На този ден през 1876 г. четата на Таньо Стоянов води сражение в района на с. Аязлар (дн. Светлен, Поповско). През 1901 г. Светият синод свиква за първи път епархиални събори на свещениците по инициатива на митрополит Натанаил Охридски и Пловдивски и утвърждава типовия им устав на 27 март 1903 г. На този ден през 1934 г. с царски указ е създадена Дирекция на обществената обнова. Тя има за задача да насочва духовния живот в страната в служба на нацията и държавата, да следи духовния живот в чужбина и да осведомява външния свят за състоянието, развитието и нуждите на българската материална и духовна култура, както и да съдейства за организирането на гражданството в единна идейна обществена групировка.

2015 г.

2012 г.

Президентът на Р България връчва Орден "Стара планина“ на Юдит Ланг, извънреден и пълномощен посланик на Унгария в Република България - първа степен за "за изключително големите ѝ заслуги за развитието на българо-унгарските отношения и по повод окончателното ѝ отпътуване от страната“

2006 г.

Излиза от печат монографията “История на музейното дело в България" от доц. д-р Симеон Недков.

Монографията на доц. Недков е посветена на всички музейни дейци в България, работили всеотдайно за опазване на богатото ни културно наследство, тя излиза и по повод 150-годишнината на музейното дело в България.

Доц. д-р Симеон Недков е преподавател по музеология в СУ “Св. Кл. Охридски". Член е на Международния съвет на музеите /ИКОМ/ и заместник-председател на Българския национален комитет на ИКОМ. Неговите научни интереси са в областта на историята на музейното дело в България и по проблемите на съвременната музеология. Автор е на десетки публикации, посветени на тези теми. Доц. Недков е гостуващ преподавател в Кейптаунския университет и Западнокейпския университет в ЮАР, както и в Лятната музеоложка школа на Центъра “Диана" на Народния музей в Белград. Участник е и в редица международни музеоложки конференции.

Съветът на директорите на АЕЦ “Козлодуй" ЕАД избира за нов изпълнителен директор Иван Генов, доскорошен член на Съвета на директорите и заместник-изпълнителен директор на атомната централа.

Иван Генов е роден на 19 май 1953 г. в село Гита, община Чирпан. Завършва Московския енергетически институт, специалност “Атомни електроцентрали и установки". През 1980 г. започва работа в АЕЦ “Козлодуй". Последователно преминава през всички длъжности в оперативното звено от 1 до 4 блок до позицията - дежурен инженер на блок. Участва в пуска на V блок като дежурен инженер на смяна. От 1991 г. до ноември 2005 г. е ръководител на направление: “Експлоатация" в Електропроизводство – 2.

Чрез стипендия на Международната агенция за атомна енергия специализира “Управление на надпроектни аварии" в научно-техническата експертна и изследователска организация GRS – Германия. Преминал е курсове на обучение в Арагонската лаборатория, САЩ, в Япония, Русия, Франция и др.

През 2003 г. завършва Стопанската академия “Д. А. Ценов" – Свищов с квалификация “Мениджър по организация и управление на бизнеса". Владее руски и английски език.

2001 г.

Президентът Петър Стоянов отправя обръщение към нацията, в което обявява, че ще се кандидатира като независим в президентските избори през есента. Мотивите за решението му е насочена срещу НДСВ.

Петър Стоянов е юрист, политически и държавен деец. Роден е на 25 май 1952 г. в Пловдив. Завършва право в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и до 1992 г. работи като адвокат в София. След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Влиза в Клуба за гласност и преустройство и в Съюза на демократичните сили (СДС). От 1993 г. е заместник-председател на Националния клуб за демокрация (НКД) . Депутат е в ХХXVII Народно събрание. Заема и отговорни държавни постове: заместник-министър на правосъдието в правителството на Филип Димитров (1991-1992 г.).От 1997 до 2002 г. е президент на Република България . Автор е на "Сериозно за развода", на статии и др. След загубата си в президентските избори от ноември 2001 г. декларира, че се оттегля временно от политическия живот на страната. От март 2002 г. е в неправителствената организация "Джърман Маршал Фонд" във Вашингтон, САЩ. През 2005 г. участва в парламентарните избори като водач на листа от СДС в рамките на коалиция ОДС (СДС на Надежда Михайлова, "Гергьовден" на Любен Дилов, Демократическа партия на А. Праматарски и партия ДРОМ). Депутат е в XL Народно събрание. През ноември 2005 г. е избран за лидер на СДС, като успява да се наложи над другите издигнати кандидатури, включително тази на Надежда Михайлова.

1991 г.

На посещение в България за 6 часа е вицепрезидентът на САЩ Дан Куейл.

1988 г.

В дните между 7 - 17 юни се състои полет на втория български космонавт Александър Александров заедно с руските космонавти Александър Соловьов и Виктор Савиних с корабите “Союз ТМ-5" и “Союз ТМ-4" и на изследователския комплекс “Мир". През първите две обиколки на Земята екипажът провежда серия от проверки за способностите на системите и агрегатите на космическия кораб. През следващите обиколки се започва подготовката за сближаването на "Съюз-ТМ5" и орбиталната станция "Мир". Последният етап на сближаването е завършен на 33 обиколка около Земята. Достигайки на разстояние 200-300 км от космическата станция "Мир", екипажът се подготвя за "стиковка". На 9 юни в 18 ч. 57 мин. 12 сек."Съюз ТМ5" се скачва с орбиталната станция "Мир" с екипаж Владимир Титов и Муса Манаров.От 10 юни започва изпълнението на експериментите "Лабиринт", “Люлин", "Прогноза", "Стандарт", "Просвет", “Георесурс-1"и "Климент-Рубидий". На 17 юни в 13 ч. и 13 мин. завършва вторият космически полет на България.

Александър Александров е роден на 1 декември 1951 г. Завършва специалност летец-инженер през 1974 г. До 1978 г. служи в бойните части на Военновъздушните сили като изтребител-бомбардировач. През 1983 г. завършва аспирантура в Института за космически изследвания към АП на бившия СССР, Москва. Получава научна степен "кандидат на техническите науки" доктор на науките. По време на полета извършва над 56 успешни научни експеримента. Той е военен летец първи клас, заслужил летец, летец-космонавт на Република България.

1981 г.

Провеждат се избори за VIII НС, за народни съвети, кметове и народни съветници, за съдии и съдебни заседатели от районните и окръжните съдилища.

1979 г.

От 7 до 9 юни се провежда Втора международна писателска среща "София 79" под девиза "Мирът - надежда на планетата".

1977 г.

Българска културна делегация, оглавявана от Людмила Живкова, е на официално посещение в САЩ в периода 7 – 15 юни за участие в откриването на 8 юни в Метрополитън музей в Ню Йорк на изложбата "Тракийското изкуство по българските земи". На 14 юни е подписана първата спогодба със САЩ за научно-техническо и културно сътрудничество и програма за културен, образователен, научен и технически обмен между двете страни за 1977- 1978 г.

Людмила Тодорова Живкова е български политик, историк. Тя е дъщеря на Тодор Живков. През 1979 г. става почетен доктор на Токийския университет. Народна представителка е в VII НС. През 1965 г. завършва история в СУ “ Св. Климент Охридски". От 1974 г. е старши научен сътрудник. в Института за балканистика . От 1975 г. е председателка на Комитета за изкуство и култура (от 1977 г. - Комитет за култура). Тя е председател на творчески съюзи и на Националния комплекс "Художествено творчество, културна дейност и средства за масова информация". От 1976 г. е член на ЦК на БКП. От 1979 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. Людмила Живкова е председател на Инициативния и организационния комитет на международна детска асамблея "Знаме на мира", проведена през август 1979 г. в България. Автор е на съчиненията "Англо-турските отношения 1933-1939 г." (1971 г., на английски език 1976 г.), "Казанлъшката гробница" (1974 г.; на немски език 1973 г.), "Четвероевангелието на цар Иван Александър" (1979 г., на немски език 1977 г., на руски език 1979 г.).

1963 г.

Роден е Александър Праматарски – юрист, политически и държавен деец. Завършва право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". След 10 ноември 1989 г. участва активно в обществено-политическия живот на страната. Председател е на Демократическата партия от 26 февруари 2000 г. Депутат е в VII Велико народно събрание и в ХХXVI, ХХXVIII и ХХXIX Народно събрание. От май до декември 1992 г. е министър на търговията. Във второто правителство на Иван Костов (1999-2001 г.) е министър без портфейл. Съпредседател е на коалиция Народен съюз. През 2005 г. преди парламентарните избори напуска съюза с Анастасия Мозер и се включва в коалицията ОДС (СДС, Демократическа партия, Движение "Гергьовден", БЗНС-НС - БЗНС, ДРОМ). Става депутат в XL НС от София.

1958 г.

Завършва седмият конгрес на БКП. На него е обявена "победата на социалистическия строй" и приема директиви за трети петгодишен план (1958-1962 г.). На него присъства и Никита Хрушчов. В избраното от конгреса Политбюро няма нови лица, докато в Секретариата и в ЦК са избрани хора, поддържащи Тодор Живков в борбата му за ръководните постове в партията и държавата (Митко Григоров, Пенчо Кубадински). Конгресът изпълнява съветската повеля: да се даде отпор на обвиненията в хегемонизъм, които югославските комунисти отправят към КПСС, и да се отхвърлят "националните пътища" към социализма. Отчетено е, че през 1958 г. в ТКЗС вече са включени 92 % от обработваемата земя и "социалистическите производствени отношения" са победили напълно. Конгресът предвижда индустриализацията да продължи с приоритетно развитие на тежката промишленост, а кооперираното селско стопанство да се ориентира към интензивни методи като напояване и механизация. До края на 1962 г. националният доход трябва да се увеличи с 50 %, а реалните доходи на населението - най-малко с 30 % в сравнение с 1957 г.

1954 г.

В Москва е подписана първата дългосрочна спогодба за взаимните доставки на стоки между България и СССР в рамките на три години (1955-1957 г.) и за оказване на техническа помощ от СССР на България в строителството на промишлени предприятия за пет години (1954-1958 г.).

1934 г.

С царски указ е създадена Дирекция на обществената обнова. Тя има за задача да насочва духовния живот в страната в служба на нацията и държавата, да следи духовния живот в чужбина и да осведомява външния свят за състоянието, развитието и нуждите на българската материална и духовна култура, както и да съдейства за организирането на гражданството в единна идейна обществена групировка. Намира се на пряко подчинение на министър-председателя и се ръководи от главен директор. Към нея действа Постоянен съвет, в който влизат ръководителите на отделите й. По места има на разположение щатни областни и околийски дейци и доброволни сътрудници във всяко селище. Дирекцията разгръща огромна дейност за разработване и пропагандиране на идеите на деветнадесетомайското правителство за преустройство на страната по нов модел. Осъществява контрол върху печата, театрите, кината и събранията. Организира мащабна лекционна пропаганда. Изпълнява важни правителствени поръчения по организиране на населението по професии, изграждането на единна младежка организация и създаването на солидна политическа опора на правителството и др. Закрита е с наредба закон от 28 юни 1935 г., като функциите и се поемат от МС – по организацията на младежта, от Министерството на външните работи и изповеданията – по печата, от Министерството на вътрешните работи и народното здраве – по пропагандата, от Министерството на народната просвета – по културните въпроси, и от Министерството на народното стопанство – по организиране на населението по професии.

1901 г.

Светият синод свиква за първи път епархиални събори на свещениците по инициатива на митрополит Натанаил Охридски и Пловдивски и утвърждава типовия им устав на 27 март 1903 г.

Митрополит Натанаил Охридски и Пловдивски е висш духовник, книжовник, участник в националноосвободителното движение, почетен член на Българско книжовно дружество (дн. БАН). Роден е на 26 октомври 1820 г. в с. Кучевища, Скопско. Учи първоначално в Скопие, а след това в Самоков и Прилеп. Приема монашество в Зографския манастир. През 1838 г. заминава за Русия, където следва в Духовната семинария в Кишинев, в Одеса и в Духовната академия в Киев. През 1853 г. се завръща и става учител в Зографския манастир. След това е изпратен за управител на имотите на Добровецкия манастир в Молдавия. През периода 1872–1877 г. е екзархийски митрополит в Охрид. Преследван от османските власти, е принуден да напусне епархията. От края на 1879 г. до 1891 г. управлява Ловешката епархия. След това е изпратен за митрополит на Пловдив, където остава до края на своя живот. Натанаил Охридски и Пловдивски е привърженик на идеята за извоюване на църковна независимост. Поддържа връзки с Георги С. Раковски и Васил Левски и взема участие в националноосвободителната борба. Един от организаторите и ръководителите е на Кресненско – Разложкото въстание 1878 – 1879 г.

1876 г.

Четата на Таньо Стоянов води сражение в района на с. Аязлар (дн. Светлен, Поповско). След като се отскубват от преследвачите, четниците се установяват на Керчан баир, край с. Араплар (дн. Априлово, Поповско), където боят продължава. През нощта четниците правят опит да се измъкнат, но без успех.

На тази дата са родени:

1923 г.

Роден е Юри Буков – български музикант, пианист. През 1945 г. учи в Музикалната академия в София при проф. Андрей Стоянов, а от 1946 г. - в Парижката консерватория. Само за 1 година завършва специалност "Пиано", а през 1947 г. отново за 1 година – специалност "Камерна музика". Ученик е на Маргьорит Лонг. От 1947 г. започва кариерата му на солист на Запад. Има над 1 000 концерта. Записва повече от 30 плочи, лауреат е на международни конкурси в Париж, Брюксел, Женева и др.

1907 г.

Роден е Младен Исаев – български поет и писател. Участва в Септемврийския селски бунт през 1923 г. През 1926 г. емигрира в Югославия. През 1929 г. се завръща в София. Сътрудник е на левия литературен печат, отговорен редактор е на в. "Ехо" и на сп. "Наша мисъл". През 1932 г. е политически затворник. От 1933 г. до 1942 г. работи в СБП. След 1941 г. се включва в нелегалната комунистическа дейност. Участва в Отечествената война като военен писател. След 9 септември 1944 г. е секретар на СБП (1944-1947 г., 1956-1958 г.), заместник-председател на СБП (1962-1966 г.), редактор в сп. "Изкуство" (1946-1948 г.), заместник-главен редактор на в. "Литературен фронт" (1958-1960 г.), редактор в сп. "Български воин" (от 1960 г.). Първите му стихосбирки "Пожари" (1932 г.) и "Жертви" (1934 г.), го нареждат между имената на "септемврийските писатели". Книги: "Младост" – 1949 г., "Звезда на мира" – 1950 г., "Обич" – 1954 г. Автор е на произведения за деца, превежда поети от руска литература, издава книги с очерци и есета, мемоари ("Незабравимото" – 1976 г.).

1868 г.

Роден е Чарлз Рени Макинтош – шотландски архитект. Работи в Глазгоу и Лондон. Един от представителите на стила модерн. Оказва изключително влияние върху развитието на рационализма във Великобритания, Германия и Австрия. Участва в обединението на художниците конструктори “The Four", организирано през 1890 г. Най-големият му проект е сградата на Училището по изкуства в Глазгоу (1898-1909 г.). Работи и върху оформление на интериори и конструиране на мебели.

На тази дата умират:

1977 г.

Умира Григор Кръстанов Ленков – български поет и преводач. През 1962 г. завършва българска филология в СУ “ Св. Климент Охридски". Работи като учител, литературен консултант във в. "Студентска трибуна" (1965 г.). В периода 1965-1968 г. е редактор за чуждестранна литература при Радио София,от 1968 г. е заместник-главен редактор на сп. "Родна реч" . През 1974-1977 г. е секретар на секция "Художествен превод" при Съюза на преводачите в България. Дебютира със стихове през 1957 г. Превежда поезия от 1959 г. от чешки, руски, сърбохърватски, полски и други езици. Превежда "Евгений Онегин" на Пушкин (1971 г.), В. Незвал, В. Михалек и др. Преводите му се характеризират с чистота на поетическата фраза, спазване на ритмиката, образността и логическите акценти на оригинала.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;