Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

"Проблемът с реекспорта произтича от това, че цените на много от лекарствата в България са значително по-ниски, отколкото в други държави от Европейския съюз." Това каза председателят на Центъра за защита правата в здравеопазването и бивш министър на здравеопазването д-р Стойчо Кацаров в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио ФОКУС с водещ Цоня Събчева. 

Повод за гостуването му беше дефицитът на произведеното в Ирландия лекарство за разреждане на кръвта "Еликвист". 

По думите му именно тази ценова разлика създава възможност медикаменти да бъдат изкупувани в България и след това препродавани в други държави, където същите лекарства се търгуват на по-високи цени. Това поражда икономически стимул за паралелен износ, при който търговците реализират печалба от всяка опаковка, закупена на по-ниска цена у нас и продадена в чужбина.

"Това е генералната причина за дефицита на лекарствата", заяви д-р Кацаров, като посочи, че проблемът произтича от модела на ценообразуване и реимбурсиране в България.

"Няма нужда да принуждаваме фармацевтичните компании да регистрират най-ниските цени в България. Те могат да поставят каквито цени желаят, въпросът е здравната каса, като единствен купувач на тези лекарства, да договори своите търговски отстъпки, така че да спести бюджетни средства" обясни Кацаров.

По негови думи в редица европейски системи именно здравните каси или националните здравни служби действат като основен купувач и договарят директни отстъпки с производителите, вместо да се разчита на административно занижаване на регистрирани цени. Според него това намалява стимулите за реекспорт и води до по-стабилно снабдяване с лекарства.

По думите му контролът върху движението на лекарствата формално съществува, но на практика не решава проблема. "Има система, която трябва да проследява наличностите в аптечната мрежа и складовете за търговия на едро, и при спад под определени нива да ограничава износа", обясни той.

Според него обаче тази система не функционира надеждно: "Тя беше създадена, за да контролира потока, но на практика не успява да предотврати изчезването на определени лекарства от пазара."

Като пример той посочи, че периодично се въвеждат временни забрани за износ на определени медикаменти като инсулин и други жизненоважни лекарства, но според него това са краткосрочни мерки без траен ефект.

Кацаров допълни, че съществуват механизми за проследяване на лекарствените потоци, но основният проблем е в ефективността на системата, а не в самото наличие на контрол. По думите му настоящите инструменти не са достатъчни, за да предотвратят дефицити и изкривявания на пазара.

В разговора той допълни още, че според него решението на проблема изисква законодателни промени. "Проблемът е на политическо ниво и изисква поправки в закона", заяви Кацаров, като уточни, че става дума за Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и свързаните с него наредби.

Според него именно законодателната рамка определя правилата за ценообразуване, реимбурсиране и контрол върху движението на лекарствата, като без нейна промяна системните проблеми с недостига и реекспорта няма как да бъдат трайно решени.

Повече чуйте в звуковия файл.