Сподели Сподели
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Кметът на гр. Благоевград - Методи Байкушев, излезе с прочувствен пост за кончината на Димитър Пенев на страницата си в социалната мрежа Фейсбук.

Припомняме, че Пенев почина днес на 80-годишна възраст.

Ето какво написа Байкушев:

Седеше точно зад мен на един мач на ст. Българска армия преди около 20 години. Развълнувах се силно. Спомените от шеметните футболни вечери от 1991 – 1996 г. бяха все още твърде силни (едва 14-годишен бях на стадион "Васил Левски“ на най-великия мач в историята ни: "Хей чуй Германия: 2:0 – 3:2.“).

На полувремето се престраших - Господин Пенев, искам да Ви стисна ръката и да Ви кажа, че Вие за мен сте изключителен човек. Искам да Ви благодаря за радостта, която ни донесохте. Нищо не е забравено.

За моя изненада, той се смути, сведе глава и съвсем тихо каза – Стига, моето момче, стига.

Очевидци (или кодошлии) разказват, че на пролетните тренировки в Панчарево е започвал двустранните игри с инструкцията: "Вие ще нападате натам, а вие накъм сливата“. Обичал, докато гледа тренировъчната игра, да си похапва сливи от дърво зад едната врата.

Някои ще го запомнят с такива лафове, уж гафове, а други с неговите интервюта, от които почти нищо не можеше да се разбере.

Малцина обаче наистина познаваха Димитър Пенев. Имах възможност през годините да говоря накратко няколко пъти с него и да чуя разкази на негови близки. Когато говориш с него лично, ти става ясно, че той няма никакъв проблем с изразяването, а просто е силно притеснителен човек. Вероятно последица от пословичната му скромност. Затова и в частни разговори бе приятен събеседник, а интервютата не се получаваха – камерата и микрофона сякаш го блокираха.

Ще си кажете - това далеч не е най-важното за него. Всъщност най-важното бе неговият характер и ценности, които доведоха и до най-значимите му успехи като футболист и треньор. Медиите вече публикуват голям списък с титлите и отличията му като футболист и треньор.

Но за мен най-важните успехи на този велик българин са онези, които са символни за неговата човечност и неговите качества като лидер. Ето с какво ще го запомня:

1. Уважаван като футболист от съотборници и съперници, заради човещината си на терена и извън него. При загубата 7:2 от Левски той пази Гунди. Гунди вкарва хеттрик. За много защитници това би било унижение и би довело до ожесточение. Не и при Димитър Пенев – той изпитваше огромно уважение към Гунди и страдаше истински за него. Неслучайно беше и патрон на детския турнир в негова памет.

2. Не използваше обиди и квалификации. Никога не каза нито дума против футболен клуб Левски, а и по принцип – за който и да е съперник. За разлика от кажи-речи всички български треньори, той много рядко се оплакваше от съдийството.

3. Изиграва ключова роля в налагането в мъжкия футбол на Стоичков, Пенев, Костадинов и Трифон Иванов. С този отбор достига полуфинал за КНК. Впоследствие Стоичков стана най-успешният български футболист (Златна топка, КЕШ и много други), Костадинов спечели купата на УЕФА като сам реши финалния мач срещу Бордо, Пенев стана един от най-великите голмайстори на Испанското първенство и вкара общо 9 гола на Реал Мадрид, а Трифон Иванов игра финал за КНК с Рапид Виена.

4. Неясно как, но той успя да накара едни изключително криви характери, да играят като отбор и да постигнат немислими за малка България успехи – четвъртото място през 1994 г. с детрониране на действащия световен шампион и последващата шеметна квалификационна кампания за Евро 96, в която подчинихме бъдещия европейски шампион.

5. България има общо три полуфинала в европейските турнири. В първия Пенев участва като футболист, във втория като помощник-треньор, а в третия като старши треньор.

6. Наложи в мъжкия футбол последните ни трима големи играчи – Бербатов, Стилян Петров и Мартин Петров, и то когато и тримата бяха под 20-годишни.

7. Никога не даде лош повод да се говори за него – около него нямаше изцепки, нямаше груби изказвания, нямаше жени, коли, купони, скандали.

Мнозина смятаха, че Пенев не разбира нищо от футбол. Някои го наричаха "стратег“ иронично. Явно не са запознати с най-важната максима на съвременната организационна психология – "Културата в един екип е много по-важна за успеха му от стратегията и плановете“.

Фактите са безапелационни – Димитър Пенев бе решаващ фактор в почти всички най-важни успехи на нашия футбол през последните 60 години.

Ето такъв беше миличкия Пената. Той водеше отборите си така, че те да надскачат себе си.

Отиде си един скромен вълшебник. Вечна му памет!