Конотациите на думите "мазнина" и "мазнини" са в повечето случаи негативни и вероятно това в голяма степен води до съзнателното или пък несъзнателното избягване на консумацията им.

Но мазнините реално са макронутриент, а храните, които ги съдържат, не само необходими, но и полезни за организма ни. Ето пет от най-често срещаните погрешни схващания за мазнините, от които да освободим съзнанието си, за да започнем да се храним по-пълноценно.

Вредят на сърцето

Придържането към нискомаслена диета често лишава тялото от нужните му мазнини. А много от мазнините (като омега-3, някои полиненаситени мазнини и почти всички мононенаситени мазнини) са полезни за предотвратяване както на сърдечни заболявания, така и за подобряване на паметта. Здравословните мазнини, на които са богати храните като авокадо, семена, ядки, сьомга и риба тон, могат да помогнат за понижаване на общия холестерол и намаляване на възпалението - два от рисковите фактори за сърдечни заболявания.

Мазнините, които трябва обаче да избягваме, са трансмазнините. Те фигурират на етикета на различни храни като хидрогенирани или частично хидрогенирани мазнини. Добре е внимаваме и с повечето масла от семена, например царевично и соево, които имат високи нива на омега-6 линолова киселина. Те повишават лошия холестерол и същевременно понижават добрия.

Наситените мазнини пък са тези, които повишават нивата както на добрия, така и на лошия холестерол. Приемаме ги с маслото, млякото, сирената, месото и тестените храни. Тяхното въздействието върху здравето е по-малко ясно, но общата препоръка е да съставляват до 10 или по-малко проценти от общия ни дневен калориен прием.

Вредни са за холестерола

Това зависи от вида мазнини. Консумацията на ненаситени мазнини, особено ако с тях заместваме наситените и транс мазнините, може да подобри холестерола и да ни предпази от сърдечни заболявания. Когато наблягаме на растителни храни и мазни риби, може да понижим лошия холестерол и да повишим добрия. Полезни за тази цел са също и други богати на мазнини храни като авокадо, бобовите (боб и леща), бадемите и орехите.

Водят до качване на килограми

Мазнините не са непременно враг, ако се стремим да отслабнем. Защото ако прекаляваме с въглехидратите или протеините, кантарът също ще тръгне нагоре. Мазнините сами по себе си (особено здравословните) не ни карат да качваме килограми. Полезно е да знаем, че въпреки по-високото съдържание на калории в богатите на мазнини храни (в сравнение с протеините или въглехидратите), те помагат за чувството за ситост. Мазнините се усвояват по-бавно и така не се усещаме непрекъснато гладни.

Нискомаслените или обезмаслените храни са по-здравословни

Това убеждение със сигурност не важи за онези нискомаслени и обезмаслени храни, в които захарта компенсира мазнините, за да направи продукта по-вкусен. Рафинираните въглехидрати и добавените захари се отразяват негативно на инсулиновата чувствителност и могат да доведат до повишени кръвно налягане и триглицериди в кръвта. А това съответно носи рискове за сърдечни заболявания. За да не си направим лоша услуга с нискомаслените и обезмаслените продукти, е добре да проверяваме етикета за хранителната им стойност, както и количеството добавена захар.

Всички растителни мазнини са здравословни

Много от растителните мазнини са действително здравословни, но това не важи за всички. За палмовото масло е добре известно, че е богато на наситени мазнини. Но такива има и в кокосовото масло, което често се използва като "по-здравословна" алтернатива и е предпочитано от вегетарианци и вегани. В него има 83% наситени мазнини, което е повече дори и от стандартното краве масло. Добре е да се придържаме към използването на маслиново масло или масло от перила. Те съдържат алфа-линоленова и омега-3 мастни киселини, за които е доказано, че намаляват риска от развитието на сърдечни заболявания. Конкретно маслиновото масло пък е богато на полифеноли - растителни съединения, полезни както за сърцето, така и за мозъка, пише Prevention, цитиран от lifestyle.bg.