Звукът е неделима част от киното и в технически, и в художествен аспект. Това мнение изразиха в предаването "Сториборд" на pадио "Фокус" с водещ Благой Иванов тонрежисьорите Анна Анова и Георги Момчилов.

"Всичко около нас е звук: чуваме дишането си до някаква степен, чуваме, докато вървим, чуваме околната среда. И може би това е причината подсъзнателно да не е осъзнаваме важността, че това е един от основните компоненти от даден филм,“ обясни Анна Анова. А по думите на Георги Момчилов звукът в киното е много обширно понятие, независимо дали става въпрос за музика или ефекти. Звукът в един филм може да въздейства както подсъзнателно, така и директно на зрителя. Повечето хора не с замислят за това колко е важен звукът и го взимат за даденост, а всъщност в него са вложени много труд и творчески идеи, смята още той: "Звукът, както и монтажът, когато е направен добре, не трябва да се забелязва, че нещо е правено. Поради тази причина той остава малко на заден фон. Когато се прави звук, най-често се цели да звучи естествено, а когато е естествено човек не забелязва, че нещо по-различно се случва, че нещо е добавено, че нещо е правено. Защото слухът е едно от основните сетива и всичко се случва подсъзнателно и с много висока скорост, и човек не осъзнава какво е около него.“

Звукът е фундаментално важен, но често пренебрегван, смята още Георги Момчилов, като основният проблем според него със звука в киното не само у нас, но и по света е липсата на време. "Звукът винаги е накрая на постпродукционната верига, винаги последно се работи, и по тази причина често времето му се скъсява. Бюджетът също оказва влияние – парите винаги не стигат, времето винаги не стига. Така че всичко е вързано,“ отбеляза той, като според него в българското кино до голяма степен не се мисли за това как може да се разкаже нещо чрез звук, а се мисли на дребно – за говора, за репликите.

Звукът според Анна Анова е една невероятна комбинация между техника, технология, занаят, също така служи и да се прокарат определени творчески идеи. "Зад един филм или клип стои страшно много техническа работа, извършвана от екипа, но идеята е, че благодарение на въпросната работа накрая всичко се превръща в изкуство. Функциите на звука могат да бъдат изключително много, като съответно за един филм основната му функция е говорът, и вече оттам нататък останалите компоненти се разпростират към въздействие и т.н.“

"В днешно време с развитието на дигиталния свят и интернет всичко е на върха на пръстите и съществуват библиотеки с хиляди звуци – просто няма нужда да ставаш от стола си, за да направиш някакъв звук - отбеляза още Георги Момчилов, като според него това води до ограничения, - защото имаш един голям набор от неща, които може да ползваш, и това не те кара толкова да измислиш нещо ново и да създаваш. Аналоговият звук създава ограничение, а до някаква степен създаването на ограничение те предизвика да бъдеш по-иновативен и да мислиш извън кутията, извън ограниченията, и там се ражда много по-голяма креативност,“ обясни той.

Анна Анова даде пример за връзката между звука и техническия замисъл на монтажа, направен така, че да не се усеща някакво накъсване на филма: "Във филма "Момичето от Дания“ много силно впечатление прави, че всъщност за да може зрителят съвсем плавно и неусетно да се пренесе към следващ кадър и да не се усеща монтаж, е използван подходът звукът от следващия кадър да започне в предния, който все още виждаме. И този преход някак си кара, когато човек гледа този филм, доста леко да го усети, въпреки сложната тематика, която разглежда.“ Друг пример за въздействието на музиката в киното е сцената с убийството в банята във филма "Психо“ на Алфред Хичкок, в която музиката, която чуваме в този момент, е от високи тонове на цигулка, които напомнят на женски писък. По този начин според нея е постигнато едно подсъзнателно въздействие: "Реално в тази сцена звукът е напълно достатъчен да внуши насилие. Това е партнирането между кадъра и звука, получаването на абсолютна симбиоза между компонентите, които съставляват едно филмово произведение,“ поясни още тя.

За Георги Момчилов пример за филм, който въздейства и като драматургия, и като звук, и наистина използва звука по много добър начин е Sound of Metal на режисьора Дариъс Мардър, който 2018 година спечели "Оскар“ за звук. "Накратко става въпрос за един барабанист в метъл група, който губи слуха си след едно шоу, и филмът проследява неговите опити да се адаптира към новия си живот. Звукът във филма е абсолютно ключов за драматургията, защото има много моменти със субективен звук, който много помага на зрителя да се асоциира с това, което главният герой преживява.“

"Много интересно нещо е тишината в киното. Като цяло говорим за звук, но звукът може да бъде и липса на такъв, - отбеляза Георги Момчилов, като даде пример за такъв ефект от филма "Опенхаймер“ в сцената, в която главният герой дава реч след като е разбрал, че се пуснали една от атомните бомби в Япония: "Там се вижда как той изнася речта и пред него хората аплодират, викат, но през неговата субективна гледна точка реално не чуваме нищо. Друг такъв пример имаме във филма "Гравитация“, където е много интересен моментът, че всички знаем, че в космоса няма звук, че във вакуум няма звук, но никой не се замисля за това докато не го видим в сцена, монтирано на филм.“

За Георги Момчилов любим саундтрак като примери за добра музика и добър звук е филма Aftersun, в който музиката е използвана много умело. За Анна Анова интересното при някои музикални композиции от филми е, че те са се превърнали в ключови – когато човек чуе музиката, автоматично се сеща за филма. "За мен най-отявленият пример в киното като цяло е Енио Мориконе като композитор. Няма човек, който да не познава основните музикални теми от филмите "Добрият, лошият и злият“ и "Имало едно време на Запад“. Смятам, че по същия начин са Ханс Цимер и Джон Уилямс с "Междузвездни войни“, "Индиана Джоунс“, "Цар Лъв“. Човек чува фрагмент, откъс и автоматично се сеща за филма, за дадена сцена. И някак си звукът, в частност музиката тук са се превърнали като една голяма подсказка.“