20:34 / 13.11.2026
79
Анатоли Илиев, главен организатор на лекоатлетическия маратон Бургас 2026, в интервю за съвместната рубрика на Радио "ФОКУС“ и Български спортен тотализатор
Г-н Илиев, добре дошли в нашия ефир.
Здравейте! В началото искам да изкажа най-искрени съболезнования на семействата на всички загинали при верижната катастрофа край Ямбол. Тези трагедии винаги идват в неподходящ момент. Аз не знам вече с какво се надбягваме и защо се надбягваме – и с време, и с природа, и с фактори, които наистина не зависят от нас. Не трябва повече да се допуска това или поне да се избегнат, доколкото може, тези инциденти, които са в повече на всички ни.
Най-искрени съболезнования и от екипа на ФОКУС. Остават броени дни до началото на Маратон Бургас. Какви са вестите към днешна дата?
Бургас е много интересен маратон. Той е само на 3 години и още в самото начало, когато разговаряхме с кмета и с местната администрация, си дадохме един подобен срок, за да разберем наистина има ли Бургас потенциала да осъществи подобно мероприятие. Първата година направихме един полумаратон, излязоха хората, получи се един празник. И само да спомена, че все пак това нещо се случва в средата на ноември месец, когато времето винаги може да донесе някаква по-негативна ситуация. Миналата година направихме маратона, събраха се почитатели на бягането и не само на бягането, стана празник на града. Маршрутът всъщност е много интересен. Той минава почти през целия център. Имаме километър и половина покрай бреговата ивица. Приятно е не само за бягане, но и за туристите, вложихме повече енергия тази година. Преди 15 дни свършиха номерата във всичките ни дисциплини – на 5, 10, 21 и 42 километра. Към днешна дата имаме 2300 участници, което за маратон с тригодишна история е много добър атестат. Много класни състезатели тази година ще дойдат от Кения, Мароко и Етиопия. Идва победителят от Букурещ тази година, Петър Ланяки. От полумаратона в Скопие идва доста добро момче, Долфин Негака. От маратона в Словения също. Имаме 15 елитни състезатели, които тази година ще участват в този маратон, и освен като масовост – като хора, които искат да участват – ще има и един много състезателен елемент, който ще допринесе и за повдигане на самото ниво на състезанието. Предвидили сме над 5 пункта в града, в които да има увеселителна част, да има събития, които да загреят публиката. Отворихме, с помощта на Община Бургас, музеите, които ще бъдат достъпни за хората срещу номерата им за участие в маратона. Естествено, имаме подкрепата на Спортния тотализатор. Миналата година те се включиха много добре, наградиха състезателите на 5 километра, помогнаха ни за полумаратона.
Смятате ли, че помощта от държавното тото е ключова не само за бургаския маратон, а и за спорта като цяло, защото в крайна сметка може би това е функцията на Спортния тотализатор – там, където средствата не достигат, те да се включат и да помогнат за осъществяването на тези страхотни събития, които популяризират спорта и правят нацията по-здрава?
През всичките тези години държавното тото ни е помагало. Бил в много тежки моменти и те винаги са се отзовавали с навременна помощ. Защото организацията на такива събития винаги е свързана с допълнителни разходи, които никой не може да ги предвиди. Ние разчитаме много и за следващата година на Спортния тотализатор. Помощта, която идва от него, е несравнима.
Как върви вашата съвместна работа с общината, защото без нея пък няма да има изобщо маратон?
Основният фактор за тези бягания са общините. Това е общоизвестно. В Община Бургас намерих само приятели и съмишленици. Ние се познаваме и знаем какво да направим. и в това отношение просто няма какво да говорим. Не ми е работа да хваля Община Бургас. Но бих споменал отличната работа на служителите покрай Джирото, защото оценката на италианците беше отлична.
Маратонът в Бургас е на 15 ноември, неделя, но ден по-рано, в събота, ще има също едно много интересно събитие, "Бургас Рън", което е за масовия участник, извън маратона. Какво представлява то, бихте ли разказали и кой може да се включи?
Всеки желаещ може да дойде, да се запише и да пробяга една дистанция, която му е удоволствие, с която да загрее и за маратона, и за да се почувства добре. Тези бягания се организират на много места в България – и във Варна, и в Пловдив, и в София. Те са част от културата на града, защото когато отидеш и покажеш отношение към спорта, ти показваш отношение към другите сфери. Когато си активен, когато избягаш някакво разстояние, когато се видиш с определени хора, по друг начин стоят нещата, така че този тип бягания са много показателни за това как се развива градът и колко приятни са спортните занимания в него. Всеки може да участва, без да има ангажимент към големия маратон в неделя.
Как стои въпросът с доброволците? Бързо ли набрахте необходимата бройка или все още има свободни места за хората, които не могат да участват като състезатели, но искат да усетят пулса и ритъма на маратона в Бургас?
В Бургас много бързо се набират доброволци и ние тази година започнáхме да ограничаваме тяхното участие просто защото нямахме капацитет къде да им дадем възможност за изява. 80 човека са включилите се в тазгодишното издание на маратона. Те са разпределени на две – едните са по маршрута, другите са край гардеробните зони, подкрепителни пунктове и край местата, на които се раздават медали. В събота ни предстои нова среща, определено се съобразяваме с техния график, защото те все пак са хора, които до голяма степен са ангажирани на други места.
Поздравления за идеята, която става традиция – семейното бягане на един километър. Какво показвате с това?
Това е един километър, който да ви направи част от маратона, без да ви натоварва прекалено с големите дистанции. Във Варна застанаха над 700-800 участници, всичките с голямо настроение. Имаше маскирани, с карнавални екипи, с колички и така нататък. Тези градски празници трябва да имат атмосфера. И до голяма степен тези масови детски и семейни бягания допринасят за нея. Тук в Бургас ще стартират 500 човека. Те вече създават настроение и у самите бегачи, които възприемат празника по друг начин. Ние ще се съобразяваме все повече и повече с нагласата на жителите на съответния град. Те ще ни показват не само своите изисквания, но и това, което искат да се случи. Така ще сме си полезни един на друг.
Освен това бягането в толкова ранна възраст, говоря за децата, е шанс те да бъдат "запалени" по спорта, да се запишат да тренират било лека атлетика, било бойни спортове, футбол, баскетбол, волейбол и така да ги избавим от изкушенията на улицата. Съгласни ли сте?
Ами, ние за това живеем. Това всъщност ни е основната цел. Ние искаме наистина младите хора да ги видим, дали в планината, дали на спортните площадки, дали ще бягат, но те трябва да са ангажирани с някакъв вид спорт и с активности.
Ако сравнявате четирите големи маратона – София, Бургас, Варна и Стара Загора, – къде позиционирате бургаския във всяко едно отношение?
Все пак аз съм координатор на четирите маратона, но с темповете, с които се развива Бургас, следващата година той ще бъде след софийския маратон при всички положения – и като брой участници, и като публика. Преди 15 дни затворихме регистрациите. Ако не го бяхме сторили, минимум между 300 и 500 човека щяха да се запишат допълнително. Бургас постигна за три години това, което другите маратони за седем-осем.
Вие сте спортен деятел с огромен опит. Бихте ли направили сравнение между маратоните в България преди и след десети ноември 1989 г.?
Преди промените никой не можеше да направи повече от това, което му се позволяваше и което условията позволяваха. Ние запазихме традициите. Дори имаше две години, когато имаше маратон, но той беше на по-къси дистанции.
Ние запазихме традицията да има такъв род бягания, което също не беше лесно. Беше време, когато хората спортуваха, защото нямаше друго какво да правят. Аз съм от този тип и така съм израснал със спорт, просто защото ми беше трудно да имам други занимания. В момента спортът е част от едно цяло, в което младите хора имат всякакви възможности във всякаква област, но те пак се връщат към спорта. Много сме щастливи и доволни, защото този път, който го извървяхме, беше отвратителен. Сега нещата вече са по съвсем различен начин. Ние си говорим един език с институции, спонсори, последователи, бивши спортисти, бегачи. Едно е да ходиш да бягаш по задължение, друго е да отидеш и да иззтичаш дистанция, която ще ти донесе удовлетворение. И социалните мрежи са факторът, който всъщност дава най-ярка обратна връзка с хората, които са пробягали маратона. Те не спестяват нищо и са критични ако има пропуски в организацията.
Господин Илиев, Вашето пожелание към всички слушатели на ФОКУС?
Да бъдат активни, да спортуват и да са здрави. И да не си мълчат, когато видят нещо нередно. За да премахваме заедно нещата, които по някакъв начин възпрепятстват нашето развитие.
