22:05 / 02.06.2026
7662
Възрожденските лидери изградиха българската нация, имаха ясно поставена цел. Те я следваха последователно, постигнаха я и изпълниха своята историческа мисия, създавайки самоуправляваща се и независима България. За наша радост, макар и с много трудности, следващите поколения съхраниха тази държава. Те я запазиха като демократична и конституционна, въпреки проблемите, които периодично възникваха в нейното управление. Трябва да бъдем точни - възрожденците създадоха модерна европейска държава, каквато България е и днес. Това заяви проф. Милко Палангурски от Института за исторически изследвания при БАН в предаването "България, Европа и светът на фокус" по Радио ФОКУС.
"Тези хора бяха първостроители и първопроходци. Те жертваха живота си за българската нация и държава. Но ако трябва да бъдем също толкова точни, трябва да отбележим, че и няколко поколения българи след тях оставиха костите си по бойните полета, за да съхранят онова, което възрожденците изградиха. Затова не бива да смятаме, че днешният българин е станал по-малко качествен, по-малко активен или по-малко способен да защитава основните ценности на държавата", каза още проф. Палангурски.
По негови думи времената се променят и обстоятелствата също. "Много обичам думите на Христо Ботев по този повод. Те показват неговата далновидност: "Ако днес не направим свободна България, ще трябва да чакаме следващите сто години." Някои народи и до днес чакат", подчерта той.
Той каза още, че по икономически показатели в периода на Освобождението България и българите са били на равнище около 3% от средноевропейските стандарти за производителност и развитие. Днес по негови думи сме достигнали около 60-65%. "За държава, която е наваксвала близо век и половина изоставане от индустриалната революция и европейското развитие, това не е лош резултат", допълни той.
"Разбира се, можем повече. Можем да бъдем по-активни и по-динамични. Но тук вече става дума за манталитет и за качеството на елита, който стои начело на нацията. Няма какво да крием - хората, които създадоха свободна България, бяха изключително малобройни. Но народът им повярва. Те поведоха българите, а българите, заедно със своите водачи, направиха необходимите жертви и успяха да изградят държавата. Проблемът през следващите 150 години е, че невинаги сме разполагали с достатъчно ясно ориентирани водачи и елит, способен да обясни на обществото накъде трябва да върви. Именно затова понякога развитието ни се случва по-бавно, отколкото в други държави. В крайна сметка българският елит и българските политици са част от българския народ. Народът ги излъчва", обясни той.
"Чисто етнографски и национално историята на българската нация, ще видим, че българските земи са били сред най-развитите и най-производителните области в рамките на Османската империя. Това са били райони с висока икономическа активност и значителен принос към данъчните приходи на империята. Там се формира елит, който вече има какво да губи. Това са хора, които знаят, че чрез труд могат да постигнат просперитет. Те имат различна визия за бъдещето - не визията за едно инертно и средновековно съществуване, а за развитие и напредък. Този елит сам изгражда своята църковна институция и своята образователна система. И когато Османската империя изпада в тежка политическа и финансова криза, завършила с държавен фалит, водачите на българското национално движение осъзнават, че е настъпил историческият момент. Те разбират, че българският въпрос трябва да бъде поставен на европейската политическа карта като част от Източния въпрос и от процеса на разпадане на Османската империя. И трябва да се признае, че го правят изключително успешно и ефективно. Само няколко десетки хиляди въстаници успяват да предизвикат реакция, при която европейската дипломация и политическият елит на континента приемат тезата, че империи, които убиват, не могат да продължат да съществуват по същия начин. Така процесът на разпадане на Османската империя се ускорява", обясни проф. Милко Палангурски.
