че наистина в това политическо безвремие темата за отбраната не е вече приоритет за много от политическите лидери и за голяма част от нашия политически елит. И дори има някакво приспиване по темата за войната в Украйна. Като че ли свикнахме – нека те да си воюват, ние тук да се постараем да вземем властта. Според мен държавническото мислене, държавническият начин на действие е да видим в този прозорец, който се е отворил, ние как ще развиваме икономиката, доставките, социалната политика, как ще работим с нашите съюзници, какво ще бъде отношението ни към света, към войната и към съществуването ни. Много тежки въпроси. На тези въпроси все още никой не се наема да даде отговор. А след като се затвори този прозорец от три-четири години, може да бъде късно да искаме като държава да заемем по-добри позиции, които ни се полагат и които заслужаваме, и които сме длъжни да заемем заради нас самите, заради българите, за да бъдем горди, достойни хора, членове на демократичната общност.

Получава се така, г-н генерал, че България се оказва разкъсвана между своята евроатлантическа солидарност и реалното политическо нежелание на страната да се изправи срещу Русия. За съжаление, това е изводът, който се налага. Но така не попадаме ли в маргиналната позиция сред съюзниците?

Възможно е, възможно е. Да, аз споделих, че като че ли сме се разделили на отбори "Левски“ и "Ботев“ и няма значение какъв е резултатът, важното е да се мразят, което е изключително жалко. Ще видим по какъв начин нашият политически елит ще се представи оттук нататък, но е очевидно, че този политически елит трябва да полага много сериозни усилия. Не ми се иска нашият политически елит да изглежда по този начин, както са го казали – чужд сред свои, свой чрез чужди, въпреки че така се характеризира една много уважавана от мен професия, но за политиците, те трябва да имат вярната визия и отговорност накъде водят държавата.

Дали страната ни разполага с необходимите канали за информация, за да може съответно и властимащите да разчитат своите действия, а не да се получи така: след време да се прехвърля отговорността от една институция на друга?

О, в това за прехвърлянето на отговорността мисля, че ние сме изключително добри. Виждаме, че получихме шамари от Европейския съюз както за "Шенген“, така и за еврозоната, и разбира се, вече всеки казва "Другият е виновен“ – дали парламентът е виновен, дали служебните правителства са виновни, дали опозицията е виновна, дали редовното правителство. Така че в това отношение ние сме майстори. Но това е начин на мислене, на бягане от  отговорност, а когато си се заел с тежката мисия да си начело на държавата, трябва да имаш силата да поемаш както негативите, така и да се радваш на добрите неща, които си постигнал.

Хората се тревожат – има ли вероятност войната в Украйна да прерасне и към други територии?

Както се казва официално, непосредствена опасност няма.

А неофициално?

Въпросът е, какво означава "непосредствена опасност“. Тук трябва да се формулира, какво означава "непосредствена опасност“, т.е. кога тази "непосредствена опасност“ ще стане доста "посредствена опасност“, при каква ситуация. Според мен, ако Кремъл победи в тази война, тази непосредствена опасност може да стане наистина доста сериозна. Ще има надпревара във въоръжаването, ще има милитаризация на обществото и всичко това, за което по-възрастните хора си спомнят, когато имаше един двуполюсен модел. Надявам се да не се стигне до там и това клише, че "няма непосредствена опасност“ да си остане само клише.

Много се заговори за състоянието, готовността и отбранителните способности на Българските военновъздушни сили в момента. Стана ясно, че докато дойдат първите изтребители F-16, се търси на лизинг резервен вариант, но се оказва, че няма достатъчно оферти по нашите финансови възможности. Толкова тревожно ли е състоянието на нашите ВВС? Вие сте бивш техен командир.

Това, което се случи, е хубаво. Осигурено е бъдещето на ВВС със сключването на договори за доставка на много съвременни, със сериозни бойни способности самолети като F-16. Разбира се, преминава се през един много труден период и сега наистина трябва да се търсят решения и аз смятам, че Министерството на отбраната в тоя случай работи интензивно. Дано да намерят някакво решение за заместваща техника. Въпросът е: защо стигнахме до тук.

Защо?

Защото аз си спомням преди много години, когато се говореше – да, ние ще използваме МиГ-29 до края на жизнения му цикъл през 2029-2030 г. Е, оказа се, че тази прогноза не е вярна, че светът може да се развива и по други линии, и това е добра обеца на ухото. Не трябва да чакаш в последния момент да си решаваш нещата. Трябва своевременно да се вземат решенията и наистина да се остави добър запас от време така, че да не те хванат неподготвен. Тук най-малко могат да се обвиняват хората във Военновъздушните сили, хората с пагони в Българската армия. Имаше определено политическо неглижиране на Българската армия, което е видно от последните 30 години.

Това ли е най-голямата обеца на ухото, което трябва да имаме всички, и като граждани, и като държава, а и политиците? От началото на войната тази обеца започна много да ни тежи, г-н генерал.

Да, но засега ние сме в един отбранителен съюз, който ни дава сигурност, и дори да допускаме грешки, можем да се обърнем и да помолим за помощ, което е доброто. Но дано обецата да не продължава да тежи толкова много, а да покажем разум, отговорност и сила при вземането на следващите си решения.

Цоня Събчева