Янка Такева, СБУ: Трябва да се работи с родителите и обществените съвети, за да няма инциденти, нарушаващи правилниците за вътрешния ред на учебните институции
Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители към КНСБ в интервю за Агенция „Фокус“ във връзка с мерките за сигурност в българските училища и информираността на учителите и учениците за реакция при криза.
Фокус: Госпожо Такева, как оценявате мерките за сигурност в българските училища?
Янка Такева: Смятам, че на този етап това, което е осигурено като жива охрана, СОТ, камери, като политики за подобряване на материалната база в училище, създаване на възможности за подобряване на огражденията на училищните дворове – са много добри политики. Оттук нататък трябва да се работи с родителите и обществените съвети, за да няма инциденти, които да нарушават правилниците за вътрешния ред на учебните институции. Вие знаете, че безразборното влизане на родители и на други лица става с ред, който е записан в правилниците на учебните институции. Безспорно винаги в обществото се намират хора, които изпитват истинско удоволствие да нарушават правилата и нормативните актове и към тези хора трябва да се прилага строго законът. Трябва да се вземат необходимите мерки от институциите, които също са отговорни за опазване живота и здравето на децата. Не само училището, не само учителите. Това са службите за социално подпомагане и службите за защита на децата. Във всяка община и всеки район има достатъчно хора, които работят за тези служби, така че ако има взаимовръзка между институциите, безспорно ще намаляват и всички тези неща, на които сме свидетели и които се случват в училищата и детските градини.
Фокус: Каква е информираността на учителите и учениците? Необходимо ли е в училищата да има обучение за реакция при евентуален терористичен атентат, природно бедствие и друга опасност?
Янка Такева: Всичко това се изучава в българското училище. Не само в интердисциплинарната връзка между учебните предмети, но и в Часа на класа. Миналата година се направиха за пореден път квалификации и обучения на директорите от цялата страна, които да знаят как да работят, ако има такива неща, които са свързани с тероризма, природните бедствия, пожари, наводнения и земетресения. Така че в българското училище има достатъчно учебни часове, посветени на тези теми. В стандарта за гражданско образование тези теми са изключително добре застъпени и разработени. Оттук нататък струва ми се, че трябва да се разшири информационната политика на медиите, както и ролята на местната власт за обучение на гражданите. Към всяка община има отдели, които отговарят по тези въпроси, така че трябва да се направи една не само медийна информираност на гражданите, но и такава информираност да върви чрез местната власт. Най-важното, което е – всяко училище и всяка детска градина имат разработени планове за евакуация. Тези планове трябва да се проиграват много често, защото много рядко чувам от учители и директори, че да кажем един полуден е посветен на проиграването на най-различните бедствия, които могат да ни сполетят. Мисля, че тук от практическа гледна точка трябва да се засилят нещата. Много разчитам на училищните съвети. Засега моето впечатление е, че в тях са включени много опитни родители, които работят в различни сфери на обществения, икономическия и социален живот в страната и те могат да окажат положително въздействие в тази посока.
Безспорно по традиция с „Противопожарна охрана“ се работи много добре в училищата. Вие знаете, че всяка година Националната противопожарна охрана провежда конкурси „Млад огнеборец“ в училищата и се награждават националните първенци. Изпращат се ученици и учители и директори на балкански и европейски семинарни обучения по тези въпроси. Даже през 2016 година г-н Николай Николов се обърна с писмо към Синдиката на българските учители да посочим учители и директори, които владеят английски език, за да могат да участват в тези международни семинарни обучения. Защото всички проблеми, които може да ни сполетят от природните бедствия, както и бедите провокирани от самите хора излизат извън границите на България и затова е необходимо трансгранично сътрудничество в тази посока.
Фокус: През 2016 година Синдикатът на българските учители организира серия от конференции, свързани с новите предизвикателства. Какви мнения и решения бяха набелязани на тях?
Янка Такева: За всички тези предложения по различните теми на нашите конференции безспорно има разработени заключителни документи, които са предоставени на МОН, Министерството на труда и социалната политика, Министерство на вътрешните работи, Министерството на икономиката особено. Тази година на 24 февруари Синдикатът ще бъде домакин на една международна конференция, в която ще участват страните през които транзитно преминават мигранти. Конференцията се провежда под патронажа на вицепрезидента на Р България Илияна Йотова. Чрез Вас благодаря за това, че пое да бъде под нейния патронаж. Темата на конференцията е „Пътят на мигрантите. Проблеми и решения за интегрирането им в образователната система“. Ще участват колеги от Италия, Испания, Гърция, Македония, Румъния, Сърбия и Хърватска. Всички са потвърдили своето участие. Ще пристигне специално и директорът на Европейския комитет по образование. Очакваме и досегашния директор на Европейски комитет по образование Мартин Ромер. Очакваме представители на интернационалното образование от Брюксел, защото трябва да се разработи една европейска програма за квалификация на учителите от нашите страни, които да работят с децата мигранти. Вие знаете, че тук трябва да се разработят адаптирани учебни програми. Трябва да се разработят учебни помагала, методически указания. Ние почти сме готови с част от тези неща заедно с научните работните от Софийския университет под ръководството на професор Росица Пенкова. Така че усилено се подготвяме за тази конференция, безспорно тя ще обхване и политиките, свързани с обучението на възрастните мигранти за тяхното по-лесно адаптиране на пазара на труда. Затова сме поканили да присъстват и Министерството на труда и социалната политика, Министерство на икономиката, поканихме лично премиера Огнян Герджиков. Поканили сме и Министерството на външните работи и Министерство на вътрешните работи, Националната агенция за бежанците. Поканили сме председателят на БЧК – Христо Григоров, директори и учители, които работят в цялата страна с деца мигранти, кметовете на общини и райони, в които има центрове, които приютяват чужденците. Така че много голяма подготовка сме направили. Всеки от чуждестранните гости ще има своя презентация, за да обменим опит как те работят. Тази година започваме с един много тежък проблем за образователната система.
Ще продължим темите на 17 март, когато отново ще дискутираме проблема за рисковите семейства, които поставят под риск обучението на своите деца. Как и по какъв начин да се разработят политиките на държавата. Ние смятаме, че цялата социална политика на държавата трябва да минава през образованието, за да може да има мотивация всички родители от рисковите групи да изпращат децата си на училище, защото това е големият проблем.
Там също очакваме решаването на проблема от гледна точка на обмяната на добри опити в училища, където 99, 99% са деца от рискови семейства. Дълбоко сме убедени, че българската образователна система и ние като социални партньори трябва да обърнем сериозно внимание нито едно дете да не отпада от училище. Особено обхватът им в предучилищният сектор и смятам, че тук много сериозно трябва да има политически решения в следващия парламент.
Фокус: Едно от предизвикателствата пред образователната система е работата в мултикултурна среда. Как българските учители могат да се справят в такава среда и какви затруднения биха могли да се срещнат при обученията на деца мигранти?
Янка Такева: Мултикутлурната среда – в нея и днес работят българските учители и точно децата от рисковите семейства. Те са от ромски произход, от бедни семейства, така че в тази посока аз мисля, че в предходния въпрос много добре развих тезата.
Що се отнася до това какви трудности ще срещат българските учители при обучението на деца мигранти – те са различни. Различни са при деца от ромски произход, които растат в българска среда, чуват български език, но в семейството си говорят на техния си език, и положението при деца мигранти, които изобщо не растат в българска езикова среда и идват за първи път. Безспорно тук сме разработили едни специални политики, които МОН трябва да приеме и да ги разработи като институция, която отговаря за образованието на всички деца в България.
Силвия МАРИНОВА
ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК
Янка Такева, СБУ: Само след 6 години в българската образователна система ще липсват 6000 учители
Председателят на Синдиката на българските учители в интервю за Агенция „Фокус“, във връзка с проблемите в средното образование.
Янка Такева, СБУ: Още през март 2017 г. Синдикатът на българските учители ще пои...
Янка Такева,СБУ: За пръв път от 1990 г. насам образованието е приоритет и е фина...
Янка Такева, СБУ: На учениците от ромски произход трябва да се купуват учебници и помагала, да им се осигурява безплатен обяд, а не да им се дават готови пари
Председателят на Синдиката на българските учители Янка Такева в интервю за Агенция „Фокус” във връзка с възможността гимназисти от ромски произход от IX и X клас с успех над 3.50 да кандидатстват за отпускане на стипендии. Фокус: Гимназисти от ромски произход от IX и X клас с успех над 3.50 ще кандидатстват за стипендии от по 30 евро на месец, за да бъдат подпомогнати да завършат средно образование. Според Вас отпускането на стипендиите би ли могло да подпомогне учениците от ромски произход да завършат? Янка Такева: Държавата отпуска 21 млн. лева за стипендии на ученици от VIII до XII клас по новия закон за училищното образование. Тези деца от ромски произход, които са VIII - XII клас ще получат т. нар социални стипендии или стипендии за успех. По новите наредби за изплащането на стипендиите на учениците се извършва от комисия, която се назначава от директора в учебното заведение и тези средства се диференцират. По социални проблеми стипендията е 30 или 40 лева, в зависимост от средствата в учебното заведение. За висок успех да кажем пълните отличници получават някъде около 50-70 лева, пак зависи от учебното заведение. Учениците, които имат успех 5.50 получават някъде около 40 лева по-ниски стипендии от тези на отличниците. Учениците с 4.50 получават стипендии и така нататък, този въпрос е уреден. СБУ смята, че готови пари не би трябвало да се дават. Трябва да се дават под формата на закупуване на учебници, на учебни помагала, ако трябва на тези ученици да се осигури безплатен обяд. Трябва да се осигуряват допълнителни образователни услуги, от които тези ученици имат нужда. Ако трябва да се заплаща транспортът им като се закупуват месечни карти от местоживеенето до местоученето. Виждаме какъв е резултатът от трансферирането на готови безотчетни пари. Ако досега този подход работеше всяко дете от ромски произход щеше да бъде облечено „в злато и сърма”, както е приказката. Толкова много пари се изпохарчиха за тези мотивационни подходи да се накарат някои хора да си изпращат децата на училище, да имат отношение към тяхното образование и възпитание. Трябва да поставим изискването, законите да се спазват еднакво от всички. Мотивационните подходи, форми и методи трябва да бъдат за всички. Трябва да знаем нещо важно, че човек има 5 пръста на ръката си и те са различни по дължина, което означава, че всяко дете в класната стая е различно и има различни мотивационни нагласи. Всяко дете има различна нагласа за усвояване на учебния материал. Нека тогава всички ученици, които имат 3.50 успех да ги подкрепим. За да имат такъв успех това означава, че имат някакви пропуски от гледна точка на семейство или обществена и социална среда. Смятам, че българският учител трябва да бъде подпомогнат. Учителите, които работят в такава учебна среда с деца билингви трябва да получават допълнително възнаграждение и то всички учители. Нека дадем допълнително възнаграждение и на българския учител, който работи при невероятно тежки условия. Знаете кой спря задължителното посещение на децата в детската градина на 4 години. Опитът показа, че дете от ромски произход, което посещава 2 години детската градина не може качествено да научи български език, защото в социалната и семейната му среда се говори на езика, който се използва от ромската общност. Конституцията и законите в страната, трябва да се спазват от всички граждани на Р България. Никога няма да достигнем до едно демократично общество, което да спазва законите, когато правим неща, които не са в интерес на никого. Държавата ни, колкото и бедни да сме, всяка година отпуска по 13 млн. лева за транспорт на учениците. Всички ученици до 18-годишна възраст, съгласно новия закон за училищно образование, пътуват безплатно, защото държавата им осигурява тези средства. Всички ученици, съгласно закона за детските помощи, получават до 18 години или докогато са в училище детските надбавки. Това са все държавни пари, които непрекъснато отиват за подпомагане на всички деца. Според мен това е справедливо. Смятам, че МОН и Националният образователен център за интеграция на децата имат съвсем други цели и задачи. Подчертавам това, че от няколко години този център не е давал отчет за това как изразходва държавните пари. Когато отговорник за този образователен център за интегриране на малцинствата като зам.-министър на образованието отговаряше г-жа Налбант там имаше пълна прозрачност. Този център работи с правила, които са му вменени от държавна институция. Не може току така да се вземе 1 млн. от тях, независимо на кого е тази идея, и да се нарушават нормативни документи в България. Има неща, които са изключително опасни от гледна точка на това, че сами си нарушаваме разпоредбите и след това казваме защо институциите нямат авторитет. Няма да имат авторитет, защото се създават предпоставки, които будят съмнение и най-различни други асоциации. Затова от няколко дни апелирам да се свика спешно отраслов съвет за тристранно сътрудничество и да се разискват всички тези въпроси. Чета по форумите, че са организирани някакви неправителствени организации и родителски асоциации. Този танц е игран, много пъти хорото е играно и танцът е танцуван. Знам абсолютно всички подходи и кои са тези хора. Те стоят на яслата на МОН, вместо тези пари да отидат към българския учител и към българските ученици. В това число независимо от какъв етнос са и в кой край на България живеят. Чета също, че се предлага да се създаде един обществен съвет по интегриране. Смятам, че това е нещо, което ми намирисва на търсене на обществена подкрепа извън законовите и законодателните правила, актове и норми. Единственото решение на въпроса е да се седне в отрасловия съвет и да се направи пълен отчет на центъра за образователна интеграция на малцинствата, да се види за толкова години целевите средства от републиканския бюджет как са изразходвани, да се небележат мерки за материалното, не паричното, подпомагане на децата и учениците, независимо от кой етнос са. Да се види как може да се припокриват многото програми, които са насочени в тази посока. Харчим 140 млн. за „Твоят час”, където половината от тези милиони отиват точно за подкрепа на децата, които имат затруднения при усвояването на учебния материал, за мотивирането им в училище и така нататък. Има едно натрупване, едно върху друго, за една и съща цел, трябва да се види дали е ефективно. Ако не е ефективно нужно ли е това или трябва да се насочат средствата към нещо друго, което е изключително важно. Давам пример- децата със златни медали от международни състезания и олимпиади идват в СБУ, за да ги спонсорираме и да им купим билети за следващото състезание, от което пак ще се върнат със златни медали. Ето, нека една част от тези пари бъдат насочени за подпомагането на тези деца. Да им се купи билет до Сингапур, Америка или Европа или затова, че предстои да бъдем домакини на Световната олимпиада по математика и информатика. Нещата са много сложни, така хванати от контекста, решили, че трябва да си покрият 700 деца по един единствен критерии, без да се знае какво ще бъде териториалното разпределение на учебните заведения. Мисля, че преди да се обяви някаква добра идея трябва да бъде обмислена много добре. Да бъде съгласувана със социалните партньори, затова законодателят ни е дал тези законодателни права. Не ги е дал на еди кой си, а на синдикатите. Нека да се уважаваме помежду си. Като се уважаваме помежду си и споделяме отговорността си ще вървим напред. Иначе замитаме отгоре отгоре, а прахът ни залива и стоим на едно и също място. Фокус: Кандидатстването за стипендията предполага самоопределяне на учениците като роми. Съществува ли опасност по този начин да се наблегне на различието между учениците и оттам да се получат конфликти в училище? Янка Такева: Дълбоко съм убедена, че децата не бива да бъдат делени на етнически принцип. Преди 5 години един зам.-министър на МОН, казваше се г-жа Коджабашиева, изнесе справка затова колко са ромите в училище, колко са другите етноси и колко е българската общност. Поради това, че изнесе справката и раздели децата на етнически принцип беше освободена моментално като зам.-министър. По етнически принцип не трябва да бъдем делени. Тези сълзливи пресконференции и изказвания, видяхме сълзливите предавания по телевизията и за приемане на бежанците. Видяхте какво стана в Европа- тук тероризъм, там тероризъм. Трябва много внимателно да се работи с тези чувства на хората. Изключително отговорно трябва да се подхожда към националните интереси. Трябва да се подхожда много отговорно към конституционните права на всички граждани в държавата ни. Изключително отговорно политически, професионално, човешко, морално трябва да се отнасяме към всички деца, независимо дали детето е родено на село или в града, от майка и баща роми, българи, турци, арменци, руснаци или евреи, или пък в семейства, които изповядват различна вяра. Нещата са много сложни и политиците трябва да внимават. Горда съм като председател на СБУ, че никога в нито едно изказване или политика на синдиката не сме се опитвали да разделим децата по различни принципи. Те са наши деца и сме длъжни да ги обгрижим, да ги образоваме, да им дадем старт в живота. Семейството е длъжно да подпомага, обществото е длъжно да подпомага тези процеси, но справедливо и законно. Фокус: Част от аргументите против отпускането на стипендии за учениците от ромски произход са свързани с това, че децата се разделят по етнически признак и няма равен старт за всички. Има ли всъщност равен старт за всички ученици в училище? Янка Такева: Съгласно Конституцията на Р България е даден равен старт на всички деца. Съгласно разпределението на мрежата от учебни заведения и видовете, и степените учебни заведения е даден равен старт на всички деца да влязат в училище. Съгласно учебните програми и планове, както и отношението на учителите към децата е създаден равен старт и шанс на всички деца. Оттук нататък всяко дете трябва да бъде подпомогнато от своите родители, от средата, в която живее. Както казват специалистите от Европейския институт по образование в Рим 20% от успеха на децата зависи от училището и 80% от семейството. СБУ прокарва една идея в продължение вече на 6 години. Надявам се след 10-15 години тя да стане факт. Всички социални помощи в държавата да минават през обучението на децата в училище. Има една стратегия за обхвата на децата в училище, която е разработена от икономическия социален съвет. Там има няколко препоръки, едната е, че не може родители, които неглижират образованието на децата си да се ползват от социални помощи, да се ползват от програмите за временна заетост. Не може родители, които неглижират образованието на децата си да ползват всички онези неща, като плащане за въглища, за дърва, според правилата за социалното подпомагане. Това е много отговорно и е част на две министерства- на образованието и на труда и социалната политика. Те трябва да си разделят тези отговорности и всички социални помощи и детски надбавки да минават през българското училище. Ходи детето на училище-детето ги получава, не ходи детето на училище не ги получава. Трябва да подредим ценностите в обществото. Значи когато родител проявява физическо насилие към децата си може да го съдим и линчуваме, а когато умствено го унищожава - нищо. И двете насилия не са ли равностойни? Помислете. Биляна ИВАНОВА