Финландско проучване установи, че децата, които прекарват повече време пред екрана, като тийнейджъри обикновено притежават по-добри когнитивни способности, което опровергава предположението, че времето, прекарано пред екрани, винаги е вредно, пише Science Daily. Изследователите предполагат, че това, което децата правят пред екраните, може да е по-важно отколкото колко време прекарват пред тях.

Резултатите сочат, че времето, което децата прекарват пред екраните, може да е по-малко важно от това как използват това време. Дейностите, които насърчават ученето, творчеството и решаването на проблеми, биха могли да бъдат особено полезни. Според проучването целта не трябва да бъде премахване на времето, прекарано пред екрана, а балансирането му с физическа активност и стимулиращи ума дейности.

Това откритие идва на фона на нарастващите опасения относно недостатъчната физическа активност сред тийнейджърите. Заседналият начин на живот се свързва с по-слаби академични резултати, докато е известно, че редовните физически упражнения подпомагат мозъчната функция, особено при възрастните. 

Детството и юношеството са решаващи периоди в развитието на мозъка. Промените във вниманието, паметта и способността за учене през тези години могат да имат дълготрайни последствия, които потенциално да повлияят на образователните възможности и кариерното развитие чак до зрялата възраст.

За да проучат тези взаимоотношения, финландски изследователи анализират как времето, прекарано пред екрана, физическата активност и заседналият начин на живот от детството до юношестка възраст са свързани с когнитивните способности при тийнейджърите. Проучването разглежда дали тези връзки се различават при момчетата и момичетата и дали интензивността на физическата активност оказва влияние.

По-дългото време пред екрана е свързано с по-добри мисловни умения

Едно от най-неочакваните заключения на проучването е, че по-дългото време, прекарано пред екрана през детството, е свързано с по-добри когнитивни способности в юношеството.

Когнитивните способности се отнасят до умствените способности, които хората използват, за да възприемат информация, да обръщат внимание, да запомнят подробности, да усвояват нови знания и да решават проблеми. Тези способности играят важна роля в училищните постижения и при вземането на ежедневни решения.

Резултатите опровергават идеята, че цялото време, прекарано пред екрана, трябва да се разглежда като вредно. Изследователите обаче предупреждават, че тази връзка може да зависи от това, какво всъщност правят децата, докато използват цифровите устройства – гледането на видеоклипове, играенето на игри, изискващи стратегическо мислене, и участието в образователни дейности могат да изискват много по-различни нива на умствено усилие.

Физическата активност оказва различно въздействие върху мозъка на момчетата и момичетата

Изследователите разкриват и по-сложна картина на връзката между физическата активност, мисленето и паметта.

При момичетата прекарването на повече време в лека физическа активност още от детска възраст се свързва с по-добра работна памет през юношеството. При момчетата по-честото участие в организирана физическа активност през същия период се свързва с по-силна работна памет.

Работната памет е способността на мозъка временно да съхранява и използва информация. Тя позволява на човек да запомня инструкции, докато изпълнява дадена задача, да следи числата при умствени изчисления или да следва разговора, докато обработва нова информация.

Физическата активност с ниска интензивност обикновено включва сравнително леки движения, които не повишават значително честотата на дишането или сърдечната честота. Под "физическа активност под ръководство“ се разбират упражнения, извършвани при някаква форма на инструктаж или надзор, като например организирани спортове или структурирани тренировъчни сесии.

Разликите между момчетата и момичетата сочат, че връзката между физическата активност и здравето на мозъка може да зависи не само от това колко се движи човек. Видът на дейността, начинът, по който е организирана, и полът на човека – всичко това може да има значение.

Още едно изненадващо откритие относно физическата активност

Тийнейджърите, които посочват, че прекарват по-малко време в физическа активност без надзор, като цяло се представят по-добре при тестовете за когнитивни способности.

Въпреки това, когато изследователите използвали носими сензори за обективно измерване на движението и сърдечната честота, те не открили връзка между общата физическа активност или времето, прекарано в седнало състояние, и когнитивните способности.

Едно възможно обяснение е, че носимите устройства измерват движението, без да разкриват какво всъщност прави човекът. Например, даден сензор може да регистрира периоди на седене или физическа активност, но не може да определи дали човекът решава трудна задача, учи, участва в организирана дейност или просто си почива.

Това разграничение би могло да помогне да се обясни защо отговорите в анкетите разкрват взаимосвързаности, които не бяха очевидни в измерванията на сензорите.

Какво разкри осемгодишното проучване

Резултатите са от осемгодишно проследяване, проведено в рамките на проучването PANIC – дългосрочен финландски изследователски проект, изследващ физическата активност и храненето на децата. Настоящият анализ обхваща 260 участници, от които 124 момичета и 136 момчета. Средната им възраст по време на оценката в юношеска възраст беше 15,8 години.

Изследователите събраха информация за физическата активност и заседналия начин на живот, като използваха както въпросници, така и носими устройства, които съчетаваха мониторинг на сърдечната честота с измерване на движението. Този подход им позволи да сравнят дейностите, посочени от участниците, с данните, събрани от сензорите.

За да оценят когнитивните способности, изследователите използваха тестовата батерия CogState – набор от компютъризирани тестове, предназначени за измерване на различни аспекти на умствената дейност. Тестовете проучваха способността за учене, вниманието и работната памет.

Важно е да се отбележи, че резултатите показват по-скоро взаимовръзки, отколкото причинно-следствени връзки. Те не доказват, че увеличаването на времето, прекарано пред екрана, ще подобри мисловните способности на детето, нито че намаляването на определени видове физически упражнения ще доведе до когнитивни ползи. Необходими са интервенционни проучвания, при които изследователите целенасочено променят дейностите на участниците и измерват резултатите, за да се установи дали тези взаимоотношения са причинно-следствени.

Въпреки това резултатите предлагат важна гледна точка в продължаващия дебат относно използването на екрани от децата. Вместо да се разглежда цялото време, прекарано с цифрови устройства, като еднакво вредно, изследователите предлагат да се обърне по-голямо внимание на това дали тези дейности насърчават активното мислене и учене.

Изследването подчертава също така колко е важно да се вземат предвид различните форми на физическа активност, вместо да се набляга изключително на общия обем упражнения, които децата извършват.

Като цяло, резултатите от изследването сочат, че подкрепата за здравословното развитие на мозъка може да изисква по-нюансиран подход, който съчетава физическата активност с възможности за учене, творчество и умствена ангажираност, включително и тези, които се осъществяват пред екрани.