Доц. Валентин Вацев, геополитически анализатор, в интервю за Аудиокаста на "Фокус" "Това е България".

 

Оживлението от посещението у нас на президента Володимир Зеленски е пореден повод до обърнем поглед към войната в Украйна. Наш гост е геополитическият анализатор доц. Валентин Вацев. Добре дошли в Аудиокаста на фокус, доц. Вацев. Основният въпрос е: как ще продължи войната?

Да, разбира се, винаги в една война централният въпрос е за бъдещето. Бъдещето трудно се гледа, особено когато полето е задимено от мъглата на войната, има такъв израз. Но можем да гледаме сегашни събития и да се опитваме да погледнем в утрешния ден. Значи, аз бих отбелязал нещо много важно, което има ключова роля: през очите ни напоследък, без ние даже много да усещаме, се промени нещо в глобалната архитектура на военния конфликт, и това е съществено. Първо, и двете страни, това е въпрос на архитектурата на военната ситуация, и двете страни възприемат във всяка една от другата, в другата страна те провиждат своята  екзистенциална заплаха.

Имате предвид Русия и Украйна?

Русия и не толкова Украйна, защото тук също настъпиха промени. Без съмнение военните действия се водят на украинска територия, това е очевидно, без съмнение украинското политическо ръководство, началникът на което днес е в България, Украйна участва във военния конфликт. Но в руското военнополитическо ръководство Украйна се възприема по-скоро като прокси. И не са малко и авторитетните анализатори по целия свят, които разглеждат войната като война между Русия и НАТО, като НАТО, разбира се, в ситуацията е по-скоро военнотехническа и логистична база на украинските военни действия. Така че основните протагонисти в този конфликт са очевидно Русия и цялото НАТО, подчертавам цялата организация НАТО, която носи бремето на грижата за тази война. Значи, първата промяна е изчистването на страните. Вече не можем да си правим илюзия, че главният протагонист, главният противник на Русия е Украйна – не, просто военната организация на Атлантическия договор участва с всякакви средства, които са възможни, като се прави специално усилие, обръща се специално внимание на Запад, но и в руското военнополитическо ръководство да не може да се третира този конфликт като засягащ член 5 от Договора на Атлантическия блок. Но това е въпрос на интерпретация. Руските медии гледат на НАТО като на законен, пълноценен и легитимен участник във войната, обаче руските военнополитически ръководни структури засега се предпазват от обявяване на НАТО като пряк участник в този война. Това е линията на Съвета за национална сигурност към президента. Разбира се, тези разлики са съществени, но те подлежат на промяна чрез интерпретация, те са интерпретативни разлики – грубо казано днес мислят така, а утре следобед могат да решат обратното. Така че първата промяна е в архитектурата на страните, които участват. Втората промяна е, тя е по-съществена: и Русия, и НАТО гледат един към друг с разбирането, че Русия представлява екзистенциална заплаха за Западния свят, за Атлантическия съюз, а НАТО представлява есенциална заплаха за Русия. Това означава, че силите няма да се жалят, че ресурсите няма да се пестят. Това означава, че и двете страни имат най-високи съображения и най-сериозни съображения войната да продължи със същия интензитет, което означава от своя страна пък, че разговорите за мирни договори на този етап са меко казано преждевременни. И двете страни не са готови да влязат в мирни разговори, а ние знаем от теорията, че всяка война завършва на масата за преговорите. Засега можем просто да прогнозираме без желание, но с уважение към фактите, че тази война ще продължи още поне една година, освен ако не стават някакви значителни промени на бойното поле.

Какво е отражението на войната в политическото пространство в Русия, Америка и в Европа? Дали политиките на съответните държави са подвластни на войната или войната е подвластна на политиките им? И докато в  Европа има държави, за които войната преминава покрай тях без да ги засегне, то в други, като България, тя предизвиква абсурден политически парадокс.

Да, българското присъствие в тази война е парадоксално, освен че е драматично и нервно, но вижте, боговете на войната вече са се събудили напълно и са гневни. Това означава, че ако днес има страни, покрай които войната само минава, може би утре вече няма да има такива страни. За съжаление общата геокултурна и геополитическа ситуация е военна. В САЩ например управляващият естаблишмънт са заложили твърдо, и очевидно, и без съмнение върху идеята, че колкото по-ефективна е войната на НАТО в украинска територия, толкова по-сигурна ще бъде победата на демократическата партия на предстоящите другата година избори. Според мен това е дълбоко невярна теория. За съжаление това засяга и нас. Вярата на Байдън и на неговото обкръжение, че войната може да се ескалира и това ще доведе до положителна резултати в избора за президент, тази вяра е неоснователна. Също така даже в още по-голяма степен може да се твърди,  че тази война премества цели геологически пластове в руския държавно-политически живот. За това ще ви кажа след малко, но може да се каже също, че на този етап главните фактори, които движат протичането на войната, стоят на руска територия. Всички помнят съвсем неотдавнашните трепети и вълнения около възможните действия на Пригожин. Т.е.  руският политически живот не само се влияе, но и влияе върху хода на тази война. Много важно е, в България разбира се е очевидно, просто българският политически парламентарен живот преминава под знака на тази война, и политическите фактори в България още не са напълно съгласни, по-точно са напълно несъгласни с логиката на българското присъствие в тази война. Нека да продължа обаче една важна предишна мисъл: Русия възприема натовският блок като екзистенциална заплаха, а те от своя страна виждат същото. Да кажем, че са възможни два изхода на този конфликт в екзистенциален план. Ако Русия загуби войната, ще започнат много бързи промени в административните граници на Руската федерация, ще се появят сепаратистки течения и фактори, и дори Русия може да усети промяна и по своите външни граници. Русия няма да се разпадне на девет части, както мечтаят от "Ранд Корпорейшън“, но Русия може съществено да смали, да намали, да редуцира територията си. Т.е.  това е нещо крайно нежелано за руското политическо ръководство. Ако Русия обаче победи в тази война, ще настъпят абсолютно съдбовни промени на Запад. НАТО ще трябва най-вероятно да се разпусне като политическа сила, която е загубила геополитическа съдбовна историческа война. Също така е много вероятно да се промени глобалната архитектура на Европейския съюз. Както сигурно знаете, съществуват две основни доктрини, които се конкурират при определяне на темповите на развитие и на самото развитие на Европейския съюз. Засега доминира, превалира разбирането за Европейския съюз като федерация, от федеративен тип, това, което сега се нарича леко шеговито, но всъщност много сериозна Европейски съединени щати – нещо, за което е мечтаел още Троцки и днешните троцкисти. Ако НАТО загуби войната, концепцията за обединяване и за развитие на Европейския съюз почти неминуемо ще трябва да се превърне в другата, конкуриращата концепция – това е не федерализма, който сега господства, а юнионизма – това е разбирането за Европейския съюз като съюз на свободни суверенни и братски държави с общи интереси и общи действия за бъдещето. Трето, ако Русия спечели в тази война, това ще означава неминуемо, просто неизбежно бетонирането на републиканската партия, по-скоро на нейното тръмписко ядро в Белия дом поне за три мандата. Това също е много сериозно последствие. Още повече, че в републиканската партия на САЩ се водят разговори, повече или по-малко отговорни разговори, за необходимостта от исторически демонтаж на демократическата партия, просто защото без да се отклоняваме към междупартийните отношения на американска територия те вече далеч не са каквито бяха преди 20 години, когато двете партии работиха като две половинки на един двутактов двигател, които си помагаха, конкурирайки се, помагаха си да решават актуални американски проблеми. Днес двете партии желаят да се унищожат взаимно. Ето какъв широк спектър, какво широко ветрило от възможности, желани и нежелани, се отваря при загуба на едната от двете политически сили на украинския плацдарм на действие. Още повече е интересна и важна публикацията на Сергей Караганов, който е доайена на руската реална политическа линия. Той, като помним, че всяка аналогия куца, аз бих го сравнил с американския безспорен авторитет Кисинджър.  Караганов не е толкова възрастен, но е също толкова влиятелен. Той е почетен председател на Президиума на Комисията по отбрана и външната политики, той е много добре приет за всички властни кръгове и централи. Той е личен приятел с Лавров, и както се знае, най-важното е, че Путин съвсем сериозно и съвсем съзнателно се влияе от неговото схващане. Караганов прогласява необходимостта да се преодолее пацифисткия подход към употребата на ядрено оръжие, той говори за необходимостта, която вече е назряла според него да се нанесе ядрен удар с тактическо ядрено оръжие по някои от участниците в конфликта, доколкото разбирам, той има предвид необходимостта да се бомбардира с тактическо ядрено оръжие Полша. Това е най-вероятно, тъй като в Полша не крият нетърпението си да влязат в Западна Украйна, забравяйки че Западна Украйна можеше да я получат в резултат на сговор с Кремъл. Д скоро това беше валидно решение на ситуацията. Както и да е. Караганов е големият геополитически авторитет на Кремъл и неговата статия, която между другото е преведена и на български, прогърмя като експлозия във високите властови кръгове на Москва. Той всъщност говори за необходимостта от ядрена ескалация не със стратегически, а с тактически ядрени оръжия, с цел да се развърже възела на войната и да се предпазят противниците на Русия от гибелни илюзии, тъй като според Караганов, и според мен това не е далече от истината за съжаление, тъй като стратегическите противници на Москва днес очевидно не се страхуват и не се замислят пред дилемата да се употребява или да не се употребява ядрено оръжие, тактическо нека да подчертая отново. Това сериозно отношение на руския политически елит към тези теории говори за нарастваща готовност за дълбини свободни промени, и то забележете, пет или шест дена преди изключителното събитие срещата на върха summit на натовските членки във Вилнюс сега на 11 и 12 юли. Т.е.  аз предполагам, че в следващите 10 дена ще настъпят много дълбоки промени в руския политически живот, и вероятно в политическия живот, който НАТО определя за Европа до голяма степен. Колкото до Европа, която вие споменахте преди малко, Европа е абсолютно очевидно повлияна от военните развития – и икономическите, и културните, и политическите, и социалните  промени. Забележете например ужасната вълна от насилие днес във Франция – това също е продиктувано, макар и не директно, от логиката на тази отвратителна война.

Доц. Вацев, понеже заговорихте за Караганов, идва отговорът на Дмитрий Тренин – това е другият авторитет в руската изследователска политология. Та той казва, взимам буквално заглавието от неговата преводна статия: "Ядрена война в Европа най-вероятно ще доведе до размяна на удари между Русия и САЩ“.

Точно така е. Господин Тренин, който е стар авторитет и много опитен, той е бил на много места в света, и играл много роли, и все успешни. Г-н Тренин  разбира се, че знае какво говори, аз с удоволствие се и влияя от него. Да, употреба на ядрени удари заплашва с размяна на стратегически презокеански удари, което е разбира се абсолютно нежелателно. Така че Тренин съвсем основателно показва една проблемна зона в твърдението на Караганов. Вижте, по принцип това е отношение между двете генерални геополитически концепции.  Караганов е наследник на геополитическия авторитет и влияние на Вадим Цимбурски, който почина в началото на века, според когото Русия трябва да престане да се занимава с Европа, да се сложи намордник на ляволибералната проевропейска руска интелигенция, и Русия да се обърне най-после натам, където са нейните глобално исторически интереси – това е Азия, и т.н. Но Тренин е прав, че употребата на макар и тактическо ядрено оръжие на европейска територия може да предизвика, а според мен може и да не предизвика, но увеличава опасността от презокеански и стратегически ракетни удари. Още по-голям критик, ефективен критик на Караганов е Иван Трофимов, чиято статия като  отговор на Карагановската теза е публикувана също в българския печат. Това са главните стратегически, военнополитически изводи на времето, което протече от началото на военната кампания, от февруари миналата година. Значи, аз бях дори изненадан, че т.нар. "реална политика“ в Кремъл не се е появила още. Но Караганов все пак се е активирал. Караганов не е като Дугин, Дугин могат да го поканят, а могат и да не го поканят в Кремъл, докато Караганов е предпочитан събеседник на руският управляващ политически елит и лично на Путин. Така че въпросът е поставен много сериозно, и забележете в какъв контекст се появява този въпрос – в контекста на НАТО Summit във Вилнюс след няколко дена. Очевидно там ще се приемат свободни решения. Ще се решава въпроса какво да се прави, ако разбира се Украйна успее да демонстрира някакви положителни резултати от глобалното си настроение, тогава ще бъде ясно: тя ще бъде финансирана и снабдявана с оръжие дотолкова, доколкото е необходимо, но ако не успеят да покажат задоволителни резултати, във Вилнюс ще трябва да обсъдят при този вариант необходимостта, реалната необходимост от създаване на коалиция на желаещите, в която познайте от три пъти кой ще бъде най-желаещ – разбира се България. Българя ще бъде първият желаещ да участва в коалиция на желаещите, която тема ще се появи неизбежно сега във Вилнюс. Така че главното събитие на този етап е промененото съзнание на участниците. Говори се за реална политика, т.е. дойде времето на високата геополитика, за съжаление, нищо радостно няма. От моя гледна точка като професионален преподавател по геополитика може би бих могъл да бъда доволен, но чак толкова не съм професионално засегнат. Нищо хубаво няма в събуждането на боговете на войната.

Доц. Вацев, в каква посока според вас ще тръгне големият залог?

Големия залог е разпадането на Русия, макар и не веднага.

А какво би се случило след това, ако се стигне до разпад на Русия?

Могат да се случват две неща, и аз се боя от по-лошото, че ще започне уреждане на отношения между парчетата на Руската федерация чрез ядрено оръжие. Това е по-лошият вариант според мен. Но залогът е много висок, той е екзистенциален и за Запада.  Представете си Европейския съюз с разпуснат съюз НАТО, или пък САЩ с бетонирана тръмписка партия в Белия дом за три мандата, а може би за повече. Това е промяна не на архитектурата на войната, а промяна на глобалната архитектура на силовите взаимодействия в световен мащаб. Така че очаква ни за мое съжаление много интересно време. Всъщност, то започна още със странните събития около т.нар. "бунт“ на Пригожин, за който вероятно се струва да се говори отделно, но интересното време започна тогава и то продължава. И предполагам, че залозите са толкова големи, че участниците трябва да се замислят.

А ще има ли нов опит за пуч срещу Путин?

Отговорът ми е положителен, но с корекция. Това не беше опит за пуч, това беше нещо друго. Аз продължавам да подозирам, че това беше сценичен ефект на желанието на определени кръгове във Федерална служба за сигурност (ФСБ)  да изявят противниците на линията на Кремъл днес. Много интересно е, Путин в своето гневно изказване в събота сутринта от 10.00 часа, когато той зае право противоположна позиция на своята собствена  позиция преди 20 години. Тогава го запитаха, г-н президент, ако бяхме в 1917-та година, вие на страната на февруарците ли щяхте да бъдете, либералдемократите или на страната на октомврийците-болшевиките. Путин отговори твърдо и без да се колебае, че той е на страната на февруарците. В миналата събота от 10 ч. сутринта той заяви, и това е единственото дълбоко политическо съдържание на неговото изявление, че “ние няма да позволим никога повече февруарски събития на територията на Русия".

Какво го накара да промени толкова диаметрално позицията си?

Нещо повече от диаметрално, това е на 180 градуса. Аз бях изненадан, признавам, защото аз претендирам да познавам неговите политически завои. Този път беше точно диаметрална противоположност, предполагам разбирането, че по време на съдбовна война такива действия, независимо с каква цел са направени, са абсолютно недопустими и трябва да се унищожават техните извършители  незабавно. Всъщност, главният победител в тази история беше самият Пригожин, който се добра до Белорусия без дупка в главата. Около него има внедрени секретни агенти на ФСБ, които могат да го застрелят при всеки знак отвън. Както и да е, Путин каза политическа декларация “Ние не сме февруарци. Ние няма да допуснем по-нататък февруарски събития на руска територия", с което той завинаги изкопа пропаст или създаде изгорена земя между себе си, между своя елит, елита на индустриалния капитал в Русия и либералдемократите, които в момента в Русия преживяват тежки времена. Конфликтът между индустриалците, между промишления капитал в Москва и олигархично-финансовия капитал пак в Москва, този конфликт вече не може да бъде заличен и дори не може да бъде прикрит. Русия преживява геологически разломи, в Русия стават съдбовни неща, и всъщност те са много по-дълбоки, отколкото промените, които назряват във Вашингтон. В Русия са се хванали взаимно за гърлата и се опитват да се задушат, да се унищожат елитите на индустриалния капитал, на военната промишленост и на цивилно-промишления капитал, и на сегашните доларови олигархични финанси, това е на глобализираният финансов капитал, който има своето представителство и то много сериозно в Русия. Русия е на ръба на дълбинни промени и за мен по-интересно е, какви ще бъдат тези промени, дори по-интересно е от това, дали Русия ще победи или ще загуби тази война, както се е случвало например с руско-японската война в началото на ХХ век.

Можем ли да допуснем, че битката в момента в Украйна е битка за трона на Русия?

О, да, да, казахте това съвсем точно, да. Твърдо, макар, че това звучи на пръв поглед не напълно понятно, но аз разбирам това и съм съгласен с това, което казахте току-що. Битката в Украйна, тази трагична война е битка за трона на руската власт, за най-високия трон на руската власт. Имайте предвид, че Русия разполага с 3/4 от всички световни запаси на всичко: и разузнати ресурси, промишлени, индустриални ресурси за 135 трилиона долара. Русия е универсалното депо на ресурси за цялата световна икономика. Това прави тронът на Русия, властовият трон на  Русия просто незаменим и безценен. Украинската трагедия, до голяма степен е продължение и фактор, който влияе върху  развитието на руските властни отношения. Да, за съжаление, вие сте права.

А опасна ли е за Европа, за света и в частност за нас, нестабилността в  Русия и това, което можем да очакваме там? Как ще рикошира тук при нас?

Това, което става, преди всичко е ужасно опасно за НАТО, тъй като в НАТО вече зеят процепи, НАТО е на ръба на своята възможност да влияе ефективно, извън военната линия, разбира се, на украинска територия. За Европа съвсем очевидно е опасна и европейските големи икономики влизат в рецесия, в политическа нестабилност, имат дълбоки съмнения и различия в ръководството на Европейския съюз, различни партии, които някой би ги нарекъл екстремистки, дясно екстремистки партии правят уверени, големи крачки към властта. Вземете, например германският феномен, победата на “Алтернатива за Германия" в една много важна германска провинция. В момента дори разсъждават, дали има някакъв законен, конституционен начин тази партия да бъде забранена, както в България се говори сериозно за забрана на партията “Възраждане". Тоест, за Европа това е изключително опасно, изключително опасно е. И това, ако продължи по подобен или по същия начин, това може да промени дълбинната доктрина за европейско съществуване, развитие и управление. За България е особено опасно и не защото ще ни засегне войната физически. Аз не очаквам войната физически да ни засегне, освен ако Америка разположи на българска територия установки за изстрелване на ракети – в този случай ние сме предупредени за това и според мен дори Тагарев знае това. Ако НАТО и Америка разположат на българска територия примерно установки за изстрелване на ракети, не просто за разполагане на жива сила, не просто разузнавателни центрове и центрове на ЦРУ, всичко това не е толкова важно. Но, ако българската власт разположи на българска територия стрелящи, грубо казано стрелящи устройства, казано по цивилному, ние ставаме  легитимна цел на Русия, Русия на няколко пъти каза това по различен начин, за да са сигурни, че ние ги разбираме. Според мен в обществото се поражда вече разбиране, досещане за това, кога ние ще станем легитимна цел за удар. Но това не предстои непосредствено да стане, следващата опасност ще бъде, която ще нанесе сериозни поражения върху  българската национална психика и върху българското обществено съзнание, това е изпращането на доброволчески корпус на украинска територия. За корпус няма да имаме жива сила, корпус е военна дума, но поне два батальона, две батальонни тактически групи могат да се изпратят от България, което ще окървави завинаги българо-руските отношения.

Доц. Вацев, но нали разбирате, че на този етап и военният министър, и министър-председателят, всички отричат това да се случи, т.е. че няма да бъде изпращана военна българска сила в  Украйна, независимо под каква форма.

Аз се моля те да са прави. Много се надявам тяхната воля да е твърда и да е консеквентна, да са последователни в своите политически изяви и обещания. Ако това стане така, ако България не изпрати доброволчески сили на Украинска територия, България може да се размине на косъм, на слой боя, с лека уплаха от голямата опасност, която ни засяга. Работата е там, че ние можем да променим всичко в себе си, но не можем да променим своята геополитическа позиция в тази част на света. Затова, както казваше, ако не греша Наполеон, че геополитиката е съдба, това се вижда на пример при България. Ние сме съдбовно зависими от всички важни процеси, които са текли през ХХ век и продължаваме да бъдем зависими. Но аз се надявам, както вие казахте, официалните изявления на българските политически ръководители да са искрени, добронамерени и основателни. Ако България не изпрати жива сила на украинска територия и ако не разположи на своя територия установки за изстрелване на крилати ракети, България може да се размине на слой боя от великата опасност, която ни дебне в края на коридора, в който сме навлезли.

Много ви благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте.

Благодаря и аз.

Цоня Събчева