СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Хърватският президент: Без Русия няма европейска стабилност

Хърватският президент: Без Русия няма европейска стабилност

Загреб. Президентът на Хърватия Зоран Миланович оцени, че не е възможна европейска стабилност без Русия, цитира думите му македонското електронно издание “Фактор“.„Трябва да се договорите с нея (Русия-бел.ред.)“, каза Миланович пред репортери в Загреб.Миланович оцени, че Великобритания „подтиква“ Киев и че Украйна „няма да бъде щастлива, ако слуша сегашния Лондон".Той повтори,...

2 Февруари 2022 | 14:19 | Агенция "Фокус"

Зоран Миланович: Брюксел насъсква Украйна срещу Русия, а в ЕС е пълно с шарлатани

Зоран Миланович: Брюксел насъсква Украйна срещу Русия, а в ЕС е пълно с шарлатани

Загреб. Политиците от Европа са безотговорни към Украйна и я насъскват срещу Русия, заяви в поредното си неполиткоректно изказване хърватският президент Зоран Миланович по телевизия RTL. „Вече осем години Украйна е в плашещо положение по отношение към Европейския съюз, който се отнася към Украйна безотговорно. Те не получиха нищо от ЕС, а им бяха обещани милиарди и милиарди. Казвам го, не за да обидя никого. Аз не съм нито враг на Украйна, нито приятел на Русия. Това, че са корумпирана държава го пише в докладите на ЕС“, заяви президентът на Хърватия. Той подчерта, че Киев има проблеми и е време властите да започнат да ги решават. „Трябва да се продължат преговорите със сепаратистите, които дори Русия не е признала и да не се пренебрегва факта, че там има преговарящи, които не са най-добрите момчета, но трябва да се разговаря и с тях. А не постоянно да вървим по пътя на конфронтацията с ядрена и хиперзвукова сила, като Русия. И независимо кой ги подстрекава към това, той е опасен шарлатанин, а в момента в Европа има доста такива“, подчерта Миланович. По думите на хърватския лидер, той владее руски език, наблюдава от години ситуацията в Украйна и в него няма „нито любов, нито омраза към нея“. „Украйна прославя „героите“ от Втората световна война, които са били масови убийци на поляци и евреи. На тези хора, като Степан Бандера, се издигат паметници в Западна Украйна. Протестите на Майдана, които имаха всички елементи на държавен преврат и сваляне на легитимно избраното правителство, се ползваха със сърдечната помощ на ЕС, Съвета на Европа и Вашингтон. Националните герои на част от Украйна са толкова лоши, колкото Павелич (лидерът на Независимата държава Хърватия през Втората световна война). Бандера и неговият колега Шушкевич, или както се казва, са на пощенски марки“, подчерта Миланович. Той отбеляза, че има сериозни проблеми, а когато става дума за страха и неврозата, довели до сепаратизма и Крим, тогава „на нещата трябва да се гледа по различен начин“. „Над Украйна издевателстват същите бюрократи от Брюксел, които преди това издевателстваха над други държави. Продават им мъгла, обещават някакъв асоцииран статус. Страната, според ЕС, е в много лошо положение, след като те бяха развити, а сега БВП на глава от населението е на нивото на Косово“, посочи още хърватският президент. В заключение той изрази съмнение, че политиката на Брюксел по този въпрос е била успешна. Хърватският премиер Андрей Пленкович по-рано нарече „безсмислици“ думите на президента Миланович за изтеглянето на военните от НАТО по време на ескалацията в Украйна и поясни, че хърватският контингент преди това е планирано да бъде върнат от Полша, а също така се извини на Киев. Миланович каза миналия вторник, че Хърватия ще ще изтегли военнослужещите си от силите на НАТО в Източна Европа в случай на ескалация в Украйна. Според него става дума за „политика на администрацията на президента на САЩ“. Украинското външно министерство нарече неприемливи изявленията на президента на балканската държава за ситуацията в страната и членството й в НАТО и посочи, че тези думи противоречат на официалната позиция на държавата и вредят на отношенията. Киев също поиска опровержение на изявлението на Миланович. Заради изявленията си президентът на Хърватия в същия ден влезе в базата на скандалния украински ресурс „Миротворец“ като „антиукраински пропагандист“. Превод и редакция: Иван Христов

30 Януари 2022 | 14:29 | Агенция "Фокус"

The Hill: Белият Дом прави борбата с дезинформацията основен стълб на стратегията си срещу Кремъл

The Hill: Белият Дом прави борбата с дезинформацията основен стълб на стратегията си срещу Кремъл

Вашингтон. Администрацията на американския президент Джо Байдън отдава все по-голямо значение на разкриването на руската дезинформация и пропаганда, като ще го направи основен стълб на стратегията си срещу Москва и в защита на Украйна в лицето на руските военни тактики, пише The Hill. Стратегията бележи промяна в поведението на Вашингтон, който иска да се противопостави челно на руските действия след години на трудно научени уроци, в които Москва е успяла да всее объркване и да предизвика раздори в Европа, Близкия Изток и самиет САЩ. „Взехме решение - стратегическо решение - да посочваме дезинформацията, когато я видим“, заяви прессекретарят на Белия дом Джен Псаки по време на брифинг с репортери в сряда. „Ние сме много по-наясно с руската машина за дезинформация, отколкото през 2014 г. ... Русия има безграничен капацитет да представя погрешно истината и това, което прави“, каза тя. По думите на Псаки, Русия възнамерява да извърши операция с „фалшив флаг“ в Украйна, за да създаде претекст за нахлуване и американското разузнаване, според съобщенията, подкрепя оценката на британското външно министерство, че Москва възнамерява да инсталира „про-руски лидер“ в Киев. Експертите, проследяващи руските операции по дезинформация, приветстват грубите оценки на администрацията, дадени от високопоставени служители. И докато служителите са задържали от обществеността конкретни доказателства в подкрепа на твърденията си, експерти казват, че това вероятно е насочено към защита на източници и методи. Миналата седмица Държавният департамент също публикува два информационни листа, развенчаващи фалшиви руски истории, докато Министерството на вътрешната сигурност издаде предупреждения за възможни руски кибератаки срещу американски компании и инфраструктура. Освен това администрацията заяви, че е изпратила подкрепа на Украйна, след като наскоро правителствени уебсайтове претърпяха кибератака, която служителите в Киев до голяма степен приписват на Русия. Всичко това се разглежда като многостранен подход за противодействие на широкия спектър от предполагаеми дезинформационни операции на Русия. „Виждам, че администрацията е предприела няколко стъпки, много от тях през последната седмица, за да се опита да парира руската хибридна дейност“, казва Джесика Бранд, политически директор на Инициативата за изкуствен интелект и нововъзникващи технологии в института Брукингс. „Тези усилия за проследяване, каталогизиране и излагане са много важни“. Бранд добавя, че изобличаването на възможни саботажни операции - като предполагаемата операция под фалшив флаг и „проруски“ правителствен заговор - може да направи „невъзможно или поне значително по-трудно за Кремъл да изпълни този заговор без да пострада авторитетът й“. Решението на президента Байдън и висшите служители да се насочат към изобличаването на руските тактики за дезинформация може да се проследи до опита им през 2014 г. по време на администрацията на Обама, където Байдън беше вицепрезидент. Тогава длъжностните лица се занимаваха от първа ръка със способността на Москва да прикрива и замита прякото си участие в конфликта. По-специално, Русия отрече, че е изпратила свои собствени войници да нахлуят и окупират Кримския полуостров на Украйна през 2014 г. По-късно Путин и други официални лица потвърдиха, че войниците, които се появиха в Крим, облечени в зелени униформи без военни знаци, всъщност са руски сили. „Русия има дълга история на използване на мерки, различни от явни военни действия, за извършване на агресия в паравоенни тактики, така наречените атаки в сива зона и действия на руски войници, които не носят руски униформи“, каза Байдън от Белия дом на 20 януари, „Ние сме много по-наясно с руската машина за дезинформация, отколкото през 2014 г. ... Русия има безграничен капацитет да представя погрешно истината и това, което прави“, каза тя. Миналата седмица Държавният департамент също публикува два информационни листа, развенчаващи фалшиви руски разкази, докато Министерството на вътрешната сигурност издаде предупреждения за възможни руски кибератаки срещу американски компании и инфраструктура. Освен това администрацията заяви, че е изпратила подкрепа на Украйна, след като наскоро правителствени уебсайтове претърпяха кибератака, която служителите в Киев до голяма степен приписват на Русия. Греъм Бруки, старши директор на лабораторията за цифрови криминалистични изследвания на Атлантическия съвет, която е участвала в усилията за документиране и разкриване на руска дезинформация, каза, че стратегията на Белия дом е „разкриване и ангажиране“. „Първо излагане на тази дейност и след това ангажиране с нея и нейното значение и значението на силния отговор срещу нея“, каза той. Следващото служители на администрацията планират да използват заседанието на Съвета за сигурност на ООН в понеделник, за да се изправят срещу руските служители, които се опитват да представят Украйна и Запада като агресори. Длъжностни лица казват, че Съветът за сигурност е изключително важно място за провеждане на дипломация и избягване на опасен военен конфликт и влошаваща се хуманитарна криза в Украйна. Приблизително 3 милиона украинци получават помощ от ООН заради осем години бойни действия в Източна Украйна между подкрепяните от Русия сепаратисти и украинските военни. „Също така разглеждаме срещата в понеделник като възможност за Русия да обясни какво прави и сме готови да я изслушаме“, каза висш служител на администрацията на брифинг пред репортери в петък. „Също така ще бъдем готови да изтъкнем дезинформация и тактики за отклоняване, които Русия може да използва, включително техните твърдения, че Украйна провокира конфликта и че НАТО е виновно за това напрежение. За съжаление сме твърде запознати с тези тактики“. Превод и редакция: Иван Христов

30 Януари 2022 | 11:53 | Агенция "Фокус"

Sky News: Великобритания налага нови санкции на Русия в следващите дни

Sky News: Великобритания налага нови санкции на Русия в следващите дни

Лондон. Властите на Обединеното кралство ще разширят санкциите срещу Русия следващата седмица във връзка със ситуацията около Украйна. Това заяви в неделя външният министър на Обединеното кралство Лиз Тръс в интервю за Sky News. „Тази седмица ще представим мерки за подобряване на законодателството за санкции“, заяви министърът. „В момента можем да наложим санкции само срещу онези, които са пряко замесени в дейности по дестабилизация в Украйна. Ще разширим списъка с всяка компания, която представлява интерес за Кремъл и руския режим може да бъде санкциониран, а олигарсите на [президента Владимир] Путин и руските компании, които служат като гръбнака на руската държава, няма да могат да се скрият“. Превод и редакция: Иван Христов

30 Януари 2022 | 11:25 | Агенция "Фокус"

Die Welt: Лидерът на ХДС разкритикува идеята за изключване на Русия от SWIFT

Die Welt: Лидерът на ХДС разкритикува идеята за изключване на Русия от SWIFT

Берлин. Лидерът на Християндемократическия съюз (ХДС) на Германия Фридрих Мерц смята, че Европа ще направи грешка, ако се опита да изключи Русия от международната платежна система SWIFT. Той изрази това мнение в интервю пред Die Welt. „Ако изключим Русия от SWIFT, тогава има голяма опасност тази система да се срине и тогава може да се наложи да преминем към китайската платежна система. Правейки това, ще си нанесем сериозна вреда“, каза Мерц и добави че въпреки това възможността за изключване на Руската федерация от SWIFT „остава въпрос на обсъждане“ в Европа. Мерц посочи, че ЕС „определено е направил грешка“, когато е сключил споразумение за асоцииране с Украйна. „Това доведе до противоречия относно съществуващите търговски споразумения с Русия“, каза той. „Като ЕС трябва да уважаваме факта, че страните, които например сключват споразумения за асоцииране или споразумения за зона за свободна търговия с Европейския съюз, могат едновременно да имат задължения към други икономически зони“, каза лидерът на ХДС. Що се касае до перспективите за влизане на Украйна в НАТО, Мерц припомни, че „има решение на НАТО от 2008 г., според което Украйна няма да бъде приета до определен момент“. „Мисля, че тази позиция е правилна и днес. Но е немислимо да изпълним дългосрочното искане на Русия да изключим тази свобода на решение относно влизането на Украйна“, каза той. Мерц също обвини канцлера Олаф Шолц в бавност на ситуацията около Украйна. Според него действията на правителствения глава във външната политика до голяма степен се движат от страх от представителите на собствената му Германската социалдемократическа партия. Превод и редакция: Иван Христов

30 Януари 2022 | 10:59 | Агенция "Фокус"

Reuters: Великобритания планира мащабно разполагане на военни сили в Източна Европа

Reuters: Великобритания планира мащабно разполагане на военни сили в Източна Европа

Лондон. Великобритания обмисля да направи мащабно разполагане на сили по източния фланг на НАТО като част от план за укрепване на европейските граници в отговор на струпването на руски войски на границата с Украйна, съобщава Reuters, като се позовава на изявление на правителството. Обединеното кралство предупреди, че всяко руско нахлуване в Украйна ще бъде посрещнато с бързи санкции и ще бъде опустошително и за двете страни. Премиерът Борис Джонсън трябва да посети региона следващата седмица, а също така ще говори с Владимир Путин по телефона. Джонсън обмисля най-голямата възможна оферта към членовете на пакта за отбрана на НАТО в Северните и Балтийските страни, която би удвоила числеността на войските и ще изпрати отбранителни оръжия в Естония, съобщи неговият кабинет. „Този пакет ще изпрати ясно послание към Кремъл – ние няма да толерираме тяхната дестабилизираща дейност и винаги ще стоим с нашите съюзници от НАТО пред лицето на руската враждебност“, подчерта Джонсън в изявление. „Наредих на нашите въоръжени сили да се подготвят за разполагане в цяла Европа следващата седмица, като гарантирам, че сме в състояние да подкрепим нашите съюзници от НАТО“. Длъжностните лица ще финализират детайлите на офертата в Брюксел следващата седмица, като министрите ще обсъдят военните варианти в понеделник. Засилвайки дипломатическите усилия, след като беше изправен пред критики, че не прави достатъчно, Джонсън ще направи второ пътуване, за да се срещне с колегите си от НАТО в началото на следващия месец, съобщиха от „Даунинг стрийт“ 10. Министрите на външните работи и отбраната на Великобритания също ще отидат в Москва за разговори с руските си колеги през следващите дни с цел подобряване на отношенията и деескалация на напрежението. Превод и редакция: Иван Христов

30 Януари 2022 | 10:48 | Агенция "Фокус"

Gas Infrastructure Europe: Рекордни доставки на втечнен газ в Европа през януари

Gas Infrastructure Europe: Рекордни доставки на втечнен газ в Европа през януари

Брюксел. Потоците на газ от терминалите за втечнен природен газ към европейската газопреносна система през януари 2022 г. поставиха рекорд за този месец от 2011 г., показват данните на Gas Infrastructure Europe. Постъпленията на втечнен газ от терминалите на 28 януари възлизат на 405 милиона кубически метра, което е рекорден показател за тази дата и 2,2 пъти повече от средното за последните пет години. Общо към 28 януари, от началото на месеца, потокът на регазифициран ВПГ в европейската газотранспортна мрежа (ГТМ) вече възлиза на 10,44 милиарда кубически метра. По този начин, предсрочно три дни преди края на януари, доставките на ВПГ за Европа актуализираха рекорда от януари 2019 г. След това, приблизително на 30 януари, падна и абсолютният рекорд за постъпления на газ от ВПГ терминали в ГТМ на Европа от ноември 2019 г. (малко повече от 11 милиарда кубически метра). Капацитетите за регазификация на втечнен газ и по-нататъшното му пренасяне в тръбопроводите в Европа вече са натоварени на 67,4% от максимума. Запасите на европейските резервоари за съхранение на втечнен газ също са доста високи за края на януари - 5% над средното за пет години. The Wall Street Journal съобщи, че повече от две дузини танкери, превозващи втечнен природен газ, се насочват от САЩ към Европа - това може да даде нов тласък на ръста на запасите от ВПГ в Стария свят в близко бъдеще. Нивото на запасите от газ в подземните хранилища в Европа спадна до 39,22% предния ден, което е с 15,6 процентни пункта по-ниско от средното за тази дата през последните пет години. Сега в европейските складове има около 42,34 милиарда кубически метра газ - с 15,7 млрд. куб.м. по-малко от 2021 г. Превод и редакция: Иван Христов

30 Януари 2022 | 09:52 | Агенция "Фокус"

Волфганг Ишингер: Сдържаната позиция на Германия вреди на репутацията и доверието към нея от западните партньори

Волфганг Ишингер: Сдържаната позиция на Германия вреди на репутацията и доверието към нея от западните партньори

Берлин. Ръководителят на Мюнхенската конференция по сигурността Волфганг Ишингер смята, че сдържаната позиция на германските власти по украинската криза е довела до загуба на репутация и доверие в Германия от редица партньори. В интервю за DPA, публикувано в неделя, Ишингер изрази мнение, че „непохватността“ на германските власти по въпроса за доставките на оръжие за Украйна и позицията по газопровода „Северен поток 2“ са накарали САЩ и други съюзници сега да видят Германия „в лоша светлина“. „Германия вече загуби доверието на редица партньори или има опасност да го загуби“, смята ръководителят на Мюнхенската конференция. В същото време Ишингер отбеляза, че всичко, което беше казано за Германия във Вашингтон, Брюксел и Киев, както и написано в международната преса през последните няколко дни, предизвиква у него „страх и безпокойство“. „Имаше някои неловкости. Не мисля, че е непоправимо. Щетата на репутацията обаче вече е нанесена“, подчерта той. В този контекст Ишингер твърди, че сдържаната позиция на германските власти играе в полза на Русия. „Разбира се, колебанията на различни германски политици със сигурност бяха забелязани в Москва“, каза той. Причината за тази ситуация в Германия в момента според Ишингер е свързана между другото и с позицията на федералните власти по отношение на „Северен поток 2“. По-специално той смята, че проектът е „трън в окото“ на външната политика на Германия. Освен това Ишингер разкритикува решението, което все още не е взето от властите, относно прехвърлянето от Естония в Киев на 122-мм гаубици D-30, произведени в ГДР. „Нека оставим на естонците да решат“, заключи ръководителят на Мюнхенската конференция по сигурността. По-рано Der Spiegel съобщи, че САЩ започват да гледат на Германия като на „ненадежден партньор“ поради сдържаната позиция на германските власти по отношение на украинската криза. Такава оценка се съдържа в поверително писмо от германския посланик в САЩ Емили Хабер, което тя изпрати до германското външно министерство. Хабер написа, че не само медиите, но и Конгресът на САЩ виждат Берлин като пречка, когато става дума за санкции. Освен това, както посочва изданието, друга причина за разочарованието на американската администрация е отказът на Берлин да доставя оръжие на Украйна. Германските власти се противопоставят на предоставянето на смъртоносни оръжия на Украйна, това многократно е подчертавано както от канцлера Олаф Шолц, така и от външния министър Аналена Бербок. В същото време Берлин е подложен на силен натиск от партньорите от ЕС, преди всичко Полша и балтийските страни, и САЩ, които изискват „ясни сигнали“ от германското правителство в посока Москва. Някои представители на Украйна дори обвиниха Германия в „предателство на приятели“. Превод и редакция: Иван Христов

30 Януари 2022 | 09:43 | Агенция "Фокус"

The New York Times: Санкциите на САЩ срещу Русия могат да дестабилизират глобалната финансова система

The New York Times: Санкциите на САЩ срещу Русия могат да дестабилизират глобалната финансова система

Ню Йорк. Икономическите санкции, които САЩ възнамеряват да наложат на Русия в случай на ескалация на ситуацията около Украйна, могат да застрашат стабилността на световната финансова система. Това се посочва в анализ, публикуван в събота от The New York Times. Както отбелязват авторите на статията, никоя страна преди това не се е опитвала да наложи толкова обширни ограничения върху толкова голяма икономика като руската. Експертите смятат, че тези мерки ще доведат до разстройство в икономиките на развитите страни, особено в европейските, което ще доведе до дестабилизация на световната финансова система. Освен това подобен ход на САЩ, според анализатори, може да доведе до сериозни ответни мерки от страна на Русия. По-рано американската администрация многократно заплашваше да наложи изключително строги санкции в случай на нахлуване на Русия в Украйна. В същото време представители на Белия дом отговориха на повечето въпроси относно конкретни възможни мерки, че не изключват нищо, но не направиха недвусмислени изявления. В петък The Wall Street Journal съобщи, че санкциите на САЩ срещу Русия ще засегнат държавните банки, високотехнологичния износ и сделките с държавни дългове. Превод и редакция: Иван Христов

30 Януари 2022 | 09:38 | Агенция "Фокус"

Доналд Тръмп: Некомпетентността на Байдън може да доведе до Трета световна война

Доналд Тръмп: Некомпетентността на Байдън може да доведе до Трета световна война

Остин. Некомпетентната и слаба политика на американския президент Джо Байдън може да доведе до Трета световна война. Това мнение изрази бившият президент на САЩ Доналд Тръмп в събота по време на реч пред поддръжниците си в град Конроу (щата Тексас), предава ТАСС. „Слабостта и некомпетентността на Байдън представляват реален риск от трета световна война“, каза той. Тръмп добави, че по време на президентството на Байдън КНДР е увеличила броя на изстрелванията на ракети до рекордни нива и отбеляза слабото управление на изтеглянето на американските войски от Афганистан. По време на речта си републиканецът също така посъветва настоящия ръководител на Белия дом да обърне внимание на ситуацията с нелегалните мигранти на границата между САЩ и Мексико и на първо място да изпрати войски там, а не в Европа. „Преди да изпрати войски за защита на границата на Източна Европа, той трябваше да защити нашата граница тук, в Тексас“, каза Тръмп. „Преди нашите лидери да говорят за нахлуване в други страни, те трябва да спрат нахлуването в нашата страна“, заключи бившият президент. Превод и редакция: Иван Христов

30 Януари 2022 | 09:35 | Агенция "Фокус"

The Washington Post: Украинското разузнаване е изнесло секретни документи от щаб-квартирата си в Киев преди евентуалното руско нашествие

The Washington Post: Украинското разузнаване е изнесло секретни документи от щаб-квартирата си в Киев преди евентуалното руско нашествие

Киев. Украинското разузнаване е преместило секретни документаи от централата си в Киев в западната част на страната. Това се казва в материал, публикуван в събота в The Washington Post. „Украинското разузнаване е преместило секретни документи и оборудване от централата си в столицата на безопасни места в западната част на страната“, твърдят източници на вестника. Според авторите на материала подобни действия на украинското разузнаване са „външни знаци“, че Киев се готви за евентуално изостряне на ситуацията на границата с Русия. Наред с други подобни признаци, изданието отбелязва продължаващите доставки на смъртоносни оръжия в страната. Превод и редакция: Иван Христов

30 Януари 2022 | 09:32 | Агенция "Фокус"

The Hill: САЩ са готови да намалят ученията в Европа, ако и Русия направи същото

The Hill: САЩ са готови да намалят ученията в Европа, ако и Русия направи същото

Вашингтон. Съединените щати са готови да намалят мащаба на редица учения в Европа, ако Русия отвърне на реципрочна основа. Това заяви говорителят на Пентагона Джон Кърби в интервю с американската журналистка Грета ван Състърн, което ще бъде показано в неделя. Откъси от този разговор публикува американския вестник The Hill Кърби коментира преговорите с Русия по предложенията на Москва за гаранции за сигурност. "Когато започнахме тези разговори с него (руския президент Владимир Путин - бел. ред. ), ние бяхме готови да предложим нещо, ако Русия отговори със същото. Например, да намалим, може би, размера и обхвата на някои от нашите учения на континента, но това ще изисква реципрочност от Русия. Те (Русия) не желаеха да го направят", каза той. "Така че, отново, ние не затваряме вратата за преговори. Държавният департамент даде да се разбере, че все още има място за това , но трябва да погледнем до какво ще доведе ." Говорителят добави, че по подобни предложения Вашингтон е готов да работи с Москва, но не е съгласен да се приеме забарана за влизането на Украйна в НАТО. „Владимир Путин не може да налага вето дали дадена страна се присъединява към НАТО или да кандидатства за членство в която организация иска. Не е право на Владимир Путин да решава, че нейният суверенитет може да бъде нарушен толкова лесно. Следователно очевидно има определени принципи, според които ние не планираме да правим компромис,“, добави Кърби. Той заявява, че Русия "продължава да натрупва сили на границата с Украйна и около нея, както и в Беларус". Превод и редакция: Юлиян Марков

29 Януари 2022 | 17:42 | Агенция "Фокус"

„Коммерсантъ“: Унгария няма да разполага на своя територия допълнителни сили на НАТО

„Коммерсантъ“: Унгария няма да разполага на своя територия допълнителни сили на НАТО

Будапеща. Унгария смята за неуместно в настоящата ситуация да разполага допълнителни сили на НАТО на нейна територия, заяви министърът на отбраната на страната Тибор Бенке. Според него идеята за разполагане на чужди войски в страната е неуместна, цитира думите му руският вестник “Коммерсантъ“. „В същото време нашата позиция е, че в съответствие с основната директива на „Програмата за развитие на отбраната и въоръжените сили“, Унгария вече е създала такава национална сила и е формирала такъв национален потенциал, че в настоящия ситуация няма нужда да се разчита на чужди въоръжени сили и части. Ние се движим по този път, така че сега, в сегашната ситуация, не смятаме за целесъобразно и не изискваме тук да бъдат разположени допълнителни сили на НАТО.“ Това каза г-н Бенке в ефира на унгарската радиостанция InfoRdi, отговаряйки на въпроса дали САЩ преговарят за разполагане на бойни части на НАТО, включително и с Унгария.. Министърът на отбраната отбеляза, че ситуацията около Украйна не представлява непосредствена опасност за Унгария, затова страната не се нуждае от допълнителни сили на НАТО. Министърът добави още, че преразпределението на руските войски по границата с Украйна не показва, че Русия иска да атакува Украйна. По-рано британският телевизионен канал Sky News съобщи, че Обединеното кралство обмисля създаването на бойно подразделение на НАТО в Румъния, България, Унгария и Словакия. Освен това генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза, че НАТО проучва възможността за разполагане на допълнителни войски в Източна Европа. В същото време военни няма да бъдат разположени в Украйна, обеща той. Превод и редакция: Юлиян Марков

29 Януари 2022 | 17:10 | Агенция "Фокус"

„Главред“ (Украйна): Русия изтегля част от войските си от украинската граница

„Главред“ (Украйна): Русия изтегля част от войските си от украинската граница

Киев/Москва. От пресслужбата на Западния военен окръг на Руската федерация съобщиха, че планираната проверка на бойната готовност е приключила. Войските и самолетите се завръщат в своите бази, пише украинското издание “Главред“.. „Всички задачи, които стоят пред войските в рамките на проверката на бойната готовност, са завършени в пълен обем. Продължаваме планираните учебно-бойни дейности на полигоните", съобщиха от пресслужбата на Западния военен окръг. По данни на Щаба на окръга в пунктовете на постоянното си дислоциране пристигат бригади за свръзка, предни отряди на инженерни части, както и войски за радиационна, химическа и биологична защита (РХБЗ). Самолетите, участващи в проверката, също са се върнали в базовите си летища“, съобщиха от пресслужбата. Те допълниха, че при завръщането им е организирана поддръжка и ремонт на въоръжението и бойната техника - попълват се необходимите запаси от горива и смазочни материали, ракети и боеприпаси, изразходвани по време на тактическите учения. Както съобщи „Главред“, на 19 януари журналисти от CNN, позовавайки се на Министерството на отбраната на Украйна, съобщиха, че Русия завършва концентрацията на войски близо до границите на Украйна и вече събрала над 127 000 около украинските граници. Министерството на отбраната призна, че руснаците могат да предприемат ракетни атаки срещу стратегически важни цели. Президентът на Украйна Владимир Зеленски се обърна към хората и ги призова да не се паникьосват. Той припомни, че ситуацията остава сложна от 2014 г. насам. Рискът от военна инвазия на Русия не се е увеличил, но има повече „шум“. Президентът увери, че държавата работи за мирно уреждане на конфликта, като обаче уточни, че трябва да има и готовност за защита на страната. Превод и редакция: Юлиян Марков

29 Януари 2022 | 15:13 | Агенция "Фокус"

„Московский Комсомолец“: Кремъл не изключи среща между Путин и Зеленски в Пекин

„Московский Комсомолец“: Кремъл не изключи среща между Путин и Зеленски в Пекин

Москва. Кремъл отбеляза, че руският президент Владимир Путин, който ще присъства на откриването на Зимните олимпийски игри в Пекин на 4 февруари, няма планове за двустранни срещи поради Сovid-19, включително с украинския президент Владимир Зеленски, който също ще бъде там. В същото време този вариант не е напълно изключен, пише русият вестник “Московский Комсомолец“. Прессекретарят на руския държавен глава Дмитрий Песков каза, че организаторите на церемонията по откриването на Игрите прилагат редица строги ограничения заради коронавируса не само за спортисти, но и за поканените официални лица. „Така че по очевидни причини в графика на президента на Русия в Пекин не са предвидени двустранни срещи“, каза Песков. На уточняващ въпрос за възможна среща с президента на Украйна Владимир Зеленски, който също ще присъства на церемонията по откриването на Олимпиадата, Песков каза: „В момента няма планове за такава среща“. „Въпреки че не можем да я изключим напълно“, уточни ръководителят на пресслужбата на президента на Русия. Превод и редакция: Юлиян Марков

29 Януари 2022 | 14:51 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Външните министри на Германия и Франция ще посетят Украйна на 7 и 8 февруари

ТАСС: Външните министри на Германия и Франция ще посетят Украйна на 7 и 8 февруари

Париж. Френският външен министър Жан-Ив льо Дриан каза, че той и неговият колега от Германия Аналена Бербок ще посетят Украйна на 7 и 8 февруари, предава TACC. „Заедно с Аналена Бeрбок ще пътувам до Украйна на 7 и 8 февруари“, написа в „Туитър“ френският министър. Льо Дриан обяви намерението си да посети Украйна в близко бъдеще след неформалната среща на външните министри на ЕС, която се проведе в средата на януари в Брест, Франция. „Днес уверих (украинския външен министър) Дмитро Кулеба в нашата пълна подкрепа и солидарност с Украйна. Ще продължим усилията си, включително в рамките на „Нормандския формат,“ за деескалация на напрежението“, подчерта Льо Дриан. В петък вечерта френският президент Еманюел Макрон обсъди по телефона работата в „Нормандския формат“ с украинския лидер Владимир Зеленски. Няколко часа по-рано, според Елисейския дворец, Макрон е провел разговори с руския президент Владимир Путин. От администрацията на френския лидер посочиха, че президентите на двете страни по време на телефонен разговор са се договорили за необходимостта от деескалация на напрежението около Украйна. Превод и редакция: Юлиян Марков

29 Януари 2022 | 14:42 | Агенция "Фокус"

El Pais: Йенс Столтенберг заяви, че съюзниците от НАТО имат различни виждания относно доставките на оръжие за Украйна

El Pais: Йенс Столтенберг заяви, че съюзниците от НАТО имат различни виждания относно доставките на оръжие за Украйна

Брюксел/Мадрид. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза, че сред съюзниците в Алианса има различни гледни точки относно необходимостта от доставка на оръжие за Украйна, в интервю за испанския вестник El Pais. „Мисля, че съюзниците от НАТО имат задължението да предложат подкрепа на Украйна“, каза той в интервю. „Ние предоставяме политическа подкрепа, практическа подкрепа, помагаме им да модернизират своите отбранителни институции, помагаме им да се борят с корупцията, ние им помагаме да създадат механизми за киберзащита“. „Що се отнася до отбранителните оръжия, съюзниците имат различни възгледи, добави генералният секретар. „Някои съюзници, като Великобритания, САЩ или балтийските страни, предоставят на (Украйна) този вид оръжия.“ „Никой не е заинтересован от въоръжени конфликти, увери той. Ние каним (Москва) да седне и да изслуша своите опасения относно сигурността. И да проучи въпроси като контрол на въоръженията, ядрените оръжия, ракетите, прозрачността на военните дейности, да установи по-добри канали за политически и военни връзки.“ Говорейки за възможността за неутрален статут за Украйна, генералният секретар каза: „Този въпрос излиза извън границите на Украйна“. "Русия иска да подпише правно обвързващ договор, който би блокирал всяко членство (на Украйна) в НАТО в бъдеще", аргументира се той. "Трябва да уважаваме решението на Украйна, независимо дали то е в полза на присъединяването или не". Отговаряйки на въпроса дали би било приемливо, ако Руската федерация се ограничи до искането да спре само Украйна да се присъедини към Алианса, но не и други държави, генералният секретар отбеляза: „Ние никога не преговаряме публично, така че отговорът, който изпратихме до Москва е поверителен." "Поверителността е предпоставка за дипломатически напредък, добави той. Но свободата на избор на всяка страна е основен принцип." Превод и редакция: Юлиян Марков

29 Януари 2022 | 11:24 | Агенция "Фокус"

Deutsche Welle: Германските медии в ярост от Зоран Миланович

Deutsche Welle: Германските медии в ярост от Зоран Миланович

Берлин. Германските медии изпаднаха в ярост от последните изявления на хърватския президент Зоран Миланович, който обяви, че ще оттегли всичките войници на страната от Източна Европа в случай на ескалация на ситуацията в Украйна, пише Deutsche Welle. Агенция ДПА предаде ключовите изявления на Миланович - като например, че в настоящия конфликт трябва да се вземат предвид интересите на сигурността на Русия, както и оценката на Миланович, че Украйна е една от най-корумпираните държави. ДПА съобщи, че хърватският премиер Андрей Пленкович се е извинил на украинците за изявлението на президента, като добави, че Хърватия е надежден партньор в Европейския съюз и НАТО и ще спази своите ангажименти. В новината на агенцията се казва, че Миланович е все по-профилиран като „популист“, описвайки го като твърдоглав президент, който се очертава като критик на ограниченията на човешките права, произтичащи от мерките срещу Covid-19, поддръжник на хърватите националисти в Босна и Херцеговина и човек, който насърчава „бруталното отношение“ на хърватската полиция срещу бежанците“. Мнението на Миланович по актуалните въпроси на сигурността е тема на статия в днешния брой на Frankfurter Allgemeine Zeitung (FAZ). Под заглавие „Загреб и Западът“ всекидневникът отбелязва, че изявленията на Миланович за изтеглянето на хърватските войски „до последния“ са привлекли голямо внимание в Русия и страните членки на НАТО „и защото могат да бъдат разбрани като оттегляне на Хърватия от Организацията на Северноатлантическия договор, като цяло“. FAZ подчертава, че президентът на Хърватия не може да вземе такова решение сам, напомня, че Хърватия не е военна сила, но също така отбелязва, че политическият сигнал от подобни изявления, особено тези дни, много устройва Москва. Тези изявления в медиите срещнаха противоречиви реакции, пише FAZ. Съобщава се, че Jutarnji List нарече хърватския президент „звезда на руските медии, лоялни към Кремъл“, но също така предаде оценката на руския RT, който пише „Най-накрая един разумен европейски лидер“ и смята, че Миланович казва само това, което мнозина в ЕС мислят, но досега не са се осмелили да говорят публично. Изявленията на Миланович противоречат на линията на хърватското правителство, пише FAZ. Външният министър Гордан Гърлич Радман в изявление пред вестника подчерта, че президентът не говори от името на Хърватия, а от свое име и подчерта, че Хърватия е лоялен член на НАТО. Докато Пленкович е начело на правителството, външнополитическите изказвания на Миланович няма да минат без противоречия в Хърватия, смята FAZ. Но в края на статията вестникът отбелязва: „Вярно е също, че Миланович е най-популярният политик в страната. Може би е по-точно да се каже, че той е най-малко непопулярен.“ Като цяло, заключава FAZ, Хърватия остава страна, чиито жители са ориентирани към Запада. Вестникът цитира резултатите от неотдавнашно проучване на Евробарометър, в което 70 процента от респондентите в Хърватия отговориха „да, напълно“ или „да, частично“ на въпроса дали се чувстват граждани на Европейския съюз. По отношение на НАТО картината не е толкова ясна, пише FAZ: 44% от респондентите в Хърватия имат доверие в НАТО, а 47% недоверие. „Изявленията на Миланович вероятно дават плодове сред част от населението. И това може да са калкулирани изявления“, заключава FAZ. Преводи и редакция: Иван Христов

29 Януари 2022 | 11:04 | Агенция "Фокус"

The Wall Street Journal: Санкциите на САЩ против Русия няма да засегнат енергийния сектор

The Wall Street Journal: Санкциите на САЩ против Русия няма да засегнат енергийния сектор

Ню Йорк. Новият пакет от антируски санкции, които се подготвят във Вашингтон във връзка с възможна руска „военна инвазия“ в Украйна, може да засегне банките, високотехнологичния износ и сделките с държавни дългове, пише The Wall Street Journal, като се позовава на неназовани източници от Белия Дом. В същото време се отбелязва, че този пакет не включва санкции, които биха засегнали износа на енергийни ресурси или изключването на Русия от международната междубанкова система (SWIFT). Администрацията на Байдън стеснява списъка с мишени за икономически санкции срещу Русия, ако тя нахлуе в Украйна, като удари големи банки и държавни компании“, съобщава изданието. ВТБ беше посочена сред банките, за които се предвиждат ограничения. Изданието обаче отбеляза, че списъкът може да се промени с финализирането на санкциите. В същото време се подчертава фактът, че тази стратегия е изправена пред същите пречки, които предотвратяваха предишни кампании за натиск върху Русия. Преди това Bloomberg съобщи, че САЩ и Европейският съюз са близо до финализирането на разработването на антируските санкции, които могат да бъдат въведени в случай на влошаване на ситуацията около Украйна. Беше съобщено също, че администрацията на президента на САЩ Джо Байдън е провела разговори с представители на най-големите американски банки. Обсъдени са негативните последици от потенциалните антируски санкции за световната финансова система. Преводи и редакция: Иван Христов

29 Януари 2022 | 10:51 | Агенция "Фокус"

Началникът на обединените щабове на САЩ: Руско нахлуване в Украйна ще има „ужасяващи последствия и сериозни жертви“

Началникът на обединените щабове на САЩ: Руско нахлуване в Украйна ще има „ужасяващи последствия и сериозни жертви“

Вашингтон. Ако Русия хвърли силите, които е събрала близо до границата с Украйна, за да нахлуе в съседа си, резултатът ще бъде „ужасяващ“ и ще доведе до значителни жертви, каза висшият американски военен офицер в петък, сравнявайки този момент със Студената война, предава Reuters. Армейският генерал Марк Мили, председателят на Обединения комитет на началниците на щабове, направи коментарите на фона на дипломацията между САЩ и Русия в по-широкото противопоставяне между Изтока и Запада за Украйна. Москва поиска от НАТО да изтегли войските и оръжията от Източна Европа и да гарантира писмено, че Украйна никога няма да влезе в Алианса. Вашингтон и неговите съюзници от НАТО отхвърлят тази позиция, но казват, че са готови да обсъдят други теми като контрол на въоръженията и мерки за изграждане на доверие, които биха убедили Русия да изтегли войските си близо до границата с Украйна. Говорейки на пресконференция в Пентагона, Мили каза, че като се имат предвид видовете сили, които Русия разполага, „всички те са събрани заедно, ако това бъде отприщено срещу Украйна, би било значително, много значимо и ще доведе до значително количество жертви“. Той добави: „И можете да си представите как може да изглежда това в гъсти градски райони, покрай пътища и така нататък и така нататък. Би било ужасяващо, би било ужасно“. Говорейки заедно с Мили, министърът на отбраната Лойд Остин каза, че макар Съединените щати да не вярват, че руският президент Владимир Путин е взел решение дали да нахлуе, сега той има военни способности да го направи. „[Има] множество опции, които са на разположение на [Путин], включително завземането на градове и значителни територии, но също и принудителни действия и провокативни политически действия като признаването на отцепили се територии“, каза Остин. Той каза, че Съединените щати остават фокусирани върху противодействието на руската дезинформация, включително всичко, което може да бъде използвано като претекст за атаки срещу Украйна. Той добави, че Съединените щати са се ангажирали да помогнат на Украйна да се отбрани, и отбеляза американските позволения за доставка на противотанково оръжие. Преводи и редакция: Иван Христов

29 Януари 2022 | 10:23 | Агенция "Фокус"

Джо Байдън: САЩ прехвърлят малък контингент войска в Източна Европа

Джо Байдън: САЩ прехвърлят малък контингент войска в Източна Европа

Вашингтон. САЩ възнамеряват в близко бъдеще да изпратят малък допълнителен контингент американски войски в Източна Европа, заяви президентът на САЩ Джо Байдън, цитиран от ТАСС. „Ще прехвърля американски войски в Източна Европа, в страните от НАТО, в близко бъдеще. Не много“, каза американският лидер, цитиран от пресслужбата на Белия дом. На въпрос дали има нова информация за ситуацията в Украйна, Байдън отговори: „Не, не през последните няколко часа“. В понеделник говорителят на Пентагона Джон Кърби каза, че САЩ са готови да изпратят 8500 войници в Европа, но окончателно решение по този въпрос все още не е взето. По думите му това са бойни, разузнавателни, авиационни, медицински и транспортни подразделения. Във вторник Кърби поясни пред CNN, че САЩ нямат планове да разполагат войските си в Европа извън територията на страни, които са съюзници на НАТО. Преводи и редакция: Иван Христов

29 Януари 2022 | 10:06 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: Русия наложи санкции на ръководители на европейски ЧВК и няколко политици от ЕС

РИА Новости: Русия наложи санкции на ръководители на европейски ЧВК и няколко политици от ЕС

Москва. Москва разшири списъка с представители на ЕС, на които е забранено да влизат в страната, съобщи руското външно министерство, цитирано от РИА Новости. Както следва от изявлението на ведомството, това решение е взето на основата на принципа за реципрочност и паритет. От ведомството припомнят, че ЕС редовно взема решения, които ограничават правата на руснаци и руски организации, в основата на които са необосновани обвинения. „Руските ответни мерки засегнаха преди всичко ръководителите на отделни европейски ЧВК, действащи в различни региони на света, които по някаква причина не предизвикват алергия у европейските чиновници в Брюксел“, се казва в текста. Списъкът включва и представители на правоприлагащите органи, законодателните и изпълнителните органи на някои страни-членки на ЕС, които носят лична отговорност за насърчаването на антируската политика и „налагането“ на мерки, които нарушават законните права на рускоезичните жители и медиите. Министерството на външните работи на Русия е информирало европейската страна за тази стъпка, като е изпратило съответна нота до делегацията на ЕС в Русия. „Приканваме Брюксел да се вслуша във все по-активните гласове на здравомислещи европейци, призоваващи за изоставяне на санкционната политика срещу Русия и нейните съюзници, която подкопава международното право и очевидно е задънена улица“, пишат от ведомството. От министерството заключиха, че това ще бъде важна предпоставка за възстановяване на стабилността и сигурността в евроатлантическото пространство. Преводи и редакция: Иван Христов

29 Януари 2022 | 09:52 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Газовите хранилища в Европа са запълнени на под 40%, а в България са под 33%

ТАСС: Газовите хранилища в Европа са запълнени на под 40%, а в България са под 33%

Москва. Капацитетът на газовите подземни хранилища (ПХГ) в Европа към 27 януари е запълнен на под 40%, показват данните на Gas Infrastrucure Europe (GIE). За първи път от 2011 г. това се случи толкова рано от началото на годината, предава ТАСС. На 27 януари изпомпването на газ от съоръженията на ПХГ в Европа възлиза на около 660 милиона кубически метра. Европейските подземни газови хранилища вече са запълнени само на 39,65% - това е с 15,7 процентни пункта по-ниско от средното за тази дата през последните пет години. Преди това най-бързият спад на складовите запаси под 40% от началото на календарната година се случи на 3 февруари 2017 г. Тази година тази цифра беше достигната седмица по-рано. В момента в европейските хранилища има около 42,8 милиарда кубически метра газ - с 15,9 млрд. куб.м. по-малко от миналата година. Най-ниски показатели показват Австрия (23,26%), Нидерландия (27,49%) и България (32,92%). Хранилищата в Германия са запълнени на 38%, Франция - 37,4%, Италия - 50,9%, Великобритания - 67,2%. Газовите потоци от терминалите за втечнен природен газ към европейската газопреносна система продължават да протичат с рекордни темпове. Постъпленията на втечнен газ от терминалите на 27 януари достигнаха около 434 млн. куб.м, което е рекордна цифра за тази дата и 2,4 пъти повече от средното за 20 януари за последните пет години. Капацитетите за регазификация на втечнен газ и по-нататъшното му впръскване в тръбопроводите в Европа вече са натоварени на 72% от максимума. Общо към 27 януари, от началото на месеца, потокът на регазифициран ВПГ в европейската ГТМ възлиза на малко над 10 милиарда кубически метра. Според резултатите от петък ще бъде актуализиран рекордът от януари 2019 г., а до края на месеца вероятно абсолютният рекорд на постъпленията на газ от ВПГ терминали в ГТС на Европа от ноември 2019 г. Запасите от втечнен природен газ в европейските резервоари за съхранение на втечнен газ също са доста високи за средата на януари, но почти са паднали до средните за пет години. The Wall Street Journal съобщи, че повече от две дузини танкери, превозващи втечнен природен газ, се насочват от САЩ към Европа - това може да даде нов тласък на ръста на запасите от ВПГ в Стария свят в близко бъдеще. Преводи и редакция: Иван Христов

29 Януари 2022 | 09:49 | Агенция "Фокус"

Nikkei: Танкери с втечнен природен газ се стичат към ЕС

Nikkei: Танкери с втечнен природен газ се стичат към ЕС

Токио. Служители на вестник Nikkei са анализирали сателитни данни и са установили, че броят на танкерите, превозващи втечнен природен газ (ВПГ), се е увеличил драстично във водите на Европейския съюз. Съответната информация беше публикувана в събота на сайта на изданието. През януари 2021 г. в района е имало 24 танкера, но този януари вече са били средно 40. Освен това над 20 кораба, доставяли ВПГ в азиатския регион през ноември 2020 г., са били забелязани по морските маршрути между Европа и Близкия изток или Северна Америка. Редица западни медии съобщиха, че в случай на хипотетична руска инвазия в Украйна, ЕС е готов да предприеме строги санкции срещу Москва, които може да включват изоставяне на газопровода „Северен поток 2“. При такъв сценарий Брюксел признава, че Русия може в отговор да намали доставките на газ за Европа, което заплашва с тежка енергийна криза Стария свят. Преводи и редакция: Иван Христов

29 Януари 2022 | 09:36 | Агенция "Фокус"

Bloomberg: САЩ и ЕС са близко до съгласуване на антируските санкции

Bloomberg: САЩ и ЕС са близко до съгласуване на антируските санкции

Ню Йорк. Съединените щати и Европейският съюз са близо до завършване на разработването на антируски санкции, които могат да бъдат въведени в случай на влошаване на ситуацията около Украйна. Това съобщава Bloomberg, позовавайки се на източници и поверителни документи. Според агенцията санкциите могат да засегнат транзакциите с държавния дълг на Руската федерация. Освен това ограниченията предполагат забрана на „най-големите руски банки да извършват някои междубанкови транзакции в долари“. Активите могат да бъдат замразени и достъпът до капиталовите пазари на „определени банки и свързани с правителството предприятия“ ограничен. Ограниченията могат да засегнат и „руските олигарси“ и държавните предприятия. Bloomberg подчертава, че представители на администрацията на президента на САЩ Джо Байдън и ръководството на европейските държави от няколко седмици договарят подробностите за евентуални санкции. Сега този процес е „близо до завършване“, отбелязва агенцията. В същото време, според нейната информация, САЩ и европейските им съюзници все още не са съгласни каква точно трябва да е причината за въвеждането на ограничения, както и какви мерки трябва да се предприемат в случай на „агресивни или дестабилизиращи стъпки, които не водят до последващо нахлуване на руски сили в Украйна“. По-рано американската администрация многократно заплашваше да наложи изключително строги санкции в случай на нахлуване на Русия в Украйна. В същото време представители на Белия дом отговориха на повечето въпроси относно конкретни възможни мерки, че не изключват нищо, но не направиха недвусмислени изявления. Преводи и редакция: Иван Христов

29 Януари 2022 | 09:32 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Русия разположи дивизион „Панцир-С“ в Беларус

ТАСС: Русия разположи дивизион „Панцир-С“ в Беларус

Москва. Русия е разположила в Беларус зенитно-ракетно-оръдеен дивизион „Панцир-С“, който ще бъде използван за изпитание на силите за реагиране на съюзната държава. Това съобщиха пред журналисти от руското министерство на отбраната, предава ТАСС. „Поделенията на руските въоръжени сили, участващи в проверката на силите за реагиране на Съюзната държава, продължават да се преразпределят в Република Беларус. Друг влаков ешелон достави на станцията за разтоварване зенитно-ракетно-оръдеен дивизион „Панцир-С“ от Източния военен окръг“, казаха от министерството. Както казаха по-рано в Министерството на отбраната, проверката ще се проведе на два етапа. На първия етап до 9 февруари ще бъде извършена възможно най-скоро предислокацията и създаването на групировки войски на територията на Беларус, охраната и отбраната на важни държавни и военни съоръжения, охраната на държавната граница във въздушното пространство. Ще се проведе и проверка на готовността и способността на дежурните сили и средства за ПВО да изпълняват задачи за прикриване на важни обекти на територията на републиката. По време на втория етап на проверката, от 10 до 20 февруари, ще се проведат съвместни учения „Съюзническа решимост – 2022“, в рамките на които ще се отработват задачи за потискане и отблъскване на външна агресия, както и противодействие на тероризма и защита на интересите на Съюзната държава. Според Министерството на отбраната по време на ученията ще бъдат предприети мерки за засилване на охраната на държавната граница за предотвратяване на проникването на въоръжени групировки бойци, за блокиране на каналите за доставка на оръжие и боеприпаси, както и за претърсване , блокиране и унищожаване на незаконни въоръжени формирования и диверсионно-разузнавателни групи на условния противник. Практическите действия на войските ще се проведат на полигоните Домановски, Гожски, Обуз-Лесновски, Брест и Осиповичски и летищата Барановичи, Лунинец, Лида и Мачулищи. Преводи и редакция: Иван Христов

29 Януари 2022 | 09:28 | Агенция "Фокус"

Зоран Миланович: Хърватският премиер се държи като „украински агент“

Зоран Миланович: Хърватският премиер се държи като „украински агент“

Загреб. Президентът на Хърватия Зоран Миланович обвини премиера на страната Андрей Пленкович, че се държи като „украински агент“, предава агенция HINA. Миланович заяви, че Пленкович се е държал като „украински агент“, докато самият той действа като хърватски президент. По този начин държавният глава даде да се разбере, че не възнамерява да се откаже от изявлението за изтеглянето на хърватските военни от силите на НАТО в случай на потенциален конфликт между Русия и Украйна и не планира да се извини на властите в Киев, както го направи ръководителят на правителството на републиката. „Слава Богу, че те (Украйна) съществуват, защото тогава ние не сме най-лошите“, каза Миланович. Той отхвърли тезата, пропагандирана от отделни политици, че е проруски политик. „Миналата седмица бях проамерикански настроен, когато призовах правителството да приеме подарък [от САЩ] под формата на 80 и нещо [БМП] „Брадли“. Виждате как това се променя от седмица на седмица“, заяви президентът . Миланович разкритикува позицията на ЕС към Украйна. „Те (украинците) не са получили нищо от ЕС, а им бяха обещани милиарди и милиарди“, посочи държавният глава. „Не казвам това, за да обидя никого. Аз не съм враг на Украйна и не съм някакъв вид приятел на Русия“. В същото време Миланович обвини Украйна, че прославя участниците в кланетата на поляци и евреи. „Степан Бандера, протестите на Майдана, които имаха явни елементи на държавен преврат и сваляне на законно избраното правителство. Със сърдечната помощ на ЕС <...> и Вашингтон“, подчерта хърватският президент. Миланович каза във вторник, че хърватските власти ще изтеглят войските си от силите на НАТО в Източна Европа в случай на конфликт между Русия и Украйна. Той също така изрази мнение, че Украйна „няма място в НАТО“. След това президентът на Хърватия влезе в базата на скандалния украински ресурс „Миротворец“ като „антиукраински пропагандист“, а украинските власти поискаха официално извинение от него. Премиерът на Хърватия от името на правителството поднесе официално извинение на Киев и обвини Миланович в подкопаване на авторитета на страната. Преводи и редакция: Иван Христов

29 Януари 2022 | 09:23 | Агенция "Фокус"

Reuters: Русия доставя кръв и медицински материали край Украйна

Reuters: Русия доставя кръв и медицински материали край Украйна

Ню Йорк. Военното натрупване на руски войски близо до Украйна се разширява, като в него се включват доставки на кръв заедно с други медицински материали, които биха й позволили да лекува пострадали, което е още един ключов индикатор за военната готовност на Москва, са заявили американски служители пред Reuters при условия на анонимност. Настоящи и бивши американски служители казват, че конкретни показатели - като доставките на кръв - са от решаващо значение като показател дали Москва ще бъде готова да извърши инвазия, ако руският президент Владимир Путин реши да го направи. Разкриването на тази новина за доставките на кръв от американски служители, пожелали анонимност, добавя още един контекст към нарастващите опасения на САЩ, че Русия може да се готви за нова инвазия в Украйна, тъй като е събрала над 100 000 войници близо до границите на тази бивша съветска република. Тези предупреждения включват прогнозата на президента Джо Байдън, че е вероятно руско нападение, и забележките на държавния секретар на САЩ Антони Блинкен, че Русия може да започне нова атака срещу Украйна след „много кратко време“. Пентагонът по-рано е признавал разполагането на "медицинска подкрепа" като част от натрупването на Русия. Но разкриването на доставките на кръв добавя ниво на детайлност, което според експертите е от решаващо значение за определяне на руската военна готовност. „Това не гарантира, че ще има нова атака, но вие не бихте извършили атака, освен ако нямате това (резерви от кръв) под ръка“, каза Бен Ходжис, пенсиониран генерал-лейтенант на САЩ, който сега работи в изследователския институт на Центъра за анализ на европейската политика. Руското министерство на отбраната не отговори веднага на писмено искане на Reuters за коментар. Говорител на Белия дом не коментира каквито и да било руски доставки на кръв, но отбеляза многократните публични предупреждения на САЩ за руската военна готовност. Пентагонът също отказва да обсъжда оценките на разузнаването. Тримата американски служители, които са съобщили на Reuters за доставките на кръв не съобщават конкретно кога Съединените щати са открили за тях. Двама от тях обаче казаха, че това е станало през последните седмици. Руските власти многократно отричат да планират нахлуване. Но Москва казва, че се чувства застрашена от нарастващите връзки на Киев със Запада. Превод и редакция: Юлиян Марков

28 Януари 2022 | 19:51 | Агенция "Фокус"

„Взгляд“: Кризата около Украйна спря разширението на НАТО

„Взгляд“: Кризата около Украйна спря разширението на НАТО

Москва. На пръв поглед може да изглежда, че настоящата криза около Украйна не донесе на Русия нищо освен загуби. Първо, това показа уязвимостта на руската икономика спрямо Запада. Така медийната истерия, отприщена от Съединените щати и Великобритания около уж започналата руска инвазия в Украйна, срива руския фондов пазар от ден на ден. И това са само последствията от медийна истерия – Западът дори не е започнал да прилага обещаните икономически санкции, пише доцентът по политология Геворг Мирзаян в руския вестник “Взгляд“. Второ, тя показа уязвимостта на Русия към украинските провокации. Достатъчно е Киев да атакува Донбас, за да принуди Москва да изпрати войски за защита на ДНР и ЛНР (там живеят стотици хиляди руски граждани) и по този начин отново да започне спиралата на ескалация в руско-западните отношения. И накрая, трето, преговорният процес между Москва и Вашингтон, изглежда, е спрял. САЩ изпратиха писмен отговор на руските предложения за гаранции за сигурност, който не се хареса на Кремъл. „Що се отнася до съдържанието на документа, там има реакция, която ни позволява да разчитаме на началото на сериозен разговор, но по второстепенни въпроси. Няма положителна реакция по основния въпрос в този документ. Основният въпрос е нашата ясна позиция за недопустимостта на по-нататъшно разширяване на НАТО на изток“, обясни руският външен министър Сергей Лавров. От друга страна обаче тази криза донесе положителни резултати и за Русия. Вятърът й отвя и разпръсна редица сламени къщи на западната пропаганда, в които бяха замесени както страни-членки на НАТО, така и техните сателити. И така, митът за предполагаемото единство на Алианса относно необходимостта от конфликт с Русия беше разрушен. Доскоро представители на НАТО на всеки ъгъл крещяха за необходимостта от защита срещу руската агресия, а страните-членки се състезаваха в антируска реторика. Тези от тях, които не вярваха в тази агресия или просто не искаха да се карат с Москва, предпочитаха да си мълчат - така беше по-безопасно. Но когато въздухът откровено замириса на война с Русия, редица страни членки на НАТО открито заявиха, че няма да участват в нея. И говорим не само за нежеланието за участие във войната в периферията на територията на Украйна, но и за нежеланието да се защитават други държави. Така президентът на Хърватия заяви, че ще върне у дома всички свои военни от страните от Източна Европа. А българските власти предупредиха, че няма да изпращат войници извън националните граници без решение на парламента. Да, Хърватия и България не са най-значимите членове на Алианса. Подобна позиция обаче заемат и редица други държави – една Унгария, например. Лъвският пай от обвиненията в дезертьорство като цяло пада върху един от най-важните европейски членове на НАТО - Германия, която уж в часа на голяма украинска нужда отказва да доставя на Киев оръжия, произведени в Германия, и забранява на други страни (като Естония например ) за да го направят. Някои западни медии направо казват, че Берлин вече не може да се счита за съюзник, защото „за Германия евтиният газ... и желанието да запази г-н Путин спокоен изглеждат по-важни от съюзническата демократична солидарност“. Въпросът обаче не е в предателството, а в преливането на чашата на търпението от американската политика. Европейските елити отдавна гледат търпеливо как Вашингтон жертва европейската стабилност в своите антируски игри. Той се оттегли от ключови споразумения в областта на поддържането на европейската сигурност (Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег и по-малък обсег на действие (ДРСМО), Договора за открито небе (ДОН)), провокира нестабилност в съседните на Москва държави и дори посочва Русия като основен враг в ключови документи на НАТО. .Европейските политици нямаха намерение да увеличават военните разходи и да натоварват бюджетите си. Очевидно те смятаха, че всичко това са просто политически игри между Вашингтон и Москва, че нещата няма да стигнат до истински конфликт. Сега, когато този конфликт отчетливо замириса, всички някак рязко изтрезняха и помолиха американския шофьор да намали скоростта. Очевидно състоянието на трезвост ще се запази и след края на този етап от конфликта, което ще доведе до редица интересни последици за Кремъл. На първо място, отказът на НАТО да се разшири на Изток. Да, според Сергей Лавров, САЩ отказаха да дадат каквито и да било гаранции в това отношение - настоящата криза обаче показа крайното нежелание на редица европейски държави да влязат в конфликт с Русия в името на, както каза хърватският президент, "един от най-корумпираните режими в света". Осъзнавайки, че това ще означава автоматичен билет за война с Русия и след като надуши тази война, Европа няма да гласува за възможното влизане на Украйна в НАТО- и вероятно не една или две държави, а по-голямата част от европейските държави ще заемат такава позиция. Гласуването ще бъде подобно за Молдова и Грузия - европейските държави не са готови да се бият с Москва за Приднестровието, Южна Осетия и Абхазия. Освен това този конфликт може да доведе до промяна в подхода на САЩ към Русия – по-специално до намаляване на производителността на американския политически елит. Доскоро САЩ демонстрираха увереност в абсолютното подчинение на европейските политици и служители на ЕС. Президентът Байдън, държавният секретар Блинкен и други уважавани хора на всеки ъгъл казаха, че Западът е единен както никога досега, че всички страни членки на НАТО са готови да накажат Русия със санкции за нарушаване на украинския суверенитет. Сега се оказва, че далеч не всичко (припомняме уговорката на президента на САЩ, че в случай на „малка инвазия“ на Москва в Украйна може да няма санкции, тъй като ще има разногласия между САЩ и съюзниците по тях). Оказва се, че дори аморфната европейска бюрокрация не само не е готова да подкрепи американо-британската медийна истерия, но и й се противопостави (припомняме думите на ръководителя на европейската дипломация Жозеп Борел, че ЕС „не вижда особени причини ” да последва Вашингтон и Лондон в изтеглянето на семейства на дипломати от Украйна). И ако САЩ направят трезв анализ на причините за случващото се, те ще разберат, че за всичко е виновна изключително агресивната американска политика спрямо Руската федерация. Тогава може би тя ще бъде модифицирана - освен ако, разбира се, не искат най-накрая да унищожат мита за единството на Запада, както и за целостта на НАТО и готовността на Алианса да отблъсне колективно всички външни заплахи. И накрая, бихме искали да се надявам, че този конфликт ще доведе до известно отрезвяване на украинското ръководство. През последните няколко години режимът в Киев успешно продава своята агресивна русофобска политика както на Запада, така и на собственото си население. На украинците, които не искаха да влизат във война с Русия, беше обяснено, че големите западни съюзници изобщо не са ги оставили в беда, че НАТО оценява евроатлантическата ориентация на Украйна и няма да я остави насаме с Москва. Настоящите събития показаха, че това не е така. Че Алиансът не само няма да изпраща войски за защита на Киев, но дори се противопоставя на прехвърлянето на оръжия в Украйна. Да, британците го доставят - но само онези видове, които не са в състояние да променят хода на потенциална война в полза на Украйна. Ако все още има хора, които мислят с главите си в Киев, тогава те ще разберат, че времето на русофобията отминава, че е необходимо да се модифицира политиката спрямо Москва и да се опитат да преговаряме с нея. Нещо повече, това трябва да се направи сега – докато САЩ и Русия не се договорят за Украйна зад гърба на Украйна (възможно е някои предложения по този въпрос да са били направени в прословутия американски отговор – в рамките на „вторичните въпроси“, за които Лавров говори). Или Европа не се съгласи на срещите на върха с Путин, каквато сега се опитват да организират френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Олаф Шолц. Така че кризата означава не само проблеми, но и възможности. Сега основното е страните да ги използват правилно. Превод и редакция: Юлиян Марков

28 Януари 2022 | 19:39 | Агенция "Фокус"

„Независимая газета“: Украинската криза сближи Байдън и Ердоган

„Независимая газета“: Украинската криза сближи Байдън и Ердоган

Анкара. Новият посланик на САЩ в Турция Джеф Флейк официално встъпи в длъжност. Това идва в критичен момент в отношенията Анкара-Вашингтон, когато администрацията на американския президент Джо Байдън изглежда търси по-голямо участие на Турция в украинския въпрос. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган за пореден път обяви готовността си да окаже посредническа помощ за евентуални разговори между Москва и Киев, но също така подчерта намерението си да запази задълженията си към НАТО в случай на война, пише руският вестник “Независимая газета“. В официално изявление Джеф Флейк отбеляза, че Турция е незаменим съюзник на САЩ в НАТО и важен партньор в „непрекъснато променящ се регион“. Флейк подчерта, че интересите на двете държави надхвърлят политиката и сигурността. „САЩ и Турция се възползват от тясно икономическо партньорство, основано на балансирана търговия, инвестиции, иновации и сътрудничество“, каза Флейк по същото време. „В Турция има около 2000 американски компании. Турският бизнес е успешен в САЩ, подчерта той. Изявлението има особен резонанс на фона на икономическата криза, пред която е изправена Анкара. Медиите в региона обръщат специално внимание на факта, че Флейк започва работа, когато членовете на НАТО обмислят отговор на Москва в случай на въоръжена конфронтация за Украйна. Анкара изгради специални отношения както с Москва, така и с Киев, което й даде шанс да внесе предложение за организиране на среща на президентите Владимир Путин и Владимир Зеленски на нейна територия. Онзи ден по телевизията Ердоган потвърди готовността си "ако и двете страни желаят" да приеме лидерите на двете държави, за да могат те "да продължат пътя на възстановяване на атмосферата на мир". Трудно е обаче да се каже колко сериозно Кремъл приема подобни предложения. Между другото, Ердоган подчерта, че страната му се застъпва за целостта на Украйна. Ако над Киев надвисне заплахата от въоръжен конфликт, Анкара ще спази задълженията си в рамките на НАТО, каза Ердоган. „Искаме да намерим решение на настоящата криза чрез диалог и дипломация“, каза той. „Продължаваме да призоваваме Русия и Украйна да се държат конструктивно и сдържано. Но Турция ще изпълни изискванията си във връзка с членството си в НАТО. Така той отговори на въпроса на журналист дали републиката ще подкрепи Украйна в случай на въоръжен конфликт. Но какви са изискванията в рамките на военния блок, Ердоган не уточни. Флейк представляваше Аризона в Сената на САЩ от 2013 до 2019 г. Той има опит в работата в комисията по външни работи на горната камара на Конгреса. Въпреки принадлежността си към републиканския лагер, Флейк често критикува политиката на предишния президент Доналд Тръмп. В навечерието на президентските избори през 2020 г. Флейк излезе в подкрепа на Байдън, като отказа да гласува за преизбирането на своя предшественик. Дипломатът идва от семейство мормонски пионери, което породи спекулации, че дейността му като посланик в Анкара ще бъде отчасти насочена към защита на правата на религиозните малцинства в Турция. Тази версия засега не е потвърдена. „След като Ердоган номинира Мурат Мерджан за първия в историята политически назначен за поста посланик във Вашингтон през февруари 2021 г., Байдън отвърна с реципрочността, като номинира Джеф Флейк за политически назначен през юли миналата година“, заяви бившия турски депутат и старши директор на турската програма към американската фондация за защита на демокрациите Айкан Ердемир. „Много анализатори прогнозираха, че появата на посланици с преки връзки с техните президенти ще помогне за разрешаване на обтегнатите отношения. А отношенията между Вашингтон и Анкара са засенчени от дипломатически спорове и кризи, припомни той. „Въпреки факта, че администрацията на Байдън все още смята Ердоган, с неговия нарастващ авторитаризъм, за политически токсична фигура и се въздържа да го покани на срещата на върха на демокрациите миналия декември, предизвикателствата, пред които Вашингтон беше изправен в Афганистан и Украйна, принудиха САЩ да търсят по-прагматични отношения с представители на турския естаблишмънт, участващи в сигурността и политиката“, обясни експертът, като отбеляза, че тези връзки, според Вашингтон, се основават на способността да се извършват „транзакционни сделки“. Тези настроения, каза Ердемир, са отразени не само в изявленията на Флейк, но и в нарастващото нежелание на администрацията на Байдън да обвинява Турция в нарушаване на правата на човека. „Ердоган се надява, че обстоятелствата и проблемите на сигурността, пред които е изправена администрацията на Байдън, ще принудят Вашингтон да отстъпи от обещанието си да следва линия, фокусирана върху човешките права, в полза на бизнес отношения quid pro quo“, заключи събеседникът на вестника. Превод и редакция: Юлиян Марков

28 Януари 2022 | 17:51 | Агенция "Фокус"

The Hill: Администрацията на Байдън се изправя пред опасна антиамериканска триада

The Hill: Администрацията на Байдън се изправя пред опасна антиамериканска триада

Вашингтон. В момент, когато Съединените щати и техните съюзници се опитват да формулират координирана политика, за да предотвратят нахлуването на Русия в Украйна, Москва, Пекин и Техеран дават на Вашингтон да разбере, че отклонява погледа си от Източна Азия и Близкия Изток на свой риск. Освен това те го правят много координирано, напомняйки на администрацията на Байдън, че колкото и да се опитва, тя не може да раздели кризите, пише американският вестник The Hill. В средата на декември руският президент Владимир Путин проведе видеоразговор с китайския си колега Си Дзинпин. Двамата се съгласиха, както се изрази Си, че „Китай и Русия трябва да увеличат съвместните си усилия за по-ефективнa защита на сигурността и на двете страни“. Наистина, старшият съветник на Путин по националната сигурност Юрий Ушаков, бивш посланик в Съединените щати, каза пред репортери, че Си е предложил подкрепата си за позицията на Путин срещу Запада. Двамата лидери трябва да проведат лична среща на върха в Китай на 4 февруари, в деня на откриването на Зимните олимпийски игри. Миналата седмица Путин се срещна и с иранския президент Ебрахим Раиси. Въпреки че посещението не беше особено съществено, то със сигурност сигнализира за нарастващo затопляне между двете страни. Раиси предостави на Путин проект на актуализирано 20-годишно споразумение за сътрудничество между Иран и Русия. Ако бъде сключено успешно, това споразумение ще последва подписването през март 2021 г. на 25-годишната „програма за сътрудничество“ на Иран с Китай. Преди две седмици иранският външен министър Хосеин Амир-Абдолахиан посети Китай, за да обсъди прилагането на споразумението; още в края на декември Техеран се съгласи Пекин да открие генерално консулство в своето стратегическо пристанище Бандар Абас. Тази седмица Русия, Иран и Китай проведоха третото си съвместно военноморско учение, наречено CHIRU - първото бе проведено през декември 2019 г. Те проведоха тридневното учение в Оманския залив, точно до Ормузкия проток, критичната точка за преминаването на петрола от Персийския залив към Индийския океан. Русия изпрати три кораба на учението: ракетния крайцер „Варяг“, кораб за борба с подводници и танкер. Китай изпрати разрушителя с управляеми ракети „Урумчи“ – кръстен на столицата на Синцзян, дом на по-голямата част от неговото уйгурско население, кораб за доставки, корабни хеликоптери и 40 членове на морската пехота на ВМС на Народноосвободителната армия на Китай (НОАК) . Иран изпрати 11 кораба, както и по-малки кораби, командвани от Корпуса на гвардейците на ислямската революция, именно които са обичайното превозно средство на Техеран за тормоз на западните военноморски сили и търговски кораби. Моментът на учението не би могъл да бъде по-благоприятен, поне за Русия. Министерството на отбраната на Москва описа учението като „съвместно тактическо маневриране и отработен артилерийски огън по морска цел, както и мисии за търсене и спасяване в морето“. Това, което руснаците нарекоха „тактическо маневриране“, Техеран по-откровено описа като „нощни боеве“. Иранците казаха също, че учението включва противопожарни тренировки, които биха били от решаващо значение при всяка размяна на огън със западен флот. От своя страна китайското министерство на отбраната изрази мнение, че учението има за цел „съвместно да защити морската сигурност“, вероятно от „американски хищници“. Приблизително по същото време, когато трите страни провеждаха ученията си, китайските военновъздушни сили отново проникнаха в зоната за идентификация на ПВО на Тайван. Подобно на учението, посланието беше ясно: Вашингтон е по-добре да се съобрази със способността на всеки от своите противници да използва и да обръща внимание на всеки един от тях. Всъщност по-рано тази седмица външният министър на Китай Ван И коментира Украйна и Тайван в разговор с държавния секретар Антони Блинкен, заявявайки, че по отношение на Украйна „регионалната сигурност не може да бъде гарантирана чрез укрепване или дори разширяване на военните блокове“ и че Съединените щати трябва „да спрат да си играят с огъня по въпроса с Тайван и да спрат да създават различни антикитайски клики“. Освен това тристранните учения, срещите, новите споразумения, изявленията имат за цел да предадат послание, че нито една от тези три страни не е толкова изолирана, както Вашингтон често твърди. За Путин, по-специално, това означава, че той има резервен вариант, ако Вашингтон наистина наложи санкции, които имат за цел да „осакатят“ руската икономика. Той може да търси високотехнологично сътрудничество в Пекин и продажба на оръжие в Техеран. И за трите държави това е още един показател за степента, в която се готвят да запълнят регионалния вакуум, който Вашингтон започна да създава, когато се оттегли от Афганистан. Има, разбира се, различия между трите – например между Русия и Иран в Сирия, между Китай и Иран относно тесните връзки на Пекин с Израел и Саудитска Арабия и между Москва и Пекин относно нарастващото присъствие на Китай в Източен Сибир. Въпреки това тяхната споделена враждебност към Вашингтон и общото желание да изгонят Съединените щати поне от Близкия Изток и Индийския океан вероятно преодоляват каквито и да е различия между тях. Вашингтон би било добре да се помисли как да се гарантира, че каквито и санкции, които налага в случай на руска инвазия в Украйна, ще преодолеят способността на Путин да смекчи въздействието им върху икономиката на страната си, като използва ресурсите, които неговите антиамерикански партньори със сигурност ще му предоставят. Освен това, докато подготвя своя бюджет за отбрана за финансовата 2023 г., администрацията на Байдън трябва да вземе предвид, че вече не може да приема, че може да се справи с множество заплахи последователно и по този начин да намали натиска за увеличаване на разходите за отбрана. По-скоро трябва да признае, че възпирането на антиамериканската триада изисква допълнителен бюджет и материали, с които да се отговори на кризи в множество региони, които тези държави със сигурност ще генерират по координиран начин. Като алтернатива, ако реши да не предоставя достатъчно ресурси за възпиране на Русия, Китай и Иран, администрацията на Байдън трябва да приеме, че с течение на времето тя на практика ще им отстъпи влиянието си не само в Близкия Изток, но може би и в Европа. Превод и редакция: Юлиян Марков

28 Януари 2022 | 17:22 | Агенция "Фокус"

Reuters: Взето е инвестиционно решение за газовия терминал в Александруполис

Reuters: Взето е инвестиционно решение за газовия терминал в Александруполис

Атина . От проектната компания „Газтрейд“ съобщиха, че е взето окончателно инвестиционно решение за изграждане на терминал за втечнен природен газ (ВПГ) край северния гръцки град Александруполис, което е последната стъпка преди да започне изграждането на проекта, предава Reuters. Проектът предвижда изграждане на плаващо съоръжение за втечнен природен газ, с годишен капацитет от около пет милиарда кубически метра газ. Семейство Копелозос, GasLog Cyprus Investments, гръцката газова компания DEPA Commercial, гръцкият оператор на газова мрежа DESFA и българската комапния „Булгартрансгаз“ имат дялове в проекта, който се очаква да започне да функционира до края на 2023 г. „Газтрейд“ каза в изявление, че акционерите единодушно са одобрили, че всички изисквания за проекта са осигурени и изграждането му може да започне. Съоръжението ще бъде свързано с гръцката газова мрежа чрез 28-километров тръбопровод и ще доставя газ до България и Северна Македония като част от стремежа на Гърция да диверсифицира своите газови ресурси и да се превърне в енергиен център в Югоизточна Европа. Превод и редакция: Юлиян Марков

28 Януари 2022 | 16:28 | Агенция "Фокус"

Financial Times: ЕС ще поиска от Азербайджан да увеличи доставките на газ за Европа на фона на разногласията с Русия

Financial Times: ЕС ще поиска от Азербайджан да увеличи доставките на газ за Европа на фона на разногласията с Русия

Лондон. Европейският съюз (ЕС) ще проведе разговори с Азербайджан следващата седмица, за да обсъди възможността за увеличаване на доставките на газ за Европа чрез Трансадриатическия газопровод (TAP). Това съобщи британският вестник Financial Times в петък, позовавайки се на източници. Според тях следващата седмица еврокомисарят по енергетика Кадри Симсон ще посети Баку, където ще се срещне с азербайджанския министър на енергетиката Парвиз Шахбазов и министъра на екологията и природните ресурси на републиката Мухтар Бабаев. "Очакваме преговорите да се съсредоточат върху ролята на Азербайджан в диверсификацията на доставките на газ за Европа", e казал неназован представител на ЕС. "Това включва възможността за увеличаване на доставките на газ през Трансадриатическия газопровод (TAP) за Европа. Капацитетът на TAP в момента е около 10 милиарда кубически метра годишно, (Азербайджан) е стабилен и надежден доставчик за ЕС." Както подчерта вестникът, дискусиите около възможно увеличаване на доставките на азербайджански газ за Европа се засилиха в светлината на напрежението между Европейския съюз и Русия заради ситуацията в Украйна. По-рано редица западни медии съобщиха, че в случай на хипотетична руска инвазия в Украйна, ЕС е готов да предприеме строги санкции срещу Москва, които могат да включват спиране на газопровода "Северен поток-2". При такъв сценарий Брюксел признава, че Русия може в отговор да намали доставките на газ за Европа, което заплашва с енергийна криза Стария свят. За да предотврати възможна критична ситуация, ЕС преговаря с алтернативни доставчици на горива, включително Катар, за увеличаване на покупките на газ от тях. Азербайджанския газ в Европа Трансадриатическият газопровод е последният сегмент от Южния газов коридор (SGC), който е интегрирана тръбопроводна система, която включва също Южнокавказкия и Трансанадолския газопровод. Строителството на TAP с дължина 878 км и цена от 4,5 милиарда евро започна през май 2016 г. Първоначалният капацитет на тръбопровода е 10 милиарда кубически метра газ годишно с възможност за удвояване. Акционери на газопровода са британската компания BP (20% дял), азербайджанската SOCAR (20%), италианската Snam (20%), белгийската Fluxys (19%), испанската Enagas (16%), швейцарската Axpo (5%). Основният източник на газ за SGC е офшорното газово кондензатно находище Шах Дениз в Каспийско море с запаси от 1,2 трилиона кубически метра. Превод и редакция: Юлиян Марков

28 Януари 2022 | 16:15 | Агенция "Фокус"

Сергей Лавров: Русия не желае война, но няма да позволи да се игнорират интересите й

Сергей Лавров: Русия не желае война, но няма да позволи да се игнорират интересите й

Москва. Ако зависи от нашата страна, тогава няма да има война – Русия не желае и не е заинтересована от война, но няма да позволи на други държави да атакуват грубо нейните интереси. Това заяви руският външен министър Сергей Лавров, отговаряйки на въпрос за перспективите за война в контекста на отговора на Запада на руските предложения за гаранции за сигурност. „Няма да позволим нашите интереси да бъдат игнорирани“, подчерта той в интервю за руските радиостанции „Спутник“, „Ехо Москвы“, „Говорит Москва“ и „Комсомолская правда“., цитиран от “Российская газета“. Външният министър отбеляза още, че не счита преговорите със САЩ и НАТО за гаранции за сигурност за завършени. По думите му част от получените писмени отговори "хвърлят сянка върху оградата", но все още съдържат "рационални зърна". В сряда, 26 януари, САЩ и НАТО предадоха на Русия отговори на предложенията на Москва за гаранции за сигурност. Коментирайки ги, руският външен министър отбеляза, че със същността на отговорите на Вашингтон заслужава да бъде информирана обществеността не само в Русия, но и в други страни. Москва публикува проекти на споразумения със САЩ и НАТО за гаранции за сигурност в края на 2021 г. Документът, наред с други неща, настоява за отказа на Алианса от по-нататъшно разширяване на изток, включително приемането на Украйна в неговия състав и създаването на военни бази в постсъветските държави. Освен това предложенията съдържат клауза за изтегляне на силите на НАТО в Източна Европа на позициите от 1997 г. и за неразгръщане на оръжията на Алианса близо до руските граници. Превод и редакция: Юлиян Марков

28 Януари 2022 | 12:10 | Агенция "Фокус"

Сергей Лавров: Отговорът на САЩ на руските предложения е модел на благоприличие в сравнение с отговора на НАТО

Сергей Лавров: Отговорът на САЩ на руските предложения е модел на благоприличие в сравнение с отговора на НАТО

Москва. Отговорът на САЩ относно гаранциите за сигурност изглежда като "модел на дипломатическа коректност" в сравнение със съответния документ на НАТО. Това заяви в петък руският външен министър Сергей Лавров в интервю за руските радиостанции, цитиран от TACC. "Сега е в ход междуведомствено проучване на отговорите, получени от Съединените щати и НАТО. Тяхното съдържание е практически известно на всички", каза той. "На фона на документа, който ни беше изпратен от НАТО, американският отговор е почти модел на дипломатическо благоприличие. Отговорът на НАТО е толкова идеологизиран, той е толкова изпълнен с изключителността на Северноатлантическия алианс, неговата специална мисия, неговата специална цел, че просто е срамен за тези, които са написали този текст“. Превод и редакция: Юлиян Марков

28 Януари 2022 | 11:13 | Агенция "Фокус"

Reuters: Великобритания предупреди за опасност от руски кибератаки

Reuters: Великобритания предупреди за опасност от руски кибератаки

Лондон. Великобритания предупреди едрия бизнес да засили защитата срещу възможни руски кибератаки, докато страховете на Запада се задълбочават, че президентът Владимир Путин ще нареди на войските си да анексират нова част от Украйна, предава Reuters. Британският национален център за киберсигурност (NCSC), част от разузнавателна агенция GCHQ, предупреди големите организации да засилят своята устойчивост на кибератаки на фона на задълбочаващото се напрежение около Украйна. Западните лидери казват, че 21-ви век ще бъде определен от борба между демокрациите и автокрации като Китай и Русия, които според тях оспорват световния ред след Студената война във военно, технологично и икономическо отношение. „В продължение на няколко години наблюдавахме модел на злонамерено руско поведение в киберпространството“, каза Пол Чичестър, оперативен директор на NCSC. Кибератака срещу Украйна по-рано този месец предупреди украинците да „се страхуват и да очакват най-лошото“, припомня Reuters. „Инцидентите в Украйна носят отличителните белези на подобна руска активност, която сме наблюдавали и преди“, каза Чичестър. Най-големите сили за кибернастъпление в света са Съединените щати, Обединеното кралство, Русия и Китай, според класация за 2020 г. на Belfer Center в Harvard's Kennedy School. Британските разузнавателни служби казват, че Русия остава най-голямата непосредствена заплаха за Запада, но дългосрочното господство на комунистически Китай над технологиите представлява много по-голям проблем. „Организациите в Обединеното кралство са призовани да засилят своята устойчивост на киберсигурност в отговор на злонамерените кибер инциденти в и около Украйна“, заяви британският Национален център за киберсигурност. Превод и редакция: Юлиян Марков

28 Януари 2022 | 10:54 | Агенция "Фокус"

Financial Times: Великобритания и ЕС разработват нови санкции срещу Русия

Financial Times: Великобритания и ЕС разработват нови санкции срещу Русия

Лондон. Европейският съюз и Обединеното кралство разработват санкции срещу нови руски проекти в газовия сектор, които ще бъдат въведени в случай на ескалация на конфликта за Украйна, пише британският вестник Financial Times, позовавайки се на информирани източници. Според изданието документът е създаден с подкрепата на САЩ. Целта на тези мерки е „твърдо да се ограничат” финансовите и технологични инжекции, свързани с руските инициативи в бранша. Желанието на Европа да нанесе удар по огромната руска въглеводородна индустрия може да засегне самите европейски компании, включително British Petroleum (BP), Total и Shell, които инвестират в руския газов сектор, се отбелязва в материала. По-рано европейски представители обявиха възможни ограничения срещу газопровода "Северен поток-2" в случай на влошаване на ситуацията на руско-украинската граница. Превод и редакция: Юлиян Марков

28 Януари 2022 | 09:52 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Белият дом опроверга по-ранни съобщения, че Байдън е предупредил Зеленски за неизбежно руско настъпление

ТАСС: Белият дом опроверга по-ранни съобщения, че Байдън е предупредил Зеленски за неизбежно руско настъпление

Вашингтон/Киев. Администрацията на Вашингтон отрече твърденията на журналисти, че президентът на САЩ Джо Байдън е казал на украинския си колега Владимир Зеленски, че инвазията в Украйна е почти неизбежна. Съответното изявление беше публикувано в „Туитър“ от официалния представител на Съвета за национална сигурност на Белия дом Емили Хорн, цитирана от TACC Тя коментира съобщението на журналист от CNN. Позовавайки се на украински служител, той цитира версия, според която „Байдън e казал на Зеленски, че руската инвазия сега почти сигурно ще се случи, когато земята замръзне“. Твърди се, че американският лидер е препоръчал на Киев „да се подготви за удар“. „Това не е вярно. Президентът Байдън каза, че има определена възможност руската страна да нахлуе в Украйна през февруари. Той е казвал това публично и преди и ние предупреждаваме за това от месеци. Доклади за нещо повече или друго, са напълно неверни", каза Хорн. В четвъртък се проведе телефонен разговор между Байдън и Зеленски. Президентът на Украйна Владимир Зеленски е изразил благодарност към Съединените щати за силната и твърда подкрепа за независимостта на териториалната цялост на Украйна. Това съобщиха в петък от кабинета на украинския държавен глава. „Главата на украинската държава изрази благодарност към Съединените щати и лично към Джо Байдън за силната и твърда подкрепа за независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна, както и за лидерството на САЩ в мобилизирането на световната общност за възпиране на руската агресия. “, се казва в съобщението на сайта на кабинета на Зеленски. Отбелязва се, че украинският президент „благодари за съответната помощ, предоставена от Съединените щати, по-специално под формата на смъртоносни отбранителни оръжия“. Зеленски изрази надежда, че САЩ ще предприемат по-нататъшни стъпки за укрепване на сътрудничеството в областта на отбраната и укрепване на отбранителната способност на Украйна. Той също така благодари за коментара на президента на САЩ относно важността на запазването на дипломатическото присъствие на САЩ в Украйна и увери в продължаването на стабилната работа на американското посолство в Киев. Президентът на Украйна, според неговия офис, отбеляза важността на поддържането на икономическата и финансова стабилност на Украйна в настоящата ситуация. Според информацията лидерите са обсъдили конкретни стъпки от страна на САЩ за увеличаване на финансовата подкрепа за Украйна както на двустранна основа, така и чрез участието на международни финансови организации. Президентите на Украйна и САЩ са обсъдили и резултатите от последните преговори в „Нормандския формат“ на ниво политически съветници. „Джо Байдън приветства постигнатите споразумения за безусловно връщане към прекратяването на огъня“, се казва в изявлението. Зеленски от своя страна отбеляза готовността на Украйна да проведе среща в „Нормандския формат“ на ниво лидери в близко бъдеще. По-рано Зеленски обяви резултатите от разговора с Байдън в своя „Туитър“ По думите му той и американският лидер са обсъдили "последните дипломатически усилия за деескалация и са се договорили за съвместни действия за бъдещето". Украинският президент благодари на събеседника си за постоянната военна помощ, оказвана от САЩ на Украйна. Обсъдена е била и възможността за финансова подкрепа за Украйна, добави Зеленски. Той отбеляза, че разговорът е дълъг. Превод и редакция: Юлиян Марков

28 Януари 2022 | 08:45 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Държавната Дума ще обсъди в началото на февруари искането за признаване на ДНР и ЛНР

ТАСС: Държавната Дума ще обсъди в началото на февруари искането за признаване на ДНР и ЛНР

Москва. В началото на февруари комисията на Държавната дума по въпросите на ОНД, евразийската интеграция и връзките със сънародниците ще обсъди проекта на обръщение на долната камара, внесен от фракцията на Комунистическата партия до руския президент Владимир Путин за признаването на самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народни републики, съобщи ръководителят на комисията Леонид Калашников, цитиран от TACC. „Комисията предложи на всички фракции да дадат своите становища по това, за да можем по-нататък да приемем заключението на Комисията, а отделът за правна помощ да даде своето заключение по това предложение. След това ще обсъдим (документа) на заседание на Комисията и ще го внесем в Съвета на Думата. Това ще стане в началото на февруари“, каза Калашников пред репортери. От своя страна ръководителят на международната комисия на Държавната дума Леонид Слуцки каза, че експерти участват и в обсъждането на обръщението до президента за признаване на ДНР и ЛНР. „Но в никакъв случай не е възможно да се разглежда като тема от първостепенна важност“, подчерта Слуцки. На 19 януари депутати от фракцията на Комунистическата партия на Руската федерация , оглавявана от нейния лидер Генадий Зюганов, внесоха в Държавната дума проект на обръщение на камарата до руския президент Владимир Путин за необходимостта от признаване на независимостта на Донецката и Луганската народни републики. Според документа Държавната дума се обръща към държавния глава с молба да разгледа въпроса за признаването на самопровъзгласените републики „като независими, суверенни и независими държави“. В текста се казва, че депутатите „считат за обосновано и морално оправдано признаването“ на ДНР и ЛНР. Превод и редакция: Юлиян Марков

27 Януари 2022 | 17:46 | Агенция "Фокус"

Reuters: Русия „остава отворена врата за преговори“

Reuters: Русия „остава отворена врата за преговори“

Москва. Русия каза в четвъртък, че е ясно, че Съединените щати не желаят да отговорят позитивно на основните й опасения за сигурността, но са запазили отворена вратата за по-нататъшен диалог в противопоставянето им около Украйна, предава Reuters. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза, че Москва, която е натрупала сили близо до Украйна, няма да бърза да прави заключения, след като Вашингтон отговори в сряда на руските предложения за преначертаване на споразуменията за сигурност в Европа след Студената война. Описвайки напрежението в Европа като напомнящо за Студената война, Песков каза, че Москва се нуждае от време, за да прегледа писмения отговор на САЩ, но изявленията на САЩ и НАТО, че основните искания на Русия са неприемливи, не оставят много място за оптимизъм. „Въз основа на казаното от нашите колеги вчера е абсолютно ясно, че по основните категории, очертани в тези проектодокументи... не можем да кажем, че нашите мисли са били взети предвид или че е демонстрирана готовност да се вземат предвид нашите опасения, " каза той. "Но няма да бързаме с нашите оценки." Нюансираната реакция на Кремъл ясно показа, че Русия не отхвърля незабавно отговорите на САЩ и НАТО и не затваря вратата на дипломацията. Руското външно министерство заяви, че най-добрият начин за намаляване на напрежението е НАТО да изтегли силите си от Източна Европа, но също така се опита да тушира страховете от предстояща инвазия. "Вече многократно заявявахме, че страната ни не възнамерява да атакува никого. Смятаме, че дори мисълта за война между нашите народи е неприемлива", каза Алексей Зайцев, говорител на министерството. Руските и украинските доларови облигации, които бяха ударени от кризата, се повишиха след изказването на Песков. Руският индекс на акциите на RTS, деноминиран в долари, се повиши с 4%, а рублата поскъпна с над 1% спрямо долара, отдръпвайки се от близо 15-месечното дъно. Писмените отговори на САЩ и НАТО не бяха оповестени публично, но те вече бяха отхвърлили тези искания, като изразиха готовност да се ангажират по други въпроси като контрол на въоръженията, мерки за изграждане на доверие и ограничения на размера и обхвата на военните учения. Държавният секретар на САЩ Антони Блинкен каза, че Вашингтон остава ангажиран с отстояването на политиката на "отворени врати" на НАТО и заяви, че Алиансът няма да компрометира основните си принципи. Западните страни предупредиха за икономически санкции срещу Русия, ако тя нахлуе в Украйна, надграждайки мерките, наложени от 2014 г., когато Москва анексира Крим и подкрепяните от Русия сепаратисти започнаха да се бият с правителствените сили в Източна Украйна. Превод и редакция: Юлиян Марков

27 Януари 2022 | 17:36 | Агенция "Фокус"

„Московский Комсомолец“: Край Луганск е загинал военнослужещ

„Московский Комсомолец“: Край Луганск е загинал военнослужещ

Луганск. Офицерът от пресслужбата на народната милиция на самопровъзгласилата се Луганска народна република А. Мазейкин каза, че докато ситуацията в Донбас се обсъжда активно на международно ниво и украинските власти уверено декларират своя ангажимент за мирно уреждане , на линията на съприкосновение украинските бойци показват истинските намерения на Киев, в резултат на което е загинал военнослужещ, сражаващ се на страната на сепаратистите, пише руският вестник “Московский Комсомолец“. „Днес украинските сили за сигурност от позициите на 30-та бригада в близост до населеното място Троицкое стреляха с тежки картечници по посока на населеното място Веселогоровка. В резултат на инцидента загина войник,“ е съобщил офицерът. Силите за сигурност на непризнатата републиката са били принудени да открият огън. Точните данни за загубите на противника се уточняват. Превод и редакция: Юлиян Марков

27 Януари 2022 | 17:28 | Агенция "Фокус"

Сергей Лавров: САЩ не отговориха на въпроса за неразширение на НАТО

Сергей Лавров: САЩ не отговориха на въпроса за неразширение на НАТО

Москва. Съединените щати в отговора си относно гаранциите за сигурност не са заявили отхвърляне на разширяването на НАТО на изток, каза руският външен министър Сергей Лавров, цитиран от РИА Новости. В сряда вечерта Вашингтон и Брюксел предадоха писмен отговор на предложенията на Москва. "Няма положителна реакция по основния въпрос в този документ. Основният въпрос е нашата ясна позиция за недопустимостта на по-нататъшно разширяване на НАТО на изток и разполагане на ударни оръжия, които могат да застрашат територията на Руската федерация", каза министърът. В същото време Лавров е подчертал, че САЩ умишлено пренебрегват принципа на неделимостта на сигурността, когато мирното съществуване на една държава не може да бъде постигнато чрез създаване на заплаха за друга. „Показателно е, че сега, когато нашите западни колеги реагират на нашите предложения за споразумение за правно обвързващи гаранции в евроатлантическия регион, те винаги призовават за прилагане на договорените принципи по отношение на архитектурата за сигурност в него. Те веднага казват : това означава, че НАТО има право да се разширява, никой няма право да забранява на НАТО да разглежда желанията на която и да е друга държава“, каза Лавров. Министърът добави, че Москва възнамерява да продължи да се фокусира върху изясняване на „хитрата позиция“ на Вашингтон относно разширяването на Северноатлантическия алианс. "Ако ни обясняваха за 90-те години с липсата на писмени ангажименти за неразширяване на НАТО, сега имаме тези писмени ангажименти. Те са били потвърждавани в рамките на ОССЕ повече от веднъж, включително на най-високо ниво", каза той. . Задълженията не са меню Лавров нарече неприемлива и позицията на САЩ, които разглеждат ангажиментите, поети в рамките на ОССЕ, единствено като меню, от което избират само това, което е „вкусно“ за тях. Външният министър добави, че е посочил това на американския си колега Антoни Блинкен, но той не отговори и само e свил рамене. „Предупредих го, както и другите ни колеги, че в най-близко бъдеще ще им изпратим официално искане да обяснят защо измъкват само една клауза от собствените си задължения, а се опитват да игнорират условията за спазване на същата тази любима за тях клауза.Това ще бъде официално питане към всички страни, чиито лидери са подписали декларациите от Истанбул и Астана. Надявам се, че в този случай няма да отнеме много време да обяснявам защо Западът заема такава позиция", обеща министърът. Ръководителят на руската дипломация подчерта, че Москва ще разгледа отговора на Вашингтон на предложенията за гаранции за сигурност във връзка с реакцията на НАТО, която дойде по същото време. Възможно изтичане Лавров добави, че очевидно съдържанието на отговора на САЩ скоро ще стане известно на обществеността. "Както ни казаха нашите американски колеги, въпреки че предпочитат документът да бъде оставен за поверителен дипломатически диалог, той е договорен с всички съюзници на САЩ и с украинската страна. Затова не се съмнявам, че ще „изтече" в много близко бъдеще“, отбеляза той. Как точно Москва ще реагира на действията на Вашингтон, според Лавров, ще определи лично Владимир Путин. „След междуведомствена координация ще докладваме на президента, а президентът ще вземе решение за по-нататъшните ни стъпки“, подчерта министърът. Превод и редакция: Юлиян Марков

27 Януари 2022 | 16:42 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Сърбия предложи посредничеството си между Русия и Украйна

ТАСС: Сърбия предложи посредничеството си между Русия и Украйна

Белград. Сърбия призовава за мирно разрешаване на ситуацията между Русия и Украйна и е готова да предложи посреднически услуги в този процес. Това съобщи държавният секретар (заместник-министър) на Министерството на външните работи на Сърбия Неманя Старович по националната телевизия на страната, цитиран от TACC. „Ние по никакъв начин не сме част от политически или друг конфликт между Руската федерация и Украйна. Но ако има и най-малката възможност да сме част от решението, ние сме готови за това, преди всичко под формата на предоставяне на добри услуги. Нека Ви напомня, че Белград преди три-четири години беше домакин на поредица от срещи между специалните представители на Вашингтон и Москва Кърт Волкър и Владислав Сурков относно изпълнението на Минските споразумения“, каза Старович. "Ако вземем предвид обективните предпоставки и обективните интереси на всички заинтересовани страни, тогава не трябва да има страх от ескалация на широк въоръжен сблъсък между Украйна и Русия. Такава ескалация сега не е в интерес на никого, независимо дали говорим за Москва, Киев или държавите от Централна и Западна Европа „Междувременно проблемът е засилената реторика, която създава впечатлението, че широка ескалация е неизбежна, <...> това може да доведе до ситуация на самоизпълняващо се пророчество. От гледна точка на Сърбия можем само да призоваваме за мир, за мирно решение, ескалация на конфликта между Русия и Украйна би представлявала катастрофа, като се има предвид, че става дума за два славянски и братски народа“, подчерта дипломатът. Специалният представител на Държавния департамент на САЩ за Украйна Кърт Волкър и помощникът на руския президент Владислав Сурков проведоха поредица от срещи през 2017-2018 г. Първата среща се проведе на 21 август 2017 г. в Минск, втората и третата - съответно в Белград на 7 октомври и 13 ноември 2017 г., четвъртата - в Дубай на 26 януари 2018 г. Превод и редакция: Юлиян Марков

27 Януари 2022 | 15:44 | Агенция "Фокус"

Дмитрий Медведев: Украйна се превърна в играчка в ръцете на САЩ и НАТО

Дмитрий Медведев: Украйна се превърна в играчка в ръцете на САЩ и НАТО

Москва. Дмитрий Медведев, заместник-председател на Съвета за сигурност на Русия, заяви със съжаление, че Украйна до известна степен се е превърнала в играчка в ръцете на НАТО и преди всичко в ръцете на Съединените щати и се използва като инструмент за геополитически натиск върху Русия, пише “Российская газета“. „Украйна, колкото и тъжно да звучи за нея, сама по себе си не е нужна на американците, а и на европейците всъщност не им е особено необходима“, каза той. Но страната остава аргумент в геополитическата игра срещу Русия и „до известна степен дори срещу Китай“, каза заместник-ръководителят на Съвета за сигурност в интервю за руски медии. „Следователно това напрежение е свързано преди всичко с тези неща, но от друга страна е свързано с курса, който, разбира се, е следван от ръководството на Украйна през последните години“, уверен е Медведев. В същото време той се надява, че напрежението около региона може да спадне в обозримо бъдеще. Превод и редакция: Юлиян Марков

27 Януари 2022 | 15:27 | Агенция "Фокус"

Pravda (Словакия): НАТО обмисля изпращане на войски в Словакия

Pravda (Словакия): НАТО обмисля изпращане на войски в Словакия

Братислава. НАТО обсъжда възможността за изпращане на военни части в Словакия в отговор на изострянето на ситуацията на границата между Украйна и Русия. Това заяви словашкият външен министър Иван Корчок, чиито думи са цитирани от словашкия вестник Pravda. „Честно казано, съюзниците обмислят такава възможност. Това (предложение) е на масата", каза министърът. "НАТО реагира и това е логично. Когато видим какво се случва извън нашите граници, логично е да мислим и във военен план. Това е част от планирането на отбраната в отговор на ситуация, която се променя ежедневно „До момента не са приети никакви решения (по въпроса за изпращането на военни части в Словакия). Този въпрос възникна едва в последните часове", каза външният министър. Корчок е направил това изявление на заседание на комисията по външни работи на словашкия парламент. Междувременно подобни планове на НАТО предизвикаха остри критики сред обществеността в републиката. „Словаците няма да позволят родината им да бъде превърната в чужда колония“, е заявил бившият премиер Ян Чарногурски. Той припомни, че в сряда вечерта в Братислава се е провел масов митинг с искане властите да откажат да изпълнят плановете за евентуално разполагане на военни контингенти на чужди държави на словашка територия. По-рано каналът Sky News съобщи за плановете на Обединеното кралство да изпрати войски в Словакия. Също така, според The Daily Telegraph, Обединеното кралство и САЩ обмислят изпращането на по 1000 войници в България, Унгария и Румъния. Превод и редакция: Юлиян Марков

27 Януари 2022 | 15:12 | Агенция "Фокус"

Vecernji List (Хърватия): Хърватия не трябва да допринася за ескалация на украинската криза

Vecernji List (Хърватия): Хърватия не трябва да допринася за ескалация на украинската криза

Загреб. Въпреки че хърватският президент Зоран Миланович се изказа шокиращо откровено, той е напълно прав, смята авторът на статия в излизащия в загреб вестник Vecernji List. Хърватия е единствената в ЕС, която има опит във водене на война на собствена територия и знае до какво води това, отбелязва журналистът. Следователно тя трябва да защитава пълното прилагане на мирните споразумения, които са многократно по-добри от всяка война. Хубаво е, че хърватския премиер Андрей Пленкович упорито се застъпва за мирно решение на спора и предлага нашия опит в мирната реинтеграция на Дунавския регион, пише авторът. Въпреки че президентът Миланович говори, както винаги, шокиращо откровено (по-откровено от другите европейски президенти, които сега говорят по тази тема), този път той е напълно прав. Хърватските войници не трябва да участват в събитията около Украйна, особено ако ситуацията ескалира. Прав е също така, че Украйна не принадлежи към НАТО, като се има предвид, че нейното членство няма да направи трансатлантическото пространство по-сигурно и стабилно, което е основната причина за съществуването на Северноатлантическия алианс. Така че Миланович е прав, като казва, че Хърватия трябва да стои настрана от този спор. Въпреки членството в НАТО, Хърватия не трябва да участва в опасна ескалация на кризата в европейския изток, която може да доведе до пряк сблъсък между Русия и Украйна. Като единствен член на Европейския съюз с опит на водене на война на собствена територия, Хърватия трябва да направи всичко, за да разреши спора по мирен начин. В крайна сметка ние в Хърватия знаем по-добре от всеки в ЕС колко ужасна и трагична е войната, пише авторът. И въпреки че Хърватия трябва да стои възможно най-далеч от тази криза, особено ако тя ескалира, това не означава, че тя трябва да остане пасивен и незаинтересован наблюдател. Освен това, като конструктивен член на НАТО и Европейския съюз, Хърватия трябва да предлага своите дипломатически услуги на страните в конфликта, както е правила и преди. Затова е добре, че хърватският външен министър Гордан Гърлич-Радман посети Москва преди няколко дни. Във всеки случай диалогът допринася за деескалацията на кризата. Добре е също така, че премиерът Андрей Пленкович упорито подкрепя мирното разрешаване на спора между Киев и Москва, предлагайки на страните от конфликта хърватски опит в мирната реинтеграция на Дунавския регион. Но преди всичко това означава пълна готовност за изпълнение на мирното споразумение, което в случая с Дунавския регион се изпълняваше поетапно. Но в украинската криза ключовите точки от Минските мирни споразумения все още не са изпълнени, главно по вина на киевските власти. Те отказват да променят конституцията си и се съгласяват с федерализирането на страната, въпреки че се ангажираха да направят това съгласно споразуменията от Минск. Хърватия трябва да обясни на украинските власти, че пълното прилагане на мирното споразумение е необходима предпоставка за мирната интеграция на бунтовните региони в източната част на страната. По същия начин, на ниво Европейски съюз и НАТО, както и в диалог с други членове и съюзници, Хърватия трябва да отстоява пълното прилагане на мирните споразумения, които винаги са многократно по-добри от всяка война. Превод и редакция: Юлиян Марков

27 Януари 2022 | 15:00 | Агенция "Фокус"

RT: Путин е договорил засилване на военното сътрудничество с Куба, Венецуела и Никарагуа

RT: Путин е договорил засилване на военното сътрудничество с Куба, Венецуела и Никарагуа

Москва. Руският президент Владимир Путин се договори с лидерите на Куба, Венецуела и Никарагуа да развиват партньорство в редица области, включително засилване на военното сътрудничество, съобщи руският външен министър Сергей Лавров, цитиран от RT. В изказване в сряда пред Думата – руския парламент – Лавров съобщи, че Путин е разговарял наскоро с лидерите на трите латиноамерикански държави и че те са се договорили да работят заедно за укрепване на стратегическото си сътрудничество. „Президентът Путин проведе скорошни телефонни разговори с колегите си от тези три правителства, с които сме много близки и приятелски настроени, и те се съгласиха да потърсят по-нататъшни начини за задълбочаване на нашето стратегическо партньорство във всички области без изключения“, каза Лавров. Той отбеляза, че Русия вече има близки отношения с тези страни в много сфери, „включително военна и военно-техническа“. На въпрос относно перспективите за засилване на военното сътрудничество с трите държави, Лавров отговори, че „в близко бъдеще разчитаме на редовни заседания на съответните комисии“. По-рано този месец заместник-министърът на външните работи на Русия Сергей Рябков беше попитан за възможността за изпращане на войски в Латинска Америка и той отказа да изключи тази възможност. „Американският стил е да има няколко отворени възможности за външната и военната политика“, каза той. „Това е крайъгълният камък на мощното влияние на тази страна в света“. „Президентът на Русия говори многократно по въпроса какви биха могли да бъдат мерките, например с участието на руския флот, ако нещата отидат към провокации срещу Русия и допълнително увеличаване на военния натиск върху нас от страна на САЩ“, продължи той. „Не искаме това. Дипломатите трябва да постигнат споразумение“. Съветникът по националната сигурност на Съединените щати Джейк Съливан отговори, отбелязвайки, че руската военна дейност в Латинска Америка не е била предмет на дискусия на последните разговори по сигурността, но каза, че САЩ ще действат „решително“, ако това се случи. Превод и редакция: Иван Христов

27 Януари 2022 | 14:52 | Агенция "Фокус"