19:09 / 29.05.2026
210
Божидар Саръбоюков, бронзов медалист от Мондиал 2026 по лека атлетика в дицплината скок на дължина, в интервю за съвместната рубрика на Радио "ФОКУС“ и Български спортен тотализатор
Богидаре, само при няколко дни ти направи истинско шоу в СяМън, Китай, завършвайки на трето място с 8,29 м в Диамантената лига. Какво не ти достигна, за да спечелиш?
Смятам, че се получи много силно и интересно състезание. Буквално беше едно мини световно първенство, в което участваха абсолютно всички претенденти за олимпийската словна титла в световния дълъг скок. В леката атлетика всичко опира до късмет, защото в дългият скок има фалове и всеки трябва да е изключително точен. Аз претърпях доста тежка седмица преди това. Бях болен с температура 38 градуса и ми беше трудно да се възстановя. Нещата се усложниха и по време на полета до Китай, който продължи 21 часа. Но не искам да се оправдавам. Смятам, че след всичко, през което преминах, постигнах изключително голям резултат на второто състезание - 8,29 м. Повече скачах, стъпил на психическата си устойчивост и със сигурност не бях в най-добрата форма.
Божидаре, ти си вече със статут на световна звезда. Плаши ли те този рязък скок на интереса към теб. Готов ли си да издържиш чисто психически и да не си повярваш прекалено много?
Със сигурност не ме плаши и вече знам как да реагирам, защото съм разбрал какво се иска от мене, за да се запазя и психически и физически. Вече изисквам много повече от самия себе си, защото трябва да защитавам резултата си от зимата - 8,45 м. Аз винаги търся да подобрявам себе си, винаги търся моите проблеми и кусури, и смятам, че това е нещо, което ме запазва и ми дава шанс да държа ниво.
Главозамайването е национален спорт в България. Теб какво и кой те държи здраво стъпил на земята?
На първо място аз самия се държа на земята, защото за това нещо никой не може да ти помогне. Ако ти наистина го имаш отвътре чувството да си надут и да се мислиш за голямата работа, смятам, че няма кой да ти помогне, ако сам не го осъзнаеш. Винаги черпя опит от възрастните хора, които ни дават съвети и примери, разказват житейски случки, гледат да ни предпазят, преди да се случи нещо лошо. Аз обаче, досега никога не съм ги слушал, докато сам не получа тежък житейски урок. За мен това е правилния начин, въпреки че много хора не могат да го разберат. Много ми помага и моя треньор. Той е ме е научил на всичко в спорта. Той е мой доктор, масажист, психолог, дори втори баща.
Говориш за Димитър Карамфилов. Как се почувствахте двамата в края на март, когато в родният ти град Хармали, бяхте наградени от кмета Мария Киркова?
Щастливи и доволни. Той вече беше обявен за почетен гражданин преди няколко години, защото наистина го заслужава. А сега и аз съм удостоен с уважение заради неговата работа и усилия. Аз съм роден и израснал в Харманли и съм изключително благодарен, че имам подкрепата на всички местни хора. И особено от кметицата Киркова, на която изказвам огромна благодарност. Тя е човекът, който създаде всички необходими условия, за да се подготвям и тренирам пълноценно, и то на световно ниво.
Увличат ли се децата в региона по леката атлетика, защото ти си техен модел за подражание и пример?
Да, аз го виждам в някои от тях. Сега вече ми се налага да отсъствам по-дълго и по-рядко се прибирам, но със сигурност виждам в очите на малките дечица радост и щастие. Те харесват не само моя спорт, но и футбол, волейбол и други спортове.
Важно е да започнат, да имат пламък в очите и да не спират да тренират. Аз им показвам, че и в малкия град , нещата могат да се случват и мечтите да се сбъдват.
Оптимист ли си за младото поколение?
Технологиите доста напредват и днешните деца повече обичат да се забавляват повече онлайн, отколкото в реалния свят. Преди десетина-петнайсет години, когато бях тийнейджър играехме навън на криеница, гоненица, футбол, бягане, тичане - сега тези неща ги виждам много рядко. Може би за това и не съм много голям оптимист. От друга страна, има големи таланти сред децата, които тренират сериозно. Те са подпомогнати от развитието на съвременните тренировъчни програми и техните треньори знаят как точно да ги използват, за да могат да изведат децата до висините на спорта.
Какъв съвет би дал на децата? Какво да правят и какво не? Практически, скромен, елементарен, но който да подейства.
Според мен те трябва да преследват детските си мечти. Изкушения винаги има и аз също съм имал, поддавал съм се, изпадал съм в емоционални дупки, но не съм спирал да преследвам мечтата си. Защото елитният спорт е максимум до 30-годишна възраст. И ако не се възползват, после може цял живот да съжаляват, че не са опитали. Важно е и да имат ценности, които се изграждат обикновено от родителите.
Божидаре, да поговорим за твоя режим. Щак минава един твой хранителен ден?
Със сигурност гледам да се храня здравословно, но нямам някакъв специален хранителен режим, не работя с нутриционист или диетолог. Ям повече протеини, въглехидрати като ориз, картофи, но си позволявам и мъничко сладко. Когато обаче наближат състезанията, две-три седмици или месец по-рано, гледам да поддържам едни килограми като тегло, за да съм във форма. Но със сигурност не се задълбочавам в хранителните режими, защото съм го правил и за мен не е окей. Някой път те пречат, защото почваш да мислиш повече за тях, отколкото всъщност за подготовката си и за това как се представяш на стадиона. Вкарваш си някакви филми в главата и се концентрираш върху калории и сметки вместо върху тренировките.
А как минава един почивен ден на Божидар Саръбоюков? Какво обичаш да правиш?
Разходки с моята приятелка или приятели, сядаме на кафе, пицария или друго заведение. Ако съм много изморен, си почивам у дома. Иначе обичам разходките на красиви места, планина, гора.
Колко часа е един твой тренировъчен ден? Колко часа общо са тренировките ти?
Между 3 и 5 часа, те са две, но целия ден се води тренировка, защото всичко е свързано. И ти можеш да тренираш между 3 и 5 часа на ден, но трябва да ядеш, когато трябва, трябва да почиваш когато трябва, и целият ден минава в строг график, свързан с тренировъчния процес.
Божидаре, ти обикаляш из различни държави. Като сравняваш България с другите страни, къде сме ние, от твоята гледна точка?
Последно бях в Китай, там строят много бързо и красиво, доста е подредено. Но аз най-много обичам България, тук ми е най-уютно и нямам търпение да се прибера. Спокойствието и свободата, които ги има у нас, според мен ги няма никъде другаде. Най-много ми харесва у дома, в Харманли, защото хората са сплотени и обединени. Жалко, че в България, като цяло, хейтърите излизат на преден план. Те са единственото нещо, което не харесвам на България.
Наскоро ти подписа договор с мениджъра Николай Жейнов и неговата агенция. Кое те накара да го сториш, по-спокойно ли се чувстваш сега?
Със сигурност съм по-спокоен, защото в момента вече имам човек зад гърба си, който е с доста опит в сферата. Занимава се с много видове спорт и негови клиенти са големи спортисти. Вече знам, че има човек, който да върши всичко останало, освен моята работа, за която отговарям аз. Радвам се, че имам човек, който да показва на фирмите на България кой съм аз същност, за да ми се отплаща труда. Това е част от играта, разбира се, аз все пак тренирам усилено, но нямам време за останалите детайли и подробности, с които Николай Жейнов се занимава. Пък и другото, което ме радва е, че наистина виждам от него добри намерения, и това, че постоянно ми звъни, пише, пита как съм, всичко наред ли е и ми помага във всяко едно отношение. В чисто житейски и битов план, той ми е и като психолог. Радвам, че имам такъв човек в България до себе си.
Тази година има европейско първенство на открито, догодина световно, 2028-а Олимпиада в ЛА. Колко големи са мечтите ти?
Мечтите ми са най-големите, разбира се. Мечтая за злато навсякъде в тези състезания, мечтая за големи резултати, и то точно там. Искам да сбъдна една мечта, която сега я споделям за първи път. Точно на такова първенство да постигна най-големия си резултат. За да знам, че като взема медала, съм си го заслужил наистина, че съм удовлетворен в максимална степен. Искам да сбъдна мечтата си с голям резултат.
Мечтаеш ли да подобриш световния рекорд на Майк Пауъл от 8,95?
Естествено! Невероятен резултат отпреди повече от 30 години. В днешно време никой даже не се доближава до това постижение.
Участваш на толкова много турнири. Сега ти предстоят още 4 състезания в Диамантената Лига, Балканско първенство, републикански шампионат, европейско първенство . Всичко това няма как да се случи без подкрепата на държавата в лицето на Българският спортен тотализатор. Как върви сътрудничеството ти с тях?
Със сигурност се радвам, че БСТ работи с нашата федерация и си помагаме взаимно. Колкото повече спонсори с добри намерения има, толкова по-добре. Тук е момента да кажа, че вече излезе първия подкаст на тотото, Зона Джакпот, аз съм първият участник в Ютуб, където могат вашите зрители и слушатели да го гледат. Получи съм много добър предаване, надявам се да се хареса на слушателите, могат да си го пуснат, защото наистина там споделям доста любопитни истории.
Какво е твоето обръщение към българите?
Пожелавам им всичко най-хубаво. Нека да преследват мечтите си, да не се отказват, животът е хубав. Нека да бъдем сплотени и да си помагаме!
