Европейският шампион по вдигане на тежести в кат. до 55 кг и шести от Световното през тази година Ангел Русев, пред Георги Куситасев за предаването "Спортът във Фокус" на Радио "Фокус".

Ангеле, завърна се вече от световното първенство. Там се класира на 6-о място, но по геройски начин успя да събереш двубой. Разкажи на нашите слушатели за шампионата на планетата, контузията и как се чувстваш в момента.  

Здравейте. На самото състезание получих контузия, която не ми позволи да взема медал в изтласкването поне, доста силни болки имах на самото състезание. Сега, като се върнах, още на следващия ден започнах да ходя по лекари, ходя сега на рехабилитации и има вариант да си правя операция и в рамото и лакътя. Но засега мисля, че нещата ще се оправят час по-скоро с контузията и догодина ще съм по-добре.  

Казваш, че може да се стигне до операция. Това означава ли, че ще си извън спорта доста време?  

Ами ще преценим, тъй като говорим с лекарите, аз ще направя операция защото едни импланти от малък, където бях извадил лакътя преди години. Те трябва да се извадят, защото стърчат. Има вероятност ако направим тази операция сега да не се подготвя добре за Европейското – поне 2 месеца трябва да почивам и ще останат 2 месеца за подготовка, не мисля, че е достатъчно. И затова ще рискувам, може да рискуваме да не правя операцията сега, а чак догодина след октомври.  

Какво точно е естеството на контузията?  

Имам няколко дискови хернии във врата и оттам идва болката в рамото. Отделно тези импланти, които имам, тръгват да излизат и да проникват в горната кост, която държи рамото.  

Тръгна с четвърта заявка в категория до 55 кг за Световното. Имаше ли шанс да стигнеш до отличие, ако не беше се случила травмата?  

Имах шанс, както се вика, не бронз, поне сребро и злато в изтласкване, тъй като аз съм минавал тези тежести. Вдигал съм ги много пъти и имах шанс във всичко. Имах шанс както да се проваля, така и да успея за първо място да се боря, но контузията ми попречи, и преди това имах една контузия, която претърпях две седмици преди Световното, там не тренирах. И може би това се е отразило на самото състезание и на самата контузия да бъде по-силна болката, да не мога да държа щангата.  

Трябваше да направиш личен рекорд на официално състезание в двубоя, за да вземеш отличието. А доколкото си спомням, ти имаш 258 кг официално. А третият в Богота завърши с 260, както и вторият. Готов ли беше да направиш нов рекорд и колко вдигаш на тренировки?  

Бях готов, тъй като в Бундеслигата в Германия вдигах повече на тези тежести, които тежах на самото състезание. Вдигал съм повече, правил съм мисля, че 270 мисля, че съм правил. Бях готов. На тренировка сега преди Световното точно, защото гледаме тази подготовка, имах 113-114 кг, и около 150-килогра в изтласкването. Бяха напълно във възможностите ми да ги вдигна и самото състезание. Но и от друга гледна точка, че аз свалих много килограми преди турнира. Аз съм 66-67 кг, и много килограми свалих и оттам не бях много сигурен, че ще мога да победя, защото аз доста килограми от самото налично тегло. 

Значи си свалил 11-12 кг, за да влезеш в категорията, така ли?  

10-на се казва, защото 66.5-67 кг съм бил най-много лятото като бях там, но това не са изчистени килограми. Изчистени килограми са около 64.5-65 кг изчистено на гладен стомах.  

Видяхме сълзи в очите на Пламен Братойчев, твоят треньор. Толкова ли е силната връзката и въобще подкрепата в националния отбор между състезатели и треньори?  

Ами ние от дълги години сме заедно с Пламен Братойчев. Той мисля, че от 2018 година почна да идва с нас по лагери. Той не седи с нас постоянно по лагери, с нас стои принципно Иван Иванов. Но явно за него е било нещо много добро да взема медал и явно не се е чувствал добре като не съм взел медал. Аз не видях, в този момент не мога да видя никой, аз треньорите си не ги виждам, аз просто виждам това, което направих в самото състезание, което за мен е провал, и не исках да поглеждам никой в очите, защото ме беше срам.  

От кое те е било срам казваш, от това, което направи на състезанието, така ли?  

Да, това, че станах шести. Защото досега съм нямал състезание, дори в едното движение съм взимал медал. Състезание без да взема медал не съм имал от малък. Все пак мога да кажа, че аз на първото си европейско станах пети, и оттогава следваха все злато, сребро, злато, сребро и така.

Получи шок при едно от вдиганията. Разкажи на слушателите. И съжаляваш ли, че продължи и в движението изтласкване въпреки контузията?  

Никога няма да съжаля, че съм минал, че съм опитал, защото аз съм се борил 4-5 месеца за това състезание, и да отида там, да ме заболи нещо, и да кажа: "Аз спирам, защото не се знае дали на следващото състезание ще участвам". Щом съм се подготвил, щом съм седял на лагер и съм тренирал, ще мина и каквото стане. Няма какво да се пазя, както ми е съдбата, това ще стане. Аз не мога да избягам от съдбата си. И вярвам, че нищо лошо не можеше да се случи повече от това.  

Ти си на едва 21 години, но вече с куп отличия от големи първенства. Тази година стана и европейски шампион. Какви са следващите цели пред теб?  

Целите оттук насетне са Олимпиадата. Тя, както беше и предната, така и тази, на предната нямаш шансове дори да се класирам, на тази мисля, че имам шансове да се класирам и да участвам. Взема ли медал от олимпиада, живот и здраве, мисля че спортната ми кариера там ще приключи на самата олимпиада още.  

Искаш да кажеш, че при участие на олимпийски игри независимо от възрастта ти, в Париж ще си на 23 години, ще се откажеш от спорта?  

Ще се откажа, ако взема медал.  

Защо толкова рано?  

Вече доста дълги години, вече от 11 години тренирам този спорт и съм извън семейството си, вече имам приятелка, живот и здраве след няколко месеца ще имам дете. Искам да съм близо до тях и искам да направим нещо голямо, запомнящо се за мен и за в бъдещето за детето ми. И после да приключа и да се оттам на нещо друго – треньорство, нещо по-различно да бъде, защото вече в повече ми идва да тренирам толкова дълго време, 11 години вече. 

Точно това щях да те питам. Разбрахме, че скоро ще ставаш баща. Мотивира ли те това в спорта?  

Това доста повече ме мотивира, тъй като мога да дам един пример не само на моето дете, на много деца и хора, един голям пример. И оттук насетне ще има за какво да се боря, защото преди години не съм мислел така, както мисля сега в момента.  

Да те върна пак на Олимпийските игри в Париж. Три квоти – вие вече сте доста тази година петима европейски шампиони имаме, идват и млади таланти. Трябва да се борите така да се каже, за да стигнете най-добрите трима до Игрите.  

То става по-интересно да ви кажа, защото ще има борба, ще има по-голям стимул да тренираш, както и аз, така и примерно моята конкуренция и в друга категория. Ще бъде доста силна конкуренция за Олимпиадата. Но нека най-добрият да участва.  

Добре, да те върна на световното първенство. Как оценяваш представянето на отбора в Богота? Взехте два медала в отделните движения, но без такъв в двубоя. На какво се дължи това?  

Според мен се дължи на това, че самото местоположение на световното първенство не само на българите, на доста състезатели попречи да направят едно от най-добрите състезания, защото всеки се готвеше адски много. Европейското ти е говорим за Европа, европейското е април, световното е декември – имаш доста голямо време за подготовка. И толкова подготовка и накрая почти всяка една държава имаше по 2-3 нули, и даже на съвсем смешни тежести някои ставаха първи, втори и трети. Най-слабите от "Б" групата взимаха медали в "А" група.  

Високата надморска височина в колумбийската столица, дългото разстояние, часовата разлика ли са факторите?  

Така го мисля аз така, като гледам цялото състезание, като гледам всяка една фигура, защото аз ги следя и виждам, че това наистина може да пречи. Аз така мисля. Наистина може би пречи.  

За финал: какво е настроението в отбора? Продължават ли проблемите с федерацията, взехте ли всичко необходимо като заплати и оправиха ли се нещата там?  

За сега има светлина в тунела. Всичко е наред в момента, даже г-н Неделчо Колев беше с нас на Световното. Аз даже получих прегръдка от него след самото състезание. Мога да кажа, че нещата се промениха явно при него, и при нас, и няма никакъв проблем. Получихме всичко, което трябваше тази година. Дано така да продължат нещата.  

Ще продължи ли Иван Иванов да бъде треньор на националния отбор?  

Ние искаме. И дано той да бъде докато ние приключим поне.  

Какви са нагласите при Неделчо Колев за това?  

Ние сме състезатели и не се бъркаме в техните взаимоотношения. Не сме говорили по тази тема, тъй като нямаме и право да говорим по тази тема с тях. Като има нещо, те събират отбора и казва старши треньора, но досега не е ставало никакъв въпрос, защото от бая време, мисля че от 2-3 месеца не е ставало такова нещо на въпрос, Неделчо Колев да е казвал, че Иван Иванов трябва да напусне и така. Мисля, че нещата ще се оправят час по-скоро и всичко ще е наред. Засега е добре. Засега сме благодарни, че са наред нещата, защото и това беше доста голяма пречка за една от подготовките ни.  

Да разбираме, че нещата се оправят, получили сте всичко необходимо и Иван Иванов остава начело на националния отбол по вдигане на тежести?  

Да, засега. Ние това знаем, ние сме състезатели, както казах преди малко, просто каквото ни се каже, ние не се бъркаме в техните неща.  

Добре. Благодаря ти много за това интервю. За финал да пожелаеш нещо на нашите слушатели?  

Желая им на всички здраве, весели празници и всичко най-хубаво.  

Георги КУСИТАСЕВ