С 98 гласа „за“, 121 „против“ и 1 „въздържал се“, парламентът отхвърли на първо четене внесените от ГЕРБ промени в Изборния кодекс, предвиждащи промяна в избирателната системата и въвеждането на мажоритарна такава. Очаквано ли беше решението на депутатите и какво следва оттук нататък – отговорите ще потърсим с Борис Попиванов в интервю за Сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Господин Попиванов, против законопроекта вчера гласуваха депутати от „Обединени патриоти“ , БСП, ДПС, подкрепиха го от ПГ на ГЕРБ и „Воля“. Според вас имаше ли изненади при вчерашното гласуване?
Борис Попиванов: Според мен нямаше изненади. Ние помним още, че след обявяването на резултатите от референдума почти всички политически сили тръгнаха да обясняваха как щели да се вслушат в гласа на народа и ситуацията напоследък започна да напомня на онзи широко тиражиран клип с един избирател, когото питаха защо не е гласува и той отговаряше: „много исках, но нямах желание“. Така и с нашите политически сили. Те като че ли много искат да изпълнят волята на хората и да въведат мажоритарна система, но нямат желание. За това в началото на мандата на този парламент се знаеше, че един от първите внесени законопроекти ще бъде точно такъв, какъвто „Шоуто на Слави“ беше представил за мажоритарна система с абсолютно мнозинство в два тура. Също така се знаеше, че няма да има достатъчно подкрепа, за да влезе в този вид. Самите ГЕРБ, които като цяло, когато преследват някаква своя цел, когато имат голям интерес демонстрират доста видимо желание за победа, този път като че ли бяха напълно спокойни и очакваха от самото начало резултата. Ако има нещо, което е по-любопитно в тази ситуация, това е поведението на ДПС. Ние познаваме как функционира ДПС. Знаем, че за съвсем малки провинения, от сорта на възползване от преференции, членове на ДПС биват изключвани, биват отстранени от политическия живот и за това по никакъв начин не можем да си представим как половината ДПС е било на мнение, че трябва да се въведе мажоритарна система от този тип, а другата половина е била против и с един глас едното решение е надделяло над другото по съвсем демократичен начин. По-скоро в този случай ДПС искаше да покаже съвсем ясно на ГЕРБ, че не бива много да си играят на „доброто ченге“, което иска да изпълни волята на хората, а другите да бъдат лошите и че във всеки момент би могло да се обърне в тяхна вреда и това, което те не са много настоявали да мине, може да вземе да мине, ако просто някоя от партиите промени своята изначално очаквана позиция.
Водещ: Освен поведението на ДПС, впечатление направи и поведението на БСП, които заявиха, че са готови с вариант на предложение за смесена избирателна система, която скоро ще бъде внесена. Как да го тълкуваме това предложение, като действителна, по-добра алтернатива или по-скоро протестен вот срещу предложенията на ГЕРБ?
Борис Попиванов: Освен това не бива да забравяме офертата на „Воля“, която също има своя законопроект за нова избирателна система. Много е вероятно през следващите седмици и месеци да се забавляваме доста с различни видове законодателни предложения по темата. Специално за случая с БСП, те всъщност отново ще кажа, че веднага след референдума заговориха за частично вслушване в гласа на народа и по-точно за такава смесена система. И тяхната позиция не е много изненадваща. Струва ми се, че те се надяват и тяхното предложение да не бъде прието, защото нека помислим от имиджова гледна точка. Как би звучало ГЕРБ като основна политическа сила, след като бъде бламиран техен законопроект, което рядко им се случва в една управленска конфигурация – да се съгласят да отстъпят и да подкрепят законопроекта на опозицията. По-скоро там ще има подобен вот, само че в обратната посока.
Водещ: Очевидно всички политически партии, като че ли са подготвени за неприемането на каквито и да са предложения. Едни от критиките, които се чуха през вчерашния ден обаче са, че не се зачита вота на гражданите от проведения референдум. Как в такъв случай ще се процедира оттук нататък?
Борис Попиванов: Ние си имаме избирателна система, която функционира в момента. В нея има силно застъпен мажоритарен елемент, чрез така наречените преференции, така че вотът на хората може да бъде зачитан. В крайна сметка повече личности в политиката не се прави непременно с мажоритарна система, прави се с повече личности в политиката. Според мен това, което е на лице от тази парламентарна игра, която вече започна и ще продължи през следващите седмици, представлява нещо като сериал по опитомяване на Слави Трифонов. Целта е неговото предложение да се размие, да загуби всякаква тежест и публиката да спре да обръща внимание на тази история, просто заради нейния неясен парламентарен статус и на едни или други законодателни решения. Не е толкова въпросът в самия Слави Трифонов като личност, колкото в обстоятелството, че според мен политическият елит като цяло в момента е доволен от това сътрудничество, което се е формирало и не би искало да клати лодката с въвеждането на нови играчи, на фигури и хора, на които да им се чува думата. Слави Трифонов според мен им помага без да иска, просто защото нито той, нито неговите сценаристи имат ясно и точно разбиране за политика и не знаят точно какво искат. В този смисъл досега се показват като слаби играчи.
Водещ: Бих искала да обърнем и малко внимание на спецификата на предложенията, които се чуха. От левицата обясниха, че вариантът, който ще предложат за смесена система, ще бъде близък до немския, какво представлява той и приложим ли е у нас?
Борис Попиванов: Принципно при нас всичко е приложимо. Немският вариант, той си е достатъчно уникален за Германия, понеже немският парламент няма фиксиран брой депутати и броят на депутатите лавира от избори на избори с различната квота. Всъщност избирателят получава една възможност да посочва, както политическа сила, чрез нейната листа, така и мажоритарен депутат, който да е негов кандидат. Това работи добре в Германия, обаче има съвсем ясна обвързаност между партийния избор на листа в Германия и партийния избор на кандидат. В този смисъл, макар и да е смесена немската система, тя в много сериозна степен приоритизира именно пропорционалното начало. За това, когато ние разглеждаме примери за мажоритарност, почти винаги говорим за Великобритания или за Франция, но не даваме за пример мажоритарният елемент в Германия. Сега, поне като оценка и като анализ ние сме облагодетелствани от провеждането на парламентарни избори, както във Великобритания, така и във Франция. Успяхме да видим как работи мажоритарната система и как да речем във Франция една политическа сила с под 30% от гласовете може да получи не просто абсолютно, а близко до конституционното мнозинство и как съответно във Великобритания, с 2% разлика лейбъристите имат с 1/3 по-малко депутати от консерваторите. Изкривяванията на мажоритарната система безспорно са факт и аз не смятам, че в България това би се избегнало.
Водещ: Все пак стана ясно, че ако предложението за мажоритарна система бъде прието, ние ще сме единствената страна в Европа, която провежда избори точно по този тип мажоритарна система. Има ли някакъв вариант, който да е приложим у нас, който да е добър и да е ефективен?
Борис Попиванов: Като цяло продължава да ми се струва, че основният проблем на българската демокрация не е избирателната система, а контролът по провеждането на избори, особено в светлината на контролирания и купения вот и подмяната на волята на избирателя, не толкова механизмът, по който избираме. Механизмът, по който избираме е технология, технологиите никога не решават принципни въпроси за състоянието на демокрацията и за състоянието на самата държава. Това, което се провежда в България в момента като избори, то е мажоритарно на много равнища, както местните избори и изборите за кмет, така и за президент са на този принцип. Отново посочвам примера с преференциалното гласуване, чиито праг би могъл да падне допълнително и наистина да направи възможно с по-голяма лекота избирателите да пренареждат въпросните листи. Отговорността обаче за формирането на управление в една държава трябва да принадлежи на политическите партии. Ето защо би следвало те да имат основна роля при сформирането на политически кадри на депутати, на тези които осъществяват политиката. Ако тръгнем на нивото на формиране на местни нагласи и избор на депутати, според това кое е популярен на съответните места, ще създадем един парламент с 240 различни местни фигури, които много трудно ще могат да направят, каквото и да било мнозинство и каквито и да било парламентарни групи. Това ще бъде една много сериозна грешка, силно застрашаваща управляемостта на страната и аз се надявам да бъде избегната.
Водещ: Притеснения и напрежения между политическите партии предизвика и темата за районирането. Сегашният вариант предлага мажоритарна система с 240 избирателни района, определени обаче от президента. Румен Радев вчера се произнесе, че държавният глава няма такива правомощия. Как тогава се предвижда да се случат нещата, относно разпределението на районите?
Борис Попиванов: Отново виждаме, че това е по-скоро една игра, която цели било да повиши нечии рейтинг, било да компрометира и да намали нечий друг. Още в последните дни на предишния 43-ти парламент имаше идея за мажоритарна система от този тип законопроект, такъв законопроект, който ГЕРБ имаха намерения да внасят и отново повдигнаха въпроса, че президентът трябва да районира мандатите. Още тогава Румен Радев се противопостави остро и наистина не е негова работа, макар че, разбира се, законът би могъл да му го вмени. Положението тук става деликатно, защото при страна с все пак не толкова голямо население като България, с не толкова голям избирателен корпус, 240 района със съответните нагласи на избиратели по места ще има огромно значение. Буквално всеки метър разлика в районирането ще има значение, понеже би могло да произведе друго мнозинство и съответно други резултати. Поради това почти всички ще бъдат недоволни от този, който районира, защото ще се оказват с по-лоши резултати, ще търпят негативни ефекти от административното решение. Това се възлага на президента, за да може той да покаже, че н се съобразява с волята на избирателите и съответно да бъде поне по тази линия компрометиран. Организацията на изборния процес принадлежи на ЦИК, изборното законодателство е приоритет на Народното събрание. В този смисъл би следвало Народното събрание и ЦИК, ако стигнем до такъв вариант да се занимаят с въпросното райониране и да си поемат своята отговорност като институции.
Виктория МЕСРОБОВИЧ

© 2019 Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на Информационна агенция "Фокус"!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

---