В предаването Hell`s Kitchen често се случва да чуем за храни и подправки, които не са традиционни за българската кухня, но все по-често можем да прочетем в менютата на ресторантите.

Храни с причудливи имена не липсват в световната кухня. Някои от тях са с доста древен произход. Пример за това е едамаме. С тази екзотично звучаща японска дума се назовават младите соеви зърна, набрани в точно определен момент. Прибират се на ръка, около 2 седмици преди да узреят напълно. В Япония ги ядат още от ХІІІ век.

Типично по японски отглеждането и прибирането на едамаме е вид изкуство. Идеалният момент да се прибере реколтата от соеви бобчета е само 3 или 4 дни. Трябва да се улучи моментът, когато те са още сладки, сочни и вкусни, пише специализираният сайт gotvach.bg. Дори един ден забавяне разваля магията на този хранителен продукт. Бобчетата стават жилави за дъвкане, брашнени на консистенция и неприятни на вкус.

В родината им хората обичат да ядат тази приятна храна точно в нейния сезон. Те вярват, че храната, консумирана само в сезона, когато расте, удължава човешкия живот. Кога точно е сезонът на едамаме, зависи от това на какво географска ширина се намира държавата.

Несъмнено едамаме заслужава да се опита, най-малкото защото Япония има традиции в приготвянето и поднасянето на храната, граничещи с изкуство. В Страната на изгряващото слънце храненето е вид изкуство, подобно на всички други, и затова има какво да се научи от техните традиции.