Историкът и преподавател във Великотърновския университет доц. Пламен Павлов за бъдещето на ВМРО в интервю за Агенция „Фокус”.

Фокус: Предстои избор на лидер на ВМРО? Имате ли очаквания за това кой ще оглави партията?
Пламен Павлов: Преди това ще кажа няколко думи за себе си. Не членувам във ВМРО от няколко години. Напуснах ръководството и изоставих активната роля, която имах, тъй като бях разочарован от провежданата политика на безпринципни коалирания, на компромиси, на влизане в контакти със сили, които според мен нямаха пряко отношение с мисията на ВМРО. Имам предвид връзката на ръководството на ВМРО с БСП 2004-2005 година. Защото е факт, колкото и да го отрича ръководството на ВМРО, такива връзки имаше, че имаше задкулисни преговори и съглашения, макар и по неосновни въпроси. Оттеглих се без да предизвиквам скандали. Аз винаги съм бил от безпартийното направление на ВМРО, ако мога така да се изразя, и винаги съм схващал ВМРО като една голяма кауза, а не толкова като политическа партия. Самият аз попаднах във ВМРО като техен представител в групата на СДС в общинския съвет във Велико Търново още през 1995 г. После бях предложен от ВМРО за председател на Държавната агенция за българите в чужбина в правителството на ОДС и бях назначен от СДС фактически. Така че никога не съм бил привърженик на политизирането на ВМРО, а ВМРО се превърна в една от над 200-те политически партии в България. Сега, разбира се тази моя позиция вероятно буди несъгласие у много хора, но аз винаги съм схващал ВМРО като надпартийна организация, която трябва да е в съюз с центристките и десноцентристките партии в България, предвид и самото развитие на историческите процеси в България. Това не означава, че като човек, който не е свързан с ВМРО, аз нямам отношение и мнение по повод това, което се случва в организацията.
Това, което става в момента, за мен е много тревожно и опасно. В организацията, която се стреми да следва заветите на историческата ВМРО, на онази организация, която се бореше за свободата на нашите сънародници в поробените земи, няма място за подобни дрязги, за компроматна война, за подобни машинации, които наблюдавам, макар и като странична фигура. Не мисля, че номинацията на господин Славчо Атанасов ще реши проблемите на ВМРО. Напротив – тя ще ги задълбочи. Без да искам да кажа нищо лошо за самата личност Славчо Атанасов. Мисля, че в момента дилемата Красимир Каракачанов или Славчо Атанасов е не само ненужна, но е напълно погрешна и много опасна, без ни най-малко да искам да ставам адвокат на днешния председател на организацията Красимир Каракачанов. Обвиненията срещу него, които в момента се тиражират широко и – най-вече задкулисно, според мен касаят цялата днешна опозиция в организацията, ако мога така да я нарека. Всички решения, които се приписват на Красимир Каракачанов, бяха вземани от тази групировка, базирана най-вече в Пловдив, но и не само. Тя постепенно плъзна като октопод в цялата държава. Тази групировка в никакъв случай не е невинна. Тя беше между най-активно съдействащите на тази линия. И тук проблемът не е в принципното търсене на съображения и на нов принцип в организацията, а се стигна до персонални и групови интереси - нещо, което е пагубно за организация като ВМРО.
Аз винаги съм имал едно емоционално отношение към ВМРО, най-вече заради хората в самата организация. По някакви причини Великотърновският университет, в който аз работя вече 25 години, даде най-много дейци на днешното ВМРО. Много от тези хора високо ценя и поддържам контакти с тях. Това са момчета и момичета с патриотични нагласи, с ясни позиции. Нека не изглеждат идеализиращо моите думи, но има такива хора във ВМРО. Те са искрени български патриоти, това са интелигентни млади хора, които поставят България над своите кариеристични или някакви други интереси. От друга страна, виждаме как в ръководството на ВМРО се загнезди един принцип на задкулисни преговори, на безпринципни съглашения, на решаване на лични въпроси. Аз, разбира се, нямам решение на кризата в организацията, защото тя е предизвикана в голяма степен от тези субективни фактори. Аз нямам и не мога да имам решение, тъй като не съм от масата на ВМРО. Но като български историк и като човек, който милее за тази кауза, не мисля, че в момента противоборството Каракачанов-Атанасов ще даде нещо добро.
Апелирам към многото ми приятели във ВМРО да обсъдят трезво бъдещето на организацията. Можеха да отложат избора на лидер с 1 година. Съмнявам се, че ще бъда чут, но изборът на Славчо Атанасов или на някой друг от „старите кадри” ще доведе до разпадането на организацията и до задълбочаване на конфликтите. Според мен, днешното ръководство трябва да бъде решително обновено. Красимир Каракачанов не отрича вината си и това му прави чест. Моите отношения с Красимир Каракачанов в последните години са откровено хладни, мога да кажа, и в никакъв случай не съм негов привърженик и защитник, но е по-добре засега той да си остане председател на партията. Самият той би следвало да осмисли, обаче, че е време да се оттегли в по-странична позиция и да даде път на ново ръководство. Аз няма да посочвам имена, защото това ще доведе най-вероятно до нови скандали във ВМРО – нещо, което аз дълбоко не желая. Но нека честните и свестните хора във ВМРО, а те не са малко, да огледат своите най-активни координатори, хората, които най-активно работят и на вътрешната сцена, така да се каже, в България и в Балкански и международен план, и ще видят достойни приемници на Красимир Каракачанов и във Варна, и в Русе, и в Стара Загора, и на много други места. Във всеки регион, във всяка структура на ВМРО има такива хора.
Не съм допускал, че ВМРО може да изпадне в такава дълбока криза и ако иска да оцелее, да продължава да бъде активен фактор и да надскочи тези жалки проценти на влияние и да се превърне в едно от лицата на модерна България, на модерния патриотизъм в България, трябва коренно да промени своята политическа линия, да надскочи дребните интереси на определени хора и да си избере ново ръководство. Но трябва да има и приемственост. В този смисъл, отстраняването на Красимир Каракачанов с псевдодемократичен вот не мисля, че е решение на проблема. Виждам, че в момента пловдивската група, макар и да има много хора в Пловдив, които ценя и уважавам, провеждат линия на псевдобунт. Това няма да доведе до нищо добро и само ще навреди и на без това лошото състояние на организацията. Според мен, трябва едно трезво обмисляне на този конгрес, обновяване на ръководството и поставяне на един разумен срок – например около година, в който да бъде избрано ново ръководство. Трябва да престане тази вътрешна вражда.
Иначе, голяма част от критиките, които ги отправя Славчо Атанасов, ги отправят всички. И самият Каракачанов, предполагам, ги споделя. Не бива да се забравя, че Славчо Атанасов беше избран за кмет на Пловдив като главна кандидатура на ГЕРБ, а не на ВМРО. Къде е тук принципността? Нека не забравяме, че самият Атанасов има много добри качества и аз не мога да го отрека. Но зад него стои една група, която е не по-малко виновна за състоянието на организацията. Несправедливо е всичко персонално да се хвърля върху Каракачанов. Нека се замислим от петимата депутати на ВМРО в предишния парламент кой, освен Каракачанов, свърши нещо. Другите останаха или неизвестни, или станаха известни със смехотворните си изявление или с мълчанието си. Най-активен беше Каракачанов, донякъде мога да кажа и Ячев Аз си мисля, че при тези петима депутати и при ситуацията в предишния парламент, независимо от старата коалиция, можеха да бъдат постигнати определени резултати, особено по отношение на проблемите на българите в чужбина. Виждаме в момента, че със страхотна сила се поставя въпросът за корупцията при даване на български паспорти, за това протакане, което демотивира нашите сънародници и ги наскърбява и огорчава в отношенията с България. При една активна позиция на тези петима депутати този проблем нямаше да го има. Те можеха да намерят съмишленици в почти целия спектър на предишния парламент.. Това го казвам напълно убедено. Но те се занимаваха главно с дребни неща, с прокарване на лични интереси.
Фокус: Ще цитирам Славчо Атанасов, който в едно свое изявление каза, че „във ВМРО много неща скърцат”. Какво по-точно й скърца на организацията и какви промени трябва да се направят в структурата, така че да не се сгромоляса партията, защото имаше един много сериозен отлив на членове, особено в последно време?
Пламен Павлов: Славчо Атанасов вероятно има предвид, че са малко координаторите в страната, на които се налага да покриват огромни периметри. Аз не мисля, че това е основният проблем. Повечето партии нямат такива организатори. Даже ВМРО има шанса да разполага с един силен кадрови потенциал, който е на заплата, който разполага със служебни автомобили. Много от партиите, които имат много по-добри резултати от ВМРО, нямат подобна обезпеченост, материална или финансова.
Скърцането в организацията е като във всички останали български партии. Ние не бива да забравяме, че целият ни политически модел е в дълбока криза. Убеден съм, а и много политолози мислят, че в близките няколко години ще започне коренна промяна в политическия модел на държавата ни, на обществото ни, т.к. много от старите партии се изхабиха. Но аз пак искам да кажа, че за мен ВМРО не е партия, ВМРО е една национална кауза. Историческото ВМРО, на което днешното ВМРО има претенциите да бъде в някаква смисъл наследник, показва, че пътят на специално тази патриотична формация не може да бъде същият като на другите партии. Тя трябва да гледа по по-широк начин на нещата и в никакъв случай да не забравя темата Македония. В позициите, които защитава Славчо Атанасов, почти я няма Македония като проблем и, въобще - българското пространство извън България. В крайна сметка аз съм изкушен най-вече от темата за нашите сънародници в чужбина и, най-вече - нашите сънародници в близката чужбина, пък и не само в нея. Мисля, че в това отношение ВМРО даде много назад в своето отношение към тях. Единствено благодарение на Костадин Костадинов, на Юлиян Ангелов и на още неколцина души ВМРО продължава да бъде активно по тези въпроси. Иначе, като цяло, имаше хора в последното ръководство, които съвсем директно казаха, че за тях Македония не е приоритет. За тях са приоритет изборите в някое село, например, или в някое градче. Без да противопоставям едното на другото мисля, че в крайна сметка смисълът на ВМРО е да търси път към нашите сънародници в чужбина и, особено - в Македония. България не може без Македония, Македония не може без България. Това, в крайна сметка, някой ден ще го осъзнаят елитите и хората и в двете държави. Така че ако ВМРО не се занимава с Македония, тогава кой?
Не мисля, че критиките на Славчо Атанасов биха довели до промяна в това „скърцане”, както той го казва. Напротив, „скърцането” може би ще доведе до разпадане на организацията на части, ако тази линия продължи. И колкото и да не искам да защитавам Каракачанов, той в момента предлага поне една приемственост, която обаче не може да продължи вечно. Затова аз смятам, че на този конгрес не бива да се стига до битка за лидери, а до коренно обновяване на ръководството и, оттам - до вземане на мерки в посока на нейното укрепване и осмисляне на нейната мисия като модерна организация, а не като някакъв елемент от историята.
Фокус:Предвид мнението Ви, че ВМРО е национална кауза и че пътят на организацията не може да бъде като на останалите, какво според Вас трябва да бъде бъдещето на ВМРО - да бъде представена във властта или да бъде организация, която изцяло да се занимава с българите зад граница? Или може би и двете?
Пламен Павлов:Отговорът е ясен, не може да бъде друг, освен и двете, В съвременния политически живот ВМРО не може да няма някаква партийна функция. Тя трябва да участва във всички нива на живота, но трябва да го прави на абсолютно принципна основа. Това, което е казал Славчо Атанасов, че ВМРО ще управлява България, звучи много добре като пожелание, но дори неговия опит като кмет на Пловдив показва, че така не се управлява. Трябва да се управлява на принципна основа. Не може да станеш кмет с подкрепата на една партия, след което в името на някакви меркантилни интереси да влезеш в коалиция с противниците на същата партия, която ти е била партньор само допреди няколко дни, например. В това отношение трябва да има ясна, принципна политика, която да бъде в защита на националните интереси и в страната, и в чужбина. Аз не съм идеолог, не съм ментор на ВМРО и най-малкото искам да бъда схващан като такъв, но ми се струва, че ВМРО започва да води грешна политика още от 2002 година, като започна да се обвързва в различни формации. Организацията трябваше да следва линията на сътрудничество с центристките и десните партии. Аз самия съм работил с правителството на ОДС и независимо, че тогава имаше много проблеми, нещата бяха далеч по-ясни, отколкото при тройната коалиция и отколкото при всички тези формати, с които ВМРО експериментира в тези години.
Ако трябва да направя заключение, личностната битка във ВМРО в момента е напълно непотребна. Славчо Атанасов не може да реши проблемите, не може да бъде алтернатива на Красимир Каракачанов, напротив, от двамата, по-слабата кандидатура е тази на Славчо Атанасов. Но и по досегашния път ВМРО не трябва да продължава, защото партията избяга до голяма степен от същността си и просто регистрира за една година тотален срив на доверие към себе си, но във ВМРО продължават да членуват изключително много хора, които са честни, интелигентни, с перспектива, много от тях са свързани именно с, така да се каже, дясната линия в развитието на България. Макар че в националната линия не би трябвало да има ляво и дясно. Но, в крайна сметка, винаги десницата е била така, по-силно мотивирана национално. Така че, аз си мисля и пожелавам на ВМРО да отложи тези междуличностни битки, да обнови ръководството си, запазвайки определена степен на приемственост, и в най-близко бъдеще да излезе убедително на българската политическа сцена. Този конгрес и това, което се случва в момента, не носи никаква перспектива, този подход трябва да бъде решително изоставен.
Миглена ИВАНОВА