Сега ще си поговорим за хората с увреждания в България, но първо малко статистика. Според Националния център за обществено здраве и анализи всяка година в България над 3000 деца и над 50 000 пълнолетни хора биват разпознати от експертни комисии като хора с увреждания. През изминалата 2022 г. в България около 9000 лица с увреждания и възрастни хора живеят в специализирани институции. Тези хора, хората с увреждания в България, продължават да са тежко дискриминирани поради липсата на достъпна среда в обществени и жилищни сгради, транспортни средства, спортни, културни, образователни и развлекателни обекти. Много от тези хора имат нуждата да бъдат забелязани, защото и те са хора като всички нас и имат право да живеят нормално. Преди около три години у нас се появи едно Сдружение за творците с увреждания в България. Каква е целта на сдружението и как помага на творците с увреждания сега ще попитаме съоснователя на дружеството Десислава Караиванова.   

Много изчерпателна статистика и е хубаво това, което казвате. Първо искам да поздравя и вас, и екипа ви, както и слушателите ви, с настъпването на новата година. Нека сме здрави и нека се замислим малко повече, и най-вече нека да сме малко повече толерантни към различните като цяло.  

Да, точно така.  

Не само към хората с увреждания, а като цяло говоря. Да, нашето сдружение, всъщност то е създадено през 2017 г. – Сдружение на творците с увреждания в България.  

Разкажете ни малко повече за него и каква е вашата кауза.  

Да. Всъщност идеята за него се роди доста преди 2017 г., но просто тогава се появи възможността да го създадем. Основната идея и кауза е в него да съберем повече хора с всякакви увреждания, които се занимават с всякакво изкуство. Като чрез изкуството да ги социализираме, да ги терапевтираме, също така по някакъв начин да ги разнообразяваме, тъй като доста от тях живеят в една подчертана изолация, особено пък сега тук и покрай коронавируса.  

Да.  

Това беше още по-засилено като реалност. Но това за някои от тях е реалност много отпреди коронавируса. И всъщност чрез изкуството искаме също така да спомогнем за това да се намали дискриминацията, както и да покажем, че изкуството е път към претопяване на различията между хората с увреждания и хората без увреждания. Защото когато твориш, няма значение дали имаш увреждане и какво увреждане имаш, важното е да имаш волята, да има вдъхновението и да си кажеш "Аз мога, аз искам да го направя“. И ние помагаме на хората, поне се стремим, доколкото можем, с проектите, които правим, да им помагаме да постигат това и да се чувстват по-успешни.   

А колко хора с увреждания в момента са част от вашето сдружение?  

Бройката като цяло не е голяма. В различните наши проекти различни хора взимат участие, с всякакви увреждания, най-вече за момента имаме най-много незрящи, тъй като нашият председател е незрящ, и просто повечето ни познанства и контакти са там. Така се случи, че и проектите, които правихме, бяха повече ориентирани към незрящи. Но имаме и хора с ментални проблеми, които са особено дискриминирани, за жалост.  

Да.   

Има и някои хора с физически увреждания, които са доста изолирани и буквално някои от тях дори не излизат от вкъщи, защото са тежко обездвижени. И в тази връзка, между другото, в момента последният ни проект за арт терапията доста помогна на тези хора. 

Да, разкажете малко за вашите проекти, как им помагате.  

Ами всъщност най-вече нашата дейност в момента е свързана с проекти, т.е. когато имаме проекти, тогава изпълняваме дейност, тъй като всичко е обвързано със средства, за жалост. Изпълнихме три проекта от 2020 г. насам. Всъщност може би някакъв парадокс, но точно от коронавируса, когато беше най-голямото затваряне, всъщност тогава започнаха нашите проекти. Първият беше със заснемане на видеоклипове по сетивна фотография. Това е вид фотография за незрящи, която е вкарана в България от Алберто Стайков. Тогава заснехме едни клипове, с които обясняваме как се прави това и как човек със зрителни нарушения може да заснема, интересни техники, свързани с начина, по който да се прави това нещо. Вторият проект беше с Посолството на САЩ. Тогава всъщност проведохме курс, пак по сетивна фотография. И сега третият проект през 2022 г. беше арт терапия за хора с увреждания.   

Разкажете ни малко за сетивната фотография. Как успяват незрящи хора да снимат? 

Всъщност ние много често – да, точно това срещахме като учудване от зрящите. Хората се чудят – ей, как така един човек, напълно сляп или със зрителни увреждания може да снима. Всъщност когато ние изгубим едно свое сетиво, доста се развиват други наши сетива. С помощта на слух и тактилност. Например, давам един прост пример: да кажем излиза човекът със зрително увреждане или който е напълно сляп навън, и той усеща например откъде грее слънцето, там, където той усеща повече топлина. Значи той натам трябва да си насочи фотоапарата, за да снима. Или например, ако е сред природата и иска да снима някакви да кажем птички, природни пейзажи, той чува птичката, звукът на птичката откъде идва, и насочва натам, за да заснеме. Или пък ако има модел – може на този модел да се закачи камбанка, ако той е по-отдалечен, и този модел, движейки се, камбанката звъни и така човекът чува къде е неговият модел и накъде да снима.  

Доста интересен метод.  

Да, всъщност всички други сетива влизат в действие, образно казано. Нашият мозък може буквално всичко, стига да не се отказваме и да не се възпираме, да си казваме "О, аз не мога!“ или "Аз се затруднявам“. Т.е. търсейки, винаги ще намерим начин.   

Точно така. Сега искам да ви попитам в края на нашия разговор – запозната съм с една ваша идея, която вие съобщихте скоро във "Фейсбук“ страницата на Сдружението на творци с увеждания в България, за създаване на кастинг агенция за статисти и актьори с увреждания. Как се зароди тази идея и смятате ли, че ще може да постигнете успех с нея?   

Много, много искрено се надяваме. Тази идея се роди най-вече защото ние искаме не просто да правим някакви курсове или терапии и след това да потупаме човека с увреждане по рамото и да кажем "Благодаря, че участва и чао-чао, дотук“. Ние искаме и това ни е основен стремеж, ако можем, да уредим една дълготрайност за хората с увреждания, т.е. нещо дълготрайно. Те, като започнат да се снимат по филми, по реклами, първо че ще могат да си вадят хляба от това, второ, че ще могат да се реализират чрез свой талант, защото много от тях например искат да се снимат. Плюс това самите продукции имат нужда от такива хора. Т.е. това ни е идеята. Сега за жалост получихме някои откази за финансиране, но продължаваме да търсим алтернативни варианти. Разбира се бихме се радвали да получим и някакви дарения, но главно разчитаме на проекти засега и на финансиране от различни институции. Така че стискайте ни палци, много искаме да успеем. Събираме и усилено хора с всякакви увреждания, които да се картотекират при нас. Ние сме доста упорити и няма да се откажем и смятаме, че е за добро.  

Пожелаваме успех на тази инициатива. И е важно да подчертаем, че хората с увреждания не са невидими хора. Те са част от нас.  

Абсолютно, да, да, точно това и ние искаме да покажем.   

Много благодарим за този разговор. Пожелаваме успех на всички инициативи, с които сте се заели.