10:34 / 28.08.2026
69
Вече има дигитален помощник за родители. Анализът на експерта Мила Томова-Прусийска е на основата на 600 реални запитвания към дигиталния помощник.
ФОКУС се позовава на изследването.
"Защо детето ми реагира така?“, "Как да поставя граница, без да стигаме до истерия?“, "Нормално ли е да е толкова агресивно?“ и "Аз ли не се справям като родител?“ са сред въпросите, с които български родители търсят помощ от първия AI консултант за родителството.
"Зад въпроса "Какво да правя с детето си?“ много често стои друг, много по-личен въпрос – "Добър родител ли съм?“. Това е една от най-силните тенденции, които виждам в работата си със семействата последните години. За съжаление, когато детето има трудности, родителят рядко търси причината в себе си, макар и да чувства вина. Вместо да гледаме на трудното поведение като на доказателство, че някой се проваля, е важно да го разглеждаме като сигнал, че подходът към ситуацията има нужда от промяна“, коментира Мила Томова-Прусийска.
Данните показват, че трудностите рядко се появяват изолирано. Най-често родителите търсят помощ за силните емоции и саморегулацията на децата, за поставянето на граници и за агресивното поведение. Общо 77% от анализираните запитвания засягат поне една от тях, като най-често става дума за силни емоции и саморегулация (52%), следвани от граници и отказ от съдействие (48%) и агресивно поведение (36%).
"Родителите рядко идват само с един проблем, защото трудностите в поведението на детето обикновено се наслагват. Зад агресията често стои натрупано напрежение или съвсем обикновено неразбирателство между децата. Детето, което се тръшка при отказ, често е научило, че след достатъчно протести възрастният ще отстъпи. Трябва да видим цялата картина - какво преживява детето, дали е гладно или преуморено, какви са отношенията му с възрастните и как минава денят му. Има огромна разлика между дете, което се движи, играе и общува с родителите си, и дете, което прекарва часове пред екран“, коментира Мила Томова-Прусийска, експерт по ранно детско развитие.
Агресивното поведение присъства в 36% от анализираните запитвания. Въпросите включват удряне, ритане, хвърляне на предмети, агресия към други деца и случаи, в които детето наранява себе си. В повечето случаи агресията не е изолиран проблем, а част от по-обща трудност в умението за саморегулация и справянето с фрустрацията. При 81% от разговорите, в които се споменава агресивно поведение, родителите описват и силни емоционални изблици или трудности с границите и съдействието.
“Масова грешка е агресията да се разглежда като личностна характеристика, вместо като поведение. Малките деца са изначално добронамерени, а твърде често са набеждавани, че са “с характер", “агресивни", “хиперактивни" или много “емоционални". Етикетът обаче не обяснява трудното поведение – той спира търсенето на причините зад него. Малкото дете не удря, защото е “лошо". Понякога му липсват думите, друг път – самоконтролът, а понякога ситуацията изисква повече, отколкото може да понесе. Задачата на родителя не е само да го спре с думите: “Не мога да ти позволя да удряш", а да научи детето какво може да направи вместо това", допълва тя.
Според нея родителите все още често се фокусират върху въпроса как да спрат нежеланото поведение, вместо да потърсят какво го предизвиква и да научат детето да изразява гнева и нуждите си, без да наранява.
"В практиката ми наблюдавам, че родителите често очакват, че щом детето знае, че не бива да удря, би трябвало да може да се спре само. Но да знаеш правилото и да имаш самоконтрола да го спазиш са две различни неща. Малкото дете все още изгражда способността си да управлява импулсите и силните си емоции. Затова при агресия трябва да направим две неща едновременно: първо, да поставим ясна граница и да спрем поведението, и второ, да помогнем на детето да изгради друга реакция. "Не удряй“ спира действието в този момент. То обаче не учи детето какво да направи следващия път. Границата казва какво не позволяваме. Възпитанието показва какво да направим вместо това.“ коментира тя.
Анализът показва, че родителските въпроси не са свързани единствено с конфликтни ситуации. 46% от запитванията са за взаимоотношенията, социалните умения или адаптацията в ясла и детска градина. При 42% темите са свързани с ежедневния ритъм и навиците на детето, включително сън, хранене, самостоятелност и приучване към гърне. 28% от родителите питат за концентрацията, ученето или речта.
Това очертава още тенденция в родителското поведение. Търсенето на помощ не започва непременно когато вече има сериозен проблем. Все по-често родителите се опитват да разберат дали дадено поведение е нормално за възрастта, какво могат да направят в конкретна ситуация и как да подкрепят детето си в ежедневното му развитие.
“Фактът, че родителят търси помощ, е положителна промяна. Това означава, че той иска да разбере детето си, а не просто да го накара да “слуша и изпълнява". Но тук има и една опасност: да започнем да търсим "правилната реакция“ за всяка ситуация и постепенно да загубим доверие в собствената си преценка. Изкуственият интелект може да бъде полезен инструмент за родителя особено когато има нужда от бърза информация или различна гледна точка. Но той не познава детето така, както неговите майка и татко, и не може да поеме отговорността за решенията им. Родителството не е по шаблон. Една и съща ситуация може да изисква различен подход при две деца - дори когато растат в едно семейство. Добрият родител не е този, който знае всички правилни отговори, а този, който наблюдава детето си, мисли, адаптира подхода си и осъзнава кога има нужда от помощ.", коментира Мила Томова-Прусийска.
*Анализът е направен върху 600 реални запитвания към MontiAI, AI помощник за родители, обучен върху експертизата на Мила Томова-Прусийска. Данните показват темите, които потребителите обсъждат с инструмента, и не представляват национално представително изследване на родителските нагласи.
