Доктор Веселина Йорданова, началник на Диагностично-консултативния блок в КОЦ – Пловдив и ръководител на лечебна дейност в интервю за "Фокус"

Онкологичните заболявания или ракът обикновено се появяват внезапно в живота на човек и го преобръщат, преобръщат го много често из основи. Те налагат драстично разместване на приоритетите и промяна в краткосрочни и дългосрочни планове. Но това не означава, че трябва да живеем със страх и притеснение от тях, а точно обратното – да бъдем спокойни и щастливи. Спокоен означава информиран, защото страхът, страхът от непознатото се разбива най-ефективно чрез информация и познание. Затова в "Човекът на фокус“ днес ще поставим на фокус именно този проблем. И сме поканили един от малкото специалисти по темата в страната ни, човек с дългогодишна практика и опит, д-р Веселина Йорданова. Тя е онкодерматолог, ръководител лечебна дейност и началник на Диагностично-консултативен блок. Д-р Йорданова, здравейте.

Здравейте.

Днес ще поговорим за едно от най-сериозните заболявания, които често дори не осъзнаваме какви последици и колко бързо може да се развие. Какви са признаците за появата на рак на кожата?

Сега, най-общо трябва да разделим туморите на кожата, рака на кожата. Класификацията е много сложна, но за широката публика мога да ги разделя на пигментни и на безпигментни тумори. Безпигментните тумори обикновено са с добра прогноза с някой малки изключения и се развиват по-бавно, така че профилактиката има много широко място тук. Пигментните тумори са по-малко на брой, по-рядко се разпространени, но са те по-агресивни като протичане. Доброто в случая е, че всъщност за кожните тумори профилактиката и редовните прегледи при дерматолози и при онкодерматолози имат много голямо значение, за да се хванат промените в ранните етапи от заболяването.

От каква възраст трябва да се ходи на преглед при дерматолог или онкодерматолог?

Този въпрос по принцип не стои пред лекарите, защото имаме и вродени бенки, както знае обществото и нашите баби, имаме и вродени бенки при новородени или при малки деца, които трябва да са наблюдават. Няма някакво правило в каква възраст – когато има нужда, се ходи, когато има проблем, се ходи, когато има наследственост в семейството с много бенки или с поява на рак на кожата, се ходи, и ние не отказваме да прегледаме и семейството, и децата на такива пациенти. Така че когато има нужда, се отива на лекар.

Има ли уязвими и предразположени хора, и какви са сигналите за това, че сме предразположени?

Естествено, хората с бяла кожа са предразположени, защото меланина, кафявият пигмент на кожата има защитна функция, и в бялата раса тези заболявания са много по-разпространени. В научната литература са описани няколко типа кожа, която е по-уязвима и по-малко я взима, аз няма да изпадам в подробности, но по принцип белите кожи са по-уязвими, нали, ние вървим от екватора на север, нататък са по-белите кожи и ние сме така на междинна територия, междинен пояс. И естествено появата на бенки, наличието на бенки в родителите предполага, че и при децата ще има, като това, което забелязваме в практиката, е, че вече при децата се появяват на по-ранна възраст и са повече на брой. Не винаги обаче е възможно да има пряко наследяване от майката и бащата, възможно е да има наследяване от баби, дядовци, от чичовци и от лели. Така че това че майките и бащите нямат не значи, че децата няма да имат. Това са сложни генетични закони.

А кои са основните предпоставки за отключване на рак на кожата?

Основните предпоставки са: пигментните тумори с автоимунни механизми. Това са новите, съвременните болести. Автоимунни механизми е когато организмът изработва срещу себе си агресивни фактори. И другият основен фактор това е радиацията и слънчевата светлина. Слънчевата светлина има по-голямо място при рака на кожата безпигментните по-скоро тумори, а при меланома, въпреки че по литературни данни радиацията и утравиолета има значение, все повече се намесват и се разкриват автоимунни механизми на поява на заболяването.

Слънцезащитата една панацея ли е или има други начини за предпазване? Как да се предпазим, д-р Йорданова?

Сега, моето мнение е малко еретично по този въпрос, защото в последните години се прави голяма реклама на слънцезащитните кремове...

Помагат ли те?

… коментират се фактори. Значи ние ги използваме още сравнително кратко време, за да изкараме едни статистически данни и да видим дали ни помагат. В крайна сметка това трябва да бъде паралелно проучване за различните народи, защото като трябва да се включи и типа на кожата. Нормално е при белите хора, както говорихме, въпреки слънцезащитните фактори да има повече рак на кожата отколкото при хората са по-тъмните кожи, където меланина има защитна функция. Сега, лично аз смятам, че слънцезащитните кремове не предпазват бенките от израждане. Тук има сложни биохимични изследвания, които са направени. По-скоро слънцезащитните кремове предпазват кожата от фотоиндуцираното остаряване, при което в един момент може да се появи рак на кожата, различен от меланома. Така че за мен е по-важна механичната защита и хигиените навици. В смисъл да не се излиза на слънце, когато знаем, че е много силно, да се използват шапки, очила, тениски, ако трябва за децата чорапчета на краката, като се има предвид, че различните материи също пропускат ултравиолета, памука има най-силна защитна функция, когато се използва за дрехи.

Т.е. да ограничим нашето излаган на слънчева светлина?

Да, в часовете на най-интензивно слънцегреене.

Ние сме в сезон, в който вече планираме нашата почивка, и чакаме с нетърпение да се изложим точно на така слънчевите лъчи, които да ни допринесат, знаем, за витамин D, който подпомага имунитета. Но има ли заблуди и митове по отношение на това? Колко време ни е необходимо, за да получим необходимото, за да синтезираме витамин D?

Колко време ни е необходимо, зависи от общото състояние на организма и от възрастта. Смята се, че излагането на дланите на ръцете и на лицето по 10-15 минути на ден е достатъчно за синтезирането на витамин D, но значение има и начина на хранене. Защото доста от хората, въпреки че си мислят, че се хранят разнообразно, се хранят недоимъчно. Така че това да стоим на слънце с часове не значи, че ще образуваме повече витамин D.

Да ограничим излагането на слънчева светлина като един от основните фактори, които биха могли да отключат рак на кожата. А по-уязвими ли са възрастните хора? И за какви изменения по кожата трябва да внимават?

Да, сега, аз съм повече от 30 години онкодерматолог, и това, което ми прави впечатление и не е написано по книгите, е, че в една а по-късна достолепна възраст доста често се появява рак на кожата базоцелуларни и спиноцелуларни. Сякаш това е симптом на остаряването. Говоря за възраст без да уточнявам статистически данни над 80 години, особено на белите кожи. Но доброто е, че тези изменения си развиват много бавно и могат да се лекуват успешно и трайно. После, ние имаме изградена строена система диспансерна за наблюдение, за да се предотвратяват рецидивите, така че тук държим под контролни нещата.

А от каква възраст трябва да бъдат излагани и бебетата и малките деца на слънце? Каква хигиена трябва да се спазва на слънчевите бани?

Това е много сложен въпрос, в смисъл зависи в какъв месец на годината е родено бебчето, зависи от това дали има патологии някакви при майката, дали са доносени бебета. Правилата по принцип са напоследък децата да се излагат по-рано, въпреки че аз уважавам правилото на нашите баби децата да не се излагат преди 40-ия ден на преки слънчеви лъчи. Сега, ако е летен сезон, можем да осигурим безветрено място, детето може да се излага и по-рано, но ако е зима или есен, влажният въздух може да създаде други проблеми, така че трябва да се забави малко излизането на въздух, не говоря на слънце. На преки слънчеви лъчи децата според мен трябва да се излагат в по-късна възраст, даже след двегодишна възраст.

Какви са основните и най-често срещани кожни тумори, д-р Йорданова?

Най-често срещаните кожни тумори, т.нар. "рак на кожата“, това са базо- и спиноцелуларни карциноми. Те обикновено се появяват в по-късна възраст, развиват се бавно и тяхното разпространение се държи под контрол, като имаме ефективни методи на лечение и проследяване.

Какво трябва да следим, какво трябва да наблюдаваме преди да отидем на преглед?

Ами обикновено, вие ме питате кога трябва да отиде на преглед един пациент.

Всъщност, да.

Когато има нарастващо образование или незарастваща повече от един месец раничка по кожата, най-често по откритите части. И в другия случай, когато имаме някаква промяна на бенката, която може да е или само изразяващо се със сърбеж, или промяна в цвета, в границите, в ръба на бенките. Вече има много широка култура и хората се ограмотяват от интернет, така че особено по-младите знаят за какво да следят.

Кървящите бенки?

Кървящите бенки така или иначе довеждат пациента при лекаря. Но характерно за нашата народопсихология, че по-възрастните хора по-трудно отиват на лекар по ред причини, които няма да изброявам сега.

В Комплексен онкологичен център Пловдив работят поне три от пет специалисти по онкодерматология в България.

Да, три от пет в България.

Какво отличава вашата специалност от тази на дерматолозите и личните лекари, при които обикновено отиват хората?

Нашата специалност е много ювелирна така да се изразя, защото тя обединява кожните болести, които са на единия полюс, с онкологията. Онкологията пък обединява всички специалности, защото по принцип ракът е заболяване на целия организъм и на всички органи. Освен това, в последните години се появиха нови лекарства, имуно и таргетни терапии, които коренно променят нашето схващане и за лечението, и за протичането на онкологичните заболявания. За съжаление обаче, специализацията е променена, и аз искам да апелирам от вашия микрофон и да поканя младите колеги дерматолози да идват в онкодиспансера, за да можем да ги учим, защото имам лични притеснения, че в един момент ние няма да има на който си предадем нашите знания. А това, което написано в книгите, търпи развитие, някои постулати се отрича, други се подкрепят, но за лекарската професия е много важно колко човека и колко години си прегледал. Тези знания е добре да се предават на младите хора. Сега, в последните години с промяната на наредбите за специализация просто не се очертава да има онкодерматолози като такава специалност. Или ще са дерматолози, или онколози, които на практика са различни специалности. Трябва човек да има желание да работи в тая сфера, защото работа има много.

Има много. Изключително важна е темата и ще се радвам да продължим в следващ разговор, тъй като времето ни е ограничено сега.

И аз.

Но все пак на финала да кажем лечим ли е ракът на кожата и какви са основните методи, за да го преодолеем?

Нека да остави методите за друг разговор, просто искам да завърша сегашния с това, че ракът на кожата е лечим.  Лечим е, въпросът е хората да не се притесняват и да отиват своевременно на лекар. Ние можем да направим много, за да държим под контрол това заболяване.

Това беше онкодерматологът д-р Веселина Йорданова.