След като прие България в своите редици, Европейският съюз поиска източноевропейската държава да се заеме с корупцията сред длъжностните лица, процъфтяваща след падането на комунизма почти две десетилетия по-рано. Обаче политическата структура на България е деликатно равновесие на съюзи и интереси и задачата в никакъв случай не беше толкова лесна, колкото изглеждаше.
Трудностите започваха да стават ясни за ръководството на ЕС, но неотложността беше очевидна. Дори и в тази ситуация, малко наблюдатели бяха подготвени за това колко изкусно премиерът Сергей Станишев е способен да укрепи своята многопартийна Коалиция за България, за да постигне впечатляващо положителни резултати през 2008 г.
В края на април 2008 г.– по-малко от месец, след като се срещна с председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Дурао Барозу по време на неговата визита в София на 28 март 2008 г. - премиерът Станишев започна серия от стъпки, които едва сега биват оценени заради огромния размах, който представляват, като преобразува органите на властта в България, и особено механизмите на отбрана и вътрешна сигурност. Представител на Северноатлантическия алианс каза, че мерките на премиера Станишев значително укрепват европейската сигурност и стабилност в един критичен период.
Това е посланието и образът, които той отнася във Вашингтон на своето официално посещение от 14 до 18 юни 2008 г., включващо среща с президента на САЩ Джордж Буш, с когото той се е срещал и по-рано.

Само две седмици след срещата си с ЕС, на 14 април 2008 г., премиерът Станишев обеща да предприеме “мащабни промени” в кабинета и държавната администрация, които включват и смяната на министри, заместник-министри и областни управители. Като се вземе предвид нарастващия натиск срещу премиера от страна на една укрепена и изключително потайна мрежа от бюрократи и други интереси, се предполагаше, че Станишев, въпреки добрите си намерения, ще се затрудни да постигне целите си. Но още в началото на май 2008 г. стана ясно, че промените са по-обширни и по-ефективни от предвижданото и засягат повече от обикновената корупция на местно ниво, а също така целят да доведат България до по-пълно хармонизиране с ЕС и НАТО.
Докато бяха извършвани добре координираните промени, стана ясно, че премиерът е планирал промени още преди срещите си с председателя на ЕК Барозу и че те носят знака на систематизирано преобразуване на правителството, действия, които изискват внимателни преговори със Социалистическата партия на г-н Станишев (БСП).
Моментът очевидно беше подходящ за премиера да започне да действа, предвид стабилното състояние на икономиката. ЕК предвижда икономиката на България да расте с 5.8 процента през 2008 г. и 5.6 процента през 2009 г., наред с намаляваща безработица.

Предвид глобалните и европeйските икономически тенденции, този “меден месец” беше малко вероятно да продължи безкрайно и източници в София посочиха, че премиерът смята за най-добре да се възползва от ситуацията и да направи обширни промени по-скоро веднага, отколкото постепенно.
Първоначалното разместване в кабинета веднага привлече вниманието в много от столиците на страните-членки на НАТО, но на 2 май 2008 г. то беше последвано от по-дълбоки промени в ключови министерства, постижение, което – както при промените в кабинета -- изискваше силна лидерска позиция от премиера при затворени врати с неговите коалиционни партньори. При тази серия от промени общо 13 заместник-министри и 24 заместник-областни управители бяха освободени. Заместник-министърът на извънредните ситуации Валери Николов, както и Екатерина Виткова от Министерството на образованието, Милена Паунова от Министерството на регионалното развитие, Йордан Димов и Лъчезар Борисов от Министерството на икономиката, Георги Петърнейчев от Министерството на транспорта, Баки Хюсеинов от Министерството на социалната политика и Атанас Додов от Министерството на здравеопазването бяха сменени, и трима от петимата заместник-министри на отбраната бяха освободени, давайки на новия министър на отбраната Николай Цонев картбланш да сложи свой отпечатък върху това министерство.
Заместник-министърът на вътрешните работи Камен Пенков също беше подал оставка малко по-рано. Социалистическата партия и центристката НДСВ отстраниха по шестима министри всяка, като Йордан Дардов от Министерството на околната среда беше единственият представител на турската етническа партия, който напусна поста си. Не бяха направени промени между висшите кадри на министерствата на финансите, на държавната администрация, правосъдието, културата, външните работи и земеделието.
Общо петима нови министри бяха вече назначени от началото на разместването на кабинета.

На 2 май 2008 г., очевидно действайки в съгласие с правителството, президентът Георги Първанов освободи от армията 10 генерали, като същевременно повиши трима военнослужещи в най-висок ранг, Милко Чулев беше назначен начело на военната полиция, а полковник Елислав Иванов стана заместник-директор на службите за военно разузнаване. Ген.-майор Георги Георгиев беше назначен комендант на военната академия «Георги Раковски», а военното училище във Велико Търново също получи нов директор - бриг. ген. Цветан Харизанов. Титулярът на длъжността заместник-началник на генералния щаб ген.-лейтенант Галимир Пехливанов беше назначен за началник на Съвместното оперативно командване на видовете въоръжени сили и замести ген.-майор Ангел Златинов.

Процесът на създаване на прозрачност в отговорни правителствени служби продължи и през май 2008 г. На 28 май 2008 г., например, началникът на българските митници, Асен Асенов подаде оставка заедно с двама свои заместници, след започването на две разследвания срещу двама по-нискостоящи служители и срещу контрабандната дейност.
Важното е, че премиерът предприе бързите промени без излишно да отчуждава или разстройва политическата система.
Премиерът Станишев заяви, например, че вярва, че бившият вътрешен министър Румен Петков е реформирал министерството си доколкото е можел, но че прекалено се е доверил на “някои хора”. Предвид факта, че голяма част от критиката на Европейския съюз и Европейската комисия към България беше, че се справя зле с европейските фондове, значима стъпка от страна на премиера беше да назначи българския посланик в Германия Меглена Плугчиева за нов вицепремиер без портфейл. Тя ще се заеме с наблюдаването и координирането на усвояването на средства от ЕС за България. Председателят на ЕК Барозу в подкрепа на българските промени обърна специално внимание на назначаването на г-жа Плугчиева.

Бъдещият министър на отбраната Николай Цонев заяви на 25 април 2008 г., че незабавно ще се оттегли от управлението на четири фирми. Имаше сведения, че той притежава 30 процента от фирмата за производство на хляб “Нилана”, която снабдява някои от военните бази. Цонев замени Веселин Близнаков, който се върна в парламента като част от центристката НДСВ (Национално движение за стабилност и възход).
Същевременно на 25 април 2008 г. премиерът Станишев заяви, че правителството е дало на новосъздадената Държавна агенция за национална сигурност (ДАНС), която се отчита директно на премиера, “пълен картбланш” да си свърши работата. Той присъстваше на откриването на новата сграда на ДАНС на улица “Черковна” 90 в София, където заяви: “Имаше много скептици и опоненти на идеята за създаване на ДАНС. Времето показа необходимостта от създаването на такава агенция, която да носи отговорност за националната сигурност”. Председателят на ДАНС Петко Сертов каза, че резултатите от работата на агенцията са още далеч от очакванията на обществото. Кандидатът за вътрешен министър Михаил Миков участва в откриването. ДАНС беше създадена със специален закон през декември 2007 г., за да предотврати действия, насочени срещу националната сигурност на България.

Двамата ключови нови министри на сигурността в правителството на Станишев са министърът на отбраната Цонев и вътрешният министър Миков.
Николай Цонев е роден на 9 юни 1956 г., в град Перник, Западна България. Той е завършил Националното артилерийско военно училище в гр. Шумен в североизточна България и през 1986-1989 г. е учил в Школата за въздушна отбрана "Василиевски” в Киев, Украйна. През 1996 г. Цонев завършва счетоводство в Университета за национално и световно стопанство в София и през 2002 г. завършва философия в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. През 2002 г. Цонев преподава стратегическо планиране в Института за гражданската администрация и европейска интеграция, а от 2004 г. той е преподавател в Университета за национално и световно стопанство в София. От 1978 г. до 1992 г. Цонев е офицер в българската армия. От 1992 г. до 1999 г. той е мениджър на няколко фирми с ограничена отговорност.
През 1999-2000 г. той ръководи дирекция “Управление на доставките” към Министерството на отбраната. През 2001-2002 г. Цонев е съветник на министъра на отбраната. От 2002 г. насам ръководи дирекция “Социални дейности” към Министерството на отбраната.

Министърът на вътрешните работи Михаил Миков, заменил Румен Петков, който подаде оставка заради предполагаем корупционен скандал, е роден на 16 юни 1960 г. в град Кула в Северозападна България. Той е завършил право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, където до назначаването му на министерски пост, е старши-асистент по наказателно право. Министър Миков е член на парламента от БСП от 1997 г., като представител на северозападния район на Видин. В 40-то Народно събрание (2005-), Миков е председател на парламентарната група на лявата Коалиция за България. Той е член на комисията по правни въпроси и комисията по европейска интеграция. Говори френски, руски и сърбохърватски. Женен е, с две деца.

Междувременно съветът на тройната коалиция на България се срещна на 10-11 май 2008 г. в планинския курорт Банско, за да обсъди структурните промени в изпълнителната власт. И трите партии напълно се съгласиха с мащабните промени в правителството и се срещнаха в Банско, за да актуализират прилагането на цялостната правителствена стратегия към новите структури. Според медийните публикации главният акцент е поставен на здравната и социалната политика, правосъдието и вътрешните работи, разрешаването на кризисни ситуации и икономическата и финансовата политика.
Срещата на съвета на коалицията бе посетена не само от лидерите на трите партии (БСП, центристката НДСВ и турската етническа ДСП), но и от председателите на техните парламентарни групи и от парламентарните комисии.

Става ясно, че премиерът Станишев e направил голяма крачка в управлението, надхвърляйки предварителните очаквания за лидер, който трябва да балансира често различаващите се интереси на трите коалиционни партии. Сега, когато ЕС, САЩ и дори Русия и лидерите на Балканите оцениха българския лидер като способен да постигне напредъка, който дълго се изплъзваше на България и Балканите, те биха погледнали неодобрително на завръщането на влиянието на престъпните елементи.
Но тази опасност остава, както за Станишев, така и за стабилността на ЕС и НАТО.