22:24 / 25.09.2026
2231
Експеримент показва, че организмите биха могли да живеят в сурова среда под ледената кора на Енцелад, което засилва вероятността, че луната на Сатурн може да поддържа живот.
Откакто учените откриха струи вода, изригващи от Енцелад – един от спътниците на Сатурн, той се превърна в едно от най-перспективните места в Слънчевата система за търсене на живот извън Земята. Сега доказателствата в подкрепа на тази възможност стават още по-убедителни.
Изследователи са установили, че микроорганизми, които обитават дълбоководни среди край Япония, могат да оцелеят в сурови условия, сходни с тези, които се очаква да съществуват в соления океан под ледената кора на Енцелад, пише The Guardian.
Микробите, които живеят в близост до хидротермални извори на морското дъно и получават еергия, превръщайки водород и въглероден диоксид в метан, са оцелели в саламура, създадена да имитира условията в океана на Енцелад. Резултатите от изследването показват, че спътникът на Сатурн може да притежава условия, позволяващи съществуването на живот – макар средата да е изключително сурова.
"Ако използваме клетъчното определение за живот, което познаваме на Земята днес, експериментите ни показват, че ако такъв организъм или нещо подобно на него е съществувало на Енцелад, има голяма вероятност да е оцелял“, казва Уилям Орси, професор по геомикробиология в университета "Лудвиг-Максимилиан“ в Мюнхен
Сатурн има повече луни от всяка друга планета в Слънчевата система, като е известно, че близо 300 обекта обикалят около газовия гигант. В продължение на повече от два века Енцелад – ледено небесно тяло с диаметър около 500 километра – не изглеждаше особено забележителен. Това обаче се промени с появата на роботизираните космически апарати.
От началото на 2000-те години наблюденията на сондата "Касини“ на НАСА, а по-късно и на космическия телескоп "Джеймс Уеб“, разкриха гигантски струи от водна пара и ледени частици, изхвърляни от Енцелад, както и доказателства за огромен солен океан под ледената му кора.
Смята се, че морското дъно е осеяно с хидротермални отвори, които затоплят водата около тях. Миналата година учените откриха органични вещества в проби, събрани от Касини, докато той преминаваше през един от впечатляващите изригвания на Енцелад.
Орси и колегите му искали да разберат дали могат да създадат миниатюрна версия на океана на Енцелад, която да изучават в лаборатория. Чрез комбиниране на вода със соли и карбонати и добавяне на прахообразна скала те пресъздали не само изключително алкалната среда на океана, но и важни реакции, които протичат между водата и скалистото морско дъно.
Реакциите между скалата и водата били достатъчно активни, за да започне да се отделя водород – процес, който изглежда протича и в океана на Енцелад. Това накарало изследователите да се замислят дали земни микроби, наречени метаногени, които оцеляват, превръщайки водород и въглероден диоксид в метан, биха могли да оцелеят в разтвора. "Шансът беше малък“, казва Орси.
За да проверят това, учените се обърнали към микроби, открити първоначално близо до дълбоководни хидротермални извори в Окинавската падина между Япония и Тайван. Хидротермалните извори са горещи извори на морското дъно, които отделят нагрята, богата на минерали вода.
Изненадващо, микробите се развивали в симулирания океан, въпреки че неговото pH достигнало 11 – стойност, която е далеч над границата, известна за повечето организми. Микробите дори адаптирали метаболизма си, за да се справят с ниските концентрации на въглероден диоксид във водата. Подробностите са публикувани в списание "Science Advances“.
Дейвид Ротери, професор по планетарни геонауки в Отворения университет, заяви, че като показва, че метаногенезата – процесът, който поддържа микробите – е възможна в симулирания океан на Енцелад, изследването "премахва още една бариера пред жизнеспособността на микробния живот там“.
Орси подчерта, че ако някога се е развил живот на Енцелад, той би могъл да бъде коренно различен от този на Земята. Дори подобни бактерии да са се появили по някакъв начин, не е ясно дали метаногените биха могли да процъфтяват в океана на спътника. Експериментите са продължили само няколко дни. "Могат ли да оцелеят една година? Могат ли да оцелеят милион години? Не знаем“, казва Орси.
Във втора статия, публикувана в същото списание, някои от същите изследователи описват как ледените частици в струите на Енцелад замръзват и се фрагментират по начин, който разделя различните съставки на океана. Ако океанските капчици съдържат частици от извънземни микроби, те биха могли да попаднат само в малка част от ледените частици, но да бъдат силно концентрирани в тях.
Това би било "чудесна новина“ за търсенето на живот, каза Франк Постберг, професор по планетарни науки в Свободния университет в Берлин. Според него с днешните технологии би било сравнително лесно да се идентифицират признаци на живот.
Вълнуващите научни изследвания около Енцелад подхранват интереса към нова мисия до спътника. Мисията L4 на Европейската космическа агенция има за цел да комбинира орбитален апарат около Сатурн с модул за кацане на Енцелад, който ще достигне южния полюс на спътника и ще търси биологични сигнатури в струите, изригващи от неговия океан. Учените обаче са изправени пред дълго чакане: при планирано изстрелване около 2042 г. мисията няма да достигне Сатурн до 50-те години на XXI век.
"Фантастично е да видим как нови изследвания разширяват разбирането ни и предоставят допълнителни доказателства за потенциалната обитаемост на този малък леден свят. Мисля, че това прави предложената мисия на Европейската космическа агенция до Енцелад още по-вълнуваща", казва Д-р Рейчъл Хамп, също от Отворения университет, която е работила върху изследвания на облъчването на Енцелад.
