През 1002 г. - българската армия под командването на цар Самуил превзема Адрианопол (Одрин). Докато византийската войска е концентрирана при обсадата на Бдин (Видин), българите достигат Тракия. По това време в Адрианопол много хора са се събрали за традиционния панаир, организиран на празника на св. Богородица. Без да срещнат съпротива, българските войски заграбват значителна плячка и се оттеглят. 1279 г. - армията на Ивайло разгромява петхилядната византийска войска, командвана от протовестиария Априн, който намира смъртта си в сражението. Въстанието на Ивайло е едно от първите селски въстания в Европа. 1836 г. - турските власти успяват окончателно да потушат въстанието в Белоградчишко и Пиротско. 1851 г. - за архиерей на цариградските българи тържествено е ръкоположен Стефан Ковачевич под името епископ Лаодикийски. Той е сърбин по рождение и кандидатурата му е наложена от Русия. 1856 г. - в Шумен е организирано първото театрално представление у нас. Изиграна е пиесата на Сава Доброплодни "Михал". През 1915 г. е осъществен пробен полет на първия български аероплан в Божурище, построен от изобретателя Асен Йорданов.

1923 г. - сключено е споразумение за неутралитет между БКП и ВМРО. Комунистите се задължават да не вдигат въстание в Пиринския край и да разпуснат Емигрантския комунистически съюз "Освобождение", а ВМРО - да не се намесва във въстанието. 1981 г. - започва втората международна асамблея "Знаме на мира - София". На 15 август е роден генерал-майор Христо Паков. На тази дата умират византийският император възрожденският писател – автор на "даскалска поезия" Панайот Семерджиев, художникът Иван Доспевски.

2016 г.

Президентът на Република България присъжда орден "Стара планина“ първа степен на г-н Марко Контичели, извънреден и пълномощен посланик на Италианската република в Република България, за изключително големите му заслуги за развитието и укрепването на българо-италианските отношения.

2000 г.

Президентът на Република България присъжда орден "Стара планина“ първа степен на:

1. Норбърт Рандов, немски българист — изследовател и преводач на българска литература

2. проф. д-р Ото Кронщайнер, австрийски славист и българист

3. проф. Джузепе дел Агата, италиански филолог — славист и българист

4. проф. Майкъл Холман, английски българист — езиковед и преводач

5. проф. д-р Дануше Хронкова, чешка българистка — литературовед и преводач

6. проф. д-р Ян Кошка, словашки българист — литературовед и преводач

7. проф. д-р Игор Калиганов, руски филолог — славист и българист

1981 г.

Започва втората международна асамблея "Знаме на мира - София".

Председател на Инициативния и организационния комитет на международната детска асамблея е Людмила Живкова. Фондация "Людмила Живкова - Знаме на мира" е правоприемник на идеите на Людмила Живкова за "Единство, Творчество и Красота", в които е вложено съдържанието на интелектуално наследство и висока хуманна същност: грижи за детското развитие и възпитание, разкриване на детските способности и поощряване на творческото израстване и възпитанието на децата в дух на мир. Фондация "Людмила Живкова - Знаме на мира" е неправителствена организация, създадена през 1999 година във връзка с 20-годишнината от създаването на Международното движение "Знаме на мира". Фондацията няма политически или идеологически мотиви и цели.

1981 г.

На връх Рожен започва национален събор-надпяване. Той е посветен на 1300-годишнината от основаването на Българската държава. Организирано е надпяване на 4 естради. За първи път има детски естради “Единство, творчество, красота". Участват повече от 3 000 самодейци.

1965 г.

Във Варна започва Балканиада на народната песен.

1926 г.

Подписана е декларация на ЦК на Вътрешната добруджанска революционна организация против четническата дейност в Добруджа. На 26 август българската полиция разбива четата на Дочо Михайлов край с. Никола Козлево и той е убит.

1923 г.

Сключено е споразумение за неутралитет между БКП и ВМРО. Комунистите се задължават да не вдигат въстание в Пиринския край и да разпуснат Емигрантския комунистически съюз "Освобождение", а ВМРО - да не се намесва във въстанието.

ВМРО е националнореволюционна организация на македонските българи, създадена през есента на 1919 г. от Т. Александров, П. Чаулев и ген. Ал. Протогеров. Ръководителите й са привърженици на идеята за присъединяване на Вардарска и Беломорска Македония към България, но поради нейното поражение в Първата световна война (1914 г.–1918 г.) приемат идеята на ВМОРО за автономия на Македония. В организацията първоначално участват и привърженици на Я. Сандански (Серската група), но след това напускат нейните редове. ВМРО изпраща изложение по македонския въпрос до Парижката мирна конференция (1919 г.–1920 г.) с настояване да бъдат приети и изслушани нейни представители. На дипломатическото представителство на Сърбо-хърватско-словенското кралство в София се внушава, че трябва да подобри положението на българите в Македония. По примера на ВМОРО се възстановява четническият институт. Изградена е няколко хилядна четническа организация в Пиринския край, отчасти в Кюстендилско и Софийско. През февруари 1920 г. са изпратени в Македония няколко малки чети. Към края на същата година се появяват признаци за разцепление на македонското движение. Създадена е Македонска федеративна организация от архитект Н. Юруков, д-р Хр. Татарчев и д-р Ф. Атанасов. Тя обявява, че ще води борба за независима федеративна Македония, в управлението на която ще вземат участие всички населяващи я народности. Ръководството на организацията установява тесни връзки с БЗНС и правителството на Александър Стамболийски. С помощта на българските власти се опитват да изтласкат ВМРО от Пиринско и Вардарска Македония. ВМРО предприема ответни удари. Убит е един от идеолозите на ВМОРО Г. Петров и министърът на вътрешните работи Ал. Димитров. Ръководството на ВМРО установява тесни връзки с Военния съюз и буржоазните опозиционни партии. Организацията не взема пряко участие в държавния преврат на 9 юни 1923 г., но отделни нейни четници участват в залавянето и убийството на министър-председателя Ал. Стамболийски. ВМРО подкрепя сговористкото правителство при потушаването на Септемврийското въстание 1923 г. Поради запазване на Нишката спогодба със Сърбо-хърватско-словенското кралство и подписването на нови споразумения, отношенията между ВМРО и сговористкото правителство в края на 1923 г., се изострят. През март 1924 г. правителството на проф. Ал. Цанков извършва арести на много македонски дейци. В края на април 1924 г. ЦК на ВМРО подписва декларация, в която заявява, че ще се бори за създаване на единна, самостоятелна, независима Македония. Организацията започва преговори с Коминтерна и Съветския съюз, а на 6 май 1924 г. подписва с представители на Балканската комунистическа федерация манифест във Виена. Независимо, че след публикуване на Майския манифест Т. Александров и ген. Ал. Протогеров се отказват от подписите си, ръководството на ВМРО губи доверието на българското правителство. В организацията настъпва разрив. За това допринася и убийството на Т. Александров през август 1924 г. Неговото място в ЦК заема Ив. Михайлов. Извършена е жестока разправа с противниците на Т. Александров в Горна Джумая (днес Благоевград), Разложко, Неврокопско (днес Гоцеделчевско), Петричко, София, Пловдив и Свиленград. Във ВМРО се обособяват две групи: на ген. Ал. Протогеров, подкрепен активно от Ал. Цанков, и на ген. Ив. Михайлов – от А. Ляпчев и ген. Ив. Вълков. През 1925 г. привържениците на Майския манифест създават Вътрешна македонска революционна организация (обединена) (ВМРО (об.). Засиленото съперничество между двете групи нараства. По нареждане на Ив. Михайлов през 1928 г. е убит ген. Ал. Протогеров. След неговата смърт ВМРО фактически се разцепва на две отделни организации. Започва взаимно изтребление между двете организации, което продължава няколко години и отслабва тяхната роля като националнореволюционни организации. След държавния преврат на 19 май 1934 г. са забранени всички други политически, професионални и националнореволюционни организации в страната.

1915 г.

Осъществен е пробен полет на първия български аероплан в Божурище, построен от изобретателя Асен Йорданов.

Асен Йорданов е роден през 1896 г. в София. От 1921 г. работи в САЩ в конструкторските екипи на водещите в самолетостроенето “Боинг", “Локхийд" и “Дъглас". Създава самолета “Дъглас ДС-3". Участва при изобретяването на самолетите “Боинг" - “Б-17", “Б-29 Супер-Фортрес", както и “Лайтинг П-38". Той е смятан за един от създателите на гражданската авиация на САЩ.

1892 г.

В Букурещ е основано Българско научно-благотворително дружество "Братство".

1866 г.

Варненската община организира епархиален събор, който изработва "Привременен устав". Според него ръководството на църковно-училищните дела в цялата епархия се поемат от общината и нейния председател.

1856 г.

В Шумен е организирано първото театрално представление у нас. Изиграна е пиесата на Сава Доброплодни "Михал".

1851 г.

За архиерей на цариградските българи тържествено е ръкоположен Стефан Ковачевич под името епископ Лаодикийски. Той е сърбин по рождение и кандидатурата му е наложена от Русия.

Стефан Ковачевич е учител и духовник. Той е прогонен от своята страна през 1842 г. и става учител във Враца. По-късно приема монашество и е ръкоположен за архимандрит в Рилския манастир. През 1851 г., по искане на българите в Цариград и по препоръка на руския посланик в Османската империя, е издигнат за пръв български епископ в българската черква "Св. Стефан". Дейността му не се харесва на Вселенската патриаршия и по нейно искане през 1858 г. е изпратен на заточение в Мала Азия. След като е освободен, той се завръща в Сърбия, където остава до края на живота си. Стефан Ковачевич умира през 1862 г.

1836 г.

Турските власти успяват окончателно да потушат въстанието в Белоградчишко и Пиротско.

1279 г.

Армията на Ивайло разгромява петхилядната византийска войска, командвана от протовестиария Априн, който намира смъртта си в сражението. Въстанието на Ивайло е антифеодално селско въстание, едно от първите селски антифеодални въстания в Европа. Отслабването на централната власт и засилването на вътрешните феодални междуособици, честите нашествия на татарите, които опустошават българските земи, правят непоносимо положението на селското население. То е обременено с данъци и ангарии, лишено е от права. През пролетта на 1277 г. в Североизточна България избухва въстание. Негов водач става Ивайло. Отначало действията на въстаниците са насочени против болярите, но след това и против татарите, които извършват набези от север. След няколко успешни битки въстаниците разгромяват татарите и ги изтласкват отвъд река Дунав. Постигнатите успехи привличат на тяхна страна голям брой от населението в Североизточна България и скоро се образува голяма въстаническа армия. През есента на 1277 г. тя се насочва към столицата Търново. Срещу нея излиза с войска цар Константин Асен. В сражението царските войски са разбити, а Константин Асен е убит. От своя страна Византия, възползвайки се от размириците в страната, се опитва да наложи със сила на българския престол Иван Асен III - внук на цар Иван Асен II. Византийците успяват да нахлуят в България откъм Варна, пускат слух, че Ивайло е убит от татарите, и това открива пътя към престола на Иван Асен III. Скоро обаче Ивайло успява да разбие татарите и след като ги прогонва на север от Дунав, се отправя към Търново. Въпреки подкрепата на византийците Иван Асен III не успява да устои на натиска на въстаническата армия и е принуден да избяга в Цариград, заграбвайки царското съкровище. Сраженията между Ивайло и византийските войски продължават около година и завършват с успех за Византия. За да избегне пленничеството, Ивайло бяга при татарите отвъд р. Дунав, където е убит.

1002 г.

Българската армия под командването на цар Самуил превзема Адрианопол (Одрин). Докато византийската войска е концентрирана при обсадата на Бдин (Видин), българите достигат Тракия. По това време в Адрианопол много хора са се събрали за традиционния панаир, организиран на празника на св. Богородица. Без да срещнат съпротива, българските войски заграбват значителна плячка и се оттеглят.

На тази дата са родени:

1946 г.

Родена е Доротея Тончева - българска актриса. Тя завършва ВИТИЗ (НАТФИЗ) през 1969 г. Играе на сцените на театър “София" и “Театър 199" (“Последната нощ на Сократ", “Събота 23" и др.). Носителка е на две награди “Златна роза" за женска роля на Варненския кинофестивал. През 1997 г. става директор на театър “София".

Участва в: “Почти семейна история" (1977 г.), “Реквием за една мръсница" (1977 г.) и др. В киното играе в: “Отклонение" (1967 г.), “С дъх на бадеми" (1967 г.), “Бялата стая" (1968 г.), “Шибил" (1968 г.), “Черните ангели" (1970 г.), “Езоп" (1970 г.), “Князът" (1970 г.), “Нона" (1973 г.), “Последната дума" (1973 г.), “Иван Кондарев" (1974 г.), “На живот и смърт" (тв, 1974 г.), “Сватбите на Йоан Асен" (1975 г.), “Вината" (1976 г.), “Петимата от РМС" (тв, 1977 г.), “Всеки ден, всяка нощ" (1978 г.), “Дами канят" (1980 г.), “Адската машина" (1998 г.), “Адът - това съм аз" (1998 г.).

1909 г.

Роден е Пеко Таков - български политик, комунист. Преди преврата от 9-ти септември 1944 г. лежи в затвора за антиправителствена дейност. Член е на БКП, на ЦК на БКП; министър на външната и вътрешната търговия; кандидат-член на Политбюро на БКП; заместник-председател на Държавния съвет.

1908 г.

Роден е Кръстьо Генов - български литературовед. Той завършва славянска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски" през 1932 г. Професор (от 1972 г.) в Института за литература при БАН.

Съчинения: "Поетиката на Аристотел" (1943 г., в съавт. с П. Радев), "Съветска литература. Развой и представители" (1946 г.), "Д. Чинтулов. Живот, идеи, поезия" (1949 г.), "Е. Пелин - живот и творчество" (1956 г.), "От Паисий до Ботев" (1967 г.) и др.

1878 г.

Роден е Пьотър Николаевич Врангел- руски дворянин, барон; гвардейски офицер, генерал-лейтенант (1917 г.). Той завършва Минния институт в Петербург (1901 г.) и постъпва на служба в Лейбгвардейския конен полк, произведен в чин офицер през 1902 г.; участва в Руско-японската война. Завършва Николаевската академия на Генералния щаб (1910 г.); по време на Първата световна война е командир на кавалерийски корпус. След болшевишкия преврат (1917 г.) постъпва в национално-патриотичната Доброволческа армия, в която командва конна дивизия и конен корпус; командващ Доброволческата армия участва в Гражданската война и защитава демокрацията, свободата и правата на човека от настъплението на болшевиките. След поражението на доброволческата армия е емигрант. Пьотър Врангел е автор на мемоари "Записки" (1928 г.).

1877 г.

Роден е Стефан Руневски - български писател. Завършва гимназия в Габрово (1897 г.). Учителства в с. Баниска, Русенско, в с. Гостилица, Габровско и в Дряново. Учи право в Софийския университет “Св. Климент Охридски" (1910 г.) и става адвокат. Участва в Балканската и в Първата световна война. Един от основателите на Българския учителски съюз. През 1908 г.-1909 г. е редактор на неговия орган - в-к "Съзнание". Участва и в редактирането на сп. "Селска пробуда" на Ц. Церковски и "Наш живот" ("Наблюдател") на А. Страшимиров. Издава, заедно с Г. Малкьов (Балтаджиев), "Илюстрована народна читанка за вечерни и празнични училища" (1905).

Съчинения: "Чужденец. Драма в 1 д. В. Търново" (1903 г.), "Разкази. Габрово" (1904 г.), "Стоян и Калина. Сцени из селския живот. Кюстендил" (1906 г.), "Разкази. Т. I. Дряново" (1977 г.), "Разкази. Т. II. Дряново" (1912 г.), "Нашенци. Разкази." (1919 г.), "Разкази. С предговор от Н. Димков" (1967 г.).

1867 г.

Роден е Георги Кирков (Майстора) - български публицист и писател, член на БРСДП от 1895 г. Той учи в Александровската гимназия в град Николаев (Русия). От 1886 г. до 1887 г. е ученик в Априловската гимназия в Габрово. През 1887 г. помага на Ц. Гинчев в издаването на сп. “Труд" в Търново, а от началото на 1888 г. участва в редактирането на сп. “Развитие" в Русе. Работи като учител. Завършва Школата за запасни офицери (1890 г.). Следва картография във Виена (1892 г.-1895 г.). Сътрудничи на в-к “Социалист" и сп. “Ден". Главен редактор на “Работнически вестник", който излиза в Казанлък (печатаните фейлетони във вестника излизат в отделна книжка - “Дремиградски смешила", 1900 г.). Избран за член на ЦК на БРСДП (на V конгрес на партията), а от 1903 г. е секретар-касиер на ЦК. Основател на Общия работнически синдикален съюз (1904 г.). Участва в различни конгреси на Интернационала. Марксист, борец срещу опортюнизма в работническото движение; посреща с възторг събитията през 1917 г. в Русия.

Автор на песните: “Песен на труда" (1898 г.), “Работнически марш" (1899 г.) и др. Георги Йорданов Кирков е един от най-големите български оратори.

1859 г.

Роден е Христо Паков - български офицер, генерал-майор (1917 г.). Той завършва Военното училище с първи випуск (1879 г.) и военна академия в Санкт Петербург, Русия (1890 г.). В Сръбско-българската война командва 4-та дружина от 6-ти пехотен Търновски полк и участва в овладяването на Драгоманския проход и височината Остра чука. Участва в преврата на 9 август 1886 г. и по-късно е уволнен от армията. Емигрира в Русия и служи в руската армия. Връща се през 1898 г. и командва последователно 9-и пехотен Пловдивски полк и 19-и пехотен Шуменски полк. През Балканската война (1912 г.-1913 г.) командва 2-а бригада от 6-а пехотна дивизия. През Първата световна война (1915 г.-1918 г.) е командир на дивизия. Автор е на "Действията на 6-и пехотен Търновски полк през време на Сръбско-българската война" (сп. "Военен журнал" кн. 3, 1908) и множество военно-исторически изследвания.

На тази дата умират:

1904 г.

Умира Димитър Душанов - български възрожденски просветител. Душанов работи в Галац и Тулча, развива активна обществена дейност. Учителства в Карнобат, Хасково, Плевен, Севлиево, Пловдив. Активен просветен деятел, съставител на учебни помагала. Сътрудник на "Цариградски вестник", "Македония", "Напредък", "Читалище", "Българска сбирка и др. Един от първите преводачи на Омир в България. Художественото му творчество е на равнище опити.

1889 г.

Умира Иван Доспевски - български художник, иконописец и стенописец, представител на Самоковската художествена школа; читалищен и театрален деец; фотограф. Той е син на Димитър Зограф и племенник на Захарий Зограф. Ученик на брат си Станислав Доспевски. Автор на иконите в църквите "Св. Илия" в с. Граница, Кюстендилско (1862 г.), "Св. архангел Михаил" в с. Косача, Пернишко, "Св. Димитър" в Кюстендил (1867 г.-1869 г.), "Успение Богородично" в Пирот (1870 г.), "Св. Теодор Тирон" в с. Конопница, Кривопаланско (1874 г.), "Успение Богородично" в с. Ново село, Видинско (1880 г.), "Св. Никола" в с. Негован, Софийско, в Германския манастир, в Пловдивската семинария и др. Освен църковната живопис е автор и на портрети на Хр. Лекарски, Гр. Караманов (1875 г.), Хр. Николиев (1883 г.). Доспевски е първият кмет на Самоков след Освобождението (1878 г.), депутат в Учредителното народно събрание (1879 г.).

1883 г.

Умира Панайот Семерджиев - български възрожденски писател, представител на “даскалската поезия". Учи в Педагогическото училище в Загреб (1868 г.-1875 г.). Учителства в Хасково (1875 г.-1876 г.). След Освобождението е административен и просветен служител в Търново. От Загреб изпраща дописки, статии и стихотворения в различни вестници и списания. Сътрудничи на вестник “Право", “Век", “България", на сп. “Училище", “Читалище", “Ден". Помества стихотворенията си в сп. “Училище". През 1873 г. превежда и издава “Емилия Галоти" от Г. Е. Лесинг. Съчинения: “Аритметика за народните ни училища и за самоуци" (дял I, Цариград, 1875 г.).

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

National Geographic Arhive;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни";