Антоанета Василева, първи вицепрезидент в експертната Група за борба с трафика на хора (ГРЕТА) към Съвета на Европа, в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България“ на Радио "Фокус“ 

Гостът в студиото при мен е Антоанета Василева – първи вицепрезидент в експертната Група за борба с трафика на хора (ГРЕТА) към Съвета на Европа. Темата е за алармирането на Европейския съвет за спешни мерки за борба с трафика на хора. Добро утро.  

Добро утро.  

Първо искам да ви попитам, за да въведем слушателите, какви са измеренията на престъплението "трафик на хора“? Не се говори много по тази тема. Изобщо, защо се извършва това престъпление, какви са основните мотиви у нас?  

Трафикът на хора е едно от най-тежките нарушения на правата на човека. За съжаление България е страна на произход за това престъпление, което най-простичко за слушателите можем да го обясним като съвременно робство, от което определени хора, които наричаме "трафиканти“ печелят много пари. Най-много трафикантите печелят от сексуалната експлоатация на деца и на жени. Следващата по брой пострадали е трудовата експлоатация, но има и други видове експлоатация – трафик на органи, принудително извършване на престъпление, трафик на бременни жени с цел продажба на бебетата. Всичко, което може да прави пари и да се прави чрез експлоатация на хора пари, трафикантите го използват. И през годините да ви кажа стават изключително смели и дръзки, и измислят всякакви начини, по които да експлоатират жертвите.  

Понеже вие сте много наясно с темата, в повечето случаи доброволно ли става, в смисъл те стават приятели с жертвите или по-скоро насилствено, или е различно?  

Трафикът на хора никога не е пожелание. В голяма степен е чрез измама. Обикновено жертвите биват подлъгвани от трафикантите, че ще работят в чужбина много добре платена работа, или пък другият метод много известен в цяла Европа, не само в България, т.нар. метод "Lover boy“, което е един добре изглеждащ младеж, мъж, който впечатлява момичета и ги кара да се влюбват в тях, и им обещава цветя и рози и прекрасен семеен живот, и след това ги отвежда в някоя страна от Западна Европа и ги принуждава да проституират. Трафикът на хора винаги е принудителен. Често в началото жертвите не са наясно какво ги очаква, а след това като разберат в какво са въвлечени, много трудно се измъкват. 

Аз наистина съм, то не по-скоро изненадана, но не знаех, че както казахте и вие, че България е страна на произход, и са много чести случаите. Може би наистина тази тема не е толкова често засягана. А всъщност, какво показва статистиката? Вие казахте, че не е излязла за миналата година, но увеличават ли се или намаляват случаите? Дори да не е за миналата година, в последно време така да го кажем, в последните години.  

Да ви кажа откровено статистиката е върха на айсберга. За 2021 година, ако не ме лъже паметта, бяха около 460 жертвите, които са официално идентифицирани от българските институции, но аз от опит знам, тъй като работя по темата вече 18 години, че това е наистина много малък процент. Вероятно на всяка една жертва, която е идентифицирана официално, има още 9, които продължават да бъдат в ситуация на експлоатация. И аз ви благодаря, че обръщате внимание на тази тема, защото наистина през последните години се забеляза един отлив от темата и липса на политическа воля да се работи по политиките за борба с трафика на хора, а това е изключително важно.  

Разбира се, че е важно. Има много хора, за които изобщо не се е разбрало и няма как да се разбере, и е възможно те да са в ситуация, в която няма как и да алармират за това нещо.  

Много често, особено жертвите на трудова експлоатация, не си дават сметка, че са жертви. Те биват експлоатирани трудово, принуждавани да работят дълги часове, не им се заплаща пълната заплата или изобщо това, което изработват. Принуждават ги да плащат наказателни глоби, защото не са си изпълнили нормата или трябва да плащат наем, или транспорт до работното място. А всъщност всичко това са наистина много ясни за нас, експертите, сигнали, че нещо не е наред.  

И е хубаво това, че го казваме в момента и го споменаваме, защото наистина много хора примат това за нормално.  

Да, за съжаление българинът е по-малко грижлив към трудовите си права и често става жертва на недобросъвестни работодатели и не само в България, но и извън България. И понеже това им се случва и в България, имала съм аз лично случаи, в които особено мъже ми казват: "Ами то и в България така беше по същия начин, и в Германия така, само дето в Германия малко повече пари получавам“. Т.е. има наистина една много тежка експлоатация на уязвимост у хората, защото повечето хора, които стават жертва на трафик, имат някакви нужди, въжделения да подкрепят семействата си, да изплатят някакъв заем или просто да живеят по-добър живот, и това винаги е вратата на трафиканта към един човек да го въвлече в експлоатация и да го използва.  

Той вижда неговата слабост и я използва.  

Точно така. Със сексуалната експлоатация е още по-жестоко, защото там става въпрос основно за жени и млади момичета, по някой път и деца. И там ситуацията е наистина брутална, защото за съжаление в световен мащаб сексуалната експлоатация държи най-висок процент за доход на трафикантите, защото една жена може да бъде принуждавана да обслужва сексуално, имала съм случаи, по 20 клиента на ден. Ако сметнете това примерно между 50 и 100 евро на клиент, една жена, 30 дни в месеца, може ясно да разберете за какви чисти печалби става въпрос за трафиканта. Държа да отбележа за слушателите, които са чували различни истории, че тези жени не получават и стотинка, и цент от тези пари, най-много да им хвърли трафикантът някое друго евро, за да си купят храна или някакви дрехи, с които да са по-привлекателни за клиентите. Но като цяло другото, което е много тъжно, че нашето общество, въпреки че България от 20 години се бори с това престъпление, имаме законодателство от 2002-2003 година, българинът като че ли се отнася жестоко към жертвите, не ги третира като жертви на престъпления, ами им слага етикети: "проститутки“, "глупаци“…  

И малко с презрение гледат на тях, все едно те са го искали.  

Да. "Глупаци“ за тези, които са били подведени трудово и са експлоатирани трудово. Срещала съм се с мъже, жертви на трафик, които са били толкова засрамени от това, че са станали жертва на трудова експлоатация, че искаха по-бързо да заминат в друга страна, за да не са в контакт с близките си, със съгражданите си, защото виждаха в техните очи точно това етикетиране. Истината обаче е, че всеки може да стане жертва на такова престъпление, всеки може да бъде подведен. И пример за това, ако имаме време да ви споделя, беше един социален експеримент, който направихме с една от най-големите фондации в България Асоциация "Анимус“, която от 25 години се бори с трафика на хора и помага на жени, изпаднали в такава ситуация и жертви на престъплението. Направихме един експеримент: пуснахме фалшива обява в партньорство с един от най-големите уеб сайтове за търсене на работа. Обявата беше много добре направена, както я правят самите трафиканти, и за една седмица на имейла, който бяхме дали, който не беше официален имейл на компания, беше имейл в gmail, ни писаха над 150 човека. И тези над 150 души си изпратиха всякаква лична информация, която в обявата не се искаше: СВ-та, снимки. Това, което ми направи много голямо впечатление, че половината от тези хора бяха с висше образование, с чужд език, и дори с опит с работата в чужбина. Т.е. не само хората, които нямат опит социален и са с основно образование, могат да станат жертви на трафик. Защото уязвимостта на хората е различна. И ако за едни е, защото нямат пари да си платят сметките, за други е, че те искат по-добър живот за семейството си, за себе си. И трафикантите го използват това.  

Да, т.е. не за всеки, както казахте и вие, уязвимостта са парите или пък образованието, при всеки има различни критерии, които искат да следват и по които да им се състои живота. Сега ще си говорим за мерките и превенцията, ще обърнем поглед и към жертвите. Какви мерки трябва да предприеме страната ни, на какво ниво трябва да се работи?  

България има политики за борба с трафика на хора, които откровено казано са едни от доста добрите политики. Институционалната рамка на страната е много добра. Това, което обаче липсва в последните години е ефективното й прилагане и ефективното прилагане на законите. Превенцията е нещо, което непрекъснато трябва да се случва, а пък за съжаление е най-слабо финансирано, и всъщност държавата е длъжник в това отношение на обществото, защото колкото повече хората са наясно с рисковете от трафик на хора в най-различни ситуации, толкова по-голям е шансът те да не попаднат в такава ситуация. Другото, за което държавата трябва наистина да помисли, това са част и от препоръките на ГРЕТА в третия мониторингов доклад, който в голяма степен съвпада с наблюденията на Вал Ричи, който е антитрафик координаторът на Организацията за сигурност и сътрудничество, с която ГРЕТА активно си партнира, е наистина да се финансира добре цялата система, и Националната система за борба с трафика на хора, която е ключовата институция когато говорим за координация и за борба с престъплението. Не на последно място трябва да се повишат усилията за идентификация на жертвите, т.е. да ги намираме жертвите, и то проактивно. Защото сега в голяма степен и не само България се осланят властите на това жертвата да дойде и сама да потърси помощ, което да ви кажа честно статистически много рядко се случва. Трябва да има проактивно търсене на жертвите. Сега интернет е голям фактор за набиране на жертвите, трафикантите го използват абсолютно свободно и без никакви предразсъдъци, социалните мрежи вече са като каталог за тях да набират жертви, включително ги експлоатират онлайн сексуално, включително и деца. Това е нещо, на което трябва да се обърне много повече внимание в България, тази пресечна точка между трафика на хора и киберпрестъпленията, защото много деца стават жертват на онлайн сексуална експлоатация без ние да го виждаме. Това е скрит феномен и за съжаление табу за българското общество.  

Наистина е много важно институциите да могат сами да намират хората, защото както си говорихме и с вас преди малко, много често жертвите не могат да кажат, и всъщност на пръв поглед изобщо не изглежда, че има проблем. Как могат да се предпазят жертвите?   

Най-добрата превенция и предпазване е критичното мислене и това да сме информирани какви са възможните рискове. Сексуалната експлоатация е нещо, което разбира се трудно може един човек да предвиди, една жена, особено когато е в любовна връзка и мисли, че е намерила любовта на живота си, ще отидат да живеят в Германия, Холандия или Италия заедно. Но по отношение на трудовата експлоатация, като че ли можем с малко повече критично мислене и мнителност да се предпазим, защото има много фалшиви обяви, особено за работа в чужбина. Хората не си дават сметка, че задължително трябва да подпишат договор и е добре да знаят малко от езика на страната, в която отиват, за да може да потърсят помощ, ако им се случи нещо. Другото нещо, което е много важно, е ако попаднем в критична ситуация, да знаем на кого да се обадим. Освен на близките си е добре да имаме в себе си като пътуваме телефоните на Националната комисия или на други организации, които биха могли да ни помогнат в страната, в която пребиваваме. И е важно наистина да останем алармирани към възможните рискове. Живеем в доста бурни времена и трябва да подхождаме критично към всичко, което ни се случва. Българинът понякога е романтично настроен, ако мога така да се изразя, чака да му се случи, да дойде неговият късмет в живота, и когато се появи страхотна обява за работа в чужбина, се казва: "Ето, това е моят момент, най-накрая“…  

Дойде, да.  

Да, но винаги когато има такова нещо, което е твърде хубаво, за да е истина, трябва да се запитаме не е ли твърде хубаво, за да е истина, и малко по-внимателно да го проучим, и работодателят – това е лесно вече с интернет. Всеки работодател може да бъде проучен в интернет, има регистър на всички фирми, които предлагат работа в чужбина, като медиатори в България, просто на един клик разстояние е списъкът в Агенция по заетостта на сайта им, Националната комисия е на разположение на всички, включително и на телефона, които имат въпроси и имат някакви съмнения. Призовавам хората, които имат съмнения за някаква ситуация, просто да проведат един разговор с колегите експерти в комисията, защото това може да ги спаси всъщност.  

Малко по-критични, повече информирани и не да слагаме розовите очила и щом наистина е попаднало нещо страхотно да си кажем: "Ето това е“. Наистина може би трябва обществото да е малко по-информирано по темата, за рисковете, изобщо как да разпознава трафикантите.  

Трафикантите трудно се разпознават, защото нямат етикет, не им тече на скрол: "Аз съм трафикант“, както и на педофилите. Но истината е, че медиите играят огромна роля в това обществото да е информирано. И колкото повече темата се говори и се предупреждават хората, толкова по-добре. Наистина превенцията е нещо, което трудно може да се измери като резултат, но пък е с най-нисък разход когато говорим за трафик на хора. Защото след това, когато трябва да извадим една жертва от трафик и да се погрижим за нея, да я настаним в приют и да й дадем възможност да се възстанови, това понякога отнема години, и това са много държавни разходи. Докато превенцията наистина е с най-малко разходи, пък дава най-добри резултати.  

И това е изобщо най-доброто стечение на обстоятелствата - да не се случва, вместо да се случи и след това да го мислим какво и как ще правим. И за финала искам да ви попитам, понеже си говорим за работата на държавата, на институциите, може ли по някакъв начин обществото, ние, хората да помогнем?  

Държавата има всички инструменти, трябва малко повече политическа воля и финансов ресурс, работа с партньорските служби, което е налице, но засилването винаги дава добри резултати. Обществото като цяло може да помогне като всеки един от нас разказва на другия до себе си какво е чул, какво е разбрал, и да бъдем и ние в помощ като приятели, колеги, познати, ако някой случайно тръгне да си намира работа в чужбина и ни разкаже нещо съмнително, някак си да го предупредим да провери, да му помогнем заедно да проверим. Честно казано в забързаното си ежедневие понякога пропускаме да сме малко по-човечни един към друг. И това също е вид уязвимост, която трафикантите използват. Много често чувам от жертвите да казват, че трафикантите им казват, че не са нужни на никого, че не са обичани от никого и че са непотребен боклук, а всъщност това не е вярно – всеки един човек е ценен и всеки един живот е ценен.  

Разбира се, използват психологията и уязвимостта на хората. Надяваме се наистина повече да се говори по темата, хората да са по-информирани и по-критични, и изобщо да наблюдаваме по-малко случаи. Най-добрият вариант е да няма никакви такива, но по пътя към промяната да има все по-малко случаи на трафик на хора. Много ви благодаря за интервюто и за отделеното време, и затова, че ни разяснихте малко повече ситуацията.   

И аз ви благодаря за вниманието и се надявам на нови срещи.  

Разбира се, ще ви очакваме.