Борис Попиванов, политолог: България няма да успее да избегне изкривяванията в мажоритарната система, наблюдаващи се в други Европейски страни
С 98 гласа „за“, 121 „против“ и 1 „въздържал се“, парламентът отхвърли на първо четене внесените от ГЕРБ промени в Изборния кодекс, предвиждащи промяна в избирателната системата и въвеждането на мажоритарна такава. Очаквано ли беше решението на депутатите и какво следва оттук нататък – отговорите ще потърсим с Борис Попиванов в интервю за Сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.
Водещ: Господин Попиванов, против законопроекта вчера гласуваха депутати от „Обединени патриоти“ , БСП, ДПС, подкрепиха го от ПГ на ГЕРБ и „Воля“. Според вас имаше ли изненади при вчерашното гласуване?
Борис Попиванов: Според мен нямаше изненади. Ние помним още, че след обявяването на резултатите от референдума почти всички политически сили тръгнаха да обясняваха как щели да се вслушат в гласа на народа и ситуацията напоследък започна да напомня на онзи широко тиражиран клип с един избирател, когото питаха защо не е гласува и той отговаряше: „много исках, но нямах желание“. Така и с нашите политически сили. Те като че ли много искат да изпълнят волята на хората и да въведат мажоритарна система, но нямат желание. За това в началото на мандата на този парламент се знаеше, че един от първите внесени законопроекти ще бъде точно такъв, какъвто „Шоуто на Слави“ беше представил за мажоритарна система с абсолютно мнозинство в два тура. Също така се знаеше, че няма да има достатъчно подкрепа, за да влезе в този вид. Самите ГЕРБ, които като цяло, когато преследват някаква своя цел, когато имат голям интерес демонстрират доста видимо желание за победа, този път като че ли бяха напълно спокойни и очакваха от самото начало резултата. Ако има нещо, което е по-любопитно в тази ситуация, това е поведението на ДПС. Ние познаваме как функционира ДПС. Знаем, че за съвсем малки провинения, от сорта на възползване от преференции, членове на ДПС биват изключвани, биват отстранени от политическия живот и за това по никакъв начин не можем да си представим как половината ДПС е било на мнение, че трябва да се въведе мажоритарна система от този тип, а другата половина е била против и с един глас едното решение е надделяло над другото по съвсем демократичен начин. По-скоро в този случай ДПС искаше да покаже съвсем ясно на ГЕРБ, че не бива много да си играят на „доброто ченге“, което иска да изпълни волята на хората, а другите да бъдат лошите и че във всеки момент би могло да се обърне в тяхна вреда и това, което те не са много настоявали да мине, може да вземе да мине, ако просто някоя от партиите промени своята изначално очаквана позиция.
Водещ: Освен поведението на ДПС, впечатление направи и поведението на БСП, които заявиха, че са готови с вариант на предложение за смесена избирателна система, която скоро ще бъде внесена. Как да го тълкуваме това предложение, като действителна, по-добра алтернатива или по-скоро протестен вот срещу предложенията на ГЕРБ?
Борис Попиванов: Освен това не бива да забравяме офертата на „Воля“, която също има своя законопроект за нова избирателна система. Много е вероятно през следващите седмици и месеци да се забавляваме доста с различни видове законодателни предложения по темата. Специално за случая с БСП, те всъщност отново ще кажа, че веднага след референдума заговориха за частично вслушване в гласа на народа и по-точно за такава смесена система. И тяхната позиция не е много изненадваща. Струва ми се, че те се надяват и тяхното предложение да не бъде прието, защото нека помислим от имиджова гледна точка. Как би звучало ГЕРБ като основна политическа сила, след като бъде бламиран техен законопроект, което рядко им се случва в една управленска конфигурация – да се съгласят да отстъпят и да подкрепят законопроекта на опозицията. По-скоро там ще има подобен вот, само че в обратната посока.
Водещ: Очевидно всички политически партии, като че ли са подготвени за неприемането на каквито и да са предложения. Едни от критиките, които се чуха през вчерашния ден обаче са, че не се зачита вота на гражданите от проведения референдум. Как в такъв случай ще се процедира оттук нататък?
Борис Попиванов: Ние си имаме избирателна система, която функционира в момента. В нея има силно застъпен мажоритарен елемент, чрез така наречените преференции, така че вотът на хората може да бъде зачитан. В крайна сметка повече личности в политиката не се прави непременно с мажоритарна система, прави се с повече личности в политиката. Според мен това, което е на лице от тази парламентарна игра, която вече започна и ще продължи през следващите седмици, представлява нещо като сериал по опитомяване на Слави Трифонов. Целта е неговото предложение да се размие, да загуби всякаква тежест и публиката да спре да обръща внимание на тази история, просто заради нейния неясен парламентарен статус и на едни или други законодателни решения. Не е толкова въпросът в самия Слави Трифонов като личност, колкото в обстоятелството, че според мен политическият елит като цяло в момента е доволен от това сътрудничество, което се е формирало и не би искало да клати лодката с въвеждането на нови играчи, на фигури и хора, на които да им се чува думата. Слави Трифонов според мен им помага без да иска, просто защото нито той, нито неговите сценаристи имат ясно и точно разбиране за политика и не знаят точно какво искат. В този смисъл досега се показват като слаби играчи.
Водещ: Бих искала да обърнем и малко внимание на спецификата на предложенията, които се чуха. От левицата обясниха, че вариантът, който ще предложат за смесена система, ще бъде близък до немския, какво представлява той и приложим ли е у нас?
Борис Попиванов: Принципно при нас всичко е приложимо. Немският вариант, той си е достатъчно уникален за Германия, понеже немският парламент няма фиксиран брой депутати и броят на депутатите лавира от избори на избори с различната квота. Всъщност избирателят получава една възможност да посочва, както политическа сила, чрез нейната листа, така и мажоритарен депутат, който да е негов кандидат. Това работи добре в Германия, обаче има съвсем ясна обвързаност между партийния избор на листа в Германия и партийния избор на кандидат. В този смисъл, макар и да е смесена немската система, тя в много сериозна степен приоритизира именно пропорционалното начало. За това, когато ние разглеждаме примери за мажоритарност, почти винаги говорим за Великобритания или за Франция, но не даваме за пример мажоритарният елемент в Германия. Сега, поне като оценка и като анализ ние сме облагодетелствани от провеждането на парламентарни избори, както във Великобритания, така и във Франция. Успяхме да видим как работи мажоритарната система и как да речем във Франция една политическа сила с под 30% от гласовете може да получи не просто абсолютно, а близко до конституционното мнозинство и как съответно във Великобритания, с 2% разлика лейбъристите имат с 1/3 по-малко депутати от консерваторите. Изкривяванията на мажоритарната система безспорно са факт и аз не смятам, че в България това би се избегнало.
Водещ: Все пак стана ясно, че ако предложението за мажоритарна система бъде прието, ние ще сме единствената страна в Европа, която провежда избори точно по този тип мажоритарна система. Има ли някакъв вариант, който да е приложим у нас, който да е добър и да е ефективен?
Борис Попиванов: Като цяло продължава да ми се струва, че основният проблем на българската демокрация не е избирателната система, а контролът по провеждането на избори, особено в светлината на контролирания и купения вот и подмяната на волята на избирателя, не толкова механизмът, по който избираме. Механизмът, по който избираме е технология, технологиите никога не решават принципни въпроси за състоянието на демокрацията и за състоянието на самата държава. Това, което се провежда в България в момента като избори, то е мажоритарно на много равнища, както местните избори и изборите за кмет, така и за президент са на този принцип. Отново посочвам примера с преференциалното гласуване, чиито праг би могъл да падне допълнително и наистина да направи възможно с по-голяма лекота избирателите да пренареждат въпросните листи. Отговорността обаче за формирането на управление в една държава трябва да принадлежи на политическите партии. Ето защо би следвало те да имат основна роля при сформирането на политически кадри на депутати, на тези които осъществяват политиката. Ако тръгнем на нивото на формиране на местни нагласи и избор на депутати, според това кое е популярен на съответните места, ще създадем един парламент с 240 различни местни фигури, които много трудно ще могат да направят, каквото и да било мнозинство и каквито и да било парламентарни групи. Това ще бъде една много сериозна грешка, силно застрашаваща управляемостта на страната и аз се надявам да бъде избегната.
Водещ: Притеснения и напрежения между политическите партии предизвика и темата за районирането. Сегашният вариант предлага мажоритарна система с 240 избирателни района, определени обаче от президента. Румен Радев вчера се произнесе, че държавният глава няма такива правомощия. Как тогава се предвижда да се случат нещата, относно разпределението на районите?
Борис Попиванов: Отново виждаме, че това е по-скоро една игра, която цели било да повиши нечии рейтинг, било да компрометира и да намали нечий друг. Още в последните дни на предишния 43-ти парламент имаше идея за мажоритарна система от този тип законопроект, такъв законопроект, който ГЕРБ имаха намерения да внасят и отново повдигнаха въпроса, че президентът трябва да районира мандатите. Още тогава Румен Радев се противопостави остро и наистина не е негова работа, макар че, разбира се, законът би могъл да му го вмени. Положението тук става деликатно, защото при страна с все пак не толкова голямо население като България, с не толкова голям избирателен корпус, 240 района със съответните нагласи на избиратели по места ще има огромно значение. Буквално всеки метър разлика в районирането ще има значение, понеже би могло да произведе друго мнозинство и съответно други резултати. Поради това почти всички ще бъдат недоволни от този, който районира, защото ще се оказват с по-лоши резултати, ще търпят негативни ефекти от административното решение. Това се възлага на президента, за да може той да покаже, че н се съобразява с волята на избирателите и съответно да бъде поне по тази линия компрометиран. Организацията на изборния процес принадлежи на ЦИК, изборното законодателство е приоритет на Народното събрание. В този смисъл би следвало Народното събрание и ЦИК, ако стигнем до такъв вариант да се занимаят с въпросното райониране и да си поемат своята отговорност като институции.
Виктория МЕСРОБОВИЧ
ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК
Борис Попиванов, политолог: В това правителство, за да се избегнат политически и лобистки скандали, постоянно ще бъдат подменяни хора
Оставки, протести и оттеглени проектозакони – това са акцентите от управлението на новото коалиционно правителство за по-малко от месец. Усещат ли се вече трусовете във властта и какво поведение мо...
Борис Попиванов, политолог: Гарант за стабилността в кабинета „Борисов 3“ ще бъд...
Борис Попиванов, политолог: Очертаващото се управление ще бъде с плаваща идентич...
Борис Попиванов, политолог: Новото правителство ще бъде продължение на предходното, но с още по-неубедителни партньори
В 44-то Народно събрание ГЕРБ получава 95 мандата, БСП – 80, „Обединени патриоти“ – 27, ДПС – 26, „Воля“ – 12. Такова е окончателното разпределение на мандатите, обявено от Централната избирателна комисия. От тук нататък следват преговори за създаване на правителство. Задача с повишена трудност ли ще се окаже това и има ли формула, която да се окаже успешна за стабилността в страната? Тези и още въпроси ще коментираме с политолога Борис Попиванов в интервю за Сутрешния блок ‚Добро утро, България“ на Радио „Фокус“. Фокус: Господин Попиванов, ЦИК официално обяви броя на мандатите, които ще получат партиите. Каква се равносметката според вас? Като че ли се очертава един доста пъстър парламент? Борис Попиванов: Това е вярно, заедно с това парламентът е далеч по-малко пъстър отколкото 43- Народно събрание. В този парламент имаме консолидация на политически лагери, такава, каквато нямахме досега. Нека си припомним, че в предишния парламент имаше две леви партии, имаше две националистически формации. Дори имаше и две етнически формации, защото в състава на тогавашния Реформаторски блок влизаше партията на Касим Дал. Имаше две десни – Реформаторския блок и ГЕРБ. Сега лагерите са консолидирани с по един представител в Народното събрание, което някак си намалява неяснотата, намалява шанса в бъдеще да наблюдаваме мнозинства и несигурна отговорност, на каквато бяхме свидетели двете години на предишното Народно събрание. Заедно с това намалява възможностите за гъвкавост на партиите, защото ще бъде съвсем ясно коя от тях управлява и подкрепя правителството, коя от тях не го подкрепя. Фокус: От тук нататък следва започването на преговори за съставянето на правителство. Очакванията към момента е те да се водят между ГЕРБ и „Обединените патриоти“, след като БСП категорично отказа да се коалира с ГЕРБ. Имат ли ГЕРБ и „патриотите“ достатъчно допирни точки по важните въпроси, ще имат ли трудности при съставянето на кабинета? Борис Попиванов: Трудности безспорно ще има, включително и по международна линия. Доколкото знаем, позицията на европейските партии, част от Европейската народна партия, е против съюзяване с националистически формации, така както ги наричат, и въвличането им в управлението. Нещо повече, предстои българско председателство на Европейския съюз и това би могло да има допълнително негативен ефект върху европейския образ на страната и как самото председателство ще се осъществява от националистическа формация в управлението. Според мен обаче, така или иначе Бойко Борисов ще трябва да обясни на своите партньори, че това е всъщност единственият му реален шанс да направи правителство. Избирателите не биха му простили ако той е първа политическа сила и то с видима преднина, не с фотофиниш пред втората, и не са направили кабинет в този парламент. Неговите усилия ще бъдат насочени към „патриотите“, но ще има подводни камъни, като почнем от пенсиите, за които знаем твърдата позиция на „патриотите“, минем през твърдата политика спрямо Турция, която също ще бъде доста деликатна, доколкото ГЕРБ винаги се е опитвали много по-меко да подхожда към Ердоган и неговия режим. В крайна сметка обаче, заради съставянето на самия кабинет най-вероятно ще има компромиси и от двете страни и те ще намерят начин за най-малко общо кратно, което да им позволи да направят правителство. Фокус: Валери Симеонов от „патриотите“ от своя страна призова за формирането на широка коалиция между ГЕРБ и БСП с участието на „патриотите“. От чутото обаче досега от левицата това звучи някак невъзможно. БСП обаче не беше така категорична за участието си в един програмен кабинет. Можем ли категорично да отхвърлим един такъв вариант на коалиране – ГЕРБ, БСП, „Обединени патриоти“? Борис Попиванов: В българската политика нищо не може да се отхвърля категорично. Освен това в самата БСП, предполагам, има гласове, които сочат към участие под някаква форма в управлението. Не непременно чрез политически лидери, но на някакво програмно или експертно равнище. Заедно с това, на фона на постигнатото от БСП, мисля, че няма да допуснат този актив, които имат от около 8-9 години. Първото десетилетие на нашия век БСП основно изграждаше своята легитимност като европейска интеграция, като партия, която се стреми за реализиране на европейско членство. Във второто десетилетие на века досега БСП се изграждаше като алтернатива на ГЕРБ, като противник на ГЕРБ, като основен опонент на всички политики на модела. В този смисъл тази легитимност, тази конструкция, на която са стъпили социалистите, много трудно ще бъде проиграна с едно бързо и лесно включване в правителство. Така че, не вярвам на този етап да се стигне до подобен вариант. Мисля, че за „Обединените патриоти“ така би изглеждало най-удачно, защото ще изглеждат обединителната сила на българското общество, нещо, което е отдавнашна тяхна цел. Но доколкото и интересът на ГЕРБ, и интересът на „патриотите“ от подобно управление е ясен, интересът на БСП аз не го виждам. Фокус: Как виждате участието на ДПС във властта и съответно комуникацията им с останалите политически формации? Борис Попиванов: ДПС безспорно постигна един плюс и един минус на тези парламентарни избори. Плюсът е, че не допусна основния си конкурент ДОСТ в Народното събрание и наистина изнесоха почти сами битката на терен срещу ДОСТ. Минусът е, че ДПС изпадна в сериозна криза. Монополът им по места е разклатен. Представителството им – като брой гласове и като парламентарно присъствие, е доста по-скромен, отколкото до този момент е бил. Нещо повече, „санитарният“ кордон около ДПС продължава да съществува. Няма политически сили, които да биха поели риска с открито партньорство с ДПС в този момент. Това би било възможно само при едно условие, което не се сбъдна, а именно четирипартиен парламент, без ПП „Воля“ на Веселин Марешки. Тогава или управляващи, или опозиция щяха да прибегнат към ДПС, докато сега това не е толкова просто. Поне в обозримо бъдеще ДПС ще бъде обект на задкулисни ухажвания, но в никакъв случай не и на реално открито публично сътрудничество. Фокус: Споменахте новия играч на тези избори – партия „Воля“, може ли да се търси подкрепа от тях за съставянето на правителство и каква точно ще бъде тя? Борис Попиванов: Разбира се, че може да се търси и най-вероятно ще се търси. Може би не на министерско равнище или на равнище кадри в изпълнителната власт. При всяко положение обаче, начинът по който беше сформирана самата „Воля“, начинът, по който бяха попълнени листите с нейните кандидати за тези парламентарни избори, ме карат силно да се съмнявам, че тя е една устойчива и стабилна политическа сила. По-вероятно е да изиграе ролята на депутатите на Николай Бареков в предишния парламент, на тези на РЗС в два парламента назад- тоест да се върви към някакъв разпад в рамките на Народното събрание. Много малко е това, което ги споява, а и има депутати от „Воля“, които вероятно биха предпочели на бъдат независими, отколкото да бъдат по-нататък силни с „ракетата си носител“ Веселин Марешки. Марешки ще има много сериозен проблем с удържането на единството на парламентарното статукво още от самото начало на парламента. Неговата основна претенция и основно искане, така, както беше заявено, да се разбие монополът в горивата и той да го поеме- не е възможно. Това не може получи положителен отговор от никоя политическа сила в момента и е нереалистично. В този смисъл много вероятно е той може да стане жертва на успеха си. Фокус: Казахте жертва на успеха. „Воля“ обаче влизат с едни така доста големи амбиции във властта. Чуха се искане за оглавяването на немалко министерства? Борис Попиванов: Да, разбира се, но така започва в балкански условия пазарлъкът за власт. Започваш с много големи претенции, за да има накъде по-нататък да отстъпваш. Това не е толкова изненадващо и ще наблюдаваме силно съкращаване на претенциите от тук нататък. Фокус: Как според вас трябва да изглежда управлението. Има ли изобщо вариант на коалиране, който да постигне така желаната стабилност в страната? Борис Попиванов: Всяко правителство, съставено на парламентарен принцип и с някакво парламентарно мнозинство до себе си, е някакъв вид стабилност. Основният проблем не е толкова съставянето на правителството и неговото стабилизиране. Ако не стане някакъв скандал в последния момент между ГЕРБ и „Патриотите“ или ако не стане някакво друго преобръщане на пластовете поради емоции и нереализирани амбиции, правителството има перспектива до края на следващата година, тоест периода след председателството на Европейския съюз, която България ще реализира. Стабилност някаква ще има, проблемът е че няма посока. Проблемът е, че никоя от формациите, които участват, няма вече дори декларативното желание да провежда някакви реформи и да правят промени. Това ще бъде по-вероятно продължение на 43-то Народно събрание като управление, само че с партньори, които са още по-неубедителни от тогавашните. Каквото и да говорим за политиците от „Реформаторския блок“ или от АБВ, те все пак даваха някакъв блясък, някакъв експертен капацитет на предишното правителство. Нещо, което сега няма да наблюдаваме. Кабинетът „Борисов 3“, ако бъде съставен такъв, ще бъде продължение на „Борисов 2“, но един етаж по-ниско от него. Виктория МЕСРОБОВИЧ