Дискусионен семинар, на който бе представен научноизследователски проект "Развитие на селските територии в условията на трансформираща се към устойчивост икономика" е състоя в Стопанска академия "Димитър А. Ценов" . От висшето учебно заведение уточняват, че проектът се реализира от интердисциплинарен екип от учени в трите основни висши икономически училища в България – Свищовската академия, Университет за национално и световно стопанство – София и Икономически университет – Варна. Водещата инициатива е на катедра "Аграрна икономика" при СА "Д. А. Ценов", като в екипа са включени и учени от катедрите "Стратегическо планиране" и "Икономика и управление на туризма". Двата партньорски университета са представени от учени към катедрите "Икономика на природните ресурси" при УНСС и "Аграрна икономика" при ИУ – Варна. Проектът е финансиран от Фонд "Научни изследвания" с максимално допустимата сума и се изпълняват заложени дейности за първия етап на финансирането. Екипът реализира заложени тридневни научни дискусии в трите партньорски университета на 12, 13 и 14 декември 2022 година.

В дискусионния семинар участваха представители на местната власт, Двустранна търговска камара България – Румъния, Държавен фонд земеделие, Фондация за околна среда и земеделие, Институт за агростратегии и иновации, представители на местни фирми, Национална служба за съвети в земеделието, Общинска служба земеделие – Свищов, Институт по рибарство и аквакултури, Институт по планинско животновъдство и земеделие, преподаватели, студенти и докторанти.

Участниците в дискусията се обединиха в следните четири насоки: Първо – при изграждане на устойчиво развитие на териториите трябва да се прилага както подхода "от горе надолу", така и този "от долу нагоре". Зелен бизнес може да се изгражда само чрез колаборация между местната власт, бизнеса, науката и местните общности. Второ – необходима е дългосрочна и последователна държавна политика за устойчиво развитие на Р България и нейните райони, ограничаване монопола в бизнеса и подкрепа за местните малки и средни предприятия от различни сектори на икономиката. Субсидирането трябва да е обвързано с дългосрочни ползи за територията, а не само в рамките на конкретния проект. Необходими са инвестиции за изграждане на административен капацитет, по-опростени условия за кандидатстване и децентрализиране на процесите по подпомагане. Трето – съвместна работа и добро взаимодействие за изграждане на устойчиви територии между местните органи на власт, местните общности и МИГ, бизнеса и научните институти. Добрата колаборация на регионално ниво осигурява предимства за контрагентите и възможности самостоятелно да постигнат целите, залегнали в регионалните стратегии за устойчиво развитие, независимо от ограниченията на публичното подпомагане и административните бариери. Местните общности (МИГ) и бизнес трябва да са активната страна в търсенето на решения за изграждане и устойчиво развитие на територията. Четвърто – селото се крепи на малкия и среден бизнес, включително на все по намаляващите земеделски кооперации и от тях зависи жизнеспособността на територията. Местният бизнес да се ориентира към оптимално оползотворяване на регионалните ресурси чрез диверсификация на производства и дейности, и сдружаване за изграждане на земеделска и пазарна инфраструктура (напоителни системи, пакетажни мощности и др.). Във фокуса на публичното подпомагане трябва да се поставят местните пазарно ориентирани малки и средни бизнеси от различни стопански сектори.