Познавам баба Петранка от почти година, когато се преместих в квартала. Веднъж ми сподели, че са събирали подписка, че е опасна и агресивна и аз останах шокирана. Не успя да ми обясни, затова помолих да говоря с дъщеря и. Тя ми обясни, че майка и многократно е подавала сигнали срещу съседите отгоре, чиито канал тече в апартамента. От просто съседски спор обаче, преминава в нещо по- сериозно. Така описва ситуация от Благоевград Никол В.

Публикуваме, почти без редакторска намеса, поста:

И не говорим само за физически заплахи. Тази жена на 83 г. е тормозена многократно, направена е подписка, че е опасна за себе си и околните и не е с всичкия си. ( абсолютна лъжа, жената е умна и възпитана, образована жена, към която много хора в града имат уважение. А сега, когато живота става най-труден на тази възраст тя е принудена да се мъкне по съдилища, психолози, че и да изфабрикуват експертиза, че не е добре.

Реших да помогна и помислих. Направих подписка от хора в квартала( не познавам всички и е трудно), в която пише, че е напълно адекватна, комуникацията с нея протича нормално за годините и, все пак на 83 г. ( да сме живи и здрави до толкова) и е позволено да не чува добре.

При жива дъщеря, годна да я гледа в момента искат да настанят баба Петранка в клиника за принудително лечение. Човек, който сам говори и защитава себе си пред съда, гледайки я, че е напълно с всичкия си и твърдейки обратното.

Баба Петранка помага на бездомни животни, грижи се за сина си, който е осакатен. Тази жена, която е правила плановете на толкова сгради в града, сега се чуди колко дни и остават да прекара спокойна в дома си.

Положението на баба Петранка е тежко и несправедливо и въпреки всичко тя уважава съдията, който се опитва да я осъди и съседите и, които ще се успокоят чак когато тази жена бъде прибрана в болница за психично болни, колкото и да е жалко това.

Въпреки несгодите, баба Петранка се държи и продължава да храни животинките в квартала и да търпи провокации и тежки думи от хора в квартала, на които тя не отвръща. Ставала съм свидетел и съм правила забележка, но да бъдем честни. Не мога да застана на улицата и да обяснявам на всеки грубиян, че тя не чува и трябва да са по- толерантни към хората, а не да крещят цитирам “махни ми се от пътя бе, ти добре ли си разкарай се", на жена, която не чува.

Моля ви за помощ! Предложите къде да оставя подписката, нека я подпише който иска. Баба Петранка дори няма право на свидетели. Стария и адвокат не и помогна и поискаха отвод. Нямат пари за добър адвокат и ще им бъде назначен служебен.

Делото е в сряда в 14:00ч в съда. Моля ако имате време елате и я подкрепете. Сърцето ми се сми когато я видях пред залата, свила се смирено чакаща съдебното решение. Моля ви ако някой може да помогне по някакъв начин нека да предложи. Случващото се с нея е гавра с възрастен човек. Представете си, всички ще остареем, докато на баба Петранка не и е позволено да е старее, нито да оглушее, камо ли пък да получи старческо заболяване. Призовавам ви да подпишете подписката! Представям си, че това е моята баба..институциите убеждават жена, , която е с разсъдъка си и го знае, че е опасна за околните. Та тя едвам ходи..

А относно експертизата, на която не са и задавени логически въпроси, само лични в семеен план, която пише, че е продължила с часове а тя е седяла вътре едва 20 минути. Чудна държава имаме! Жената е дала достатъчно на държавата и си е живяла живота по трудния начин. А сега, вместо да се радва на спокойни старини я е страх да се прибере вкъщи..

А сега, дъщеря и, на която се опитват да увият ръцете иска нещо да ви каже:

Остана ли ни мъничко човечност в света на матриците?

Понякога, преди набързо да отсъдим, е нужно да си спомним, че всички сме смъртни и всички сме равни пред Бога. Пред Него няма бедни и богати, грешни или безгрешни, болни или здрави, с увреждания или не!

Той гледа на лице, нито на престиж, нито на властнически правомощия...Той търси искрицата Доброта, зрънцето Надежда, капчицата Вяра и моментите на проява на безкористна Любов.

Много лесно е да тъпчеш, много лесно е да унижаваш, много лесно е да бъдеш добър за пред хората, а вътре да носиш каменно, бездушно сърце и нечувана жестокост, скрита зад красиво лице...

Предлагам Ви един малък тест за духовност и човечност. Хайде да се обединим и да спасим от институционална гавра, предизвикана от тежки съседски крамоли живота и честта на една самотно живееща, майка на инвалид, днес социалнослаба, но всъщност изпълнена с толкова сила на духа, благородство, милост и чистота душа!

Представете си как ще се чувствате ако изведнъж Съд и Прокуратура решат да наложат принудително настаняване и лечение на Вашите любими родители, баби и дядовци и прародители, с абсолютно измислена и стряскаща диагноза, нямаща нищо общо с действителността, която Вие познавате в живота си сред тях.

Нима те не са дали своя принос към семейството, обществото, възпитанието и днешния ни просперитет?

Няма ли да Ви жегне дълбоко в сърцето да ги гледате смачкани, унижени, подигравани, заплашвани, или изпаднали в кратки моменти на безсилен словесен афект...

Какво ще кажат идващите след нас за това как сме се погрижили за нашите родители и близки?!!

Спомнете си чудесната притча за дървената купичка: Един ден бащата забелязал, че детето му си играе с дървени кубчета на пода. И след като го попитал какво прави, детето със сладък глас му отговорило, че приготвя дървени купички за него и за мама, за да ги храни от тях, когато те остареят като дядо. И как по бузите на родителите му потекли сълзи, взели ръката на напъдения си в кучешката колиба баща и внимателно го настанили на общата трапеза. И повече никой не се сърдел когато дядото изпускал вилицата си, разливал млякото си или изцапвал покривката си.

Безценен урок за родителите, даден им от невръстното, но всичко виждащо и попиващо дете.

Дай Боже всекиму дълголетие в ясно съзнание и мънички порции доброта всяка сутрин и вечер, както прави нашата баба Пепи, отделяйки от залъка си, за да храни бездомните животинки!

Да, Бог гледа на сърце, не на лице! Да бъдем добри! Казано е: "Не съдете, за да не бъдете съдени!"

Въззивно частно наказателно дело 893 пред Окръжен съд, по Закона за здравето - 19 август, 14.00 часа – елате, за да я подкрепим, нека види обичта и разбирането в очите ни! И да се молим да не се случи и на нашите близки! Празник е – Успение Богородично!

Време за молитва, разкаяние, прошка и Доброта!