Има някаква невидимост – що се отнася до киното на централноазиатските републики от бившия Съветски съюз. Киното на малките страни по принцип е пренебрегвано. Това каза киноведът проф. Дина Йорданова в предаването "Сториборд“ на радио "Фокус“ с водещ Благой Д. Иванов.

По думите й киното на централноазиатските републики – Казахстан, Узбекистан, Туркменистан, Таджикистан и Киргизстан, е синонимно на руското. Новото кино на тези страни е непознато за Западния свят. "През последните две години съм била в няколко селекционни комисии на журита на няколко фестивала и съм гледала поне три изключително силни филма от Казахстан. На единия успяхме да дадем награда, но хората просто не искат да видят филма. Интересното е, че и киното от Азия е невидимо“, допълни проф. Йорданова.

И петте страни имат собствени киностудиа през съветския период. Първите им филми са създадени още през 20-те години на миналия век. "В България студио няма до след края на Втората световна война. Цялата продукция на петте страни аз я изчислявам между 1500 до 2000 филма, което никак не е за пренебрегване“, посочи гостът.

Някои от дейностите на киностудиата са изцяло контролирани и концентрирани в организацията "Госкино“ в Москва. "За да се случи един филм, сценарият първо трябва да бъде преведен на руски език, да бъде изпратен в Москва, да бъде одобрен и едва след това може да се снима. След края на Съветския съюз това се превръща в голям проблем за архивирането, защото не всички филми са върнати – по различни причини. Някои от тях сега са дигитализирани в прекрасни копия, други обаче са в много лошо състояние“, разказа проф. Дина Йорданова.

По време на Втората световна война всички студиа от западната част на Съветския съюз, където има окупация или опасност от бомбардировки, са евакуирани в Централна Азия. "Някои от най-важните съветски филми са снимани по време на войната в Централна Азия, като например продукцията "Иван Грозни“ на Сергей Айзенщайн“, поясни проф. Йорданова. 

Интересен момент според нея е взаимодействието на централноазиатските студиа с индийското кино. "През 70-те и 80-те години често правят копродукции с индийски режисьори на различни филми, които след това се разпространяват в целия Съветски съюз“, поясни киноведът.

Сред най-успешните режисьори професорът посочи казахите Шакен Айманов и Мажит Бегалин, киргизстанците Болотбек Шамшиев, Толомуш Океев, Бенсион Кимягаров, узбека Латиф Файзиев. Петте републики организират общи филмови фестивали, като най-важният от тях е този в Ташкент, програмиран от Москва в периода от 1968 до 1988 г. "Това е фестивал на киното на Африка, Азия и Латинска Америка – едно изключително интересно мултукултурно събитие“, поясни проф. Йорданова.