2017 г.

Най-малко 50 души са убити в самоубийствен атентат в Североизточна Нигерия срещу джамия в град Муби при сутрешната молитва.

2017 г.

Вулканът Агунг в Бали изригва за първи път от 50 години.

2017 г.

Президентът на Зимбабве Робърт Мугабе подава оставка. Когато председателят на Националното събрание, долната камара на законодателния орган, Джейкъб Муденда обявява новината пред депутатите, в залата избухва бурен възторг.

2016 г.

Загиват 32, а други 80 са ранени при самоубийствен бомбен атентат в джамия в Кабил шиити, Афганистан.

2016 г.

Кола-бомба в Бенгази убива три деца и ранява 20 други.

2016 г.

Японйски войници се приземяват в Южен Суда, за да се подпомогнат мироопазващите операции на ООН. Това е първото подобно действие на Япония след Втората световна война.

2015 г.

За 4 дни руските военновъздушни сили са изстреляли 101 ракети от кораби в Каспийско и Средиземно море и от ракетоносци на стратегическата авиация.

Атакувани са над 820 обекта и са хвърлени 1400 бомби. Унищожени са 15 обекта за съхраняване и за преработка на нефт, включително 525 автоцистерни. "Ислямска държава“ губи по 1.5 млн. долара дневно от осуетяване на доставка от 60 хиляди тона нефт ежедневно на черния пазар.

2014 г.

Чума обхваща 16 населени места в седем региона на Мадагаскар. Смъртните случаи са 40, като са регистрирани още 80 заразени.

2012 г.

Съветът на Европейския съюз и Европейският парламент. Приемат следните директиви:

1. Директива 1999/32/ЕО на Съвета по отношение на съдържанието на сяра в корабните горива

2. Директива 2012/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 година за създаване на единно европейско железопътно пространство (текст от значение за ЕИП).

2011 г.

В Камбоджа започва съдебен процес срещу лидерите на червените кхмери Нуон Че, Кхиеу Сампхан и Йенг Сари. Обвиненията срещу тях включват геноцид и престъпления срещу човечеството.

2011 г.

Египетското правителство подава оставка след ескалацията на ожесточените сблъсъци в столицата Кайро и на други места в страната. За няколко дни загиват 34 души.

2006 г.

Има взрив в полската каменовъглена мина "Халемба" на 1030 м дълбочина и загиват 23 миньори.

2004 г.

При манипулиране на изборите за президент на Украйна Виктор Янукович е обявен за победител, което дава начало на масовите протести, известни като Оранжевата революция.

2004 г.

Страните от Парижкия клуб опрощават 80% (около 0 милиарда) от външния дълг на Ирак.

2000 г.

Френският съд задължава американския интернет портал Yahoo да блокира достъпа за френски потребители on line аукционна си. Причината за това решение са многочислените продажби на предмети с фашистка символика.

1999 г.

Излита първият китайски безпилотен космически кораб, наречен "Шънчжоу" (Кораб на Бога). Спускаемият апарат на кораба, изстрелян с ракета-носител "Големият поход“, се приземява в автономния район Вътрешна Монголия. Изстрелването на "Шънчжоу“, който е в орбита в продължение на 21 часа и прави 14 обиколки на Земята.

1996 г.

Този ден е обявен от ООН за Световен ден на телевизията.

1995 г.

Във военновъздушната база Райт-Петърсън край Дейтън, Охайо се подписва Дейтънският мирен договор (Дейтънско споразумение). С него официално се поставя край на четиригодишната гражданска война в Босна и Херцеговина.

Дейтънското споразумение е резултат от Дейтънската конференция, състояла се от 1 ноември до 21 ноември 1995 г. В конференцията участват президентът на остатъчна Югославия - Слободан Милошевич, президентът на Хърватия - Франьо Туджман, президентът на Босна и Херцеговина - Алия Изетбегович, главният преговарящ от американска страна - Ричард Холбрук, и генерал Уесли Кларк. Споразумението се подписва в присъствието на държавния секретар на САЩ Уорън Кристофър.

На 14 декември 1995 г. в Елисейския дворец в Париж тримата президенти подписват официалното споразумение.

С Дейтънското споразумение е договорено политическото деление на Босна и Херцеговина.

Споразумението се осъществява чрез мандата на ООН, използващ ръководени от НАТО многонационални сили - АйФОР (Силите за прилагане на мирното споразумение), които от 20 декември 1995 г. включват в себе си и Силите за защита на ООН. Година по-късно тези сили се трансформират в Стабилизационните сили ЕСФОР. В края на 2004 г. командването на силите преминава от НАТО към Европейския съюз.

Югославия потвърждава, че няма териториални претенции към Босна и Херцеговина, когато на 13 ноември 2002 г. Скупщината на Съюзна Република Югославия ратифицира споразумението от Дейтън.

В края на 2003 г. представители в Европейския парламент и европейски политици повдигат в Страсбург въпроса за ревизия на Дейтънското споразумение. Според върховния представител на ООН в Босна и Херцеговина - Педи Ешдаун Дейтънското споразумение е основа, а не окончателно решение за Босна и Херцеговина, и че евентуални изменения би трябвало да произлязат от самата Босна и Херцеговина.

1994 г.

НАТО нанася военен удар срещу контролирани от босненските сърби зони в Хърватия - най-голямата атака от този род в 45-годишната история на пакта.

Самолети на НАТО нанасят удар по летището Удбина в окупираната от сърбите част на Хърватия в отговор на предприети от това летище нападения срещу цели в района на Бихач в Босна и Херцеговина. Използвани са лазерни УАБ за разрушаване на пистата и позиции на ПВО.

1990 г.

На търг, проведен от британската аукционна къща “Кристи", цигулка на Страдивари е продадена за сумата 1 572 850 долара. До този момент тази цена е рекордна за музикален инструмент.

1990 г.

Антонио Страдивари е италиански майстор на цигулки (лютиер), ученик на Н. Амати. През 1667 г. открива собствена работилница в Кремона. Най-добрите си цигулки създава в периода 1704-1725 г. Изработва също виолончела и алти.

1974 г.

19 души са убити, а повече от 180 са ранени в Бирмингам, когато няколко бомби избухват в две обществени заведения. Отговорността за взривовете поема Ирландската републиканска армия (ИРА).

Създадена през 1969 г. като тайно въоръжено крило на Шин Фейн, целите на ИРА са изтегляне на британските въоръжени сили от Ирландия и обединение на страната. Организацията извършва терористични атаки до прекратяването на огъня през 1997 г. През 1998 г. се съгласява да се разоръжи съгласно белфастките споразумения, които са основополагащи за мира в Северна Ирландия. Поради разногласието в ИРА по въпроса за подкрепата на мирния процес, през 90-те години на XX век от организацията се отделят две нови радикални фракции - Continuity IRA (CIRA) и Real IRA (RIRA).

Традиционните дейности на ИРА включват бомбени атентати, политически убийства, отвличания, наказателни побои, изнудвания, контрабанда и обири.

1973 г.

Този ден е обявен за Световен ден на приветливостта (World Hello Day). Поводът за създаването му е войната между Египет и Сирия от една страна и Израел от друга (Война от Йом Кипур – от 06 до 26 октомври 1973 г.)

1944 г.

Седми пехотен полк на 4-та пехотна дивизия и част от Бронираната бригада освобождават Вучитрън (Сърбия).

1942 г.

Открита е магистралата между Аляска и Канада.

След бомбардировките на Пърл Харбър през декември 1941 г. американските военни считат, че Аляска и Алеутските острови са първата дефанзивна линия на северноамериканския континент. Няколко летища в Северна Канада и Аляска осигуряват известна сигурност, но правителството смята за необходим достъпът до тях и по суша. Американците отправят молба до канадското правителство да построят магистрала. След няколко месеца на 21 ноември официално е открита магистралата Алкан от Доулсън Крийк, Британска Колумбия до Феърбанкс, Аляска.

1937 г.

Адолф Хитлер открива първия аутобан в Германия.

1916 г.

В Егейско море торпедо улучва английския кораб “Британик", в резултат на което загиват 40 души.

1911 г.

В Щип ВМРО извършва атентат, при който е убит човек. Последвалите османски репресии (23 убити и 423 ранени) създават антитурски настроения в балканските държави и подтикват преговорите за формирането на Балканския съюз.

1905 г.

В Русия от емиграция се завръща Владимир Ленин.

Ленин е руски политик, общественик, публицист, философ, държавник; създател и теоретик на болшевизма. От 1900 г. е емигрант в Германия, а след това в Швейцария, където заедно с Г. В. Плеханов издава в-к "Искра". През 1902 г. създава РСДП. След Манифеста от 17 октомври 1905 г. в Русия се създават условия за реформи и либерализация на обществения живот и Ленин се завръща в Русия. От 1905 г. до 1907 г. живее в Санкт Петербург; след което е изгонен отново за противодържавна дейност. След свалянето на Николай II и обявяването на Руската република, с помощта на германското разузнаване Ленин се завръща в Русия (3.04.1917 г.). В началото на октомври 1917 г. пристига в Санкт Петербург и организира въоръжения преврат (25 октомври 1917 г.), с който болшевиките завземат властта в Русия. Ленин възглавява болшевишкото правителство; по негова заповед на 6 януари 1918 г. е разпуснато законно избраното чрез свободни и демократични избори Учредително събрание. След няколко часа ЦИК приема декрет за разтурянето му.

1894 г.

В хода на първата Японско-китайска война, японците превземат Порт Артур.

Порт Артур е руското име на китайския град Люшун (Lusun), разположен в южния край на Ляодунския п-в, на брега на Жълто море. Пристанищен град и военноморска база в Китай. Пристанището се използва само за военни цели, не се допускат търговски съдове от други държави. Акваторията на пристанището се състои от външен рейд, западен и източен пристан. Общата дължина на пристанищната линия е около 2 км. Дълбочината до кейовете е 7-9 м, а на котвените места във външния рейд 15-36 м. Военноморската база може да осигури базиране на всички видове военни кораби и контролиране на морските комуникации в северната част на Жълто море. През 1898 г. Русия получава целия Ляодунски п-в под наем за 25 год. заедно с Порт Артур. След Руско-японската война (1904-1905) правата на Русия са отстъпени на Япония. След 1945 г. по договор СССР получава право да използва Порт Артур като военноморска база за 30 год. и построява много нови съоръжения. През 1955 г. СССР предава цялата база на Китай.

1877 г.

Американецът Томас Едисон обявява за изобретения от него фонограф, който патентова три месеца по-късно. Изобретението представлява апарат за записване и възпроизвеждане на звуци.

Томас Алва Едисон е американски изобретател в областта на електротехниката и предприемач. Роден е на 11 февруари 1847 г. Основател е на големи електротехнически компании. Без образование е; ходи на училище

без да завърши. От 12 годишна възраст работи като вестникар и по-късно като телеграфист. Първото му изобретение е устройство за дуплекс по телеграфиране. След първия успех напуска работата си, заселва се в Нюарк (щ. Ню Джърси) и създава работилници, в които произвежда създадените от него устройства. Създава редица оригинални устройства, които защитава с патенти. Заселва се в Менлоу Парк (щ. Ню Йорк) (1876-1888 г.), където създава голяма лаборатория и работилници. По това време усъвършенствува телефона на Ал. Бел и създава фонограф (грамофон), предлага и внедрява електрическа лампа с нажежаема жичка (1879 г.) и различна електротехническа апаратура (цокъл и фасунка за електрически лампи, предпазител със стопяеми жички, електрически ключ, електромер и много др.); експериментира електрификацията на железниците; разработва електромагнитната сепарация на железни руди; открива термоелектронната емисия (1883 г.). Конструира най-мощните електрически генератори. По проект на Едисон в Ню Йорк е построена първата в света електростанция за постоянен ток за обществено ползуване (1882 г.). До края на живота си (от 1887 г.) живее в Уест Ориндж, където ръководи създадения от него изобретателски център. През този период усъвършенствува фонограма и кинокамерата, създава апарат за записване на телефонни разговори. Изобретява ЖП спирачка, желязно-никелов акумулатор и др. Автор е на повече от 1 000 изобретения. Умира на 18 октомври 1931 г.

1818 г.

Руският император Александър I предлага създаването еврейска държава в Палестина.

Евреите са основното население на Палестина до първите векове сл. Хр., а по-късно след разрушаването на Ерусалим (70 г.) евреите се разселват по цяла Европа. Въпреки гоненията, на които са подложени през средновековието, успяват да запазят народностната си принадлежност. През 1937 г. наброяват около 17 милиона души. През Втората световна война са подложени на геноцид, хитлеристите избиват около 6 милиона евреи. През 1948 г. се образува еврейската държава Израел.

1806 г.

Наполеон издава Берлинския декрет, с който обявява континентална блокада на Англия. Тази стъпка е предприета в отговор на организираната от Англия морска блокада на Франция.

1789 г.

Северна Каролина става ХІІ-тия щат на САЩ.

Северна Каролина е щат в югоизточната част на САЩ на атлантическото крайбрежие. Площта й е 136 420 кв. км. Население - 8,683,242 жители. (2005 г.). Административен център - гр. Роли. Щатът е бил една от тринадесетте оригинални английски колонии.

1783 г.

В небето над Париж се издига първият балон с горещ въздух с хора на борда, конструиран от братята Монголфие. На борда са физикът Жан Дьо Розие и маркиз Франсоа д’Арлан. Те достигат височина 1000 метра, като остават във въздуха 25 минути и прелитат 9 километра.

1766 г.

Във Филаделфия е открит първият театър в Северна Америка.

1673 г.

Полската войска на Ян Собески завзема украинската крепост Хотин като разгромява турската армия на Хюсейн паша.

Ян Собески е полски крал от 1674 г. до 1696 г. Проявява се като талантлив военачалник във войната с Швеция (1653-1660 г.), разбива турските войски при Хотин (1673 г.) и при Виена (12 септември 1683 г.).

1620 г.

В Северна Америка пристигат първите колонизатори. Те провъзгласяват първата американска конституция.

Пилигримите са първите английски колониалисти, които се заселват в Нова Англия (New England), днешен Масачузетс. На 16 септември 1620 г. корабът “Мейфлауър" отплава от Плимут, Англия на път за Новия свят. На борда пътуват 102 души екипаж, като пътуването трае 66 дни. След като акостират, преди да стъпят на брега, мъжете подписват съглашение, наречено “Мейфлауър Компакт" – правила, които да съблюдават докато основат новата общност. Подписаният договор служи за официална конституция на колонията Плимут за много години.

<b>На тази дата умират</b>:

1928 г.

Умира Херман Зудерман – германски писател. Роден е на 30 септември 1857 г. в Матцикен, Източна Прусия. Един от най-видните представители на натурализма в немската литература. Автор на драмите "Чест" (1889 г.), "Гибелта на Содом" (1891 г.), "Родина" (1893 г.), които показват моралното разложение на светското общество, разпадането на семейството и съдбата на художника. В по-късните драми на Зудерман - "Щастие в ъгъла" (1896 г.), "Да живее животът" (1902 г.), обществено-критичните тенденции намаляват. Автор на исторически и символистични пиеси: "Обречени от смъртта" (1897 г.), трагедията "Йоан Кръстител" (1898 г.), драмата "Деца на брега" (1910 г.) и др.; на романи: "Госпожа Грижа" (1887 г.), "Минало" (1894 г.); на еротичната повест "Сватбата на Йоланта" (1892 г.); на разкази.

1916 г.

Умира Франц Йосиф І – австрийски император от 2 декември 1848 г., от династията Хабсбурги. Роден е на 18 август 1830 г. Брат е на Максимилиан. През 1849 г. с помощта на Русия потушава унгарската революция и възстановява абсолютизма. Води неуспешни войни с Франция и Сардиния (1859 г.), с Прусия и Италия (1866 г.). Чрез отстъпки на унгарската аристокрация преобразува държавата в двуединна монархия Австро-Унгария; коронясан е за унгарски крал (1867 г.). Сключва съюз с Германия (1879 г.), от 1882 г. - Троен съюз (с присъединяването на Италия). През 1887 г. тайно одобрява кандидатурата на Фердинанд Кобург Гота за българския престол и подкрепя антируския курс на Стамболовия режим (1887-1894 г.). В началото на ХХ в. изпада под влиянието на най-агресивните кръгове на империята и с подкрепата на Германия засилва експанзионистичните действия на Балканите. В курса на тази политика Франц Йосиф I провъзгласява (1908 г.) анексията на Босна и Херцеговина (дотогава владения на Турция). След убийството на престолонаследника Франц Фердинанд в Сараево (28 юни 1914 г.) започва I-вата световна война, сложила край на Австро-унгарската империя и на Хабсбургската династия.

1875 г.

Умира Фридрих Алберт Ланге (Lange) – германски философ, професор. Роден е на 28 септември 1828 г. във Валд, близо до Золинген. Близък сподвижник на А. Бебел. Най-важното му съчинение е "История на материализма" (1866 г.). Автор е на книгата "Работническият въпрос".

1870 г.

Умира Карел Яромир Ербен (Erben) – чешки поет, фолклорист и историк. Роден е на 7 ноември 1811 г. в Милетин. Завършва Пражкия университет. От 1848 г. е депутат. От 1851 г. заема длъжността пражки архивариус. В своята поезия използва мотиви от чешкия фолклор (сборник балади "Букет от народни повести", 1853 г.), чешки, руски, украински приказки ("Сто простонародни славянски приказки в оригинален текст", 1865 г.). Ербен е неуморим събирач и пропагандист на чешкия фолклор. Издава сборник "Чешки народни песни" (3 т., 1842-1845 г.), "Простонародни чешки песни и пословици" (1864 г.). Публикува редица документи, отнасящи се до историята на Чехия (между които сборник с грамоти по чешка история до средата на ХIII в.) и други славянски народи; паметници на старата чешка литература ("Сборник дипломатически документи и исторически грамоти от Бохемия и Моравия", ч. I, 1855 г.; "Пражката хроника на Бартош", 1851 г., съчинения на Томаш Щитни, 1852 г., Ян Хус, 3 т., 1865-1868 г., и др.). Върху много от стиховете му пишат музика А. Дворжак, К. Бендл, З. Филих. Превежда на чешки език редица произведения на руската средновековна литература (т. нар. летописи на Нестор, 1867 г., "Слово о полку Игореве", 1869 г., "Задонщина", 1869 г., и др.), издава произведения от епохата на хуситските войни. Привърженик на панславизма.

1811 г.

Умира Хенрих фон Клайст (Kleist) – германски писател. Роден е на 18 октомври 1777 г. във Франкфурт на Одер. В произведенията си се опитва да съчетае моменти от жизнената достоверност с ирационалното и патологичното в постъпките на героите. В някои от комедиите му се срещат елементи на социална сатира. В навечерието на освободителното движение против Наполеон I се обръща към национално-патриотичните проблеми: стихотворения, драмата “Битката на Херман" (1808 г.), възванието “Катехизис на немците" (1809 г.). Прославя героизма на немските рицари (драмата “Принц Фридрих Хомбургски", 1810 г.). Неговите “Новели" (1810-1811 г.) се характеризират с напрегнат драматизъм и са чужди на романтичната идеализация на героите. В произведенията му има много хуманизъм.

496 г.

Умира Свети Геласий І (V в.) – римски папа (1 март 493 г. – 21 ноември 496 г.), първият, титулуван “викарий на Христа" на събора в Рим (395 г.). Автор е на често цитираната през Средновековието доктрина за отношенията между светската и църковната власт, развита в писмо до император Анастасий I (491-519 г.). Според папата светът се управлява от 2 власти - свещената власт на

духовенството, чийто център е папата, и светската, която е в ръцете на императора. И двата вида власт са осветени от Бога, независими са, но духовната власт има предимство, защото се грижи за спасението на светската. Геласий защитава римското върховенство и в отношенията с Константинопол, за което му помагат добрите връзки с Теодорих (493-526 г.), владетел на Италия и крал на остготите. Геласий не признава спорното ХХVІІІ-мо правило от събора в Халкидон, което изравнява статута на Константинопол и Рим, и поддържа Акакиевата схизма (484 г.).

<b>На тази дата са родени</b>:

1965 г.

Родена е Бьорк – исландска поп певица и актриса. Учи класическо пиано още като дете, първата й изява е по Исландското радио с песента "I love to love". На 11 години записва първия си албум. До 1992 г. (когато се премества да живее в Лондон) Бьорк записва много песни, които обаче са популярни в границите на нейната родина. В Лондон певицата се запознава с Нел Хупър, продуцент, който работи със "Soul II Soul" и "Massive Atack". През 1993 г. в резултат от това сътрудничество Бьорк записва песента "Human Behavior". "Debut" е албумът, който извежда певицата на световната сцена и я прави една от най-забележителните изпълнителки на 90-те години на ХХ в. Албумът става златен в САЩ и платинен в Англия. През 1995 г. записва албума "Post", който също става златен в САЩ и носи на Бьорк втора Британска награда след "Debut". През пролетта на 2000 г. тя печели награда за "най-добра актриса" в Кан за ролята й във филма на Ларс фон Трир "Танцьорка в мрака". Дискография: "Bjork" (1977 г.), "Gling Glo" (1990 г.), "Debut" (1993 г.), "Post" (1995 г.), "Telegram" (1996 г.), "Homogenic" (199 г.), "Selmasongs: Music from the Motion Picture…" (2000 г.), "London Times" (2001 г.), "Vespertine" (2001 г.).

1941 г.

Роден е Франко Неро (Франко Спаранеро) – италиански актьор. В киното е от 1964 г. ("Челестина"). Утвърждава се с добре изградени роли, както в политическото, така и в зрелищно-развлекателното кино. Снима се в Италия, САЩ, Франция, Испания, Югославия, Русия, Германия. Филмографията му е пъстра и богата: "Библията" (1965 г.), "Джанго" (1965 г.), "Познавах я добре" (1965 г.), "Денят на кукумявката" (1967 г.), "Тихо място на село" (1968 г.), "Битката при Неретва" (1969 г.), "С нам и Бог" (1969 г.), "Тристана" (1970 г.), "Изповедта на полицейския инспектор пред прокурора на републиката" (1971 г.), "Следствието приключи - забравете!" (1972 г.), "Полицията обвинява, законът оправдава" (1973 г.), "Убийството на Матеоти" (1973 г.), "Господарите" (1975 г.), "Триумфалният марш" (1976 г.), "Валентино" (1976 г.), "Командосите от Навароне" (1978 г.), "Червените камбани" (1981-1982 г.), "Страхиня Банович" (1981 г.), "Керъл" (1982 г.), "Последните дни на Помпей" (ТВ, 1983), "Законът на любовта" (1983 г.), "Гарибалди" (ТВ, 1987 г.), "Годениците" (ТВ, 1988 г.), "Умирай трудно-2" (1990 г.), "Разказ за прокобата" (1992 г.), "Играчът" (1992 г.), "Джонатан на мечките" (1993 г.), "Италианците идват" (1996 г.), "Мафия" (ТВ, 1997 г.), "Убийството на Версаче" (1998 г.), "Бандити" (1999 г.), "Гласът на кръвта" (1999 г.), "Ветровете на страстта" (2000 г.), "Спяща съпруга" (2001 г.), "Кодът “Омега"-2" (2001 г.), "Бял дим" (2002 г.).

1937 г.

Роден е Ференц Коша - унгарски режисьор. Завършва Будапещенската висша театрална и филмова школа през 1963 г. В късометражните си филми проявява интерес към образните ефекти, като цели лирична метафоричност в интерпретацията на темата: “Светлина" (1962 г.), “Бележки върху историята на едно езеро" (1962 г.). В игралното кино се налага със смелата си гражданска позиция и с ярко професионално майсторство, като акцентира на отговорността на отделната личност пред обществото и историята - “10 000 слънца" (1967 г.), “Присъда" (1970 г.), “Извън времето" (1973 г.), “Снегопад" (1974 г.), “Призвание" (1977 г.), “Мач" (1981 г.), “Герника" (1983 г.), “Трънчета под ноктите" (1987 г.).

1922 г.

Родена е Мария Казарес – френска актриса с испански произход. През 1936 г., в началото на Гражданската война в Испания, емигрира във Франция. През 1942 г. завършва Парижката консерватория за драматично изкуство. В киното дебютира като студентка, играе в театрите “Ателие", “Комеди Франсез" и “Театър насионал популер", където партнира на Жерар Филип. Участва в 13 филма. След 1950 г. играе само в театъра. Има потенциал за трагична актриса - “Децата на рая" (1945 г.), “Дамите от Булонския лес" (1945 г.), “Пармският манастир" (1948 г.), “Схватки" (1948 г.), “Орфей" (1950 г.), “Сянка и светлина" (1956 г.), “Завещанието на Орфей" (1960 г.), “Монахинята мюсюлманка" (1974 г.), “Кръв и пясък" (1987 г.), “Нечия друга Америка" (1995 г.). Умира на 22 ноември 1996 г.

1920 г.

Роден е Ян Френкел – украински композитор, певец и пианист. Завършва Киевската консерватория - специалност цигулка (1938-1941 г.), свири в различни оркестри. Първата си песен - “Години", композира едва през 1960 г. Песните му са едни от най-популярните в съветската естрада: “Калина алена" (1963 г.), “Руско поле" (1967 г.), “Жерави" (1969 г., първи изпълнител М. Бернес), “Студентска попътна", “Уча се да свиря на китара" (1978 г.), “Мои български приятели" (1979 г.). За първи път Френкел посещава България през 1966 г. Особено близки са творческите му контакти с България след 1976 г. (между 1979 и 1987 г. “Балкантон" издава 6 авторски албума на композитора). Гостува на фестивала “Ален мак". Пише музиката към 60 филма, между които и българо-съветските филми “Бягаща по вълните" и “Войникът от обоза".

1854 г.

Роден е Бенедикт XI (маркиз Джакомо де ла Киеза) – папа (3.09.1914 г.-22.01.1922 г.), известен с прякори "момченцето", "клирика - двете пезети", "папата-бош". Става кардинал през 1913 г. По време на Първата световна война заема пацифистки позиции, но симпатиите му са на страната на Централните сили. След войната се опитва да осигури мир, разбирателство и хармония в Полша и Русия. Съдейства за осигуряване независимостта на прибалтийските държави.

1848 г.

Роден е Никола Сукнаров – български политик и държавник. Завършва право в Белград (1875 г.). До Освобождението (1878 г.) е учител в Разград и Свищов. По време на Временното руско управление в България е съдия в Свищовския окръжен съд, по-късно - в Русенския и Варненския апелативен съд. Привърженик на Либералната партия (до 1885 г.). Кмет на София (1883 г.).

Министър на вътрешните работи (31 януари - 21 март 1885 г.). Народен представител (1880-1887 г.); председател на II-рото НС (29 ноември - 18 декември 1880 г.), подпредседател на II-ро (1880 г.) и на IV-то НС (1884 г.). След 1885 г. се оттегля от активна политическа дейност. Член на Върховния касационен съд. Редактор на в-к “Независимост" (1880-1881 г.). Умира на 10 октомври 1894 г. в София.

1798 г.

Роден е Жером Адолф Бланки – френски публицист и икономист, професор по политическа икономия, член на Академията за обществени и политически науки (1838 г.). Брат на Л. О. Бланки. Депутат. Автор на стопански и социалнополитически студии за Великобритания, Франция, Испания и др. След зверствата, извършени от турските башибозуци в Пиротско, Нишко и Лясковско при потушаване на въстанието през 1841 г., Бланки е изпратен от френското правителство да направи анкета. Изследванията си Бланки излага в книгата "Пътувания до България" (1843 г.), в която дава ценни сведения за икономическото и социалното положение на българския народ; запознава Европа с неговите проблеми. Умира на 28 януари 1854 г.

1768 г.

Роден е Фридрих Шлайермахер – германски протестантски теолог и философ. Учи в университета в Хале. Проповедник (от 1794 г.), живее в Берлин (1796-1802 г.). Професор в Хале (1804-1806 г.), в Берлин (от 1810 г.), секретар на философското отделение на АН (от 1814 г.). Споделя възгледите на йенските романтици. Защитава романа на Шлегел “Люцинда" в “Доверителните писма за “Люцинда" (1800 г.). В “Речи за религията" (1799 г.) и “Монолози" (1800 г.) създава цялостна представа за религиозно-естетическото световъзприемане в духа на ранния романтизъм. Според него личното вътрешно преживяване е основа на религията, която той определя като “съзерцание на универсума", а по-късно - като чувство на зависимост от безкрайността. Автор на трудове по философия (“Диалектика", 1804 г.), етика, протестантска догматика. Прави класически превод на Платон на немски език Шлайермахер оказва значително влияние върху либералния протестантизъм на ХIХ в., върху развитието на историята на философията в Германия. Умира на 12 февруари 1834 г. в Берлин.

1694 г.

Роден е Франсоа-Мари Аруе, известен като Волтер – френски поет, писател, историк и философ. Посещава Англия, Прусия, където е гост на крал Фридрих II. Прекарва по-голямата част от живота си във Ферне, близо до Женевското езеро. Борави с всички литературни видове и създава разнообразно литературно творчество. Автор е на трагедии ("Заира", "Меропа", "Мохамед"), исторически трудове ("История на Карл ХII", "Векът на Людовик ХIV" и др.), повести ("Кандид", "Задиг", "Микромегас" и др.), на критически съчинения ("Храмът на вкуса", "Забележки върху Мислите на Паскал"), епопеи ("Хенриада", "Поема на Фонтеноа"), философски трудове ("Философски писма", "Философски речник", "Опит върху нравите" и др.). Волтер упражнява голямо литературно и социално влияние. Стилът му се отличава с яснота, елегантност, чистота и точност. Умира на 30 май 1778 г.

<b>За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници</b>:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;