Световната банка понижи рязко своята прогноза за глобалния растеж през 2023 г., който сега експертите прогнозират да бъде на ниво от 1,7%, съобщава френският ежедневник Le Figaro.

От редакцията припомнят, че през миналия юни СБ представи прогноза за растеж в размер на 3%, и обясняват, че ревизията на оценката е заради инфлацията, нарастващите лихви и ефектите от войната в Украйна. В доклада си за глобалните икономически перспективи международната институция преразгледа прогнозите си за почти всички развити страни и близо 70% от нововъзникващите или развиващите се, като по-специално предвиди слаб растеж в САЩ и нулев в Европа.

През 2024 г. се очаква само умерено глобално възстановяване (+2,7%). " Това е най-слабият растеж през последните три десетилетия“ с изключение на кризата от 2008 г. и последиците от пандемията през 2020 г.“, заяви пред AFP Айхан Косе, директор на изследователската група на Световната банка.

И тенденцията може да стане още по-лоша, с реален риск от рецесия, в случай на нов шок за икономиката, независимо дали е причинен от възобновяване на инфлацията, нова вълна на коронавируса или геополитическо напрежение. В случай на повишаване на лихвите с един процентен пункт от централните банки на световно ниво, "глобалният растеж ще бъде с 0,6% по-нисък, което означава спад от 0,3% от БВП на глава от населението", и следователно "глобална техническа рецесия", обяснява експертът. При такъв сценарий 2020-те ще бъдат първото десетилетие след Втората световна война, белязано от две рецесии, се казва в доклада на СБ.

Именно в развитите страни забавянето ще бъде най-чувствително, изчислява Световната банка: тя прогнозира само 0,5% растеж в САЩ (спрямо 1,9% миналия юни) и никакъв ръст на БВП в еврозоната (също срещу 1,9%). Но нововъзникващите страни не са пощадени – растежът в Китай се очаква да бъде 4,3% (0,9 процентни пункта по-малко), а в останалите нововъзникващи и развити страни - 2,7%.

Световната банка е загрижена за последиците от това забавяне, както от социална гледна точка, така и по отношение на борбата с глобалното затопляне. В Субсахарска Африка, която представлява 60% от хората, считани за крайно бедни, очакваният растеж би трябвало да е недостатъчен, за да позволи ефективна борба срещу бедността. "Очакваме растеж от 1% от БВП на глава от населението, това е далеч под необходимото за премахване на крайната бедност“, подчерта Косе.

По-голямата част от засегнатите страни също са изправени пред трудна ситуация по отношение на публичния си дълг, като Световната банка и Международният валутен фонд (МВФ) многократно предупреждават за риска около 60 държави да влязат в криза на публичния дълг. "Някои държави просто се опитват да изпълнят задълженията си по дълга. В контекста на забавяне това означава, че те нямат средствата да действат срещу бедността и да финансират здравеопазването или образованието“, обяснява Косе.

Същото важи и за борбата с глобалното затопляне на фона на очакванията за спад в инвестициите. "Те така или иначе бяха ниски през последното десетилетие, но се очаква да бъдат още по-слаби през следващите две години“.