На този ден през 1850 г. турски отряди излизат в тила на въстаническите позиции при местността Извоз, Белоградчишко. Същият ден въстаниците, обграждащи Белоградчик, са нападнати от две страни и след тежко сражение са разбити. В Белград е получено изложение от името на 118 села от Северозападна България, в което се настоява за оказване на помощ на въстанието от страна на Сърбия.

50 години по-късно излиза първият Временен правилник за службата през време на военното положение. Той е следствие от бунта против натуралния десятък през май - юни 1900 г. в Дуранкулак, Балчишко. На 5 юни е обявено военно положение в Шуменски и Варненски окръг и в околиите Поповска, Исперихска, Беленска, Кубратска, Тутраканска, Еленска, Дряновска и Кесаровска. На 7 октомври военното положение е отменено.

2006 г.

Швеция внася ратифицирания Договор за присъединяване на България и Румъния към ЕС при председателството на Италия.

2003 г.

Президентът на Р България връчва Орден "Стара планина на:

1. полк. Владимир Титов, полк. Анатолий Соловьов, Муса Манаров, акад. Виктор Савиних, руски космонавти за изключителния им принос за развитието на космическите изследвания, за заслуги към България и във връзка с 15-годишнината от втория полет на българин в Космоса;

2. бриг. ген. Александър Александров, вторият българин, летял в Космоса "за изключителния си принос за развитието на космическите изследвания и във връзка с 15-годишнината от втория полет на българин в Космоса“

2002 г.

Завършва Четиридесет и петият конгрес на БСП. На него Сергей Станишев е преизбиран за председател, приети са политическа платформа и управленски проекти за бъдещо управление.

2000 г.

Премиерът Иван Костов иска оставката на главния преговарящ с ЕС Александър Божков заради данни за злоупотреби с компенсаторни бонове, извършени в ръководеното по-рано от него Министерство на промишлеността.

Александър Божков е роден на 9 август 1951 г. в София. Завършва Американския колеж в Багдад. През 1974 г. завършва Висшия машинно-електротехнически институт в София, специалност машинно инженерство. Работи в Либия като контролен инженер.

В периода 1975 - 1991 г. е проектант в Софпроект, печели конкурс за научен сътрудник в Института по строителни материали, главен експерт в Министерството на териториалното развитие, жилищна политика и строителство. През 1992 - 1993 г. е ръководител на сектор "Строителна индустрия" в Министерството на териториалното развитие, жилищна политика и строителство. В годините между 1992 - 1993 г. е изпълнителен директор на надзорния съвет на Агенцията за приватизация.

От октомври 1994 г. е заместник- председател на Обединения християндемократически център /в СДС/. От април 1995 до май 2000 г. е член на Националния изпълнителен съвет на СДС. Той е депутат в 37-ото народно събрание в ПГ на СДС. През 1995-1996 г. е Заместник-председател на Българската интерпарламентарна група .От април 1995 г. до февруари 1997 г. е заместник-председател на СДС.

От февруари 1997 г. участва в служебното правителство на Софиянски, след което е назначен на поста вицепремиер и министър на промишлеността в кабинета на ОДС начело с Иван Костов до декември 1999 г., когато е освободен от поста на министър и вицепремиер по предложение на Костов за структурни и персонални промени в правителството.

На 23 декември 1999 г. е определен за главен проговарящ с ЕС.

1980 г.

Установени са дипломатически отношения между България и Гренада.

1978 г.

България и Филипините подписват спогодба за културно сътрудничество.

1955 г.

В дните между 9 юни - 2 юли в България гостува вицепрезидентът на Индия д-р С. Радхакришнан.

1948 г.

Създава се Институт за рационализация (ИНРА) при Министерския съвет, който да ръководи изобретателското и рационализаторското движение и да осигурява патентно-правна защита на откритията, изобретенията и т.н. През 1962 г. с Постановление на Министерския съвет N 163 от 27 септември 1962 г. ИНРА се разделя на два института - Институт за изобретения и рационализации и Институт по стандартизация, мерки и измервателни уреди. С влизане в сила на Закона за патентите от 1 юни 1993 г. името на ИНРА се променя на Патентно ведомство на Република България.

1942 г.

Започва процес срещу заловените българи - инструктори на партизанското движение: 18 души са осъдени на смърт, 7 - на доживотен затвор и 2-ма - на 15 г. затвор.

1937 г.

На посещение в София пристига барон фон Нойрат за активизиране на българо-германските политически отношения.

Константин фон Нойрат е германски държавен деец. В периода 1932-1948 г. е министър на външните работи . Възглавява протектората Бохемия и Моравия (1939–1942 г.). На Нюрнбергския процес е осъден на 15 години затвор, но е освободен още през 1954 г.

1934 г.

Създава се Дирекция на обществената обнова, подчинена на премиера. Тя трябва да пропагандира мерките на режима, да цензурира печата и да контролира обществения живот в страната. Дирекцията на обществената обнова е създадена с царски указ. Има за задача да насочва духовния живот в страната в служба на нацията и държавата, да следи духовния живот в чужбина и да осведомява външния свят за състоянието, развитието и нуждите на българската материална и духовна култура, както и да съдейства за организирането на гражданството в единна идейна обществена групировка. Намира се на пряко подчинение на министър-председателя и се ръководи от главен директор. Към нея действа Постоянен съвет, в който влизат ръководителите на отделите й. По места има на разположение щатни областни и околийски дейци и доброволни сътрудници във всяко селище. Дирекцията разгръща огромна дейност за разработване и пропагандиране на идеите на деветнадесетомайското правителство за преустройство на страната по нов модел. Осъществява контрол върху печата, театрите, кината и събранията. Организира мащабна лекционна пропаганда. Изпълнява важни правителствени поръчения по организиране на населението по професии, изграждането на единна младежка организация и създаването на солидна политическа опора на правителството и др. Закрита е с наредба закон от 28 юни 1935 г., като функциите и се поемат от МС – по организацията на младежта, от Министерството на външните работи и изповеданията – по печата, от Министерството на вътрешните работи и народното здраве – по пропагандата, от Министерството на народната просвета – по културните въпроси, и от Министерството на народното стопанство – по организиране на населението по професии.

1923 г.

След преврат на Военния съюз е създадено правителство на Народния сговор под председателството на професор Александър Цанков (на снимката), а военните пряко поемат силовите министерства (МВРНЗ и МВ). След успеха на преврата новият кабинет е подкрепен от партиите в Конституционния блок, социалистите и националлибералите, а БКП обявява неутралитет (Позив на ЦК от 9 юни и решение на ВПС от 1-7 юли).

В началото на юни 1923 г. председателят на Централното управление на Военния съюз издава директива, с която определя извършването на преврата срещу правителството да е 8 срещу 9 юни.

Повод за преврата са силните нападки на Ал. Стамболийски против десните политически сили и едрия капитал, отправени в една негова реч през май 1923 г., произнесена в Хасково. Демонстрираното от негова страна пренебрежение и към цар Борис III по време на това посещение изчерпва търпението на монарха и той дава знак за извършване на преврата.

В провинциалните гарнизони са изпратени специални куриери да съобщят датата и часа на акцията. На проф. Ал. Цанков и другите лица, определени за министри в бъдещия заговорнически кабинет, е наредено да се явят вечерта на 8 юни 1923 г. в дома на запасния ген. Ив. Русев. Там се установяват и самите водачи на преврата - полковник Ив. Вълков, о. з. полковник К. Георгиев, о.з. майор Н. Рачев и др. В самото навечерие на преврата цар Борис III също се включва с непосредствени действия. На 7 юни 1923 г. той посещава министър-председателя Ал. Стамболийски в родното му село Славовица, Пазарджишко, с цел да занижи неговата бдителност.

Акцията започва по предварително изготвен план. Най-напред се вдигат заговорниците в столицата начело с о.з. ген. В. Лазаров. Те извеждат поверените им войскови части и юнкерите от Военното училище и пристъпват към заемане на набелязаните обекти. С изключение на един-два полицейски участъка, останалите не оказват никаква съпротива. Без особени усилия са овладени Централната поща, гарата, държавните учреждения. Арестувани са намиращите се в София земеделски министри, депутати и други представители на земеделската власт. Половин час по-късно превратът започва и в провинцията. След успешното приключване на акцията проф. Ал. Цанков, придружен от още двама свои колеги, се отправя към двореца "Врана", за да поднесе на царя указите за сваляне на земеделското правителство и назначаване на новото. След като се убеждава, че превратът е успял не само в столицата, но и в провинцията, царят подписва поднесените му укази.

В периода 9 - 14 юни дейци на БЗНС организират съпротивителна дейност срещу преврата на Военния съюз, с основни центрове Пазарджишко, Радомирско, Асеновградско и Плевенско, ръководена съответно от Александър Стамболийски (на снимката), Александър Ботев, Спас Дупаринов и Александър Оббов. Стамболийски е арестуван и убит на 14 юни от скопския войвода на ВМРО Величко Велянов (Чичето). На места дейците на БКП оглавяват съпротивата (Карлово и Килифарево), на други помагат на военните (Пловдив, Кнежа, Габрово, Русе), на трети се опитват сами да овладеят властта.

1918 г.

Завършва бунтът в 27-ми Чепински полк.

В периода 1915-1918 г. се вдигат войнишки бунтове. Те са стихийни бунтове на войниците от много части на българската армия по време на Първата световна война (1914-1918 г.). Въвличането на България във войната през октомври 1915 г. се посреща с недоволство от народните маси. Нежеланието на българските войници да участват във войната проличава още в първите дни след започването на военните действия. Първи се надига 27-ми пехотен Чепински полк, който се разбунтува на 5 октомври 1915 г. Правителството на д-р В. Радославов декларира, че участието на България във войната ще бъде кратко, но през есента на 1915 г. войната се превръща в окопна. Всичко това предвещава, че краят на войната не е толкова близко и става причина през 1916 г. брожението сред войнишките маси да се засили, като в 11, 21, 25 и 46 пехотен полк прераства във вълнения. В началото на 1917 г. до българските войници достигат известията за станалите събития в Русия - избухването на Февруарската революция и свалянето на император Николай II от трона и Войнишките бунтове вземат по-масов размер. Тогава се образуват и първите войнишки комитети. След излизането на Русия от войната през есента на същата година лозунгът на съветското правителство за незабавен мир активизира още повече антивоенните настроения в българската войска. Така започват да зачестяват отказите на войниците да изпълняват заповедите на своите офицери, както и дезертиранията от фронта. Бунтове избухват в повечето от пехотните полкове.

1911 г.

В перида 9 юни - 9 юли Петото ВНС изменя конституцията под председателството на Стоян Данев (прогресивнолиберал). Конституцията от 1911 г. е известна като Сребърна Конституция. Петото Велико народно събрание прави цялостна редакция на Търновската конституция. В съответствие с международно-правния статут на България след обявяване на независимостта (22 септември 1908 г.) навсякъде, включително и в нейното название, думите Княжество и Княз са заменени с царство и цар. Освен редакционни, поправките са и по същество. Българският монарх разширява пълномощията си и заедно с правителството получава право да сключва международни договори, без да уведомява за това Народното събрание. Мандатът на българския парламент става 4 г. Създават се две нови стопански министерства като общият им брой става 10.

1900 г.

Излиза първият Временен правилник за службата през време на военното положение. Той е следствие от бунта против натуралния десятък през май - юни 1900 г. в Дуранкулак, Балчишко. На 5 юни е обявено военно положение в Шуменски и Варненски окръг и в околиите Поповска, Исперихска, Беленска, Кубратска, Тутраканска, Еленска, Дряновска и Кесаровска. На 7 октомври военното положение е отменено.

1850 г.

Турски отряди излизат в тила на въстаническите позиции при местността Извоз, Белоградчишко. Същият ден въстаниците, обграждащи Белоградчик, са нападнати от две страни и след тежко сражение са разбити. В Белград е получено изложение от името на 118 села от Северозападна България, в което се настоява за оказване на помощ на въстанието от страна на Сърбия.

1829 г.

Фанатизирани мюсюлмани, разгневени от военните неуспехи срещу Русия, убиват самоковския митрополит Игнатий.

След смъртта на Игнатий І, гръцки митрополит в Самоков, българското население настоятелно се опитва да издейства назначаването на Неофит Рилски на негово място, но Патриаршията поставя за самоковски митрополит отново грък – Игнатий II.

На 9 юни умират:

1946 г.

Умира Константин Стоянов – обществен и държавен деец. Той е роден в София през 1885 г. Завършва машинно инженерство във Виена, след което работи по системата на ЖП транспорта в България. Работи като инженер в "Гранитоид" за периода 1930 г.–1935 г. Константин Стоянов изпълнява и длъжността председател на Българското инженерно-архитектурно дружество в София. От 23 ноември 1935 г. до 4 юли 1936 г. е министър на железниците, пощите и телеграфите.

1894 г.

Умира Тодор Искров Кесяков – български политик, обществен деец. Той е роден на 20 февруари 1831 г. Завършва Пловдивската гимназия. Заема длъжността областен касиер на Пловдивския санджак, член е и на Епархийския съвет. След Освобождението е председател на губернския апелативен съд. В периода 1879-1882 г. е директор на правосъдието. Един от създателите на Либералната (Казионната) партия. Председател е на Постоянния комитет. Участник в подготовката на Съединението през 1885 г. Депутат е в областното събрание на Източна Румелия и в I и VI НС (1887-1893 г.).

1878 г.

Умира Дженерариъс Макгахан – американски журналист. След потушаване на Априлското въстание през 1876 г. е изпратен от английския в. "Дейли нюз" в България. След като посещава някои от районите на въстанието, изнася многобройни факти за жестокостите на османските власти над надигналото се българско население, с които предизвиква съчувствие към него не само на английското, но и на европейското демократично обществено мнение. По време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. е специален кореспондент към щаба на руската армия. Свидетел е на всички по-важни сражения между руските войски и османската армия. В дописките си отразява и героичните подвизи на българските опълченци. Присъства и на подписването на Санстефанския мирен договор 1878 г., но поради неочаквано заразяване от тиф скоро след това умира близо до Цариград.