Публично оповестяване на заплатите на служителите ще създаде конфликти във фирмите. Това е мярка, която би спънала бизнеса, каза Добрин Иванов, изпълнителен директор на АИКБ, в "Денят на Фокус" по Радио "Фокус". Днес в предаването продължихме темата за европейската директива, според която работодателите ще бъдат задължени публично да оповестят трудовите възнаграждения на служителите си.

По темата гостува президентът на КНСБ Пламен Димитров, а днес даваме думата на Асоциацията на индустриалния капитал в България - работодателска организация, за да обхванем всички гледни точки. "Смятам, че това е поредната недомислена директива, която ще намали конкурентоспособността на държавите в ЕС. Директивата за адекватни минимални работни заплати влошава бизнес средата. Такива правила за публикуване на заплатите на служителите няма в САЩ, нито в Китай, нито в който и да било държава от конкурентите на Европа", отбеляза Иванов.

В българското законодателство няма забрана за оповестяване на заплатите, припомни той. "Работодателите имат вътрешен правилник за работната заплата и за определяне на минимални и максимални стойности по длъжности. Индивидуалното оповестяване ще създаде конфликтни ситуация в предприятията", смята Иванов.

"Като говорим за дискриминация в заплащането, държавата е на първо място основен източник на дискриминация във възнагражденията чрез задължението към работодателите за допълнителни възнаграждения по класове за стаж и опит. Това задължение създава дискриминация между млади и стари работници, които имат еднакви задължения. На първо място трябва да отпадне задължителното плащане на класовете", поясниха от АИКБ.

Той даде два примера за конфликтни ситуации, които според него ще възникнат при публикуване на възнагражденията. "Представете си двама души в предприятие на една длъжност. При равни условия трябва да получават равни заплати. По една или друга причина един взима 1000, другият - 1200 лв. Ако това стане публична информация, това ще създаде конфликт между тях. После той ще ескалира между един от работниците и работодателя. Ефектът ще бъде, че ще се влоши работната среда, ще се разстрои работният процес. Това ще рефлектира върху рентабилността на фирмата", описа ситуацията Иванов.

"Втора ситуация - предприятие, наело 100 души с една и съща длъжност, монтажници. Получават еднакви заплати. Предприятието решава да наеме още един монтажник, появява се той и то се договаря с него за по-висока заплата в сравнение с останалите 100. Публикуването на тази информация значи, че работодателят трябва автоматично да увеличи заплатите на останалите 100 служители, което води до увеличен разход за труд с 20% - това е мотивация да не се наема допълнителен необходим служител", подчертаха от АИКБ.

"Трудовият пазар среща служители и работодатели. На него трябва да има свободно договаряне и правила, най-вече относно условията на труд. Заплатата трябва да бъде свободно договаряна между двете страни, които имат задължението да уведомят държавата за трудовия договор чрез НАП. Третата страна е наясно с условията на договаряне", разясни още Добрин Иванов.

"Какъв ще бъде ефектът в публичния сектор? Там има над 670 000 заети. Оповестяване на заплатите ще бъде полезно там, защото, тогава ще лъснат от анонимност високи възнаграждения на калинките. Публична тайна е, че в държавната администрация съществува най-остра дискриминация по отношение на заплатите. Ако се върви към оповестяване, трябва да се публикуват и бонусите към тях! Всеки държавен служител получава допълнителни заплати на всяко тримесечие. Ако можем да видим и подкупите от частния на държавния сектор, също ако се оповести, ще бъде полезно", смята още Добрин Иванов.

"Ако директивата се приеме, ще има стагниране на трудовия пазар, не изсветляване. Ще се получат кражби на персонал - крадците на глави ще бъдат улеснени, ще има предимство за сивата икономика, защото не е тайна, че работодателите, които плащат официално по-ниски възнаграждения, са по-конкурентни от изрядните работодатели. Те ще се ориентират по-лесно колко плащат лоялните работодатели и лесно ще отмъкват техния персонал", открои допълнителен проблем с директивата Добрин Иванов.