През 1861 г. княз Александър Горчаков в качеството си на министър на външните работи на Русия възлага на княз Алексей Лобанов-Ростовски, руски посланик в Цариград, да започне преговори с Високата порта за предоставяне възможност на българите безпрепятствено да се изселват в Крим и Новорусийския край. В указанията на княз Горчаков се изразява надеждата на руското правителство, че Турция няма да пречи на българските преселници, така както Русия не пречи на татарите да се преселват свободно от Крим в балканските провинции на Османската империя. 17 години по-късно на същия ден в хода на Руско-турската освободителна война главната квартира на руската армия се установява в Габрово. Долнодунавският отряд преминава в настъпление. Освободен е Самоков. Руски части, командвани от ген. Павел Шувалов, достигат околностите на Пазарджик. След края на войната по-голямата част от българския народ от османско иго и до възстановяването на Българската държава.

През 1893 г. е обнародван Законът за изменение на Конституцията на България. Той е приет от 6-то Обикновено Народно Събрание и в него се предвижда учредяване на Министерство на търговията и земеделието и Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията.

По време на Първата световна война на този ден през 1921 г. цар Фердинанд I получава помощ от германското правителство от 1 500 000 златни марки за поддържане на съюза с Централните сили. През войната (1914-1918 г.) България се присъединява към Тройния съюз. Последвалата втора национална катастрофа принуждава Фердинанд I да абдикира от българския престол на 3 октомври 1918 г. в полза на своя син Борис III. След като напуска страната, се завръща в родовите си имения в Кобург, Германия, където умира.

През 1961 г. започва изграждането на доменния цех на металургичния комбинат в "Кремиковци". Комбинатът е открит на 5 ноември 1963 г. През 1982 г. на 11 и 12 януари в София се провеждат консултации между министерствата на външните работи на Франция и България по международните отношения и двустранните връзки.

2007 г.

Правителството предлага на президента Георги Първанов да издаде указ за освобождаване от длъжност на главен комисар Иван Чобанов, директор на Национална служба “Сигурност" към МВР поради преминаване на друга работа и за назначаване на негово място на сегашния зам.-директор на службата комисар Иван Драшков.

2002 г.

Президентът Петър Стоянов награждава с орден "Стара планина" родопската певица Валя Балканска, скулптора Крум Дерменджиев, художниците Любен Гайдаров и Христо Стефанов, музиканта Венцеслав Янков, медика проф. Александър Монов, основателката на хоспис "Милосърдие" Донка Паприкова, проф. д-р Миладин Апостолов, поетесата Блага Димитрова и актрисите Стоянка Мутафова и Таня Масалитинова.

Орден “Стара планина" е учреден с указ на 4 август 1966 г. и се дава на “държавни ръководители, ръководители на правителства, министри, дипломати, политически, обществени, културни и стопански дейци, граждани на други страни, които имат извънредно големи заслуги за установяването, укрепването и поддържането на близки и приятелски отношения" с нашата страна, “както и за укрепване на мира между народите."

След отменянето на наградната система на НРБ през март 1991 г., орденът продължава да съществува и да се раздава, от 15 юли 1994 г. с него вече се награждават и български граждани, “които имат извънредно големи заслуги към Република България".

Въз основа на указ на президента на Република България от 20 юли 1994 г. орденът е раздаден за първи път и на 27 души (18 с първа степен и 9 с втора) “футболисти и треньори от българския национален отбор по футбол за извънредно големи заслуги към Република България" и за постигнатото четвърто място на световното първенство по футбол в САЩ през същата година, като първо в списъка на наградените е посочено името на треньора на отбора Димитър Пенев.

1999 г.

Президентът на Република България присъжда Орден "Стара планина" – първа степен на Йоан Талпеш – извънреден и пълномощен посланик на Румъния в Република България.

1996 г.

Министърът на земеделието Васил Чичибаба подава оставка заради зърнената криза, която възниква заради намалелия зърнен запас.

1996 г.

Васил Чичибаба е български животновъд, член-кореспондент на БАН (1989 г.), доктор на науките. В периода 1982-1987 г. е главен научен секретар, а от 1992 г. - председател на Селскостопанската академия. Министър е на земеделието и хранителната промишленост от 1995 г. до 1996 г. Работи в областта на селекцията и производството на разплоден материал от птици.

1994 г.

Финансовият министър Стоян Александров се споразумява с банките кредиторки за редукция на дълга от 9 300 000 000 долара без лихвите.

1982 г.

На 11 и 12 януари в София се провеждат консултации между министерствата на външните работи на Франция и България по международните отношения и двустранните връзки.

1982 г.

Състои се тържествено събрание в София по повод 120-годишнината от смъртта на Димитър и Константин Миладинови.

Братя Миладинови са възрожденски просветни, културни и обществени дейци. Родени са в Струга (дн. в Република Македония).

По-големият брат Димитър получава образование в Охрид (1829 г.) и Янина (1833-1836 г.), след което учителства в Охрид, Струга, Кукуш, Прилеп и други градове и села на Македония. Бори се срещу денационализаторската и асимилаторска политика на гърците и въвежда българския език както в училищата, където е преподавал, така и при богослужението. Изпраща дописки до "Цариградски вестник", в които отстоява своето дело и растящото национално съзнание на българите. Бори се за демократизация на образованието. Арестуван е от османските власти и е хвърлен в затвора в Одрин. След това е прехвърлен в Битоля, оттам в Солун и накрая в Цариград.

Константин Миладинов отначало учи при своя брат в Охрид, а след това в Янина. От 1849 г. е студент в Атинския университет, където завършва гръцка филология. През 1856 г. заминава за Русия, където от 1857 г. до 1860 г. учи в Историко-филологическия факултет на Московския университет. Участва в основаването на книжовното дружество "Братски труд". В Москва той работи върху изготвянето на фолклорния сборник "Български народни песни", материалите за който събира заедно със своя по-голям брат. Сборникът е издаден през 1861 г. в Загреб със съдействието на Й. Щросмайер. Пристигнал в Цариград, за да се види с по-големия си брат, Константин също е арестуван. Братята умират в затвора.

1978 г.

Умира Стоян Райнов – български художник. Учи графично и декоративно изкуство в Държавната художествена академия, където завършва керамичния отдел при Ст. Димитров (1928 г.). Учи в Чехия, в Дрезденската художествена академия, в Австрия. От 1932 г. е ръководител на Отдела по керамика в Държавната художествена академия, професор е от 1937 г. Предпочита декоративните техники. Той е един от основателите на дружеството на художниците-приложници (1930 г.). Носител е на много международни награди.

1961 г.

Започва изграждането на доменния цех на металургичния комбинат в Кремиковци.

1961 г.

Комбинатът е открит на 5 ноември 1963 г. Изграждането на Кремиковци започва през 1960 г. за експлоатация на едноименното находище на железни руди, съдържащи барит, манган, олово и др. Предварителната подготовка на строителството стартира през 1956 г. , когато е взето решение за възлагане на проектирането на организации от бившия Съветски съюз. Впоследствие и оборудването е почти изцяло доставено от там. Проектът е реализиран като затворен непрекъснат цикъл за производство на стомана от добив на руда до краен продукт от горещ и студен прокат, тънколистни марки стомана, различни профили арматурно желязо и тръби. През 1963 г. влизат в експлоатация първите производствени мощности: Рудоподготвително производство, Агломерационно производство, Първа коксова батерия, Първа доменна пещ, Топлоелектрическата централа и Ремонтно-механичен завод.

1961 г.

В следващите 10 - 15 години последователно влизат в експлоатация и останалите основни производства по технологичния поток: Стоманодобивен завод с електропещи и конвертори; Блуминг-слябинг, Стан "1700" - горещо валцуване, Стан "250" за катанка, Тръбопрокатен завод, Завод за студено валцуване, Цех за покаляване на ламарината, Цех за поцинковане и Цех за пластмасово покритие, Феросплавен завод. Успоредно с тях влизат в действие Газодобивно производство, Водоснабдително стопанство, пречиствателни станции.

През 1999 г. Кремиковци е приватизиран. Извършва добив и обогатяване на полиметални руди, извличане на полезни компоненти, производство на кокс и химични продукти, чугун, стомана и изделия от черни метали.

1954 г.

Състои се премиера на филма на режисьора Борислав Шаралиев и сценариста Христо Ганев "Песен за човека" за живота на поета Никола Й. Вапцаров. В главната роля е Динко Динев.

1954 г.

Никола Вапцаров е поет революционер, деец на работническото движение. Роден е в Банско на 24 ноември 1909 г. Завършва Разложката гимназия, след което учи в Морското машинно училище във Варна. От 1932 г. е машинен техник в АД "Българска горска индустрия" в Кочериново. Член е на Районния комитет на БКП в Рилската долина. През 1936 г. се премества да живее в София. Първоначално работи в мелниците на братя Бугарчеви, а по-късно е огняр на парен локомотив. В годините на Втората световна война 1939–1945 г. се обявява за съюз със СССР и взема участие в Соболевата акция (ноември 1940 г.). Арестуван е през май 1941 г. Никола Вапцаров е интерниран за 3 месеца в Годеч. Като се завръща в София, става пръв помощник на Цв.Радойнов – ръководител на Военния отдел при ЦК на БКП. От 1941 г. е член на редакционния комитет на в. "Технически глас" и е един от редакторите на в. "Литературен критик". На 4 март 1942 г. е арестуван, осъден на смърт и на 23 юли 1942 г. разстрелян заедно с А. Иванов, А. Попов, Ат. Романов, П. Богданов и Г. Минчев. През 1940 г. е отпечатана единствената му стихосбирка "Моторни песни".

1947 г.

Умира Коста Тодоров - български политик, поет, белетрист, публицист; участник в македонското революционно движение. Член е на БЗНС от 1920 г., дипломат. Той е един от водачите на Задграничното представителство на БЗНС от юни 1923 г. до март 1933 г. Член е на ПП на БЗНС и редактор на в-к “Земеделско знаме" (1933-1938 г.). След 9.09.1944 г. му е забранено да се върне в България. Близък съратник е на д-р Г. М. Димитров. Автор е книги, издадени на български, френски, английски, сърбохърватски език. Получава задочно смъртна присъда през 1941 г. Живее в Канада. Умира в Париж.

1945 г.

Умира Стефан Стефанов – български политик, банкер. Завършва право и стопански науки в Берлин през 1901 г. Народен представител е в годините 1901-1911 г., 1913 г., 1927-1931 г. Стефанов е таен съветник на цар Борис III от 1918 г. до 1920 г. Председател и член е на УС на Съюза на индустриалците (1919-1923 г., 1926-1933 г.); ръководител е на финансовата група около Българска банка (1921-1933 г.). Председател е на XXIII НС (1931 г.). Министър на финансите е от 1931 г. до 1934 г. След 9.09.1944 г. цялото му имущество е национализирано.

1927 г.

Умира Екатерина Златарева – българска артистка. Играе на сцената от 1890 г. до 1923 г. От 1892 г. играе в театър "Сълза и смях". Водеща актриса на Народна театър - София (1904-1923 г.). Между по-известните й роли са: Матрьона ("Силата на мрака"), Баба Фрошарка ("Двете сирачета"), Мъжемразка (от едноименната пиеса) и др.

1925 г.

Родена е Свобода Бъчварова- българска писателка и сценаристка. От началото на 60-те години е редактор и главен редактор на творческо обединение в СИФ "Бояна". Документалният й филм "Между релсите" получава наградата "Сребърният лъв" (Венеция, 1964 г.). По нейни сценарии са заснети филмите: "Призованият не се яви" (1966 г.), някои от епизодите на тв сериал "На всеки километър" (1969-1972 г.), "Спомен" (1974 г.), "Да изядеш ябълката" (1975 г.), "Бой последен" (1977 г. - в съавторство с Никола Русев и Зако Хеския), "Бумеранг" (1979 г.- съвместно с Иван Ничев), "Не знам, не чух, не видях" (1984 г.), "Опасен чар" (тв, 1984 г.), "Бързо, акуратно, окончателно!" (тв, 1989 г.). По романа на Свобода Бъчварова "Земя за прицел" Ив. Гръбчева заснема филма "Жребият" (1993 г.), а по "Литургия за Илинден" Г. Дюлгеров реализира "Мера според мера" (1981 г.).

1921 г.

Цар Фердинанд I получава помощ от германското правителство от 1 500 000 златни марки за поддържане на съюза с Централните сили по време на Първата световна война.

Цар Фердинанд І Сакскобургготски е немски принц, княз (1887–1908 г.) и цар (1908–1918 г.) на България. Роден е във Виена на 26 февруари 1861 г. Син е на австрийския генерал княз Август и княгиня Клементина, дъщеря на френския крал Луи Филип. Фердинанд І е подпоручик в австро-унгарската армия, когато изпратената из европейските държави да търси княз българска депутация се спира на него. На 25 юни 1887 г кандидатурата му е одобрена от III ВНС (1886–1887 г.). Първоначално неговият избор не е признат от Русия и другите Велики сили. Стефан Стамболов (1887–1894 г.) полага големи усилия за утвърждаването на Фердинанд I на престола. През 1893 г. е променена Търновската конституция, с което се създават условия князът да сключи брак с княгиня Мария Луиза Бурбон-Пармска. След преминаването на престолонаследника Борис към източноправославната вяра и възстановяването на дипломатическите отношения с Русия през 1896 г. Фердинанд I е признат от европейските държави за български княз. В края на ХIХ и началото на ХХ в. князът постепенно засилва своята власт и налага т. нар. личен режим. На 22 септември 1908 г. става провъзгласяването на независимостта на България и Фердинанд I приема титлата цар. Фердинанд I е отговорен за обявяването на Междусъюзническата война 1913 г. и претърпяната от България първа национална катастрофа. Под негово влияние България се присъединява към Тройния съюз по време на Първата световна война 1914–1918 г. Последвалата втора национална катастрофа принуждава Фердинанд I да абдикира от българския престол на 3 октомври 1918 г. в полза на своя син Борис III. След като напуска страната, се завръща в родовите си имения в Кобург, Германия, където умира.

1912 г.

Роден е Иван Мартинов (псевдоним на Иван Цеков Георгиев) - български писател. Той следва славянска филология в СУ “ Св. Климент Охридски"(1932-1934 г.), откъдето е изключен за антидържавна дейност. Иван Мартинов е един от основателите на Съюза на трудовоборческите писатели и на литературния кръжок “Хр. Смирненски". Първата му книга - “Фронт" (1933 г.), е спряна и инкриминирана от полицията. Участва във Втората световна война, главен редактор е на в-к “Фронтовак". В периода 1944-1946 г. ръководи отдел във в-к “Отечествен фронт", а през 1946-1949 г. - във в-к “Работническо дело". В годините между 1949-1963 г. е главен редактор на сп. “Славяни". Иван Мартинов е автор на проза, която се отличава с непосредственост и искреност, на драми, мемоари и творби за деца. Автор е на съчиненията: “Фронт" (1933 г.), “Стока без купувачи" (1937 г.), “Мансардата" (1942 г.), “Драва тече през славянски земи" (1946 г.), “Малкият ятак" (1948 г.), “Младост" (1952 г.), “Новият град" (1957 г.), “С чисто сърце" (1958 г.), “Вечният огън" (1961 г.), “При свои и чужди" (1962 г.), “Дневна светлина" (1963 г.), “Крилете на Икар" (драма, 1965 г.), “Дъждовно лято" (1966 г.), “Нощта е дълга" (1967 г.), “Художникът и момичето" (1967 г.), “Огнено кълбо" (1968 г.), “Утринно сияние" (1968 г.), “Синя кръв" (1974 г.), “Портрет от натура" (1979 г.), “Победителката" (1981 г.), “Големият град" (1981 г.), “Година на гневното слънце" (1982 г.), “Чудесна сплав" (1983 г.), “Жестоки илюзии" (1988 г.), “Седемдесет и два бода" (1989 г.) и др.

1905 г.

Роден е Светозар Димитров. Негов псевдоним е Змей Горянин. Той е български писател, автор на разкази, повести, романи и пиеси - най-често с историческа тематика.През 1924 г. завършва гимназия в Русе и работи като чиновник до 1930 г., когато се премества в София. С литеартура се занимава от 1942 г. Сътрудничи на литературния печат с критични бележки, хумор, сатира, стихове. Автор е на очерци, портрети, произведения за деца. Някои съчинения са: "Аз и другият" (1928 г.), "Боят при Стара Загора" (1935 г.), "Любен Каравелов. Христо Ботев" (1935 г.), "Непобедимите" (1935 г.), "Хайдути" (кн. I, 1935 г.), "Хайдут Велко" (кн. II, с. г.), "Последният ден" (1936 г.) "Бачо Киро" (1937 г.), "Георги Войтех" (1939 г.), "Балканският цар. Из живота на легендарния Хаджи Димитър" (1941 г.), "В освободена Добруджа (пътни бележки)" (1941 г.), "Подир стоманените птици" (1942 г.), "Поп Харитон" (1943 г.) и др.

1893 г.

Обнародван е Закон за изменение на конституцията. Той е приет от 6-то Обикновено Народно Събрание и в него се предвижда учредяване на Министерство на търговията и земеделието и Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията.

1891 г.

Роден е Борис Митов - български художник-портретист, представител на академизма. Завършва гимназия и Художествено-индустриалното училище в София, учи в Париж. Професор е в Художествената академия в София. Автор е на творбите: портрети на Д. Мишев, Ж. Спиридонов, Антон Митов, Кох, г-ца Бояджиева, Сава Огнянов, автопортрет и др.

1878 г.

В хода на Руско-турската освободителна война на тази дата главната квартира на руската армия се установява в Габрово. Долнодунавският отряд преминава в настъпление. Освободен е Самоков. Руски части, командвани от ген. Павел Шувалов, достигат околностите на Пазарджик.

1862 г.

В Цариград умира Димитър Миладинов – български възрожденски просветител и книжовник, борец за национална независимост. Роден е през 1810 г. в град Струга. Брат е на К. Миладинов. Послушник е в манастира “Св. Наум". През 1829 г. учи в гръцко училище в Охрид. В периода 1830-18320 г. работи като учител в Охрид, след това продължава образованието си в гимназията в Янина (1833-1836 г.). В годините между 1836-1839 г. учителства отново в Охрид, но е принуден от гръцкия владика да напусне училището. Преподава в училищата в Струга (1839-1840 г.), Кукуш (1840-1842 г.), в гръцко училище в Битоля (до 1855 г.). По време на Кримската война (1853-1856 г.) обикаля Босна и Херцеговина. През 1836 г. като учител в Прилеп успява да въведе изучаването на български език в гръцко училище. Заради родолюбивата си дейност е преследван от гръцкото духовенство. Учителства в Кукуш (1857-1859 г.), Струга (1859 г.), Охрид (1860-1861 г.), продължава борбата за равноправие на българите и тяхната култура. Обнародва дописки в “Цариградски вестник" (1860 г.), обикаля македонски села и градове, за да събира помощи за дострояването на българския храм “Св. Стефан" в Цариград. Арестуван е от турски власти на 16 февруари 1861 г. Лежи в затворите в Охрид, Битоля, Солун, Цариград. Умира в Цариградския затвор, вероятно от тиф (има съмнения, че е отровен заедно с брат му Константин). Основната заслуга на Димитър Миладинов е събирането и издаването на сборник с автентични български народни песни от Македония под заглавието “Български народни песни" (юни 1861 г., Загреб, заедно с брат си К. Миладинов).

1861 г.

Княз Александър Горчаков в качеството си на министър на външните работи на Русия възлага на княз Алексей Лобанов-Ростовски, руски посланик в Цариград, да започне преговори с Високата порта за предоставяне възможност на българите безпрепятствено да се изселват в Крим и Новорусийския край. В указанията на княз Горчаков се изразява надеждата на руското правителство, че Турция няма да пречи на българските преселници, така както Русия не пречи на татарите да се преселват свободно от Крим в балканските провинции на Османската империя.

Княз Горчаков е руски държавен деец и дипломат, един от видните ръководители на руската външна политика през втората половина на ХIХ в. Горчаков е министър на външните работи от 1867 г. до 1882 г. и едновременно с това държавен канцлер. На Лондонската конференция 1871 г. успява да постигне отменяне на някои от най-тежките за Русия клаузи на Парижкия мирен договор 1856 г. Осъществява дипломатическата подготовка на Руско-турската освободителна война 1877–1878 г., като осигурява неутралитета на големите европейски държави. По време на Берлинския конгрес 1878 г. ръководи руската делегация. След подписването на Берлинския договор 1878 г. постепенно се оттегля от намеса във външната политика.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;