ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Лъчезар Богданов, икономист: Новите бизнес инвестиции не трябва да разчитат на евтин и изобилен труд, а да внася технологии, знания и капитал

Лъчезар Богданов, икономист: Новите бизнес инвестиции не трябва да разчитат на евтин и изобилен труд, а да внася технологии, знания и капитал

Икономистът Лъчезар Богданов, в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

25 Февруари 2020 | 13:00 | Радио „Фокус“

Лъчезар Богданов, икономист: Големият проблем на пенсионната система са многото възможности за ранно пенсиониране

Лъчезар Богданов, икономист: Големият проблем на пенсионната система са многото възможности за ранно пенсиониране

Лъчезар Богданов, икономист от„Индъстри уоч” в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ Водещ: Министърът на труда и социалната политика Ивайло Калфин представи пакет от мерки за реформа в пенсионната система. Според него пакетът от мерки ще намали дефицитите в Националния осигурителен институт (НОИ) и ще направи системата по-устойчива. Пакетът от мерки включва няколко неща. Първо, промените предвиждат осигурителните вноски към НОИ да се увеличат с 4,5-процентни пункта през следващите 12 години. Предвидено е и плавно увеличение на възрастта за пенсиониране. Ще доведе ли това реално до намаляване на дефицита в НОИ според вас? Лъчезар Богданов: Мисля, че това са няколко от възможните мерки, които могат изобщо да се предприемат в посока по-стабилна и финансово устойчива пенсионна система. Но нека не забравяме, че системата зависи от много други параметри. Говорим единствено в случая за увеличаване размера на пенсионната вноска, но всъщност приходите на НОИ зависят в много по-голяма степен от други два параметъра, а именно колко хора са заети, с други думи, колко хора са на работа, колко хора имат работа и се осигуряват, и второ – от доходите, върху които се осигуряват. Така че това са други два параметъра, които зависят от инвестициите, от състоянието на пазара на труда и за тях, като че ли нищо не се казва. Т. е. опитваме се да правим пенсионна реформа без да говорим за пазара на труда, за икономиката и за инвестициите, което е доста странно, според мен. И разбира се, увеличаването на възрастта на пенсиониране – това е неизбежна стъпка в посока, която няма алтернатива. Проблемът е, че отново тази възраст засяга трета категория труд единствено, а всъщност големият проблем на българската пенсионна система са всяческите възможности за ранно пенсиониране, които съществуват. Да припомним само две числа. В България ефективно възрастта за пенсиониране е около 56 години, т.е. средната възраст, на която са отпуснати нови пенсии, примерно, за последната година е 56 години, тя дори не е 61, не е 62, не е 63 години. Ние си говорим сега за вдигане от 63 примерно до 65, но всъщност реално, средно са се пенсионирали хора на 56 години. Второ нещо, което трябва да помним е, че половината от хората са се пенсионирали на възраст до 59 години, т. е. преди да навършат 60 години по някакъв начин. Всъщност това е другият голям проблем, тези всякакви, да ги кажем, възможности, аз ги наричам вратички, но ако щете да ги наречем привилегии, преференции за най-различен кръг хора, като започнем разбира се от първа, втора категория труд, минем през инвалидните пенсии, стигнем и до пенсиите за сектор „Сигурност“, МВР, Министерство на отбраната и т.н. Водещ: Да, в момента около 75 хиляди души в сектор „Сигурност“ (военни, МВР) имат право да се пенсионират при достигане на стаж от 27 години, от които 18 години в системата. Какво според вас е необходимо да се направи, за да бъде решен проблемът? Лъчезар Богданов: Само да припомня още два факта, тъй като ние не сме някакъв остров, България, трябва и участва и в европейския дебат. Съвсем наскоро имаше спорове в Белгия за възрастта на пенсиониране в полицията и там се оказа, че полицейски синдикати и правителството спорят за това дали да се пенсионират на 60 или на 62 години полицаите. В България може да си полицаи и да се пенсионираш след 27 години стаж, ако си започнал на 19 години на 46 години можеш да се пенсионираш. Вижте каква е огромна разликата със страна като Белгия, която също бих казал е доста социална. Пилотите в Германия водеха също спор дали възрастта да бъде 64, 65 или 66 години. Така че просто ние сме много, много назад в това отношение. Имаме твърде много и твърде ранни възможности за пенсиониране и просто трябва да вървим в тази посока и то с по-бързи темпове, тъй като едва ли пенсионната система може да чака до следващите 25 години да се случат тези мерки. Водещ: Да, ви споменахте и проблема с инвалидните пенсии. Социалният министър Ивайло Калфин предлага затягане на контрола на тези инвалидни пенсии, тъй като около 500 хиляди са този вид пенсии у нас. Как може да се намали натискът върху системата от инвалидните пенсии? Лъчезар Богданов: Всъщност мисля, че инвалидните пенсии са над 900 хиляди, близо 1 милион бяха последния път, когато отворих статистиката. Не може пенсионната система да се разглежда отделно от икономиката и пазара на труда. Ако имаме подтиснат пазар на труда, т.е. нямаме инвеститори, нямаме разкриване на работни места, тогава естествено е, че ще е изключително трудно за хората да си намират работа, а за някои хора, особено с ниска квалификация и умения, дори да си намират работа, тя ще е бъде изключително ниско платена. Естествено е, че те в тази ситуация търсят, как да кажа, алтернатива да ползват някакви плащания от държавата, било то плащания, свързани с някакви социални помощи или обезщетения, било то и инвалидна пенсия, тоест това са скачени съдове. А това, което ние трябва да мислим е, пак казвам, комплексно за цялостното състояние на икономиката. Колкото повече инвестиции имаме, колкото повече работни места имаме, ще имаме алтернатива повече хора да работят и то по-дълго. От друга страна, ако имаме по-квалифицирана работна сила, то тогава няма да имаме една голяма група хора, каквото имаме в момента с никакво или начално или съвсем ниско образование, да ги наречем неграмотни , за които дори да се намери работа тя ще бъде на минималната заплата. Естествено, че за тези хора в много случаи е по-изгодно да търсят тези вратички в социално-осигурителната система. Така че нещата са свързани и много трудно може да се реши проблема и с ранното пенсиониране, и с инвалидните пенсии, ако няма от другата страна работеща икономика, която носи добри доходи и работни места. Водещ: Социалният министър подкрепи идеята, хората, навършили пенсионна възраст, да не могат да избират дали да остават на работа или не – решението да бъде на работодателя. Според вас, каква ще бъде реакцията и на работодатели, и на хората, които са навършили пенсионна възраст? Може ли да се каже, че тази мярка е дискриминационна? Лъчезар Богданов: Аз не мога от правната страна на нещата да коментирам дали е дискриминация или не. При всички случаи обаче ние знаем за ситуации, за големи държавни предприятия или ако щете дори в публичния сектор, където има доста хора, които биха предпочели да работят на висока заплата много дълго време и след пенсия. Доколко те са продуктивни и доколкото те допринасят на работодателя е отделна тема. Така че за мен трудовото правоотношение винаги има две страни и то има смисъл да бъде продължено, ако и работникът, и работодателят намират смисъл от това. С други думи работодателят също трябва да има възможност за избор да прецени дали един работник допринася за предприятието или не, и в крайна сметка, ако не допринася, да не бъде принуден да го държи на сила. Този проблем е свързан с трудовото законодателство, тъй като в някои предприятия, в някои структури в България се приема, че работата е нещо като привилегия. Привилегия, която ти се полага веднъж като са сте назначили и никой не може да те пипне, и това е някакво изконно право да си имаш работно място и гарантирана работа до гроб, което също не е много като цяло смислен подход. В крайна сметка всеки от нас, когато работи, той трябва да работи, за да допринася нещо, съответно работодателят трябва да вижда полза от това да наема всеки отделен човек. Водещ: Въпросът с осигуряването в НОИ, и в частните пенсионни фондове предизвика широк обществен отзвук. Кой според вас е правилният модел за осигуряване и къде е гарантирана доходността на хората? Лъчезар Богданов: Краткият отговор е, че никъде не е гарантирана. НОИ и пенсиите, които може да плаща държавата от разходът покривен, солидарен стълб са в много пряка зависимост с общото развитие на икономиката и с капацитетът на администрация да събира данъци и осигурителни вноски. От друга страна в капиталово-натрупващите стълбове доходността зависи от качеството на управление и от развитието изобщо на икономиката и съответно там, където са инвестирани средства. Така че пълни гаранции никъде няма и това не е никога била целта, т.е. дебатът не е за гарантирани или негарантирани, в смисъл ние не знаем какъв ще е животът след 30 години, за да можем да дадем, каквато и да е гаранция, на когото и да е. Животът е несигурен, трябва да свикваме с това. Въпросът, че целият замисъл да имаме модел, в който имаме и капиталово натрупвани и разходо-покривен, какъвто е НОИ беше, да имаме диверсификация и балансиране на тези рискове и на тази несигурност. Т.е. всеки човек да знае, че от два начина може да получава пенсия и в някакъв смисъл, това е като традиционната мъдрост да не слагаме всички яйца в една кошница, да не си зависим само от един. Това беше смисълът. Лошото е, че сега отново са свързани нещата. Ако хората работят малко и имат ниски доходи, и имат ниска вноска в капиталов стълб, абсолютно ясно е, че няма как да имат и висока пенсия, от една страна. От друга страна, с този относително затворен пенсионен пазар, който имаме в момента, с няколко фонда и относително недоразвит капиталов пазар в България винаги възникват въпроси къде всъщност инвестират средствата пенсионните фондове, дали това е най-добрият вариант и се създаде отново този елемент на недоверие. Ако фондовете не са активни да дават много ясна информация в какво инвестират и защо точно там, и какво очакват да се случи от тези инвестиции, сигурно е напълно нормално хората да имат притеснения. Така че и от страна на пенсионните фондове, за да бъде този модел устойчив, и за да има доверие, че тези фондове наистина управляват добре парите на хората, те трябва според мен малко по-активно също да обясняват какво правят, защо го правят, къде инвестират, какви са фирмите, в които инвестират, защо те са добри, защо акциите, които купуват са потенциално надеждни и доходоносни, защо облигациите, които купуват са такива, в кои държавни ценни книжа инвестират, тъй като знаем, те не инвестират само в български, те инвестират и в ценни книжа на международните пазари. С две думи нужно е повече информация и повече разяснения и обяснения на това защо това, което правят те с нашите вноски, ще даде някаква сигурност и доходност в следващите години. Албена ИВАНОВА

6 Април 2015 | 13:06 | Радио "Фокус"