11:27 / 05.01.2026
1969
Димитър Бербатов не спести емоции на поклонението на Димитър Пенев.
Той бе сред дошлите на Националния стадион "Васил Левски“ да се сбогуват с иконата на българския футбол Димитър Пенев, който почина на 3 януари на 80-годишна възраст.
"С момчетата си спомняме историите, които сме имали с него. За позитивните неща, през които минахме заедно – каза Бербатов. - Помним шанса, който даде на всички нас, за да стартираме нашите кариери. Поклон пред всичко това, което направи. Съболезнования на близките му. Ще имаме възможността да изкажем сега нашие респект. Тъжен ден. Сърцата на всички ни плачат. Не мисля, че имаше някой, който може да каже нещо лошо за Старшията. Независимо от кой отбор играеш, какви възгледи имаш за футбола, кой подкрепяш. Той беше като обединител. Под някаква форма винаги остана верен на себе си. Суетата му беше чужда. Може би сте забелязали, че това го държеше здраво на земята. Бе като баща на всички ние, млади момчета, които тогава тръгвахме да катерим нашите върхове. Той наистина бе като втори баща за всички нас.
Няма да забравя първият момент, когато всъщност се запознахме и си казахме "здрасти“. Тогава бе бяха дръпнали от юношите. Отидох на базата на Панчарево. Виждам, как Старшията идва към мене. Спомените от 1994 година също бяха много силни. Все едно Господ идваше към мен. Казахме си "здрасти“. Каза ми: "Мите, готов ли си? Как си?“ Никога няма да го забравя. И после връзката, която развихме, шанса, който ми даде да продължа своето развитие. Днес е тъжен ден за всички нас и се надявам колкото се може повече хора да присъстват, защото това бе човека, който заслужава почитта, уважението, което приживе си бе заслужил с постиженията си като футболист, като треньор и като човек, разбира се. Суетата му бе чужда. В света, в който в момента живеем и се развиваме, всички сме подвластни по някакъв начин на суетата. Това води до различно поведение. При него това липсваше. Въпреки успехите, които постигна и начина, по който всички го виждахме, той си беше нашия баща. Начина, по който се грижеше за нас и отношението, което показваше към нас, бе самият урок, че трябва да се отнасяме към всички с усмивка, шеги, закачки. Затова се опитваме, въпреки че е тъжен, тъжен ден днес, на моменти да се усмихваме, защото той това щеше да иска да е така. Винаги, когато го виждахме в последствие, винаги имаше шеги, закачки. Дори да не си говорехме, имаше прегръдки. Неща, които в последствие те карат да мислиш за живота като цяло. Че всички вървим в тази посока. Важно е как живеем живота. И всъщност да показваме нужното уважение на хората, които са го заслужили с това, което са направили".
