15:20 / 03.05.2025
2169
Варицелата е едно от най-заразните заболявания. Годишно у нас боледуват около 30 000 души. Тя представлява остро инфекциозно заболяване, причинено от варицела-зостер вируса (Varicella-ZosterVirus) – ДНК-вирус, принадлежащ към сем. Herpesviridae и причиняващ две заболявания. При първоначално заразяване на организма с него се появява болестта варицела. При някои пациенти вирусът се загнездва в дорзалните ганглии (струпвания на нервни клетки-неврони в ядрата на гръбначния мозък), и дори и след десетки години при понижаване на имунитета клинично се изявява като заболяването Херпес зостер, причиняващ варицелоформен обрив, но в определен участък на тялото. При това заболяване болният също може да бъде заразоносител поради наличието на инфекциозни причинители в течността, съдържаща се в обривите.
При контакт с болен се заразяват около 90% от контактните, които нямат изграден специфичен имунитет към причинителя. Засегнати са хората от всички възрасти и от двата пола, като най-силно – децата от 5 до 9 годишна възраст, които представляват около половината от случаите. Вирусът циркулира широко в човешкото общество, но повишената заболяемост и епидемичните взривове преобладават през студените месеци.
Инкубационен период
Заразният период започва 1-2 дни преди появата на обрива и завършва когато всички кожни лезии се покриват с корички. Варицелата е заразна два дни преди появата на обрива и до пълното му завяхване и излющване. Вирусът се предава от човек на човек чрез директен контакт, инхалация на аерозоли от инфектирани секрети от респираторния тракт на болни или на аерозоли от течност на мехурчета по кожата. Инкубационният период е от 1 до 3 седмици.
Обривът е най-интензивен по лицето и торса, по-слабо изразен по крайниците и почти не се открива по дланите. Наблюдава се и по окосмената част на главата, по лигавиците – фарингеална, ларингеална, конюнктива. В началото обривът представлява малки червени петънца – макули, с големина на лещено зърно. След няколко часа те се превръщат в леко надигнати възелчета (папули), а до 24 часа се оформят везикули (мехурчета), които са изпълнени с бистро съдържимо. Около мехурчето има тясна зачервена ивица. След 12 часа съдържимото на везикулите помътнява и те се превръщат в пустулки. След още 1-2 дни започва завяхване на обрива. Образуват се кафеникави корички (крусти), които впоелседствие отпадат. Обривът се съпровожда със силен сърбеж, който протича на тласъци.
Усложнения
Заболяването протича по-тежко и с повече усложнения при възрастни, като се наблюдават предимно при лица с намален имунитет, при новородени, бременни, хронично болни.
Възможни са усложнения в резултат на вторични бактериални инфекции, причинени от разчесване и недобра хигиена. Не са редки и усложнения в дихателната система на болните от варицела. При вторична бактериална инфекция заболяването може да завърши дори със смърт, ако не се предприеме своевременно лечение.
Сред тежките усложнения са инфекции на дихателните пътища като ларингити, трахеити, бронхити, пневмонии, увреждане на черния дроб и повишаване на чернодробните ензими, както и енцефалит – настъпва в стадий на образуване на крусти. Температурата отново се повишава, главоболие, повръщане, нарушения в координацията. Прогнозата при неусложнена варицела е добра. По-сериозна е при тежки форми, при лица с имунен дефицит, при бременни и новородени
При бременни жени с варицела има риск от развитие на тежка пневмония с респираторен дистрес синдром. Новородените могат да бъдат заразени вътреутробно или по време на раждането. При инфекция на майката през първия триместър на бремеността има риск от тератогенни ефекти – дефекти на кожата, крайниците, микроцефалия, очни дефекти – катаракта, нистагъм и др. При инфекция на майката няколко дни преди раждането, може да настъпи тежка варицелна инфекция за новороденото с обрив, жълтеница, бъбречни и други прояви. Леталитетът е висок и достига до 30%. Вродената варицела е рядка, но може да причини тежки физически и когнитивни увреждания за цял живот.
При вторична бактериална инфекция заболяването може да завърши дори със смърт, ако не се предприеме своевременно лечение.
След прекарана варицела, варицела-зостер вирусът остава да персистира в спиналните ганглии. При реактивиране на вируса настъпва херпес зостер, като обикновено се появява при по-възрастни хора, или при болни с имуносупресивно лечение, с левкози, болест на Ходжкин, СПИН, тумори и др. Налице е температура, мехурчета по хода най-често на междуребрените нерви, силни болки и сърбеж.
Диагноза
Ранната диагноза на заболяването се поставя изключително по клинични и епидемиологични данни. При появата на обриви по тялото всеки заболял трябва да потърси лекарска помощ. В тези случаи е препоръчително да се потърси общопрактикуващя лекар, инфекционисти или педиатри. Доказването на причинителя става чрез серологични методи, които могат да установят дали обривът и останалите клинични прояви на болния са следствие от вируса на варицелата.
Лечение
Лечението на заболяването е индивидуално и се назначава само от компетентен специалист. Леките форми на заболяването не се нуждаят от системно лечение. Болните могат да се лекуват в домашни условия, като до 48-я час от началото на обрива се предписва антивирусен медикамент. Приемат се и средства, понижаващи повишената температура, като и пудри използват пудри за обривните елементи, съдържащи средства, облекчаващи сърбежа и препятстващи вторичното бактериално замърсяване. При тежките форми на болестта се налага спешна хоспитализация. Препоръчва се да се избягва чесането на кожните лезии, за да се предотврати появата на белези. Съвременни съвети са и болният да се къпе всеки ден, без да използва козметични препарати.
На деца/юноши на възраст под 18 години никога не трябва да се дава аспирин, когато имат дребна шарка, тъй като това може да причини опасно заболяване, наречено синдром на Рей.
Ваксинацията е най-ефективният начин за предотвратяване на заразяването с дребна шарка. Ваксината срещу дребна шарка е част от детската ваксинационна схема в някои държави — членки на ЕС/ЕИП.
Източник: medicalnews.bg
