Димитър Урдев, председател на Фондация "За утре", в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус

Преди повече от година вие създавате среда за работа за деца със специални образователни потребности (СОП). Какво наложи, г-н Урдев, необходимостта от вашата инициатива и създаването на Фондация "За утре“.  

Като родител на дете със СОП аз се сблъсках със страшно много проблеми. Моето дете е вече на 12-годишна възраст, но проблемите възникнаха още когато ние забелязахме, че има нещо, което не е наред, а това е преди почти 10 години. В това време в различните институции, в които би следвало да бъде той, дали детска градина, дали училище, сме се сблъскали със страшно много проблеми. От една страна отказ на една част от институциите въобще да приемат деца с подобни потребности, от друга страна след като вече влязохме в училище и там видяхме, че разликата между неговото развитие и това на връстниците му започва да се задълбочава все повече, и въпреки добрите намерения на променения Закон за предучилищно и училищно образование за създаване възможност за интеграция на тези деца в детските градини, в училище, реално всичко е едно пожелание и на книги. И затова в годините аз съм се опитвал по някакъв начин да направя нещо не просто за моето дете, и за средата като цяло,защото аз вярвам, че само чрез променената среда може да се помогне на деца със СОП, защото начинът, по който в момента е организиран целият процес, той не помага за целите, които са поставени, това е за тяхната социална интеграция, за това те да получат някакви специфични знания и умения, които биха ги направили пълноценни граждани на нашето общество, така че те да не бъдат цял живот потребители на социални услуги, а да бъдат едни граждани, които да бъдат пълноценни в своето присъствие в обществото, така че те да допринасят за развитието му, а не просто да бъдат колкото и грубо да звучи една тежест за всички.  

Разкажете ни повече за вашата фондация. Как сформирахте екип, въобще протича работата при вас?  

Ние се опитваме да създадем различен подход за работа с децата. Използваме приложния поведенчески анализ, за да можем да създадем различна среда от гледна точка на мотивация на децата за включване в процеса. Правим отделно от това адаптиране на учебния материал на база на нетните интелектуални способности на всяко едно дете, като в началото на всяка година ние правим една оценка на потребностите на децата, на база на това създаваме един план за подкрепа. В екипа има освен поведенчески анализатор, има поведенчески терапевт, социален работник, логопед, психолог, специален педагог. Така че ние се опитваме да създадем една различна среда, един различен подход за подкрепата, от която тези деца имат нужда, за да можем да им я окажем. Защото в голяма част от училищата, ако има педагози, ресурсни учители, логопеди, всяко едно от децата им се оказва, говоря за другите училища, в рамките на някаква програма се прави за подкрепа, и те два пъти седмично и те по 1 или 2 часа за различните деца, се опитват да работят с тях, но това е крайно недостатъчно. В крайна сметка няма никаква проследяемост на постигането на целите, които са поставени. И много често тези цели са копи-пейст всяка година, което е всичко друго, но не и от това, което тези деца имат нужда от подкрепа.  

С колко дечица се занимавате?  

Ние започнахме да работим с около 14 деца в училище, в което се опитваме да реализираме модела, но все повече към нас, целият колектив на училището ни търси за помощ от гледна точка включително и на деца, които нямат СОП, но имат различни други скрити дефицити, които се отразяват в проблемно поведение, в начин на комуникация с техните връстници, с проблеми включително с усвояване на учебния материал, начина, по който те се включват в целия образователен процес в паралелката. Защото много често причинате за тези проблеми са едни скрити дефицити, които на пръв поглед един човек, който няма необходимите компетентности и умения, няма да забележи, в същото време проявлението на тези дефицити е начинът, по който те участват в целия образователен процес. И много често те ни търсят за помощ. И след като ние поработим известно време, резултатите са налице.

И аз мога да кажа, че начинът, по който работим, подходът, който използваме, дава изключително големи резултати за децата, които са част от тази програма. И още нещо искам да ви кажа, че подобен модел, който не е нещо ново за САЩ, където може би повече от 20 години е наложен подобен модел на работа, не само за България, за Европа като цяло е нещо непознато. И аз смея да кажа, че ние сме пионери не просто в България, и в цяла Европа. Просто подобен модел на функциониране на две стаи за работа с деца със СОП наистина е нещо ново. И аз мисля, че това е бъдещето, ако наистина искаме да помогнем на тези деца, така че да ги направим пълноценни граждани, това е моделът. Това е моделът чрез който много голяма част от тях да преодолеят дефицитите си. Една голяма част от тях, които трудно биха могли да ги преодолеят, защото е започнато да се работи с тях по-късно, но там целта вече трябва да бъде коренно различна, да можем да ги направим да бъдат относително самостоятелни, да придобият едни трудови навици, едни трудови умения, така че в утрешния ден да могат те да бъдат пълноценно включени, дори в определени трудови процеси да допринасят, както казах и по-рано, за това обществото да се развива, да се чувстват те самите пълноценни граждани на това общество.  

Да, защото го заслужават. Г-н Урдев, колко часа седмично протичат вашите срещи с тези дечица, колко пъти седмично се виждате? 

Ние работим всеки ден от 8.30 до 12.30 часа. 

Всекидневни грижи.  

Всеки ден от седмицата, точно така. 

Да. От какво зависи според вас постигането на максималната ефективност от работата с деца със СОП? Смятам, че може би и родителите им имат ключова роля. 



Ние на първо място се опитваме да покажем един модел и да покажем, че има как да се работи с тези деца максимално ефективно. Показвайки този модел, искаме да разберат родителите на деца със СОП, че техните деца, нашите деца имат шанс и че те трябва да изискват от системата на образование, от общините и съответно от държавата да изискват тази подкрепа, от която децата им имат нужда. А тя може да се реализира само чрез една промяна на организацията на работа с тези деца, от това да инвестира държавата не просто средства в училища, ремонти и т.н., а тя трябва да инвестира в повишаване на квалификацията на специалистите, които са пряко ангажирани с тези деца, от специалистите, които оказват методическа помощ, и от създаването на тази подходяща организация, защото тя започва, работата с тези деца трябва да започне в детската градина, трябва да продължи в основното училище, в средното училище и трябва да продължи, както казах, за придобиване, в зависимост от възможностите на всяко едно дете, социално адаптиране в придобиване на съответните трудови навици и трудови умения.

Защото ако с едно дете се работи с възможностите, които то има за промяна от това си състояние, ако се започне да се работи от 3-годишна до 7-годишна възраст, неговата адаптивност е много по-голяма. Това са просто стандарти на мозъка, това не е нещо, което аз мога да го променя или не. Затова е много важна ранната диагностика, ранната оценка на реалните нужди на това дете, на всяко едно дете и да се създадат необходимите протоколи за работа така, че на него да му се оказва реална подкрепа. Реална подкрепа е такава, от която то има нужда, за да мое да преодолее тези си дефицити. 

Г-н Урдев, благодаря ви за това интервю. Ние ви пожелаваме успех.  

Благодаря. Надявам се повече гласност да се дава на този проблем, а не да е само кампанийно, когато има някъде нещо проблем и тогава да се случват нещата, а това трябва всеки ден да се говори, защото всички ние имаме близки, които по един или друг начин са изпитали на гърба си и изпитват нуждата от една такава адекватна подкрепа за тези деца. Благодаря ви още веднъж и аз.