Доц. Красен Станчев: За работещите в частния сектор възникват редица проблеми

Удължителният закон за бюджет мина на първо четене без дискусии. Депутатите удължиха и работното си време до окончателното приемане на текстовете и на второ четене. По закон държавата ще може да харчи толкова, колкото е изразходвала през същия месец на миналата година, но само в рамките на събраните приходи. Минималната работна заплата ще бъде увеличена, но редица други разходи, включително заплатите в публичния сектор, остават замразени. И какви ще бъдат до година последиците от това, което сега депутатите, народното представителство приема? Наш гост в предаването "България, Европа и сметът на фокус" на Радио ФОКУС е доц. Красен Станчев – преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски“ и основател на Института за пазарна икономика. 

Доц. Станчев, тази ситуация в момента, която наблюдаваме, ненатоварва ли допълнително бюджета, и то особено този бюджет, който реално ще се приема от следващото правителство, и не носи ли риск от увеличаване на дълга и в перспектива натиск за по-високи данъци?

По-скоро не, тъй като имаше увеличение на дълга, предвиден в проекта за бюджета в 2026 година. Това не означава обаче, че няма рискове. Онова, което е добре в така приетия вариант към момента, е второто изречение, което цитирахте, че при положение, че има приходи, това е възстановяване на една норма, която беше нарушена 2020 година края от Закона за публичните финанси, където се казва, че в общи линии увеличаването на бюджетния дефицит трябва да бъде в рамките на това, което се предвижда в средносрочен план, т.е. 3 години, като евентуални приходи в бюджета. Така че това е донякъде приемливо. Що се отнася до рисковете, това че в миналото година или в тази година имахме увеличаване на заплащането в отрасли, които не произвеждат нищо, като се почна от ДАНС и се свърши с избрани държавни служители, това ако се запази, от тогава всъщност нищо не се променя и остава. Вторият риск е, че при избори, каквито се очертават, при общи избори, които вероятно ще се състоят някъде в април, може би най-бързо в края на март, но вероятно април, това означава, че при служебни правителства не е ясно как ще се управляват дългосрочни договори, които са сключени от държавни фирми или от правителството. И в някои от реалните сектори на икономиката съществуват доста проблематични съвпадения на датите и на периода на действие на служебното правителство с изтичането на договори. Вероятно има такива в концесионните плащания, концесионните договори – те би трябвало да се запазят. Но има такива, които са с краен срок, например такъв е договорът за изкупване на електроенергия от "Марица Изток 1“, който е единствената балансираща мощност, която много бързо може да бъде включена в енергийния микс тогава, когато нещо се случи, и примерно атомната централа или някакви други събития водят до недостиг на електроенергия. Ако обаче тези неща не бъдат решени, т.е. всички тези проблеми с договорите, вече подписани и в действие, включително тези, чиито срокове изтичат в периода до април месец, тогава ще има много големи проблеми в следващата година цялата, а вероятно и за в бъдеще.

А какви проблеми могат да се отворят, ако след първи предсрочни избори не се сформира правителство, стигне се до втори и на практика почти цяла година се върви с бюджет от миналата година и служебно правителство?

Първият срок е 3 месеца, т.е. това е до края на март. Ако няма действащо правителството и няма бюджет, то тогава ще се удължи за още 3 месеца. Това не е кой знае какъв проблем. Проблемът е ако се запазят онези увеличения на разходите, които бяха заложени в бюджета за тази година.

Кои точно?

Посочих заплатите. Това, че се отлага приемането на нов бюджет за по-късен период, не означава, че се отлагат или затварят всички глупави идеи, които бяха заложени в проектобюджета за 2026-а. И там основното беше, че увеличението на заплатите в държавния сектор са около 5 пъти по-високи отколкото ръста на производителността в икономиката и около 3 пъти по-високи отколкото предполагаемия брутен вътрешен продукт (БВП), т.е. онова, което се произвежда в икономиката и се продава за определен период от време, т.е. носи доход. И след като ви имате такива увеличения, кога те ще бъдат въведени, разбира се е въпрос, който ще бъде решен в бъдещето, но при всички случаи тези решения, ако не бъдат премахнати изцяло като начин на виждане какво ще се прави в бюджетната сфера, те ще се върнат като проблем 2027 година и вероятно по-силно, с по-силни негативни ефекти. И те ще засегнат някъде около 27-28% от работещите в реалния сектор без държавно управление и всички бюджетни плащания дотолкова, доколкото по последни данни на Евростат в тези отрасли, които са частният сектор, 27% работят на т.нар. "ниски възнаграждения“. Ниските възнаграждения, сложно е да се обяснява, но това са горе-долу 30% около средната централна, по-долу от средната централна заплата за икономиката като цяло. А такива ниски възнаграждения са в 12 области в страната и в 3 региона запланирано, ако се махне София и т.н., то става много тежка ситуация. И на тези хора, тогава когато им увеличите данъците върху труда, т.нар. плащания за Държавно обществено осигуряване, то тези хора ще престанат да плащат други данъци, което ще се отрази отрицателно на приходите на бюджет за следващата или за която и да е година, когато ще бъдат наведени такива високи възнаграждения и разбира се по-високи плащания към Държавно обществено осигуряване.

Чуват се идеи, че когато се приеме бюджет за следващата година от редовно правителство, със задна дата от началото й ще бъдат изплатени всички повишения на заплатите. Това няма ли съответно да бъде първият удар върху бюджет?

Аз точно затова и не мога да кажа дали това, което казах, ще се случи в 2027 година или ще се случи в някакъв период след изборите. Това засега никой не може да го каже. Общо взето това, което не се разбира в цялата тази ситуация, е, че има нещо като клептокритична коалиция в парламента и тези различни партии в парламента се съревновават една с друга кой ще назначи повече хора в държавния сектор, за да има съответната избирателна база. И тогава, когато това става, то общото настроение в момента е в посока на увеличаване на тези рискове. Ако на изборите нямаме резултат, който премахва тези съревноваващи се клептократи, те между другото затова и се бият в парламента, защото се съревновават, то тогава положението ще се повтори по някакъв по-лош начин.

Колко по-лош и как ще го разберем? Как ще изглежда по-лошият начин?

По-лошият начин би бил това, което много колеги говорят – румънски сценарии: много високи бюджетни дефицити и след това намаляване на разходите за текущи нужди, съответно заплати, пенсии и разни други такива неща.

Доц. Станчев, в този период как ще работят общините?

Общините могат да работят много добре, ако отиващият си парламент промени Закона за публичните финанси и направи автоматичен механизъм за финансиране на общините, като те получават 1/5 от дохода, корпоративен и личен, който е внесен данъкът в НАП, но се връща в общините, тези 2% от 10-те процента данък се връщат там, и ако за 2027 година, защото това не може да стане веднага по линия на Данък добавена стойност, 1/10 от прихода от този данък се връща в общината, където извършена дадена продажба на стока или услуга. Това е доста лесно и намалява зависимостта на общините от централния бюджет и дава съответната свобода на централния бюджет, в частност на съответния заместник-министър или министър на финансите, който в общите линии разпределят ресурсите за субсидии на общинските бюджети.

И още един проблем стои, той е с дефицитите в пенсионната и здравноосигурителната система. От Министерството на финансите и министърът в оставка твърдят, че пари за пенсиите са подсигурени, ще има.

Обаче, ако дефицитите продължават да се трупват, какво става?

Така е, но това е така, ако не се променя приходната част и т.н. Тогава, когато това се случва, то онези плащания, които са горе-долу 12% от БВП, това са 12 милиарда повече, примерно 13 милиарда евро за следващата година. Т.е. няма откъде да бъдат взети, ако икономиката не работи. А тъй като са възможни тези рискове, които казах в самото начало, то тогава икономиката ще работи на по-ниски обороти. Като работи на по-ниски обороти, съответно ще има по-ниски заплати и съответно по-ниски приходи от данъците, които се плащат автоматично, т.е. това са косвените данъци.

А що се отнася до пенсиите, ако няма достатъчно приходи, пенсиите ще бъдат ли изплащани в размера, в който си получават пенсиите?

В общи линии онова, което се случва в този сегмент на трансфери, публични разходи и т.н., е, че от 24 години се отлагат реформите. Така че в някакъв момент, не знам точно кога той ще настъпи, но пенсиите по линия на Държавното обществено осигуряване, вероятно ще трябва да бъдат превърнати в нещо като пособие по старост.

Има такива случаи. Такъв е случай в Грузия в 2004-2005 година, когато Държавното обществено осигуряване е фалирало и единственото нещо, което може да се направи, е да се фиксира твърд доход – тогава той беше примерно 120 долара на месец на всички хора над 65 години, а пък всички останали да бъдат освободени да се оправят сами, като се застраховат за пенсии и здраве в частни фондове. Т.е. това, което казвате, е валидно и за управлението на Здравната каса, което също е голям проблем в момента. Това е по-сложен проблем, отколкото в Държавното обществено осигуряване дотолкова, доколкото цялата система е вързана на т.нар.  пътеки на финансиране на болници, а не на превенция на заболяванията, което води до по-големи разходи и разбира се по-големи разходи на плащане за здравни услуги от джоба.

И сега, като обобщя това, което ни казахте, ако съм разбирала правилно, в частния сектор заплатите ще се изплащат по договореност с работодателите, в държавния сектор заплатите ще бъдат замразени, пенсиите ще се изплащат в съществуващия размер, ако обаче има приходи.

Не, за работещите в частния сектор възникват редица проблеми, тъй като големите възнаграждения в бюджетния сектор изсмукват заетост и при недостатък на хора, онези, които остават да работят в частния сектор, а те са 1,9 милиона към средата на тази година, ще бъдат немалка част от тях, поне тези, които са на ниски заплати, т.е. 27-28% ще бъдат изправени пред необходимостта да избират дали да плащат данъци или да не плащат данъци.

Т.е. очакват ни през следващите месеци догодина сериозни финансови проблеми?

Това, което се случи с протестите, не се разбира, а то е типичен данъчен бунт. Тогава, когато хората разбраха, че в крайна сметка те плащат данъците на някой друг, т.е. плащат възнагражденията на някой друг, те излязоха и казаха: "Не сме съгласни“. И такива са всички данъчни бунтове. На моето бюро има една книга, която е енциклопедия на данъчните бунтове от античността до наши дни. Тази енциклопедия свършва прегледа на данъчните бунтове през 2009 година. Но навсякъде, в цялата история на човечеството, такива протести възникват тогава, когато имате клептокритично управление, независимо дали са императори, царе или някакви групи около тези императори, или пък са данъчни бунтове в условията на представителна демокрация.

Т.е. очакват ни финансови рискове в новата 2026 година, особено през първите месеци или до тогава, докато има редовно правителство. Така ли?

Големите рискове ще дойдат, ако продължава да се следва същата философия на управление на публичните финанси, каквато беше представена в проектобюджета за 2026 година, и ако тези договори, които приключват в момента, не бъдат актуализирани от служебно правителство. Това е възможно, но дали служебните правителства ще правят това нещо, никой не може да каже в момента, защото в момента съревнованието между кандидатите за публична длъжност, т.е. всичките партии, които ще участват в изборите, е да се изкарват един друг виновен за нещо и съответно да убедят публиката в това, че другите са по-лоши управляващи тогава, когато нещо се скапа в системата.

И пак стигаме до равносметката, до тегленето на чертата, след всичко това, какво да очакваме?

В общи линии не е много трудно да се управляват тези рискове. Шансът за това нещо е много трудно да се прецени, но като маниер на управление на публичния сектор, публичните финанси, не е сложно.

Да се надяваме, че тези, които ще се застъпят на съответните позиции, мислят като вас или най-малкото биха ползвали вашата експертиза? Защото иначе нищо добро не ни чака.

Всички неща в управлението на държавите, всъщност и в управлението на България, се подчиняват на една проста закономерност, и тя е, че политическите партии и тяхното управление тогава, когато е в такава обстановка, правят по-лесно лоши неща, отколкото добри неща.