Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Алергичните заболявания са сред най-често срещаните на съвремието. Многобройни проучвания показват, че около 25% от общото население на света страда от някакво алергично заболяване, пише stetoskop.info, цитиран от ФОКУС. През последните няколко десетилетия се наблюдава трикратно увеличение на случаите на алергии и се смята, че тенденцията за по-нататъшен растеж се запазва във всички възрастови категории, особено сред детското население. Въпреки че днес са налични много повече лекарства, хранителни добавки и диагностични средства, броят на пациентите се увеличава с 5 до 10% всяка година. Промените в начина на живот и климата доведоха до рязко увеличение на броя на пациентите, особено в развитите страни.

Смята се, че до 2050 г. всяко второ дете ще бъде алергично. Заради всички данни и прогнози, алергията се нарича епидемията на 21-ви век.

Какво е алергия и какво е атопия?

Алергията е прекомерен имунен отговор към чужд антиген, независимо от механизма, а атопията е наследствена предразположеност на организма към развитие на алергични заболявания.

Това предполага прекомерен имунен отговор посредством IgE антитела към обичайни стимули от външната среда. Доказано е, че ако единият от родителите има атопично заболяване, вероятността то да се появи и при детето е 30-40%, а ако родителите са атопични, рискът се увеличава до 70%. 

Кои алергични реакции показват необходимостта от диагноза?

Най-често срещаните алергични заболявания включват:

 - алергичен ринит (алергично кихане);

 - алергична бронхиална астма;

 - атопичен дерматит.

Тези заболявания много често се срещат заедно. Ако алергията се диагностицира своевременно и се лекува адекватно, рискът от развитие на по-сериозни усложнения е значително намален.

Как се проявяват алергичните реакции?

Алергичната реакция не се появява веднага след първия контакт с антигена, а след всеки следващ. Съществуват няколко вида алергични реакции, като една от най-опасните е ранната свръхчувствителност тип 1 (анафилаксия), която възниква веднага след контакт на вече сенсибилизиран човек с антиген. Ако човек е изложен на специфичен алерген, към който реагира, тялото започва да произвежда голямо количество от т.нар. анафилактични антитела - имуноглобулини клас Е (IgE) и тялото реагира.

Реакциите на свръхчувствителност могат да бъдат разделени на ранни и късни типове въз основа на времевата разлика между въвеждането на алергена в имунизирания организъм и появата на възпалителната реакция, т.е. симптомите. Ако възникне свръхчувствителност, причинена от антитела, тази реакция се нарича ранг-тип свръхчувствителност, докато свръхчувствителността, причинена от Т-лимфоцити, е късен тип свръхчувствителност. Трябва да се отбележи, че в основата на всички атопични и алергични заболявания е ранната реакция на свръхчувствителност тип 1.

Алергичната реакция се проявява с различни локални и системни нарушения. В случай на действие на алергени, които се въвеждат в организма чрез вдишване, обикновено доминират симптоми от страна на дихателните органи. Най-тежката форма на алергична реакция, анафилактичен шок, може да бъде причинена от:

 - алергична реакция към лекарство (най-често пеницилин );

 - отрова от насекоми (пчели, оси, стършели);

 - храна;

 - някои химикали.

Най-честите причини за алергични симптоми

Алергичните реакции могат да засегнат различни части на тялото и голям брой алергени могат да причинят реакции. Въз основа на начина, по който тялото влиза в контакт с алергените, те могат да бъдат разделени на:

 - инхалация (контакт с алергена чрез вдишване на частици през лигавиците на дихателните органи) - акари, цветен прашец и др.;

 - хранителни (чрез въвеждане на храни през лигавицата на стомашно-чревния тракт) - краве мляко, яйца, фъстъци и пшенично брашно, ядки, соя, риба, морски дарове и др.;

 - чрез директен контакт през кожата - химически и козметични продукти, метали.

Клиничната картина и продължителността на алергията зависят от вида и количеството алергени, отговорни за тяхното възникване. Алергичните реакции могат да бъдат предизвикани от други заболявания, като физическо натоварване, стрес, излагане на студ, влажен въздух и тютюнев дим. 

Диагностициране на алергии

За да се постави диагноза за алергия, обикновено първо се прави кожен тест, който се извършва чрез убождане на кожата от вътрешната страна на предмишницата с ланцет (прик тест), за да се тества чувствителността към стандартни алергени. Важно е преди всеки тест да се снеме точна и подробна семейна и лична анамнеза, за евентуално по-лесно поставяне на диагноза.

Прик тест и тест за специфични алергени IgE от кръв - златният стандарт в алергичната диагностика.

Понякога се случва прик тестът да не покаже нищо или да не оправдае съмнението за някоя от алергиите, въпреки че тя е била проявена при пациента. Тогава се решава алергията да се определи чрез кръв. Чрез кръв се измерват общи и специфични IgE антитела. По този начин се открива количеството имуноглобулин Е (IgE) и ако се установи, че е повишено, се открива кой алерген причинява повишението. Едновременно с това се определя към дадени алергени поотделно чрез концентрацията на общ IgE, както и на специфичен IgE инхалационен, хранителен или смесен панел. Повишена концентрация на IgE в кръвта може да се наблюдава, ако пациентът има някое от алергичните заболявания.

Що се отнася до панелите за специфични алергени от кръвния IgE, има инхалационни и хранителни панели:

 - Инхалаторните панели обикновено се състоят от протеини от цветен прашец на растения (лешник, елша, тис, кипарис, топола, клен, бреза, дъб...), треви, плевели ( амброзия , див пелин), насекоми, акари, домашни любимци и животни;

 - Хранителните панели съдържат протеини от мляко (няколко вида), яйца (особено белтъци и жълтъци), фъстъци, ядки (най-често лешници, бадеми и орехи), домати, боб, грах, соя, някои видове риба (речна и морска), морски дарове, някои зърнени храни (пшеница, царевица, ръж, ечемик, овес...), плодове (червени и южни плодове).