"Постигането на консенсус относно увековечаването на миналото по начин, който не насажда разделение, е най-добрият начин да се гарантира, че това няма да се случи отново", пише Марко Джурич, министър на външните работи на Сърбия за европейската редакция на Politico.

"Фокус" представя превод на материала без редакторска намеса и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на автора му

Очаква се на 23 май Общото събрание на ООН да разгледа проекторезолюция за обявяване на Международен ден за възпоменание на жертвите на клането в Сребреница през 1995 г. Но макар вносителите на резолюцията да твърдят, че това е важна стъпка по пътя на постконфликтното помирение, уви, по-вероятно е тя да посее още по-голямо разделение на Балканите.

Никой не може да отрече, че по време на Балканските войни са извършени ужасни военни престъпления. Само политическите екстремисти отхвърлят мнението, че в Сребреница са извършени неописуеми престъпления. И само най-безсърдечните хора не желаят да признаят и почетат тези жертви.

Тъй като обаче предложената резолюция на ООН е тясно насочена и е изготвена без консултации с всички регионални общности и страни в балканските войни, тя вероятно ще доведе до силно разделение в Босна и в целия регион.

Въпреки че западните репортажи и политически лидери се фокусираха предимно върху жертвите на бошняците мюсюлмани по време на Балканските войни, трагичната реалност е, че всички етнически и религиозни групи са пострадали от масови военни престъпления. По време на неотдавнашно заседание на Съвета за сигурност на ООН в залата присъстваха лица, които като малки деца са били подложени на мъчения или са останали сираци поради масовите убийства на сръбски цивилни граждани. Те бяха с мен, докато твърдях, че предложената резолюция пренебрегва тяхната болка, създавайки йерархия на страданията сред невинните жертви.

Република Сърбия непрекъснато и последователно осъжда всички престъпления в този трагичен конфликт - особено клането в Сребреница, което е ужасяващо по своите мащаби и жестокост. През 2010 г. Народната скупщина на Република Сърбия прие декларация, с която осъди престъпленията, извършени в Сребреница. Република Сърбия също така недвусмислено и категорично осъжда отричането на всички военни престъпления, извършени в Босна по време на трагичната гражданска война. Висши служители на републиката, включително двама президенти, отдадоха почит на жертвите в Мемориалния център "Сребреница" в Поточари и участваха във възпоменателни церемонии в ООН в Ню Йорк.

Но всяка резолюция на ООН за страданията по време на Балканските войни трябва да зачита над 100 000 жертви на конфликта. Тези жертви заслужават еднакво правосъдие, отношение и възпоменание, както и уважението на международната общност, независимо от тяхната националност, раса или религия. За съжаление обаче проекторезолюцията се стреми да увековечи паметта и да отдели една група.

Също толкова важно е, че резолюцията се опитва да приложи термина "геноцид" към престъпленията, извършени в Сребреница, като предполага, че те се основават на различни мотиви от масовите убийства на цивилни сърби и хървати по време на военните действия, съпътстващи разпадането на Югославия. Ще оставя на експертите да обсъждат определението за геноцид в международното право, но е достатъчно да кажа, че много водещи учени - включително експерти като Йехуда Бауер - поставиха под въпрос прилагането му в случая със Сребреница.

Освен това проекторезолюцията подкопава конституцията и върховенството на закона в Босна. Тя е изготвена, предложена, съавторствана и за нея лобира постоянният представител на ООН за Босна и Херцеговина, посланик Златко Лагумджия, без необходимото по закон съгласие на тристранното председателство на страната, което представлява бошняците, хърватите и сърбите. Тя беше разработена в тайна, без да се консултира със сръбския ентитет на страната или с избраните от него представители и без да се направи опит да се признаят десетките хиляди други жертви на войната.

В продължение на 29 дълги години сърбите, преживели многобройни масови убийства на цивилни граждани, молят за истина и справедливост. Те разбират болката, която изпитват всички жертви и техните семейства, независимо дали са бошняци, хървати или сънародници на сърбите.

Заедно с почти целия политически спектър в моята страна те вярват, че равното правосъдие за всички жертви на войната в Босна и Херцеговина е единственият път към траен мир, стабилност и помирение.

Носителят на Нобелова награда за мир архиепископ Дезмънд Туту отбеляза: "Не съществува кратък път или проста рецепта за излекуване на раните и разделението в едно общество след продължително насилие. Създаването на климат на доверие и разбирателство между бившите врагове е изключително трудно за преодоляване предизвикателство." Съобразявайки се с тази мъдра забележка, моето правителство е готово да работи с всички балкански правителства и всички страни членки на ООН, за да се справи с това предизвикателство - да намери справедливост за всички.

Постигането на консенсус относно увековечаването на миналото по начин, който не насажда разделение, е най-добрият начин да се гарантира, че това няма да се случи отново. Това е най-добрият начин, по който ООН може да допринесе за междугруповото и междурелигиозното помирение на Балканите.