Доц. Светослав Малинов, ръководител на катедра "Политология" в Софийския университет "Свети Климент Охридски“, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България".   

Обяснимо е, че тази вечер акцент в темите от предаването е отхвърлянето на предложеното от ГЕРБ-СДС правителство на проф. Николай Габровски. Може ли вече нещо да спре стремителния ход към избори? Наш гост е доц. Светослав Малинов – ръководител на Катедра "Политология“ в Софийския университет "Св. Климент Охридски“. Доц. Малинов, преди месец казахте в интервю за "Това е България“, че всяка партия иска да се позиционира с минимална вина и с максимално придържане към предизборните си обещания. Това ли обрече Кабинета "Габровски“?

Това е едно от условията, които го обрекоха на отхвърляне. Разбира се, за мен самата формула, на която ГЕРБ се спря, беше крайно неубедителна. Когато започваш да търсиш някакви изключително странни комбинации от хора, означава, че ти самият признаваш, че ако предложиш чисто политически кабинет, т.е. фигури, които са от редиците на партията, която има право на мандат, едва ли не не биха били приети. А в крайна сметка у мен остана усещането, че голяма част от тези хора в последния момент са дали съгласието си, защото много малко неща ги свързват. Те са били части от различни правителства, които между другото взаимно са се атакували и взаимно са отричали част от своите политики. Това са хора от Тройната коалиция и от правителства на ГЕРБ. Така че не мога да кажа нищо добро като комбинация. И затова така трябва да гледаме на този кабинет, а не да се концентрираме върху отделни личности, да обясняваме дали те са добри или не. В крайна сметка личността на проф. Габровски по никакъв начин не можеше да прикрие този много тежък дефицит и това усещане за липса на подкрепа за ГЕРБ и ДПС, която от първия ден на практика след изборите се виждаше. И за тези 2 месеца и на милиметър не се придвижиха – подкрепата, с която влязоха, както се казва, в тази процедура, с нея и излязоха, което не говори добре.

А можеха ли да се придвижат, доц. Малинов?

Разбира се, че можеха. Борисов можеше да даде някакви индикации за оттегляне, можеха да се потърсят фигури от друг калибър, можеше дори да се отиде много по-директно в търсене на подкрепа от "Български възход“ например, които между другото също отхвърлиха кабинета, но излязоха с една малко по-странна формула – изказаха уважение към кандидата за премиер, но категорично щяха да гласуват "Против“ състава. Така че в някакъв смисъл дори не взеха и тези гласове ГЕРБ и ДПС, дори и тези гласове на "Български възход“, които в много голяма степен бяха обещани в началото на работата на Народното събрание, тъй като партията "Български възход“ обеща да бъде максимално оперативна и в някакъв смисъл да подкрепи първите два мандата. Това много добре си го спомням като заявление. Но дори и те не можаха да участват. Така че ГЕРБ и ДПС не добавиха подкрепа, което говори лошо за тях. Защото в крайна сметка да се обвиняват другите, че не са гласували в момента, имам предвид тези, които бяха в предишното управление, е некоректно. Можеше в крайна сметка да се привлекат поне гласовете на "Български възход“. Така че минаваме на втория мандат.

Дали вторият мандат ще се реализира? Въз основа на това, което видяхте и чухте в парламента, какви заключения може да направите?

Не, не би трябвало да се реализира. Всъщност прогнозите, които бяха направени още в изборната нощ, в много голяма степен се деляха на две. Едни заявиха, че ще има предсрочни избори, и вътре започнаха някак си квалификации. Другите смятаха, че ще има редовен кабинет, че ще успеят партиите да създадат мнозинство. Аз лично съм смятал, че шансовете за предсрочни избори са много по-големи отколкото да има кабинет, но ако изобщо се стигне до кабинет, най-големият шанс е с третия мандат поради причини, ако искате може да ги изясним. Първият и вторият мандат, тъй като това са двете партии, които са първо, най-големите, и второ, най-тежко конфронтиралите се, няма как да си дадат взаимно одобрение или да направят компромиси, а те компромиси са нужни, за да може да има правителство. Така че вторият мандат няма да успее със сигурност, независимо обаче, че на всяка цена "Продължаваме промяната“ трябва да предложат кабинет. Това, че няма да мине, не означава, че те трябва да си спестят усилието, да покажат на българските граждани каква е алтернативата като политики и персонално. Ще бъде много груба грешка, ако те просто върнат мандата независимо, повтарям, че знаят, че няма да имат мнозинство.

Доц. Малинов, но какви компромиси биха направили от "Демократична България“ и "Продължаваме промяната“, ако тръгнат към подкрепа за третия мандат? Те дали ще го подкрепят изобщо?

Това е много сложна ситуация, която в момента аз лично не бих се осмелил да коментирам, защото не зная, на кого ще бъде връчен третият мандат. Смея да твърдя, че и президентът Радев не знае, и това не е лошо. В момента ние виждаме изграждане на ново ниво на отношения между партиите. В крайна сметка в момента "Български възход“ се приближи с една стъпка повече към "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“, защото лидерът заяви, че няма да подкрепят кабинета, независимо, че ще дадат позитивен вот за кандидат премиера, най-малкото от уважение за усилията. "Български възход“ можеше да подкрепи кабинета в неговата цялост и като състав, структура, и като премиер, и тогава вече щеше да издълбае много по-голяма пропаст между себе си и другите партии. Така че в момента третият мандат стартира с доста сериозна подкрепа без обаче да има още 121 депутата. Така го виждам, смятам, че това беше и смисълът на иначе малко сложното поведение на "Български възход“. И в този смисъл там може да се стигне до съвсем различна формула, в която да има политици, много ясно заявени, да има по-ясна програма и да има програма с ясен хоризонт, примерно до местните избори, тъй като това правителство каквото и да е, имаше някаква амбиция, на теория разбира се, че едва ли не ще изкара пълен мандат. Нали така? Така че не се знае как ще подходят партиите, но в момента става някакво малко пренареждане, недостатъчно все още за стабилно мнозинство.

Казвате, че в третия мандат при нова формула може да се стигне до по-силно представяне на политици в такъв кабинет. Питам се, как би бил подкрепен той?

Много е важно да се види, кой ще го получи и каква формула ще предложи както като състав, така и като време. Защото може да се излезе и с формула, която да включва така да се каже следващите предсрочни избори да се слеят примерно с местните, или за една година и половина. Има и такива варианти. Не мисля, че в момента някой ще се осмели да разсъждава върху тях. Има и вариант, при който наистина влизат политици на най-високо ниво с ясното съзнание, че просто трябва да се направи нещо, за следващата година-година и половина да има редовен кабинет, защото има влизане в "Шенген“, за което трябва да се преборим следващата година, и дай Боже, влизане в Еврозоната, за което задължително трябва да има политическа стабилност, за да се направят определените законови стъпки. Но това е нещо, което ще трябва да започне да се изгражда още от утре, независимо, знам, че е изкуствено, но независимо, че предстои втори мандат, за който трябва да се представи кабинет, и който ще бъде отхвърлен. Особена е ситуацията, не е най-чистата политическа ситуация, но в крайна сметка не всичко е загубено, независимо, че вероятността за предсрочни избори продължава да бъде най-висока в сравнение с всички други варианти, които се опитвам заедно с вас сега да конструирам.

Доц. Малинов, дали освен "Български възход“ ние не видяхме днес, всъщност ние това го виждаме в последните няколко дни, реверанси от БСП, но най-вече от нейния лидер към ключови фигури от "Демократична България“ и "Продължаваме промяната? Нинова със сигурност си дава сметка, че в този втори мандат те нямат никакъв шанс, независимо дали ще отидат или няма да отидат на разговори с "Продължаваме промяната“. Но дали това поведение не крие някаква тайна надежда на тях президентът да връчи третия мандат, и при това положение те да имат вече за своеобразна подкрепа "Демократична България“ и "Продължаваме промяната“, с които да са поизгладили острите ръбове, и дори да са почнали да строят нови мостове?

Да, има го и това в днешния ден. В крайна сметка в днешния ден "Демократична България“, "Продължаваме промяната“, БСП и "Български възход“ бяха заедно. Да, това е така. Така че потенциалът нараства, но пак е недостатъчен. И затова се връщам към формулата си, макар и да не е много окончателна, ако има шанс за кабинет, това е третият мандат. Третият мандат стартира с добри позиции, подобри ги с днешния ден, но все още няма 121 депутати. Не достигат 7-8. И те вече могат да се появят от всякъде, защото в крайна сметка подкрепа се дава понякога и без да е търсена, понякога се търси, а понякога и просто се заявява кабинет, за който има подкрепа по-малко от 121 депутата и се подлага на гласуване, и може да се получи частична подкрепа, правителство на малцинството, което получава мнозинство в деня на своето гласуване, след което обаче да оперира с друг режим, но с много ясни закони, които все пак гарантират присъствието на мнозинство. Аз съм сигурен, че ще има мнозинства по поредица от закони, особено свързани с усвояването на европейските средства, може би за Еврозоната, защото в това отношение ГЕРБ, ДПС, "Продължаваме промяната“, "Демократична България“ са на един акъл, и по определени неща, по които няма мнозинство, ще бъдат изтласкани до момента, в който този дневен ред, който има мнозинство това правителството на малцинството се изчерпи, след това трябва да се отиде на избори. Има го и този момент, нестабилност, но в някакъв смисъл малко по-голяма продължителност на кабинета, за да може следващата година да имаме редовен кабинет поради условията, които ви изброих. Има варианти, при които може да се направи нещо с ясното съзнание, че е временно, но все пак редовно правителство. И позволете ми да кажа само най-важното за мен – ние имаме нужда от работещ парламент, затова ни е нужно редовно правителство. Само това напомням. Проблемът ни е, че когато имаме служебен кабинет, ние нямаме парламент. Нашата парламентарна република не може да работи пълноценно, в някакъв смисъл е и опасно в една парламентарна република парламентът толкова дълго време да не работи или да работи за няколко седмици, след това да се разпуска. Работещ парламент ни е нужен следващата година и вървящото с него редовно правителство.

В чия мелница налива вода продължаващата политическа криза в България, ако партиите все пак не намерят достатъчно разум и сили, за да постигнат такъв кабинет?

Има ситуация, в която едни печелят, други губят, има ситуация, в която в политиката всички губят под формата на намаляващ брой гласуващи, под формата на загуба на доверие. Аз мисля, че се намираме в началото на такъв период, но не е сигурно, дали ще преминем тази граница. В крайна сметка днес се случи и нещо, което би трябвало да се приеме за добро за една демокрация – партиите не напуснаха обещанията, които дадоха на своите избиратели, партиите не изневериха на публичните, открити заявления, които дадоха преди изборите и непосредствено след изборите при откриване на работата на Народното събрание, не се впуснаха в безпринципни компромиси, не се играеше с кворума, не се използваха процедурни трикове. Ясно и открито всяка партия заяви позициите си, и при гласуването едно към едно тези позиции се изразиха в гласове. Така че засега нещата са открити и честни. Да видим обаче как ще издържи на най-трудния преговорен процес, който ще бъде между втория и третия мандат.

Цоня Събчева