Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители към КНСБ в интервю за Агенция „Фокус“ във връзка с мерките за сигурност в българските училища и информираността на учителите и учениците за реакция при криза.

Фокус: Госпожо Такева, как оценявате мерките за сигурност в българските училища?
Янка Такева: Смятам, че на този етап това, което е осигурено като жива охрана, СОТ, камери, като политики за подобряване на материалната база в училище, създаване на възможности за подобряване на огражденията на училищните дворове – са много добри политики. Оттук нататък трябва да се работи с родителите и обществените съвети, за да няма инциденти, които да нарушават правилниците за вътрешния ред на учебните институции. Вие знаете, че безразборното влизане на родители и на други лица става с ред, който е записан в правилниците на учебните институции. Безспорно винаги в обществото се намират хора, които изпитват истинско удоволствие да нарушават правилата и нормативните актове и към тези хора трябва да се прилага строго законът. Трябва да се вземат необходимите мерки от институциите, които също са отговорни за опазване живота и здравето на децата. Не само училището, не само учителите. Това са службите за социално подпомагане и службите за защита на децата. Във всяка община и всеки район има достатъчно хора, които работят за тези служби, така че ако има взаимовръзка между институциите, безспорно ще намаляват и всички тези неща, на които сме свидетели и които се случват в училищата и детските градини.
Фокус: Каква е информираността на учителите и учениците? Необходимо ли е в училищата да има обучение за реакция при евентуален терористичен атентат, природно бедствие и друга опасност?
Янка Такева: Всичко това се изучава в българското училище. Не само в интердисциплинарната връзка между учебните предмети, но и в Часа на класа. Миналата година се направиха за пореден път квалификации и обучения на директорите от цялата страна, които да знаят как да работят, ако има такива неща, които са свързани с тероризма, природните бедствия, пожари, наводнения и земетресения. Така че в българското училище има достатъчно учебни часове, посветени на тези теми. В стандарта за гражданско образование тези теми са изключително добре застъпени и разработени. Оттук нататък струва ми се, че трябва да се разшири информационната политика на медиите, както и ролята на местната власт за обучение на гражданите. Към всяка община има отдели, които отговарят по тези въпроси, така че трябва да се направи една не само медийна информираност на гражданите, но и такава информираност да върви чрез местната власт. Най-важното, което е – всяко училище и всяка детска градина имат разработени планове за евакуация. Тези планове трябва да се проиграват много често, защото много рядко чувам от учители и директори, че да кажем един полуден е посветен на проиграването на най-различните бедствия, които могат да ни сполетят. Мисля, че тук от практическа гледна точка трябва да се засилят нещата. Много разчитам на училищните съвети. Засега моето впечатление е, че в тях са включени много опитни родители, които работят в различни сфери на обществения, икономическия и социален живот в страната и те могат да окажат положително въздействие в тази посока.
Безспорно по традиция с „Противопожарна охрана“ се работи много добре в училищата. Вие знаете, че всяка година Националната противопожарна охрана провежда конкурси „Млад огнеборец“ в училищата и се награждават националните първенци. Изпращат се ученици и учители и директори на балкански и европейски семинарни обучения по тези въпроси. Даже през 2016 година г-н Николай Николов се обърна с писмо към Синдиката на българските учители да посочим учители и директори, които владеят английски език, за да могат да участват в тези международни семинарни обучения. Защото всички проблеми, които може да ни сполетят от природните бедствия, както и бедите провокирани от самите хора излизат извън границите на България и затова е необходимо трансгранично сътрудничество в тази посока.
Фокус: През 2016 година Синдикатът на българските учители организира серия от конференции, свързани с новите предизвикателства. Какви мнения и решения бяха набелязани на тях?
Янка Такева: За всички тези предложения по различните теми на нашите конференции безспорно има разработени заключителни документи, които са предоставени на МОН, Министерството на труда и социалната политика, Министерство на вътрешните работи, Министерството на икономиката особено. Тази година на 24 февруари Синдикатът ще бъде домакин на една международна конференция, в която ще участват страните през които транзитно преминават мигранти. Конференцията се провежда под патронажа на вицепрезидента на Р България Илияна Йотова. Чрез Вас благодаря за това, че пое да бъде под нейния патронаж. Темата на конференцията е „Пътят на мигрантите. Проблеми и решения за интегрирането им в образователната система“. Ще участват колеги от Италия, Испания, Гърция, Македония, Румъния, Сърбия и Хърватска. Всички са потвърдили своето участие. Ще пристигне специално и директорът на Европейския комитет по образование. Очакваме и досегашния директор на Европейски комитет по образование Мартин Ромер. Очакваме представители на интернационалното образование от Брюксел, защото трябва да се разработи една европейска програма за квалификация на учителите от нашите страни, които да работят с децата мигранти. Вие знаете, че тук трябва да се разработят адаптирани учебни програми. Трябва да се разработят учебни помагала, методически указания. Ние почти сме готови с част от тези неща заедно с научните работните от Софийския университет под ръководството на професор Росица Пенкова. Така че усилено се подготвяме за тази конференция, безспорно тя ще обхване и политиките, свързани с обучението на възрастните мигранти за тяхното по-лесно адаптиране на пазара на труда. Затова сме поканили да присъстват и Министерството на труда и социалната политика, Министерство на икономиката, поканихме лично премиера Огнян Герджиков. Поканили сме и Министерството на външните работи и Министерство на вътрешните работи, Националната агенция за бежанците. Поканили сме председателят на БЧК – Христо Григоров, директори и учители, които работят в цялата страна с деца мигранти, кметовете на общини и райони, в които има центрове, които приютяват чужденците. Така че много голяма подготовка сме направили. Всеки от чуждестранните гости ще има своя презентация, за да обменим опит как те работят. Тази година започваме с един много тежък проблем за образователната система.
Ще продължим темите на 17 март, когато отново ще дискутираме проблема за рисковите семейства, които поставят под риск обучението на своите деца. Как и по какъв начин да се разработят политиките на държавата. Ние смятаме, че цялата социална политика на държавата трябва да минава през образованието, за да може да има мотивация всички родители от рисковите групи да изпращат децата си на училище, защото това е големият проблем.
Там също очакваме решаването на проблема от гледна точка на обмяната на добри опити в училища, където 99, 99% са деца от рискови семейства. Дълбоко сме убедени, че българската образователна система и ние като социални партньори трябва да обърнем сериозно внимание нито едно дете да не отпада от училище. Особено обхватът им в предучилищният сектор и смятам, че тук много сериозно трябва да има политически решения в следващия парламент.
Фокус: Едно от предизвикателствата пред образователната система е работата в мултикултурна среда. Как българските учители могат да се справят в такава среда и какви затруднения биха могли да се срещнат при обученията на деца мигранти?
Янка Такева: Мултикутлурната среда – в нея и днес работят българските учители и точно децата от рисковите семейства. Те са от ромски произход, от бедни семейства, така че в тази посока аз мисля, че в предходния въпрос много добре развих тезата.
Що се отнася до това какви трудности ще срещат българските учители при обучението на деца мигранти – те са различни. Различни са при деца от ромски произход, които растат в българска среда, чуват български език, но в семейството си говорят на техния си език, и положението при деца мигранти, които изобщо не растат в българска езикова среда и идват за първи път. Безспорно тук сме разработили едни специални политики, които МОН трябва да приеме и да ги разработи като институция, която отговаря за образованието на всички деца в България.
Силвия МАРИНОВА

© 2019 Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на Информационна агенция "Фокус"!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

---