Цветан Цветанов, председател на ПП "Републиканци за България", в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“

Започваме разговора с председателя на политическа партия "Републиканци за България“ Цветан Цветанов с коментар на международното събитие на деня – Мюнхенската конференция по сигурността. Водещи световни политици, военни и дипломати през 3 дни ще фокусират дискусиите по основната тема: Украйна в навечерието на първата годишнина от руската инвазия и проблемите, които се отприщиха с нея. Така че събитието, което се смята за един от най-важните форуми за външна политика и сигурност в света, е посветено преди всичко на една тема: каква би могла да бъде стратегията за прекратяване на тази война и възможно ли е да се намери такава. Цветан Цветанов е наш гост. Г-н Цветанов, вие сте учредител и председател на Евроатлантическия център за сигурност. Какво показват вашите анализи? Пред какви предизвикателства ни изправя войната на Русия в Украйна?

Войната в Украйна, провокирана от Русия, показва, че Путин се е готвил доста целенасочено през последните няколко години, и това между другото беше отчетено в Годишника за 2020 година на  Евроатлантическия център за сигурност, че Русия се готви за война и войната ще бъде в Европа. Това, което направиха някои от европейските държави през всичките тези години, е, че да може действително Путин да реализира неговите геополитически цели, заобикаляйки Украйна с газовите коридори, които бяха "Северен поток“ и "Турски поток“, който знаете, че допринесе действително когато бяха реализирани тези проекти да се стартира тази военна инвазия и тази война, която прави Путин в Украйна. Това обаче доведе до консолидиране на цялата демократична общност по света, и тук мога да кажа, че съюзническите сили от НАТО демонстрираха много ясен принципен подход за подкрепа на Украйна. И затова я има и тази солидарност от всичките демократични общества, за подкрепа с оръжие и с каквото е необходимо за Украйна, за да може тя да противодейства адекватно на тази мобилизация, която направи Путин, и на военните действия, които води в чужда територия, в случая територията на Украйна.

В конференцията в Мюнхен участва и българската делегация, водена от президента Румен Радев. Преди началото й той напомни мотото й, което звучи така: "Израждане на мир чрез диалог“. Как обаче да се изпълни смисълът на това мото, след като руската страна отказва диалог, освен ако Украйна и световната общност не признаят заетите от руските войски територии плюс Крим? Приемлив ли е такъв диалог?

Европа и всички демократични общества видяха,  какво направи Путин с анексирането на Крим. Знаете, че всичките световни лидери заложиха на диалог, и затова беше прието и Минското споразумение, което Русия трябваше да го спазва. Тя обаче не направи това и остави това анексиране като част от външната политика на Руската федерация. И точно затова никой днес не вярва на какъвто и да било диалог, който да бъде конструктивен, да бъде за мира от страна на Путин, и всички тези, които са негови сателити, като Беларус. И за голямо съжаление изказванията на президента на страната ни Румен Радев показват, че той е диаметрално противоположен като теза и като изказване на другите европейски лидери, когато се провежда Европейския съвет. И не знам, как ще се чувства сред ясната позиция на всички участници в Мюнхенската тазгодишна конференция с позицията си спрямо Украйна президентът Радев, който – повтарям – има съвсем диаметрално противоположна позиция. Той реално подкрепя един вид руската агресия и дори ако си спомним в президентската кампания, по време на която имаше въпрос в едно от студията, където се водеше политическият дебат между кандидатите за президент само преди година, ние видяхме всъщност, че той призна, че Крим е руски, което е абсурдно за цялостната външна политика, която трябва да води страната ни и принципната позиция, която трябва да изразяват всички представители на българските институции по нея.

Г-н Цветанов, стана ясно, че страната ни е предоставяла оръжия чрез трети страни, и то с много внушителен военен износ, докато публично официално бе решено да не се предоставя такава военна помощ. В последствие парламентът се коригира, гласува за предоставяне списък, който пък бе засекретен. Ясно ли е, каква е позицията на България към този конфликт? И по какъв начин ние стоим сред Европейската общност, сред нашите партньори?

Пасивното ни поведение в предишните решения, които трябваше да вземе българското правителство и българският парламент, ни открои като страна извън съюзническите сили, които имат много ясна позиция и солидарност спрямо украинския народ и защита на териториалната цялост на Украйна. С последното решение, което имаше в българския парламент ние действително успяхме поне имиджово във външнополитически план да кажем, че имаме и решение на българския парламент и правителството трябва да изпълни това решение, за да може да предоставим необходимата военна помощ, която би могла да си позволи страната ни към Украйна. Що се касае до сделките от военнопромишления комплекс, аз смятам, че имаше заблуда от страна на БСП, респективно от министъра на икономиката Корнелия Нинова, която през цялото време говореше, че няма предоставено оръжие за Украйна. Разбира се, то беше предоставено чрез трети страни. Но това, което България е направила, е да можем действително да бъдем част от този блок, който ние сме приели, ние сме се съгласили, и НАТО в момента е единственият съюз, който може да гарантира и да защити националната ни сигурност и териториалната цялост на страната ни.

А какво се случва с инициативата "Три морета“? Защо някак отпадна от дневния ред на публичното внимание? Регионалната сигурност и сътрудничество не са ли вече интересни?

Тя не е отпаднала, тя отпадна от публичния и обществения дебат в България. И само да кажа, че предстои провеждането на годишната среща на "Три морета“, домакин ще бъде Румъния. И за голямо съжаление в България има сериозно неразбиране по темата за "Три морета“ и политическите изказвания в тази посока са много ограничени и доста посредствени. И никой не дава това, което реално бихме могли да получим от по-голямата си активност в инициативата "Три морета“, защото това са 12 държави от Адриатика, Прибалтика и Черно море. Това, което в момента най-много интересува демократичния свят, е, как да има по-добра дигитална, транспортна и газова свързаност, защото това ти гарантира икономиката, това ти гарантира защитата на териториалната цялост, това ти гарантира и просперитета в икономически план, които биха могли да се получат в 12-те държави, и да изравним в общи линии стандарта и развитието в тази свързаност за тези 3 направления, за които говоря. И в общи линии това е добавена стойност към цялостната кохезионна политика за всяка от 12-те държави. Аз съм убеден, че тук ще има и нови държави, които ще се присъединяват, като Гърция, също така Украйна се разглежда като вариант да бъде присъединена, тук смятам, че и Западните Балкани също имат своя шанс  и своята възможност и перспектива да бъдат също част от тази дигитална, транспортна и газова свързаност, защото това е диверсификация във всяко естество и възможности много повече отколкото сега.

Защо у нас липсва по-голямата активност по инициативата "Три морета“? И в какви посоки ние бихме могли да я проявим?

Само да кажа, че тази конкурентост, която имаше между изпълнителната власт и президентската институция във времето, когато още президент беше Росен Плевнелиев и министър-председател Бойко Борисов, винаги имаше някакво състезание, което не беше ясно, защо се прави. И затова някой път се неглижираха малко действията на президентската институция, когато имаха участие в тези президентски срещи за поредната годишна среща на "Три морета“. Но това, което наблюдаваме в последната една-две години, ние всъщност попаднахме в политическа турбулентност, в политическа криза, която не дава възможност да се чертаят хоризонти за страната ни, а това е един много съществен, основополагащ хоризонт за бъдещото на страната ни, за тази свързаност, за която говорихме досега. Защото виждате, че политическата криза доведе до невъзможност страната ни да се възползва от европейската солидарност дори по Плана за възстановяване и устойчивост, за новата финансова-програмна рамка, която стартира 2021 година, ние вече 2-3 години изпускаме, и българските общини, българските институции, които могат да бъдат бенефициенти по тези оперативни програми, те не могат да се възползват от тях. А по Плана за възстановяване и устойчивост виждате как България загуби както авансовото плащане, което можеше да получи 2022 година, така също и двете плащания, които бяха определени за разплащане през 2022 година – ние получихме само едно плащане от 2.6 милиарда, а 1.5 милиарда просто загубихме и не можахме да ги усвоим. Сега в момента виждате, че отново сме пред прага на нови предсрочни парламентарни избори, а тези 22 закона и тези 60 мерки, които трябва да бъдат приети, остава невъзможно да бъдат приети, да бъдат реализирани, и по този начин да започнем тази т.нар. "трансформация“ на определени сектори, които могат да подпомогнат и бизнеса, и същевременно да създадат повече възможности за инвестиции в страната ни.

Г-н Цветанов, ще бъде ли разрешена политическата криза и на тези избори?

Мисля, че тези избори няма да решат политическата криза, защото в голямата си част концентрацията и фокуса на партиите ще бъдат местните избори. Местните избори биха могли да създадат предпоставка за разсичането на този политически възел и създаването на възможност за излизане от тази турбулентност и постоянното правене на предсрочни парламентарни избори. Това, което е най-притеснително, е, че отново движещата сила в обществения живот на страната чрез политическите изказвания през последните години е омразата. Това не е градивната сила и няма да доведе до нищо добро. С подобно поведение не могат да се решават проблемите, които има страната ни, а същевременно омразата изключва и възможността да се води диалог в каквато и да било посока за излизане от тези много наболели проблеми, които стоят пред нас. Пак казвам, ние губим пари от Европейския съюз. И през последните 2-3 години ние сме реално донор на Европейския съюз, а не можем да получим необходимите средства, които са доста повече от това, което имаме като задължителна годишна вноска. И тук искам да кажа, че от 2020 година реално имаме управление както в приключването на мандата на Кабинета "Борисов 3“, така също и служебните кабинети, така също и краткият мандат на Кирил Петков, имаме невъзможност да изпълним ангажиментите си, които страната ни е поемала през последните години, т.нар. "ползи“, които можем да имаме от Плана за възстановяване и устойчивост и разбира се от новия финансов програмен период.

Знаем, че обикновено най-големите конфликтни ситуации, неразбории, крамоли се развиват в София. Не мога да не ви попитам: как ще гласуват в София и как  ще гласуват в страната на изборите? Вие имате доста добра преценка и опит в тази насока.

Първо да кажа, че хората са уморени, хората са объркани и в ежедневните си разговори, които провеждам с колеги от страната, те споделят това мнение, и не очаквам висока избирателна активност, което е предпоставка за получаване на почти същия резултат, който имахме досега от последните 2-3 парламентарни избора, което води отново до взаимно блокиране за съставянето на стабилно правителство. И тези избори, които ще се проведат април месец, аз смятам, че те са ненужни в момента, защото би трябвало да има някакъв политически разум, който трябваше да гарантира за кратък период от време конкретна програма със законодателни инициативи и дейности, които са свързани с основните приоритети на страната ни, да не ги повтарям пак всички тези неща, свързани с финансовата подкрепа, но и с всичко това, което трябваше да се приеме за еврото и Еврозоната. Защото виждате, че през последните няколко дни от парламента депутатите не успяха да приемат основните поправки в законите, свързани със застраховането, с прането на пари, а те са част от изискванията, които страната ни трябва да покрие, за да може да започне членството към Еврозоната.

Точно в тази връзка да ви кажа, че финансовият министър Росица Велкова днес е признала, че България няма да приеме еврото от 1 януари 2024 година.

Да, и по-тревожното е, че въобще не е изслушана страната ни, а просто само е отчетено, че се отлага за януари 2025 евентуално и трябва да се извършат необходимите проверки за изпълнение на всички тези стандарти, които са като изискване, за да можем да покрием тези критерии. Това е заради функция на тази политическа конфронтация, на това политическо безхаберие от всички политически сили, които бяха парламентарно представени през тези години, 2-3 години, защото виждаме, че има една невъзможност да се работи, и Народното събрание да бъде истински законодателен орган и да упражнява истински парламентарен контрол върху изпълнителната власт, защото виждате, че в момента ние имаме постоянно проблеми, случаи, инциденти. Днешният инцидент с 18 загинали мигранти е показателен

И 14 други са в тежко състояние. 40 души е превозвал един камион, който е успял да премине границата.

Да. И това става на територията на София, което означава, че ние имаме неспособност да реагираме адекватно на тези предизвикателства. И пак искам да повторя, че политическата криза води и до отслабване на функционалните възможности на всяка система. А системата за сигурност, тя е най-податлива на тези политически сътресения, които винаги има. И ако погледнем реално, вие виждате, че миналата година имахме инциденти с български полицаи, гранични полицаи, които загинаха нелепо в Бургас при гонка, която беше осъществена от  полицейски патрул, който застава, за да бъде като възпиращо съоръжение на автобуса. Видяхте, двама полиция загубиха живота си при изпълнение на служебния си дълг. Подобен случай имаше в Елхово, където беше убит граничния полицай. И също така гонката, която беше около София. Знаете, че имаше сблъсък между моторни превозни средства и полицейският служител след тежките наранявания впоследствие почина. Което означава, че някой трябва да носи и някаква отговорност в чисто организационен план в системата за сигурност. И аз не мога да повявам, че при толкова инциденти и толкова случаи няма някакви сериозни кадрови промени във висшето и политическото ръководство на МВР.

Аз пък не мога да повярвам като журналист, че толкова случаи се случват без да имат някакъв чадър от най-високо място в системата за сигурност.

Вижте, за мен е доста тревожно, и това, което имаме като официална статистика от МВР за миналата година. И неслучайно Австрия и Нидерландия блокираха влизането ни в "Шенген“. Само да кажа, че по официална статистика на МВР за първите 11 месеца на миналата година 15 605 са лицата, които са установени на територията на страната, но по-тревожното е, че само 2 206 са били на вход на влизане, което означава, че са били регистрирани и са били задържани, а останали 2 293 са задържани, забележете, на изход, на излизане без регистрация, и отделно 11 106 са пресекли границата и са задържани във вътрешността на страната. И това е официалната статистика, а представяте ли си, колко са тези, които са преминали без да бъдат задържани и да бъдат хванати от структурите на сигурността. Ето това е проблем. И точно затова смятам, че не е изключена възможността да има последствия заради тази политическа криза и всичко това, което се случва и това, което наблюдаваме, защото ние сме в международните новини с този случай от днес. И това за пореден път ще ни отдалечи от Румъния, и не изключвам възможността да бъдем отделени от Румъния, и Румъния да получи своето членство в "Шенген“. Връщайки се в 2013 година, си спомням, че на последния мониторингов доклад 2012 година напредъкът на България беше толкова осезаем, че Румъния беше много назад, и тогава се дискутираше на съответните срещи на министрите за отделянето на Румъния и България, като България превъзхождаше с изпълнението на ангажиментите и с техническата обезпеченост на обучението на служителите, които имаше в тогавашния момент.

Г-н Цветанов, слушам ви и се питам, докъде ще ни доведе егоцентризмът в липсата на диалог сред българските политици?

Аз смятам, че в момента има някакъв лъч на надежда.

Е, къде го виждате този лъч?

Виждам го в това, което се демонстрира като обединение на демократичните сили в страната, които са в дясно и в центъра. Защото обединението между "Промяната“ и "Демократична България“, и ако те действително имат тази идея за подобно обединение, и отворят периферията си за други политически формации, които могат да ги подкрепят в тези избори, и дори и с кандидати за депутати на неизбираеми места, мисля, че тогава би могло да се очертае много добра перспектива за предстоящите местни избори и да можем действително да говорим за стабилност в политическия живот на страната и устойчиви, и трайни решения, които да вземат политиците, които да са за бъдещето на страната, и да дадем ясни сигнали към потенциални инвеститори, че сигурността и бизнесът ще могат да работят много добре.

В този контекст не мога да не ви попитам на финала за новата порция санкции, наложени от САЩ по Закона "Магнитски“ – за какво ни подсещат партньорите, а впоследствие присъединилата се към тях с паралелен списък Великобритания?

Показват се много ясни сигнали за това, че на думи може би сме изпълнили някакви критерии, но на дела има огромен дефицит. И това е нещо, което всеки трябва много внимателно да анализира и да предприеме съответните политически действия, които да могат да направят тези реформи, които са необходими, за да гарантираме, че освен на думи, и на дела ще можем да си изпълним своите ангажименти. А това очаква и обществото, между другото. Това, което обаче наблюдаваме, е, че действително в последните санкции, които бяха, виждаме, че много от санкционираните са били в услуга на увеличаващото се влияние на Русия относно сектор "Енергетика“. И смятам, че трябва да на всеки един да е ясно, че това, което направихме и ние като страна през последните 2-3 години с пускането в експлоатация на "Турски поток“: ние обслужихме режима на Путин, и българският данъкоплатец, защото винаги се казва, че това не се пари на българския данъкоплатец, но те са пари на българско държавно дружество "Булгартрансгаз“, над 3 милиарда лева, които отидоха за построяването на една тръба, която обслужва и е резервирана от "Газпром“. И забележете, никой не споменава, че при реализирането на "Турски поток“ и вкарването на тези 3.2 милиарда лева пари от българския данъкоплатец рискът е само за страната ни. Но ние се отказахме от гарантираните такси по старото трасе – до 2029 година ние трябваше да получим 1.3 милиарда лева транзитни такси. И виждате, че ние всъщност през последните години, 20-25, ние сме били само в орбитата и в удовлетворяване на желанието на режима на Путин за увеличаване влиянието на Русия в региона, в който се намира и страната ни. И тук мога да дам за пример Румъния, която е много последователна, много принципна, и затова Румъния няма абсолютно никакви проблеми с подобни лица, които да са били в услугата на увеличаване на руското влияние с енергийните проекти и в областта на енергетиката.

Цоня Събчева