Интервю с д-р Иво Георгиев, ЦСМП-Видин в предаването "Добър ден, България" на Радио "Фокус". 

Какво ви подтикна да излезете утре на протест?

Протестираме цялата гилдия на работещите в Спешна помощ затова, защото в момента нашите хора, които работят в Спешна помощ, са най-онеправданите и най-лошо заплатени. Преди известно време министърът на здравеопазването ни обеща по 600 лева за лекар, 400 – за сестра, и т.н. След известно време излезна с нова заповед, всъщност с ново съобщение, то не е заповед, в което се казва, че тези пари ще бъдат получавани единствено от тези, които работели с КОВИД – отново намесват КОВИД. Докато вчера излезе и съвсем откровено ни каза, че за съжаление трябва да си признае истината, а това е, че пари няма. Т.е. всички наши усилия, които сме положили и в борбата ни с КОВИД, и в ежедневието на лекари, на хора, които спасяват човешки животи, на хора, които са борят за доброто, за здравето на човека, отиват напразни и ние останахме без никакво покритие. Лекарите в момента работят за около две минимални работни заплати. Представяте ли си?! Това е висококвалифициран труд на хора, които са се готвили за тази професия години наред, над 10 години, хора, които работим в Спешна помощ от много години, а всъщност няма значение колко се работи, въпросът е, че тук хората, които работят, са на дъното със заплащането. Виждате, в болниците заплатите се вдигнаха, а всъщност трябваше с тези пари да подсигурят един минимален доход на работещите в Спешна помощ, или както те казват, минимален праг. Нищо не стана, няма и да стане. Разбрахме ,пари няма. винаги си прехвърлят топката, че парите са изхарчени от други, че наследството е такова, че няма пари, и т.н. В крайна сметка ние работим и продължаваме да работим, но нашето недоволство ще бъде изразено точно в това – да излезем на улицата, да покажем, че не сме съгласни повече да бъдем третирани като втора ръка хора, да излезем и да покажем на хората, на колегите, че на нас ни пука за тяхното здраве и за това искаме да получаваме адекватна помощ.  

 Всъщност вие работите във Видинската болница – има ли недостиг на кадри там?  

Аз работя в Центъра по спешна медицинска помощ – град Видин. Недостиг на кадри има както в болницата, така и в центъра. Твърдя това нещо не само като лекар, който работи в Спешна помощ, а като председател на Синдикат "Здравеопазване“ към Национален синдикат "Защита“, защото имам представа и познавам ситуацията в цялата страна. Но понеже ме попитахте за Видинската болница, ще ви кажа – положението е трагично. Във Видинската болница работят голяма част от лекарите, които са пенсионери, и тези хора в един мил момент могат просто да си хванат шапката и да си тръгнат и да оставят болницата и цели отделения без лекари. Същото е и в Центъра за спешна медицинска помощ. Голяма част от нашите колеги, които работят, предимно фелдшери, са на пенсионна или в предпенсионна възраст. Т.е. центърът в най-скоро време ще се окаже, че няма да има кой да излезе и да посрещне нуждите на хората, нуждите на обществото. Бих дал един пример. Работят при нас хора, които са над 70-75 години, работят и по-млади хора, но които вече са амортизирани и които просто не могат вече пълноценно да си изпълняват функциите. Точно поради тази причина ние излязохме с нашето второ искане и не второ като качество, а просто второ като ред на мисли – това е промяна на категоризацията на труд. В цял свят работещите в Спешна помощ са първа категория труд. Това означава, че пенсионирането тук е задължително на по-млади години затова, защото хората, които работят в Спешна помощ, прилагат не само умствен труд, но много често се оказва така, когато сме сами с пациентите, когато няма кой да носи, и тежък физически труд. Така например, представяте ли си шофьор на 75 години, който да кара линейка по магистралата с 200 км/час примерно, за да пристигне и да спаси човешки живот? Представяте ли си лекар, който не може да ходи, и шофьор му подава ръка, за да слезе от линейката, защото човекът не може да ходи повече? Представяте ли си наши колеги лекари, които ходят с – извинявам се за приказката, с уринарни торбички на работа? Това е положението в нашето здравеопазване. Трагично е! Боли ни! И точно поради тази причина, защото ни боли и ни пука за хората, за нас, за нашата държава, за нашето общество, за всички, ние излизаме, за да получим адекватно възнаграждение, да сменим категоризацията, да подменим кадрите в Спешна помощ, да дойдат млади, работоспособни, да дойдат хора, които могат и знаят какво правят.  

Очаквате ли исканията ви да бъдат чути? 

Очакваме да бъдат чути, защото ако нашите искания не бъдат чути, решението на Синдикат "Защита“ беше да се стачкува, да се излиза на протести под всякаква форма на протест до постигане на резултат. Просто няма да се дадем този път. Ще излизаме, ако трябва седмици, месеци, ако трябва година, постоянни протести, гладни стачки, ако трябва, ще започнат. Ако трябва, ще започнем да спим на палатки пред министерствата – пред Министерство на здравеопазването, пред всички институции, пред парламента, ако трябва, ще направим палатков лагер. Ще напишем писма на акредитираните посланици на държавите членки на Европейския съюз, за да обясним трагичното положение на една държава членка на Европейския съюз, където ние бленувахме и чакахме това влизане в Европейския съюз да ни донесе много, много, много успехи в нашата работа и в живота, да подобрим живота на хората. А всъщност ние какво получихме? Получихме от нашата държава само удари под кръста и много, много, много тъга и омраза, която се насаждаше нарочно между нас, между лекарите, между лекарите в болниците, между лекарите в ЦСМП, между работещите колеги, между хората, които управляват, и т.н. Не ви казва тези неща и да говоря празни слова. Искам да ви кажа, че в тази ситуация и директорите на центровете са в немилост. Хората искат, те искат да помогнат – това са хора, които са местни, които работят с тия хора, а в същото време от Министерството ни слага чатала зад врата и ни карат да навеждаме глава и да се молим с протегнатата ръка за гуми за линейките, да се молим с протегната ръка за дрехи, които да носим по време на работа, за униформите, да протягаме ръка за обувки, за очила. Е докога? Няма вече време. На нас младостта ни мина в Спешна помощ. На нас младостта ни мина в условия на изморителен, тежък лекарски труд и в крайна сметка какво – получаваме едно отритване от държавата. Много е грозно. В момента държавата абдикира от всичко, което би трябвало да ръководи, да подпомага, но виждаме на какво ниво сме стигнали. Виждаме полицията, виждаме "Български пощи“. Ами вижте "Български пощи“ докъде я докараха. А "Български пощи“, когато са били основани, това е била една огромна радост за цялата държава. Сега са пред фалит. Сега говорихме, преди малко, с директора на "Български пощи“ и той, човекът, каза, че най-вероятно от другия месец няма да имат пари за заплати. Може ли да я докараме дотук?! Виждате, ходим на избори на три месеца, тук чешем егото на някой, а всъщност тези пари, които се дават за избори, биха могли да отидат за вдигане на заплатите на лекари, на учители, на всички, които работят за благото на това общество. Не мога да разбера защо хората си затваряме очите и си викаме: "Ами щом мен не ме касае, не ме интересува за другия“. Да де, но когато се разболеем, боли ни еднакво всички, както тези, които са лекари, така и тези, които не са лекари. И вижте, най-добре се разбира това нещо между нас, защото като дойде млад човек, лекар, и трябва да го научим, ние полагаме всички усилия от себе си да го научим, да му държим ръката, да му покажем затова, защото ние остаряваме, ние ще станем пациенти и така, както сме го научили младия човек, така той ще ни лекува след това. Много е показателно. Нека хората, които желаят, които могат, които имат ясно виждане по въпроса, които имат желание да подпомогнат, да заповядат заедно с нас на 19 октомври от 10.00 часа, да дойдат в София, да ни подкрепят. Отворена е вратата за всички, които желаят. Искаме единствено да донесем благо в тази държава. Правим го по мирен начин. Не искаме да създаваме условия за дискордии, за разпри, за каквото и да било. Искаме абсолютно по мирен начин и тук аз апелирам към Министерство на здравеопазването: уважаеми господа и дами, като дойдем пред министерството, не се крийте отзад, зад стъклата, зад стените, излезте при нас! Ние сме дошли, платили сме си автобуси, платили сме си превози, за да дойдем да разговаряме с вас, за да видите, че нещата са трагични. Идваме, за да си оплачем мъката, а в същото време от предни протести знаем, че нашите ръководители се крият зад стъклата на министерството, зад опушените стъкла, крият се зад пердетата, поглеждат, показват ни дори някой среден пръст и т.н. Съжалявам, нещата са трагични. Не искам да звуча толкова трагично, но просто няма как! Вече, както се казва в старата българска поговорка, ножът опря до кокала.

Габриела ГЕОРГИЕВА