243 лекари от 13 области в страната са изявили желание да се включат в осигуряването на денонощни дежурства в Спешните кабинети към филиалите на Центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП). Освен тях, още 128 лекари на щат към ЦСМП, както и много фелдшери, са пожелали да дават дежурства. Те ще получават по 100 лв. за 12-часови дежурства. Графиците за работа ще бъдат готови до 1 февруари. Приоритет ще имат регионите, където болниците са сключили по-малко договори за работа с НЗОК.
Междувременно стана ясно, че около 380 000 души са загубили здравноосигурителните си права след промяната на законодателството и не могат да ползват безплатна медицинска помощ. Днес Националната агенция по приходите (НАП) ще обясни на сайта си на тези хора колко осигурителни вноски трябва да се платят, за да бъде възстановен здравният им статус.


Радио "Фокус"-Бургас
Лорис Мануелян: В Бургас няма да се закриват диспансери
Няма да се закриват диспансери в Бургас. Това каза пред радио „Фокус”-Бургас заместник-кметът по здравеопазване в Община Бургас д-р Лорис Мануелян. Той бе категоричен, че въпреки слуховете за закриване на диспансери в община Бургас, пред тази година такова няма да има. „Диспансерите осъществяват болнична и диспансерна функция и нито един от тях няма да се закрива”, коментира заместник-кметът. Той каза още, че има белези МБАЛ-Бургас да излезе от кризата и че новото ръководство на болницата работи по стабилизираща програма за подобряване финансовото си състояние. Мануелян отбеляза факта, че при предишното ръководство 79 специалисти са напуснали здравното заведение за три години. Д-р Мануелян бе категоричен, че бургаската болница няма да бъде закрита, а напротив работи се по привличането на нови специалисти, както и върху това многопрофилната болница да възвърне авторитета си. Според Лорис Мануелян има необяснима паника относно здравната реформа. Той бе категоричен, че реформа трябва да има, но въпросът е кога и как ще се осъществи тя. „Какъв е смисълът да има болници, ако те не могат да дадат качествено здравеопазване. Не става въпрос за закриване на болници, никой насилствено няма да закрива болници. Въвежда се механизъм касата да заплаща на болници, които могат да осигурят качествено здравеопазване”, обясни д-р Лорис Мануелян. Той подчерта, че така болниците са изправени пред два варианта - или да се самозакрият или да получат външни субсидии, което би могло да стане по много начини, един, от които е съответната община да субсидира здравното заведение. „Всичко е въпрос на добър мениджмънт”, каза още заместник-кметът. Болници на територията на община Бургас няма да бъдат закривани, коментира още той.
Калина ЕНЧЕВА

Агенция "Фокус"
Евгений Желев: В опита за изкуствено фалиране на болнични заведения са нарушени принципите на здравеопазването
Реформа в здравеопазването трябва да има, а преструктурирането в сектора е наложително. Това каза пред журналисти бившият здравен министър и настоящ депутат от БСП д-р Евгений Желев, който бе на дискусия в Пловдив, предаде кореспондентът на Агенция „Фокус”. И аз като министър съм подготвял много документи за това, добави Желев. Според него, обаче начинът на провеждане на самата реформа и преструктурирането е „сбъркано”. Когато целиш краен резултат като качество, няма как да не нарушаваш два от трите принципа – достъпност, достатъчност и качество, каза д-р Желев. В опита, който се прави за изкуствено фалиране на голям брой болнични заведения у нас, тези три принципа са нарушени и няма как да се постигне крайният резултат – качество на здравеопазването, смята бившият здравен министър. По мнението му, темата е изключително чувствителна и консервативна и касае живота на милиона хора. Всяка реформа трябва да се прави с много подготовка и с пари, каза д-р Желев, а не поради липса на пари. Необходима е подготовка, каза той, а самата система у нас сега не е готова за такава рязка ударна промяна. Първичната помощ у нас не е онази, която ни се искаше да бъде през последните десет години, има много незаети лекарски практики в населените места, спешната помощ все още не е достатъчна като екипи в цялата страна. Необходимо е поне още една година за да бъдем готови за такава промяна, смята бившият здравен министър. Д-р Евгений Желев смята още, че драстичните мерки в здравеопазването се извършват под натиск на финансовия министър Симеон Дянков, който управлява здравната система вместо Божидар Нанев. Бившият председател на Управителния съвет на НЗОК и депутат от БСП д-р Емил Райнов пък каза, че бюджетът на НЗОК за тази година е с 500 млн. лева по-малък. Дефицитът не би могъл да се компенсира чрез закриването на общински болници. Той съобщи, че в Националния резерв има 1,5 млрд. лева, натрупани от резерва на Здравната каса за тази и за миналата година и се чуди защо управляващите твърдят, че няма пари за здравеопазване.
Цветана ТОНЧЕВА

Радио "Фокус"-Шумен
Медици от болницата в Нови пазар излизат на протест
Медици от болницата в Нови пазар излизат на митинг на площада пред общината в понеделник от 12.00 часа. Това съобщи за радио „Фокус”-Шумен д-р Атанас Атанасов, директор на здравното заведение. Преди това от 11.00 до 12.00 часа ще се проведе символичен протест на място в болницата, с лентички на ревера. Избран е Инициативен комитет, който да координира и организира по-нататъшните протестни действия, уточни д-р Атанасов. Приета е и декларация с четири искания. Работещите от болницата в Нови пазар настояват за незабавна отмяна на незаконното изискване за най-малко двама специалисти на трудов договор на пълен работен ден за всяка клинична пътека, за която лечебното заведение кандидатства. Това изискване не е обезпечено с ресурс. Иска се незабавна отмяна чрез промени в Закона за бюджета на НЗОК на определените делегирани бюджети за болниците, както и правилата за определяне на стойностите им, които дискриминират и поставят в неравностойно положение лечебните заведения. Настоява се за възстановяване на бюджета за болнична помощ през първото шестмесечие на 2010 г. поне до стойностите от 2009 година. Иска се създаване на еднаква нормативна среда за всички лечебни заведения, както и създаване на условия на гарантиране на конституционното право на всички български граждани на достъпна медицинска помощ. В протеста в понеделник ще се включи целият персонал на болницата, с изключение на дежурните лекари, очаква се да присъстват близо 140 души. Решението за протеста бе взето днес на Общо събрание на работещите в болницата, по инициатива на синдикалната организация.
Ивелина ИВАНОВА

Радио "Фокус"-Шумен
Росица Димитрова: Готови сме на гражданско неподчинение в защита на болницата в Дулово
Тревога относно реалната опасност болницата в Дулово да спре дейността си изрази пред радио „Фокус”-Шумен Росица Димитрова, председател на местната структура на КНСБ, участник в Инициативния комитет за спасяване на здравното заведение. Росица Димитрова поясни, че сега не функционират две отделения, а съгласно сключения с касата договор, клиничните пътеки, по които ще се работи през 2010 г. са 27. Вчера е станало ясно, че бюджетът на лечебното заведение ще бъде 90 000 лв., а само издръжката през зимните месеци, с разходите около отоплението, са 50 000 лв. По думите на Росица Димитрова, местните жители са готови да последват примера на хората от Ардино, които са успели да запазят лечебницата си, дори и само с две клинични пътеки. „Има страхотна апаратура, длъжни сме да предприемем нещо, за спасяването на лечебницата. Никой не казва, че дейността ще бъде в същия обем, защото няма специалисти за някои отделения, но това, което имаме, искаме да си го съхраним” обясни позицията на Инициативния комитет Димитрова. Подписите ще се събират до понеделник, тогава ще бъдат обобщени резултатите и ще се реши дали да се премине към гражданско неподчинение. Важно е хората да получават адекватна помощ във високотехнологични болници, съгласи се Росица Димитрова, но недоумява защо никой не казва откъде хората, които нямат средства, ще намерят пари, за да се лекуват на 40, 80 и повече километра, как ще стигнат до тези болници. По думите закриването на болницата в Дулово ще доведе до хаос, и дори до смъртни случаи, поради невъзможност да се реагира своевременно.
Ивелина ИВАНОВА

Радио "Фокус"-Шумен
В Дулово събират подписи в защита на местната болница
Инициативен комитет, в състава на който влизат началници на отделения в Дуловската болница и общински съветници, са започнали подписка в защита на здравното заведение, срещу целенасоченото унищожаване на възможността за медицинска помощ, оказвана на 40 000 население в общината. Това съобщи за радио „Фокус”-Шумен Ваня Петрова, пресаташе на община Дулово. Инициативният комитет настоява за среща на 1 февруари с министъра на здравеопазването д-р Божидар Нанев. В случай, че не бъде преразгледано решението на Здравната каса, относно бюджет 2010 г. на болницата в Дулово и не бъде осъществена срещата с министър Нанев, жителите на общината ще блокират на 2 февруари подходите на главен път Дулово- Шумен, Дулово- Силистра и Дулово-Разград. До организирането на подписката се е стигнало, след като е станало ясно, че финансирането на болницата в Дулово през тази година е крайно недостатъчно и ще доведе до спиране на дейността на лечебното заведение. След среща между ръководството на община Дулово, завеждащи отделения и управителя на МБАЛ-Дулово, провела се вчера, е решено да се предложи на здравното министерство да се осигури отсрочка до края на годината при въвеждането на изискванията, за да се създадат условия за покритие и изпълнение на критериите, утвърдени от министерството преди броени дни. Подписи в защита на местната лечебница се събират в сградата на общината, болницата, учрежденията, пред читалището в Дулово и във всички 26 селища от общината.
Ивелина ИВАНОВА

Радио "Фокус"-Пирин
За подписване на Националния рамков договор с особено мнение настояват лекарите от гоцеделчевската болница
Големият въпрос, който решават сега лекарите от МБАЛ “Иван Скендеров” Гоце Делчев, е дали да подпишат Националния рамков договор (НРД), след като не са съгласни с условията в него. Това стана ясно по време на проведения днес открит медицински съвет в здравното заведение, предаде кореспондентът на радио “Фокус”-Пирин. Възможностите са две, обясни управителят на болницата д-р Мария Радойкова – да се подпише договорът или да не се подпише. Подписването на договора на практика означава, че колективът е съгласен с условията в него, а това всъщност не е така. Въпреки това, лекарите смятат, че след като има подписан документ, бъдещо споразумение по техните искания може да бъде анексирано към него. Вторият вариант, който също бе обект на коментари, е Националният рамков договор да не се подписва от управителя. Това обаче носи също толкова рискове, най-големият, от които е болницата в Гоце Делчев да излезе от системата и да не получи дори и малкото заделени пари като бюджет. По време на обсъждането на този въпрос на медицинския съвет надделя мнението договорът все пак да бъде подписан, но с особено мнение. Преди да се вземе окончателното решение обаче, управителят на здравното заведение в Гоце Делчев ще коментира този въпрос и с колегите си от другите общински болници в областта, за да координират действията си. Националният рамков договор трябва да бъде подписан от управителя на болницата д-р Мария Радойкова през следващата седмица в Благоевград.
Колективът на гоцеделчевската болница излезе с декларация срещу начина на провеждане на здравната реформа.
Даниела КРАНТЕВА

Агенция "Фокус"
С реформата – по-здрави? (ОБЗОР)

Около 380 000 души са загубили здравноосигурителните си права след промяната на законодателството и не могат да ползват безплатна медицинска помощ. Утре Националната агенция по приходите (НАП) ще обясни на сайта си на тези хора колко осигурителни вноски трябва да се платят, за да бъде възстановен здравният им статус. В понеделник ще има по-точна информация за тези, които са платили здравните си вноски от промяната на закона досега.

От тази година здравноосигурителните права на лицата, които внасят здравноосигурителни вноски за своя сметка се прекъсват, ако не са внесли повече от три вноски за период от 36 месеца назад. Досега този период беше 12 месеца.
В тази връзка само за първите 20 дни на януари офисите на НАП са посетили около 50 000 граждани, които са направили проверка на здравноосигурителния си статус.
По-голямата част от тях са заплатили и дължимите здравноосигурителни вноски, така че от 1 февруари да не загубят здравноосигурителните си права.
От 1 февруари здравноосигурителният статус на българските граждани ще може да се проверява само чрез интернет страницата на НАП. И досега съществуваше такава възможност чрез сайта на НАП, но услугата се поддържаше от Националния осигурителен институт. Проверката на здравноосигурителния статус ще става по същия начин, както и досега – чрез ЕГН и попълване на код за спам контрол. На сайта на НЗОК също ще има линк към НАП за проверката на здравния статус.

Всеки път, когато откриваме нови отделения те са с най-съвременната в света апаратура. Даваме много пари, но правим същото лечение като в Европа или в Америка. Така премиерът Бойко Борисов обясни целта на здравната реформа в страната. „Вместо да има само табела „болница” и от там гражданинът да бъде препращан пак тук – ние сме похарчили и за там пари. Ние искаме да направим такива центрове, че човекът може да е от Варна, Бургас, Силистра, но като дойде тук ще се върне излекуван, защото в противен случай той ще търси връзки и накрая пак ще дойде тук”, обясни Борисов. Той се обърна специално към представителите на медиите с молба: „Моля ви, когато слагате етикети, че ние „закриваме”, „обричаме”, „унищожаваме” болници, всъщност не само, че не е вярно, а е точно обратното”.

Здравните разходи в страните-членки на Европейския съюз (ЕС) непрекъснато се увеличават. През 2050 г. хората на възраст над 65 години ще бъдат със 70% повече, което ще наложи увеличаване на разходите за здравеопазване. Това каза на кръгла маса на тема „Публично финансиране и частни фондове и как да си взаимодействат с цел по-добър достъп на пациентите до лечение” д-р Ростислава Димитрова – представител на отдел „Здравни стратегии и системи” към Европейската комисия. По думите на д-р Димитрова 170 млрд. евро са отделени само за лечението на сърдечни заболявания в Европа за миналата година. Ролята на ЕС е да подпомага сътрудничеството между страните в сферата на здравеопазването. ЕС гарантира свободното движение на здравни услуги, специалисти и стоки. Здравният сектор в Европа е предимно публично финансиран. Той има не само важно социално значение, но и икономическо, защото е работодател. В Европа здравните системи са изключително различни най-вече по общите разходи за здравеопазване на глава от населението. В съответствие с Европейската здравна стратегия един от основните ангажименти на ЕС е да събира информация и да разпространява добри практики между членките в съюза. В рамките на съюза е проведено проучване за ролята на частните фондове и пазарният им дял за финансирането на медицинските услуги. Пазарният дял на частното здравно осигуряване е под 10 %, като изключение прави само Франция, където този процент е по-голям. В новите страни членки частните фондове осигуряват само допълнително здравно осигуряване. Въвеждането на частните фондове за финансиране се разглежда като възможност за облекчаване на финансовия натиск върху здравните системи. Необходима е добра регулация, която да направлява частните фондове, защото няма гаранция, че по-голямото им участие ще гарантира финансовото облекчаване на здравната система, обясни д-р Димитрова.
Във Франция се харчат много пари за здравеопазване. Около 11 % от Брутния вътрешен продукт на страната отива за този сектор, каза на кръглата маса по проблемите на здравеопазването проф. Клод льо Пен – професор по икономика в университет Париж-Дофин. Проф. Клод льо Пен обясни, че във Франция за най-бедните хора държавата плаща частно здравно осигуряване. 4 млн. души са подпомагани от държавата, като тя плаща здравната им вноска. Целта е да се намалят неравенствата в достъпа до здравни грижи на населението. „Затова 92 % от населението на Франция има частно здравно осигуряване, което прави системата уникална”, каза френският здравен специалист. Той обясни, че здравното осигуряване харчи повече отколкото получава като приходи. Френското правителство се опитва да овладее разходите, тъй като пациентите в Франция обичат да консумират много медицински услуги.
Частното здравно осигуряване във Франция съществува още преди държавното, още от 19 век. В държавното осигуряване специална комисия определя кои медицински медикаменти да бъдат заплатени чрез държавния бюджет. Постоянно текат преговори за цените, като критериите са икономическо да не е скъпо и да е социално достъпно. Около 1000 нови медикаменти на година се въвеждат във Франция. „Медикамент като Виагра не се поема, защото се смята, че неговата функция не е толкова важна за обществото”, обясни проф. Клод льо Пен. Идеята на френското правителство е частното здравно осигуряване да допълва публичното и да поема тежките рискове, защото частният сектор е много по-гъвкав. „Целта е един ден всички французи да имат частни здравни застраховки”, допълни проф. Клод льо Пен.

243 лекари от 13 области в страната са изявили желание да се включат в осигуряването на денонощни дежурства в Спешните кабинети към филиалите на Центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП). Това съобщиха от пресцентъра на Министерството на здравеопазването. Освен тях, още 128 лекари на щат към ЦСМП, както и много фелдшери, са пожелали да дават дежурства. Те ще получават по 100 лв. за 12-часови дежурства. Графиците за работа ще бъдат готови до 1 февруари. Приоритет ще имат регионите, където болниците са сключили по-малко договори за работа с НЗОК. По този начин ще се гарантира достъпът до медицинска помощ на хората в тези места.
Разпределение по области на кандидатите за работа в спешните кабинети: Област Бургас - 17 лекари – специалисти; Велико Търново – 38 лекари – специалисти; Видин – 24 лекари – специалисти; Добрич – 10 лекари – специалисти; Кърджали – 13 лекари – специалисти; Кюстендил – трима лекари – специалисти; Перник – 26 лекари – специалисти; Плевен – 11 лекари - специалисти, както и 83 лекари от щатния състав на ЦСМП – Плевен, София област – трима лекари – специалисти, Стара Загора – 38 лекари – специалисти от лечебни заведения, както и 45 лекари от филиалите на ЦСМП в областта, Хасково – 11 лекари – специалисти, Шумен – 38 лекари – специалисти, Ямбол – 11 лекари – специалисти.

Радио "Фокус"- Пирин
С 60 % е намален бюджетът на гоцеделчевската болница за 2010 година
С 60 % е намален бюджетът на гоцеделчевската болница за 2010 година от НЗОК. Това стана ясно на пресконференция на управителя на здравното заведение д-р Мария Радойкова, предаде кореспондентът на радио “Фокус”-Пирин. На практика пресконференцията представляваше открит медицински съвет, в който участваха лекарите от всички отделения в болницата. Новината за драстично орязания бюджет в МБАЛ “Иван Скендеров” са получили вчера. “Вчера се оказа възникването на един много голям проблем, а именно въвеждането на делегирания бюджет за тази година, от който стана ясно, че е с 60 % намален в сравнение с миналогодишния и дори да защитим клиничните пътеки, за които се борим, това ни изправя пред невъзможност да продължим дейността си”, каза още д-р Мария Радойкова. На медицински съвет вчера, който е проведен веднага след получаването на тази информация, е взето решение целият персонал на болницата да излезе с декларация. По данни на д-р Радойкова с 40 до 65 % са орязани бюджетите на общинските болници в страната в сравнение с миналата година. Статистиката показва, че през 2009 година през МБАЛ “Иван Скендеров” в Гоце Делчев са преминали общо 7912 пациенти, за което в здравното заведение са получили финансиране от здравната каса в размер на 3 милиона лв. За 2010 г. очакваният финансов ресурс, който ще постъпи в болницата, е около 1 милион лв. “Така на практика болницата е обречена за няколко месеца да достигне до фалит”, заявиха работещите лекари в отделенията. Още от вчера те са започнали да обмислят по какъв начин да започнат да действат и да протестират срещу това драстично орязване на бюджета. Днес с проблема ще бъде запозната и комисията по здравеопазване в Общински съвет – Гоце Делчев, която в момента провежда заседание. В понеделник лекарите обмислят да излязат на протест, в който се надяват да ги подкрепи обществеността на четирите общини Гоце Делчев, Гърмен, Хаджидимово и Сатовча.
Даниела КРАНТЕВА



Агенция "Фокус"
Предвиденият за утре протест в община Рудозем се отменя
Предвиденият за утре протест в община Рудозем се отменя. Това съобщиха за радио „Фокус”-Смолян от общинската администрация. От там обясниха, че кметът на общината Николай Бояджиев е заминал за София, където ще разговаря с членове на правителството за бъдещето на общинската болница, която бе закрита. Това е причината, заради която протестният митинг, който бе насрочен за утре от 10.00 часа, се отменя.
Здравко БЕШЕНДИЖИЕВ

Агенция "Фокус"
Болницата в община Мадан ще продължи да функционира
Болницата в община Мадан ще продължи да функционира. Това каза за радио „Фокус” – Смолян директорът на здравното заведение д-р Стефан Хаджиев. Лечебното заведение е подписало договор днес с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) по 60 клинични пътеки. Положението и бъдещето на болницата е обсъдено на заседание на Общински съвет - Мадан. С решение на съвета ще бъде изпратено писмо до НЗОК, с което се настоява на МБАЛ – Мадан да бъде даден гратисен период от три месеца, за да може да сключи договор по още 10 клинични пътеки и по този начин да обслужва населението по общо 70 клинични пътеки, заплащани от касата. С писмото ръководството на община Мадан и ръководството на болницата изказват и несъгласие с бюджета, който се отпуска на МБАЛ – Мадан за 2010 г. С бюджета, който е предвиден за цяла година, лечебното заведение ще може да изкара само до средата на месец март. Според д-р Хаджиев, ако се даде гратисен период на болницата, той ще може да назначи още един педиатър и ендокринолог, за да може да покрива изискванията за 70 пътеки, което ще доведе и до повече приходи. По време на заседанието на Общинския съвет председателят му, Хайри Садъков, е разговарял с министъра на здравеопазването д-р Божидар Нанев, с когото са обсъдили проблемите на лечебното заведение. Засега напрежението в Мадан е стихнало, а стачната готовност е отменена.
Здравко БЕШЕНДЖИЕВ

Агенция "Фокус"
Красимир Маринов: Болницата в Карнобат обслужва 45 000 души
Болницата в Карнобат обслужва 45 000 души от общините Карнобат и Сунгурларе, каза за радио „Фокус”-Бургас управителят на болницата д-р Красимир Маринов. „Министърът навсякъде казва,че ще се преструктурираме. Ние разбираме, че клинични пътеки за долекуване все още няма готови. Нещо повече разбираме преди два дни, че изобщо финансирането за тези пътеки за тази година не е осигурено ето това е една от лъжите. Не може да се преструктурираме в заведение за долекуване. Второ – министърът казва,че ще се преструктурираме в заведения за извънболнична помощ-медицински център, но в Карнобат има един и той е собственост на общината. Ние ще се превърнем във втори, пак собственост на общината. Това не е ли нелоялна конкуренция и изобщо това е невъзможно. Ами лекарите? 22 –ма специалисти ще отидат да работят някъде другаде, ами тези 65 специалисти по здравни грижи – медицинските сестри? Те къде ще работя? На будките да продават вестници ли? Лекарите ще отидат в големия град, министърът казва – ще дават дежурства, а тези сестрички с кредити в понеделник сутринта ще ги оставим на улицата. И още 65 души имаме друг персонал за поддръжка. Току-що газифицирахме болницата. Дадохме 6300 лева за газификация. Вчера не можахме да подпишем договора за доставка на газ, защо ще ни закриват”, каза д-р Маринов. Миналата година освен средствата за газификация са вложени 40 000 лева за апаратура и още 60 000 лева за ремонти, като е сменена 80 % от дограмата. Във всички отделения има опитни специалисти, спирален скенер. „Цялата работа е за двама - трима специалиста, които е много спорно дали това означава качествена медицина. Много е спорно. Проблемът е много сериозен”, каза д-р Красимир Маринов. Той допълни, че в болницата в Карнобат работи модерна кухня, със ХАСЕП система, която гарантира хигиенните мерки и безопасността на храните, а всеки ден в менюто на болните има месо. „За тях няма хора, за тях има болница – махаме болницата, но тази болница е търговско дружество. Никъде завод за един ден не се съкращава, защото заводът и той е търговско дружество. Тези неща никой от правителството не ги казва”, допълни още управителят на болницата в Карнобат. Годишно през болницата в Карнобат преминават за лечение 5000 души. Красимир Маринов, каза още, че не могат да бъдат изпълнени критериите на НЗОК и здравното министерство във всяко отделение да има по двама специалиста. „Това означава, че в едно вътрешно отделение, което е разбито на тесни специалност-пулмология, нефрология, кардиология се искат по двама специалисти за всяка от специалностите, което е невъзможно в национален мащаб. Мога само да кажа, че дори и бургаската болница изпитва недостиг за тези специалисти от вътрешната медицина. Освен това се искат и дава анестезиолози. Проблемът на карнобатската болница е, ние имаме един анестезиолог на пълен щат от 160 часа и също още двама на половин бройка. Фактически имаме трима, но те не ни ги признават, защото искат двама на пълен трудов договор. И тук е разковничето. По този повод ни отказват и от 56 клинични пътеки ни разрешават да сключим договор само за девет, което предполага болницата да не може да функционира”, каза д-р Маринов. До момента карнобатската болница е работила по 56 клинични пътеки, което е около 150 000 лева месечно от Здравната каса. Според Маринов реформа в лечебните заведения е необходима, но тя трябва да стане плавно а не за няколко дни. „Аз настоявам да ми се даде гратисен период, в който ще направя три неща. Или ще си намеря специалисти, които няма да ме спасят, защото те са ги нарочили за закриване тези болници. На тези болници, които остават сега ще им дадат така наречените делегирани бюджети, които са тройно намалени и те пак ще фалират. Аз искам отсрочка или да намеря специалисти или да съкратя сам дейността си. Аз също разбирам от здравни реформи. Разбирам, че отделението по гинекология не е много ефективно, че хирургията ми също не е много ефективна. Аз също съм мислил тези дейности да ги съкратя, но това може да стане плавно. Ако смятат да закриват болницата е хубаво да има шест-осем месеца”, каза д-р Маринов. Така всеки месец плавно ще бъдат съкращавани пенсионери или друг персонал, но обезщетенията им няма да се плащат на всички наведнъж. Десет години болниците са работили с по-малко лекари и миналата година също, така че може да се даде гратисен период, каза още д-р Красимир Георгиев.
Катя НИКОЛОВА

Агенция "Фокус"
Жителите на Карнобат са готови да блокират магистрала "Тракия", за да спасят болницата си
Жителите на Карнобат са готови да затворят още днес за движение автомагистрала „Тракия”, ако от здравното министерство затворят болницата им, която функционира над 60 години. Това съобщиха от пресцентъра на общината. 6000 души се подписаха за по-малко от два дни за запазване на лечебното заведение. Гражданското неподчинение беше спряно от кмета Георги Димитров, според когото все още има достатъчно законови възможности за диалог. Ако те се изчерпят обаче, аз ще се присъединя към протестите на моите съграждани, заяви Димитров на среща с екипа на болницата.
Днес ще бъде изпратено официално писмо до министъра на здравеопазването, с което той ще бъде поканен да посети Карнобат и на място да се увери във възможността да бъде закрито ключово за региона лечебно заведение.
МБАЛ-Карнобат обслужва 45 000 души от община Сунгурларе и община Карнобат. В нея работят 149 служители, които от 1 февруари остават на улицата. Управителят на болницата д-р Красимир Маринов поиска отсрочка до месец октомври, за да могат да бъдат покрити и изпълнени критериите, които са били спуснати от министерството преди 14 дни. Кметът Георги Димитров изнесе данни, че на година от здравни осигуровки в Карнобат приходите са около 8 млн. лв., а за издръжката на болницата са необходими около 2.4 млн. лв.
Според д-р Маринов отсрочката преди влизането в сила на реформата е необходима, за да бъде въведен оздравителен план или да се пристъпи към преструктуриране.
МБАЛ-Карнобат няма финансови задължения към институции или служители. Лекарите в нея получават над 1000 лв. месечни възнаграждения.
Болницата притежава един от най-модерните в страната скенери, преди броени дни приключи газифицирането на сградите по проект на община Карнобат.
Ако се пристъпи към закриване на болницата, жителите на съседната община Сунгурларе ще пътуват средно по 80-100 км до Бургас. Закриването ще доведе лечебното заведение до несъстоятелност, защото ще трябва да бъдат изплатени обезщетения на служителите за съкращение и отпуски, а фирмите, които са спечелили обществени поръчки за различни дейности, ще потърсят обезщетения по съдебен път. Имуществото на търговското дружество тогава ще бъде разпродадено, а сградите запечатани.
При това положение едно изрядно във финансов аспект лечебно заведение ще бъде напълно ликвидирано – прогнозира д-р Красимир Маринов.
В ранния следобед стана ясно, че министърът на здравеопазването кани в петък на спешно заседание в столицата представители на Националното сдружение на общините.

Агенция "Фокус"
Ямболската болница не е застрашена от закриване, според директора й
Многопрофилната болница за активно лечение (МБАЛ) „Св. Пантелеймон” в Ямбол покрива изискванията и не е застрашена от закриване. Това заяви пред кореспондента на радио „Фокус”-Сливен директорът на ямболската болница д-р Борис Чорбаджийски. От 173 поискани клинични пътеки, с МБАЛ „Св. Пантелеймон” са сключени договори за 170. Чорбаджийски определи като наложителна реформата в болничната система. „Налагането на правила, стандарти и качество, само ще е от полза на ямболската многопрофилна болница и за пациентите”, категоричен е д-р Чорбаджийски. Годишно през ямболската болница преминават на лечение близо 20 000 пациенти от петте общини и други области, посочи д-р Борис Чорбаджийски. Статистиката на здравното заведение сочи, че годишно болницата приема близо 4000 жители от община Тунджа, пациентите от община Стралджа са 1882-ма, от община Елхово са 927 души, от Болярово лекуваните пациенти са били близо 250 души. Д-р Чорбаджийски посочи, че в ямболската болница са се лекували и близо 1000 души от други области на страната. Директорът на ямболската болница бе категоричен, че здравното заведение е обезпечило всички изисквания за специалисти и апаратура. От пет години приключваме годината с положителен финансов резултат, без никакви задължения към доставчици и неразплатени сметки.
Дора СТОЯНОВА

Агенция "Фокус"
Петте болници в Монтанско ще продължат работата си
Дейността си ще продължат всички пет болници в Монтанска област - областната, общинските болници в Монтана, Берковица и Лом, специализираната болница по неврологични болести в областния град и за рехабилитация във Вършец. Това съобщи за радио “Фокус”- Видин директорът на Регионалния център по здравеопазване (РЦЗ) д-р Никола Петков. Болниците във Вършец и Лом, и тази по неврологични болести ще сключат същия брой клинични пътеки, както и миналата година. Според д-р Петков МБАЛ-Монтана ще сключи същия брой или с три клинични пътеки повече. За берковската болница ще отпаднат някои клинични пътеки, например по неврохирургия, но въпреки това ще остане с петте си отделения. Тази болница реално ще работи с около 50 клинични пътеки. И петте болници са разгледани през призмата на трите изисквания-кадри, стандарти и 24-часово обслужване на населението, обясни д-р Петков. В резултат на направената преценка е констатирано, че съществува минимален риск за затрудняване на болничното обслужване на населението. Във всичките пет заведения има достатъчно апаратура, включително и скенери, за извършване на качествена дейност. Д-р Петров прогнозира, че в близките години системата ще остане устойчива.
Ани ЦЕКОВА

Агенция "Фокус"
Общински съвет – Мадан ще проведе заседание във връзка с неяснотата за бъдещето на болницата в града
Заседание на Общински съвет- Мадан ще се проведе днес, по време на което ще се коментира проблемът с бъдещето на болницата в града. Пред радио „Фокус” – Смолян директорът на маданската болница д-р Стефан Хаджиев заяви, че председателят на Общински съвет Хайри Садъков е изпратил специална покана до директора на РЗОК – Смолян д-р Гелов да присъства на сесията. „Очакваме обществеността на община Мадан да се събере пред общината, за да чуе цялата информация за бъдещето на болницата”, каза още директорът на МБАЛ – Мадан. Той допълни, че
бюджетът, който НЗОК ще отпусне на болницата в Мадан за тази година, е равен на бюджетът на болницата за десет дни. „Това ще е крайно недостатъчно и несериозно и в тази връзка ще търсим обяснение”, заяви д-р Стефан Хаджиев.
Жителите на община Мадан също са в стачна готовност заради неясното бъдеще на болницата. Д-р Стефан Хаджиев обясни, че всички в общината са на тръни и очакват официална информация за това дали болницата ще сключи договор с НЗОК. Първоначално д-р Хаджиев е имал информация, че болницата ще сключи договор с НЗОК по 60 клинични пътеки, но от миналия ден информацията е друга и се посочва, че лечебното заведение може и да не сключи договор с касата.
Здравко БЕШЕНДЖИЕВ

Агенция "Фокус"
Осигурени са специалистите, които да работят в болницата в Ардино, за да се подпише договор със НЗОК
Осигурени са специалистите, които да работят в болницата в Ардино, за да може тя да подпише договор със НЗОК. Това каза пред Агенция „Фокус” зам.-кмет на община Ардино Изет Шабан. Той обясни, че болницата е получила отсрочка до 29 януари да се осигурят необходимите специалисти. В болницата ще се работи по31 клинични пътеки. Осигурени са кардиолог, невролог и акушер- гинеколог, за да може болницата да подпише договор по 31 клинични пътеки, по които да се работи в четирите отделения на здравното заведение.
Росица ГЕОРГИЕВА