Иван Драгошинов, ПСС: Общите разходи по издирването на изгубилия се в Стара планина турист могат да достигнат до 15 хил. или 20 хил. лв., безотговорността се заплаща

Иван Драгошинов, дежурен в централния денонощен пост на Планинската спасителна служба (ПСС) при Българския червен кръст (БЧК), в интервю за Агенция „Фокус“ във връзка с акцията по издирването на 40-годишния турист в Стара планина.

Фокус:Г-н Драгошинов, четири дни планинските спасители издирваха изчезналият в Стара планина турист. После той сам се появи в хижа „Васил Левски“ и се оказа, че нито се е загубил, нито е бедствал. Какъв е вашият коментар за този случай?
Иван Драгошинов: Сблъскваме се с една фрапираща безотговорност. Двама приятели са били в планината, след което се разделят. Осъществяват телефонна връзка помежду си, единият започва да се безпокои, защото не се свързва с приятеля си и поръчва акцията. В следващият миг всички наши ресурси и допълнителни хора се включват в издирването на човека. Не може съвсем безотговорно да тръгнеш в планината и да не се обаждаш или поне да си помислиш за близките и роднините си, след това за хората, които са излезли в тези нечовешки условия да те търсят.
Фокус:Колко спасители и каква техника се включиха в издирването на туриста?
Иван Драгошинов: Спасителите бяха над 50-60 души. Като техника в акцията се включиха високопроходими автомобили, плюс хеликоптера на военните. Всичко това са разходи. Човешкият живот няма измерения, но някой трябва да си плати за това нещо. Ние ще си потърсим правата и някои трябва да поеме задълженията по акцията.
Фокус:Повдигна се въпроса за направените разходи по издирвателната акция. Какви са те и кой според вас трябва да поеме тези задължения?
Иван Драгошинов: Човекът, за когото толкова хора се мобилизираха и тръгнаха да го търсят, защото и безотговорността се заплаща. Хубаво е, че е жив и здрав. Сам е дошъл, че е свършил вода и газ. Ами ако не си беше свършил газта и беше решил, че няколко дни още трябва да изкара в планината. Това пример ли е за настоящите планинари, които тепърва искат да посещават планината и да се наслаждават на красотата на природата? Това не го приемам като пример: „Вижте ме, аз съм велик и мога да оцеля във всякакви условия“. Не, това не е планинарско.
Още не изчислени напълно, но общите разходи могат да стигнат и до 15 хил. или 20 хил. лв. Разходите, които са направени от ПСС са към 1500 и 2000 лв.
Фокус:Каква е европейската практика в подобни случаи?
Иван Драгошинов:Там важат съвсем други правила и планинарска култура е друга. В европейските държави всеки, който тръгва по някакъв маршрут се обажда, заявява го и ако има някакви проблеми по трасето при сигнал, органите започват да се интересуват.
Фокус:Какви са вашите съвети към туристите, които въпреки зимните условия решат да предприемат преход в планината?
Иван Драгошинов: Първо туристите трябва да са психически и физически подготвени за преход в планината. Това включва всички компоненти – да избереш района, в който отиваш, да се поинтересуваш каква е метеорологичната обстановка, каква е снежната покривка, оттам каква екипировка да избереш. След това да прецениш дали физическото ти състояние позволява два, три пет или десетчасов преход. Ако се развали времето, трябва да намериш начин да се върнеш по най-безопасния, а не най-късия път. Не на последно място човек трябва да се обади. Мобилният телефон трябва да бъде зареден. Има достатъчно външни батерии и телефонът може да се възбуди за известно време и човекът да предаде координатите си в ПСС, което пак ще му спаси живота или поне ще го извади от някакво бедствено положение, ако търпи такова. Това са елементарни неща и всеки уважаващ себе си и наричащ се планинар, би трябвало да ги спазва. Всичко останало е риск за самия човек, който е в планината и за търсещите го. Цялата държава се вдига, за да окаже помощ, а и доброволните спасители могат да търпят бедствия, защото условията в дните на акцията по издирването на загубилия се в Стара планина бяха жестоки.
Деница КИТАНОВА