На този ден през 811 г. умира Никифор I Геник - византийски император управлявал в периода от 802 г. до 811 г. Войските му претърпяват поражение от войниците на хан Крум. Никифор загива в битката, а главата му е отрязана и от черепът му е изработена е ритуална чаша - акт, свързван с религиозните представи на старите българи. На тази дата е родена Людмила Живкова, политик и историк, дъщеря на Тодор Живков. На тази дата умират Кръстьо (Кръсте) Петков Мисирков - български книжовни и общественик и големият български илюзионист Мистър Сенко.

2016 г.

На извънредно заседание депутатите приеха промените за съдийското самоуправление. Те разшириха правомощията на общите събрания на съдиите. Те ще могат да изслушват кандидатите за председател на съответния съд, да дават становища по законопроекти, да приемат вътрешни правила за работа.

2012 г.

Президентът на Република България присъжда орден "Стара планина“ първа степен на Марк Михилсен, извънреден и пълномощен посланик на Кралство Белгия в Република България "за изключително големите му заслуги за развитието и укрепването на българо-белгийските отношения и по повод окончателното му отпътуване от страната“.

2001 г.

Президентът Петър Стоянов се среща с британския премиер Тони Блеър в Лондон.

1994 г.

НКС на СДС решава да замрази за два месеца членството на Демократическата партия в СДС.

1968 г.

Завършва пленумът на ЦК на БКП, започнал на 24 юли. Приети са "Основни насоки за по-нататъшно развитие на системата за управление на народното стопанство". Предвижда се изменение в структурата и функциите на държавните органи: издигане ролята на Народното събрание и създаване на Държавен съвет като постоянно действащ негов орган, който да "съчетава вземането на решения с тяхното изпълнение". В доклада си Тодор Живков подчертава: "Издигането на ролята на науката в изработването и провеждането на партийната политика става днес жизнена потребност... По своето предназначение и роля БАН трябва да представлява могъща научна опора на партията и нейната всестранна дейност." Пленумът обсъжда и отново заклеймява позицията на ръководството на Чехословашката комунистическа партия.

1959 г.

Открит е Международният дом на журналистите край Варна.

1947 г.

България се обръща към ООН с молба да бъде приета за член на организацията.

ООН е универсална международна организация на суверенни държави, създадена за поддържане и укрепване на международния мир и сигурност и за развитие на мирното сътрудничество между държавите. Приемник на Обществото на народите. Уставът на ООН е подписан на 26 юни 1945 г. на конференцията в Сан Франсиско от представителите на 50 държави. Влиза в сила на 24 октомври 1945 г. след ратифицирането му от 5-те Велики сили и мнозинството подписали го държави. Денят 24 октомври е обявен за международен ден на ООН. Седалището на ООН е в Ню Йорк. ООН има центрове във Виена и Женева. В ООН членуват 191 държави (2002 г.); България е член от 14 декември 1955 г. Главни органи на организацията са: Общо събрание на ООН, Съвет за сигурност на ООН, Икономически и социален съвет на ООН, Съвет за попечителство на ООН, Международен съд на ООН и Секретариат.

1945 г.

Изпратено е писмо-изложение на Никола Петков, Асен Стамболийски и Георги Йорданов до министър-председателя (с копие до регентите и Съюзната контролна комисия - СКК). В него се твърди, че международното положение на страната и Ялтенската декларация налагат изборите да се проведат под контрола на СКК и за да бъде той организиран, изборите да се отложат. На следващия ден Никола Петков подава оставка като министър.

Никола Димитров Петков (на снимката) е български общественик, политик, член на ПП на БЗНС. Завършва Първа мъжка гимназия в София през 1910 г. и следва право в Париж, завръща се по време на войните. През 1922 г. завършва Сорбоната и е назначен за секретар на българската легация в Париж. След Деветоюнския преврат през 1923 г. подава оставка и живее в Париж до 1929 г. Работи в редакцията на вестник "Пладне". През 1931 г. - 1932 г. е редактор на вестник "Земя". През 1932 г. става съосновател на БЗНС "Ал. Стамболийски"; редактор на вестник "Земеделско знаме" от 1932 г. до 1934 г. След Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. е в опозиция и се ориентира към БЗНС "Врабча 1". От 1937 г. е отново в БЗНС "Ал. Стамболийски". Народен представител в XXIV Народно Събрание от 1938 г. до 1939 г. Министър без портфейл в правителството на ОФ, образувано след Деветосептемврийския преврат през 1944 г. От лятото на 1945 г. напуска правителството и създава опозиционния БЗНС "Н. Петков". Народен представител в VI Велико Народно Събрание (октомври 1946 г. - юни 1947 г.). Обявява се против съветската окупация и защитава българския държавен суверенитет. Арестуван в НС на 5 юни 1947 г. Екзекутиран е по силата на скалъпен процес, а партията му е забранена със закон. Посмъртно е реабилитиран през 1989 г.

1940 г.

На 26 и 27 юли в Залцбург Адолф Хитлер и Йоахим Рибентроп приемат последователно румънския и българския премиер и уговарят връщането на Южна Добруджа на България.

1936 г.

В София се провежда нелегална конференция на дейци на Демократическия сговор, които се обявяват в подкрепа на конституционното управление.

Партия Демократически сговор е образувана на 10 август 1923 г., чрез сливането на Народния сговор със Съюза на демокрацията. Начело на партията стои Централно бюро. Фактически лидер по време на управлението на първия сговористки режим (юни 1923 г. - януари 1926 г.) е проф. Ал. Цанков, който по това време е и министър-председател. От януари 1926 г. до юни 1931 г. на преден план в ръководството на партията излиза А. Ляпчев, който е министър-председател на второто сговористко правителство. След падането на сговористкия режим връх в Демократическия сговор вземат центробежните сили и през май 1932 г. той се разделя на две самостоятелни формации със същото име. Начело на едната застава проф. Ал. Цанков, а на другата - А. Ляпчев. Демократическия сговор се оказва нетрайно политическо обединение. Още от самото начало на съществуването му в него започват ожесточени борби, които имат чист котериен характер, т. е. стремеж за вземане на по-големи облаги от държавната власт.

1924 г.

Обявена е обща амнистия за участниците в юнските и септемврийските събития през 1923 г. (освен за инициаторите им) и за осъдените бивши министри-либерали (освен Димитър Тончев и Васил Радославов (на снимката), които са амнистирани по-късно).

1909 г.

Открита е ж.п. линията Радомир-Кюстендил (87 км).

1898 г.

Започва Петият конгрес на македонската емиграция, продължил до 29 юли. В него участват 21 дружества. Председател на Върховния комитет е Александър Радев, а подпредседател Андрей Ляпчев. На 9 януари 1899 г. излиза първи брой на в. "Реформи" с редактор А. Ляпчев.

1877 г.

По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) Русчушкият отряд води тежки боеве при с. Езерче. Турците са принудени да отстъпят към Разград.

На тази дата са родени:

1942 г.

В с. Говедарци е родена Людмила Живкова (1942 - 1981). Дъщеря на Тодор Живков, по това време - партиен и държавен ръководител. Живкова е историк, почетен доктор на Токийския университет. От 1974 г. е старши научен сътрудник в Института за балканистика. От 1975 г. е председател на Комитета за изкуство и култура (от 1977 г. - Комитет за култура); на творческите съюзи и на Националния комплекс "Художествено творчество, културна дейност и средства за масова информация". През 1976 г. става член на ЦК на БКП, три години по-късно става член и на Политбюро на ЦК на БКП, народен представител. Людмила Живкова е председател на Инициативния и организационния комитет на международната детска асамблея "Знаме на мира" (проведена през август 1979 г. в България). Трудове: "Англо-турските отношения 1933-1939 г." (1971 г., на английски език 1976 г.), "Казанлъшката гробница" (1974 г.; на немски език 1973 г.), "Четвероевангелието на цар Иван Александър" (1979 г.; на немски език 1977 г.; на руски език 1979 г.). Умира на 21 юли 1981 г.

На тази дата умират:

1987 г.

Умира легендарният илюзионист Мистър Сенко (1905 - 1987). Мистър Сенко - Евстати Христов Карайончев е роден във Враца през 1905 г. Като дете работи в цирк “България". През 1923 г. асистира на гостуващия в България френски илюзионист Делоне. Изучава илюзионно изкуство при френския илюзионист Р. Худини. Участва в програмите на някои български циркове. От края на `20-те години представя самостоятелни спектакли. Член е на Международната асоциация на илюзионистите, носител на редица награди от международни конгреси на илюзионистите. През 1939 г. печели втора награда на фестивал в Лайпциг с номера “изчезване на глава". Той е почетен член на Френската академия на илюзионистите от 1961 г. Получава орден “Роберт Худен" и медал “Почетен президент на Българския магически клуб".

1926 г.

Умира Кръстьо (Кръсте) Петков Мисирков - български книжовник и общественик. Завършва гимназия в Сърбия като стипендиант на сръбското Министерство на външните работи. През 1895-1897 г. учи в Богословската академия в Полтава. След завършването £ следва в Историко-филологическия факултет на Петербургския университет. Мисирков работи като учител в Битоля (Българска класическа гимназия), Кишинев, Одеса, Болград, Карлово и Копривщица. Автор на езиковедски, етнографски и исторически статии. През 1910 г. превежда книгата на А. Иширков “България". През 1903 г. издава брошурата “За македонските работи", в която отстоява тезата за македонска народност и македонски език. През 1907 г. в поредица статии под заглавие “Бележки върху южнославянската филология и история" се отказва от твърденията си за македонската нация и език. Днес Институтът за македонски език в Скопие носи неговото име.

1894 г.

Умира Цани Гинчев - български възрожденски писател и деятел, редовен член на БКД (1884 г.). Сближава се с Г. С. Раковски, събира фолклор под влиянието на Вук Караджич. Изучава естествени науки в Киевския университет през 1860 г. След Освобождението на България (1878 г.) заема различни административни длъжности. Редактор на популярното сп. "Труд" (1887 г.-1892 г.) в Търново. Негови съчинения са "Български басни" (1870 г.), "Учебник за земеделието" (1971 г.), "Стихотворения и приказки - за ученици и всекиго" (1884 г.), "Ганчо Косерката. Повест" (1890 г.) и др.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;