Емил Кехайов, регионален директор на Спорт тото за Югозападна България, в интервю за съвместната рубрика на Радио "Фокус“ и Български спортен тотализатор

 

Господин Кехайов, нека започнем с едно кратко представяне от ваша страна: какъв е професионалният Ви път до тази позиция? Какво Ви мотивира да работите в тази сфера?

Завършил съм висшето си образование в НСА "Васил Левски“ и се занимавам цял живот със спорт. От 2012-а съм в Спортния тотализатор с едно кратко прекъсване от 18 месеца. 3 години и половина бях инспектор-проверяващ, а след това бях назначен за директор в Район Благоевград.

Как изглежда един ваш обикновен работен ден като регионален директор?

В тази динамична работна среда не можеш да си подредиш работния ден никога. Имаме планирани оперативки, но понякога се налага да ги прекъсваме и да реагираме на момента, защото изникват ежедневно административни и оперативни задачи за решаване. Непрекъснато сме на колела по обектите и по общините. Всичко в бранша ми е интересно и с удоволствие го върша.

Какви са вашите основни отговорности като регионален директор за Югозападна България?

Основната отговорност е повишаване на постъпленията, за да има повече пари за спорта и културата в България. Целим повишаване на комфорта и условията на труд на служителите в поверената ми дирекция.

Югозападна България е много разнообразен регион. Има големи градове, по-малки населени места, планински зони. Как това разнообразие се отразява на вашата работа и вашата дейност?

Има специфика между големия и малкият град, между града и селото. На едно място се играят повече цифрови игри, на другото -  моментните лотарийни игри. Има ги и т.нар. тотаджийски градове, които макар и малки като брой население, акумулират доста големи средства в съотношение брой жители/постъпленията, защото имат традиции в Тотото, въпреки, че се сменят поколенията. По всичко личи, че и младите се запалват по Спорт тото. Човек, когато започне да работи в спортния тотализатор, на базата на практиката се запознава със самата специфика, и започва да оптимизира самия процес в предприятието, за да може на базата на оптимизацията да постигне максимални приходи с минимални разходи.

Кои са специфичните предизвикателства в вашия регион? Логистика, конкуренция, демография, навици на играчите?

Не мога да кажа, че точната дума е предизвикателство, това пак е ежедневие от работата. Навиците са изградени на базата на практиката, но понякога трябва да се справяме с метеорологични условия. В нашата дирекция има и планинските райони, които при зимни условия са по-недостъпни. На базата на резултатите виждам, че се справяме. Предизвикателствата са интересно нещо. Тогава човек вече вижда, че работата му има смисъл.

Има ли разлика в поведението на участниците в малките и големите градове? Кои игри се предпочитат, моментите лотарийни игри или пък класиката?

В нашия регион има доста курортни градове - Банско, Сапарева баня, Сандански. Там идват много хора големите градове с покупателни възможности. Тогава самите хора не ги интересува колко си им поднесъл като готов фиш, или касиерката колко е предложила като допълнително да си попълниш, защото в много от случаите нашите касиерки разясняват игрите. Има хора, тотаджии, които играят цифрови игри, може да играят и да не броят колко пари дават за квитанции, но играят основно цифрови игри в големите градове. В малките градове и малките населени места, там вече се залага на класиката. Защото в тези големи градове минаваш, пускаш фиш и излизаш. В малките населени места хората са си свършили полската работа през лятото и зимата си почиват. И там играят основно на хартия.

Какво е състоянието на мрежата от тото пунктове в Югозападна България? Колко са на брой, как са обезпечени? Какво е нивото на тяхната натовареност?

Ние имаме собствена мрежа от 60 пункта и 101 пункта външна мрежа. Не са малко като натовареност, защото и тук има различия при подхода в обслужването на наш пункт и на външна мрежа. Малко по-трудно се работи с външна мрежа, защото там не можеш да контролираш работно им време. Решава си човека, слага си бележка: "Днес няма да работя“ и край. А това че губим пари, не го интересува. И на тази база също се прави оптимизация. Ако външният обект прави определен брой пари, може вече да се мисли в посока за собствена мрежа. Но от гледна точка на комфорта в пунктовете, то поне едно 70% от собствената мрежа са в много добър външен и вътрешен вид като условия за труд на касиерите. Като за следващата година имаме уверението на изпълнителния директор, че ще коригираме положението в някои по-занемарени обекти. Продуктивността на нашите касиери е много голяма, и там, където тя е по-голяма, може да очакваме, че ще има и по-добро лице на пункта. Защото това също вдига постъпленията – когато е по-красив, повече се влиза в самия пункт.

Как работите с партньорите и продавач-консултантите? Минават ли те обучения, инструкции, за да бъдат по-коректни и да посрещат добре клиентите?

Партньорите също минават обучения. Те са по-кратки, но са постоянни. При служителите на трудови договори подходът е по-различен, защото много хора търсят работа и ние имаме възможност да избираме. Първо правим подбор на базата на интервюта. След това вече започва самия процес на обучение. Той е малко по-дълъг, отколкото при служителите от партньорската мрежа, защото там имаме определени изисквания към тях за познаване на самите игри, да се знаят комбинациите, да знаят как да ги предлагат. Защото когато дойде неинформиран клиент в пункта, те са длъжни да го запознават, за да може човекът да разбере какво играе, защото в много от случаите не разбира за какво става дума. За да ти стане една игра интересна, трябва да й знаеш правилата, Затова нашите касиери са длъжни да ги познават и обучението е малко по-дълго.

В последните години много силно се развиват дигиталните канали. Какво предпочитат хората във вашия регион – физическо попълване на фишовете и присъствие или пък залагат онлайн?

Дигитализацията е нещо хубаво. Хубаво е от гледна точка на администрацията, на логистиката и други неща, но не и на самото предлагане и самото попълване на игрите. Не може човек да избяга от социалното, той е социално същество. Ако правим всичко от вкъщи -  хоум офис, пазаруване онлайн, пускане на тото онлайн – ами, да си направим по една клетка и да се затворим. Все повече хора си търсят социалната среда, отиват при касиера, споделят си лични проблеми. Някои днес минават по три пъти през пункта. Просто някак си нещата са малко по-различни в тото пункта. Затова лично моето мнение е, че физическото предлагане трябва да остане, а и клиентите го предпочитат. Оттук нататък, на базата на това отчуждаване, което става между хората, клиентите все повече ще започнат да предпочитат физическото предлагане.

Хората често свързват държавното тото с големи печалби, милионери. Има ли някаква интересна история от вашия район, без да нарушавате анонимността на участниците, разбира се?

Истории има много, особено в периода, когато показвахме печелившите. Сега вече по новия закон е забранено, но имаше период, в който можехме да ги показваме по телевизията. По едно време имаше тук, в продължение на година, всички милионери се падаха последователно – пет джакпота мисля, в нашия регион. И така се срещнах с доста милионери. Но един от тях беше много интересен. Него даже не го и показахме. За какво става дума - в Банско падат 5 милиона – това беше вече в края на сезона, март месец. То там е един пункт и може да установим горе-долу в кой час е направен залога. И медиите тръгват вече да тръбят, тръгваме да правим и реклама ние, медиите разпитват по улиците в анкети кой е печелившият. А когато той е местен, касиерката знае и с какви квитанции играе, а пък ние сме наясно с каква квитанция е спечелен джакпотът. Питаме касиерката – "Не го познавам, такъв човек не знам“. И така обикаляме, много реклама, много интервюта по града и така. Човекът не се показва, обаче отива да си вземе парите. И тогава, след като всичко вече е приключило горе, защото човекът, държеше да не се показва, тогава ми звъни изпълнителният директор и ми казва така: "Абе, този човек, който си взе парите сега, седнал на един камък отстрани, докато вие сте въртели обиколки цял ден, интервюирате хората и ви се е смял цял ден, смял ви се е, докато 3-4 часа ви е наблюдавал. Имам една друга интересна случка. Веднага след този джакпот, тогава натрупването беше от 1 милион, не от 2 милиона, печалбата пада в Перник. Местен човек – още на другия ден го разбрахме кой е. Караме го горе в студиото, приготвяме го за снимане. Човекът беше притеснен и пребледнял. Тогава той помоли - "Моля ви се, само не го пускайте днеа. Може ли да го пуснете утре – вдругиден, като взема пари, защото още не съм почерпил в махалата. Нямах пари да го направя. Има много случки в лични разговори с милионерите и мога много да разказвам,

Доверието е ключово в игрите с шанс. Как "Спорт тото“ поддържа това доверие на регионално ниво?

На регионално ниво се стремим да поддържаме изключително приятелски взаимоотношения с клиентите, което изгражда доверие между нас и клиентите – това, което може да се постигне на регионално ниво. Другото е изцяло в централно ниво и мисля, че нещата и там вече се случват в положителна насока.

Отговорността е много важна тема, отговорната игра най-вече. Какви са вашите послания към хората в региона относно тяхното разумно и отговорно поведение? Как им обяснявате, че игрите на късмета са забавление, а не решение на финансови проблеми?

Аз винаги изхождам от това, че "Спорт тото“ продава надежда. Ако тя те споходи, то това може да стане и с 1.20 лева, и с 1.60, и с 1.80 лева, може да те споходи и с комбинация. Всичко зависи от късмета. Но на всички обяснявам, че човек трябва да се простира според джоба си. Няма друг вариант. Не трябва да издевателстваш над финансите си. Друг вариант няма. Усетим ли в някой пункт, защото имаме обратна връзка – усетим ли хора с хазартна зависимост там , гледаме веднага да реагираме, за да можем да спрем процеса.

Мисията на "Спорт тото“ е "За българския спорт“. Какви клубове, събития и инициативи подкрепяте и вие в региона?

Много, и то нееднократно. Само в рамките на тази есен сме подкрепили художествена гимнастика, турнири в Сандански, Гоце Делчев и не само. Когато се свържат с нас спортни клубове и официално поискат помощ, винаги се откликва. В много общини сме помагали със средства, когато са имали празници. В момента, в който се свържат с нас, винаги откликваме. Може да не е с толкова, с колкото искат, но няма случай да сме пропуснали спортни инициативи, които изискват средства.

Г-н Кехайов, как успявате да съчетавате интензивната работа, многото пътувания в региона и срещи с личния си живот?

Първо, че се налага, и второ, че сме свикнали. И третото, което е много важно – дигитализацията на самия административен процес. Може да си в Германия и да си следиш процеса, да си изчислиш цифрите, да напишеш какво се изисква от мениджърите, респективно от касиерите, за да се повишат постъпленията. Това също много помага, но гледаме постоянно да сме на терен. Като ти доставя удоволствие, не ти пречи. Съвместяваш го с почивка със семейството, обаче си оставаш на телефона и си действаш. Когато около теб семейството е свикнало, няма проблеми.

Какво бихте пожелали на нашите слушатели от името на "Спорт тото“, лично от вас във връзка с коледните и новогодишните празници?

Традиционното – здраве. И нещо специално от мен – хора, бъдете активни, спортувайте! Просто бъдете активни! Това е, което мога да пожелая на хората.

Бойко СЕРАФИМОВ