Противоречивият опит на американската система Patriot дори срещу много по-малко модерни ракети от тези на руснаците поражда сериозни съмнения относно нейната ефективност, отбелязват в редакцията на изданието Military Watch Magazine.

На 18 април Министерството на отбраната на Германия съобщи, че първата система за ПВО Patriot вече е транспортирана в Украйна. Това е първата произведена на Запад система за ПВО с голям обсег, която военните на Киев получават. Очаква се и други страни от НАТО да им предоставят такива, въпреки че точното време на доставката им остава много несигурно. Patriot идват в Украйна заедно с други западни системи в подкрепа на продължаващите военни операции на Киев срещу руските сили. Прехвърлянето на оборудване е придружено и със значително присъствие на място - както на военен персонал, така и на изпълнители. Смята се, че военни от западните страни ще помагат на украинците да използват по-сложното оборудване (включително радари за противовъздушна отбрана), докато военният персонал на Киев не премине съответното обучение. А други военнослужещи на страните от Запада участват пряко в боевете на фронтовата линия и играят ключова роля в организирането на логистиката, командването и контрола в рамките на обширната "невидима мрежа“, създадена в Украйна от западните разузнавателни агенции.

САЩ първи обещаха да доставят системи Patriot на Украйна на 22 декември (макар и в изключително малки количества), Германия ги последва на 5 януари, а Нидерландия - 12 дни по-късно. С изключение на американо-израелската система David's sling, разположена изключително в Израел, Patriot няма аналози на Запад. Системата е разработка от 70-те години на миналия век за прихващане на крилати и балистични ракети, както и на широка гама самолети. Комплексът може да стреля на разстояние до 200 км - около една трета от обхвата на неговия основен руски конкурент С-500, като тази разлика отчасти се дължи на възрастта на американската система и отчасти на по-малкото внимание на САЩ към разработването на оръжия земя-въздух.

Преди това Украйна имаше най-голямата мрежа за противовъздушна отбрана в Европа, чиято основа бяха мащабните арсенали от съветски системи С-300 и "Бук“, наследени с разпадането на СССР. Тези запаси обаче бяха бързо изчерпани поради безмилостните руски дронове и ракетни удари, което принуди Киев да пести ракети. Руските удари по ключова инфраструктура повишиха риска от това редица големи градове да бъдат изоставени в бъдеще и бяха ключов фактор за подтикването на западните поддръжници на Киев да увеличат доставките на основно оборудване за противовъздушна отбрана.

Ако се разчита на украински изчисления, тогава системите Patriot няма да бъдат готови за бой до 2024 г. – и много наблюдатели са съгласни с това предположение. Доклад на Изследователската служба на Конгреса на САЩ например подчертава, че само обучението на местните екипи за поддръжка ще отнеме приблизително 53 седмици. В същото време се съобщава, че Вашингтон е уверил Русия още през декември, че американски военен персонал няма да управлява системите, прехвърлени в Киев. Някои анализатори видяха това като "зелена светлина“ за тяхното елиминиране, тъй като смъртта на западни изпълнители при руски удари би имала много по-малко политически последици от смъртта на американски или други войски на НАТО. Това уверение дойде малко след като редица фигури в руското ръководство увериха, че Patriot ще бъдат неутрализирани веднага щом започнат да работят в зоната на военни действия.

Oсвен чисто символичното значение, доставките на системи Patriot едва ли ще изиграят ключова роля за военните действия - по ред причини. Поради малкия мащаб на разгръщане на Patriot в сравнение със С-300, няма да е възможно да се замени значителна част от старата съветска мрежа за противовъздушна отбрана. В допълнение, съмнителните резултати на американската система, дори срещу ракети, много по-малко усъвършенствани от руските, многократно пораждаха сериозни съмнения относно нейната ефективност. Военен доклад от 1992 г. под заглавие "Ефективност на ракетната система Patriot по време на операция "Пустинна буря“, обхващащ периода на най-интензивните бойни изпитания на системата до момента, посочва, че от 158-те ракети, изстреляни от американската армия от Patriot по време на боевете през 1991 г., 45% са били по цели, които са се оказали примамки. Това показва невъзможност за разграничаване на реални заплахи от отломки и "манекени“, както и грешки в насочването. От останалите 55% процентът на точните попадения също беше изключително нисък.

Докладът от 1992 г., изготвен за Комисията по обществени операции към Камарата на представителите на САЩ, също стига до подобно заключение. Проучване на производителността на системата, проведено в началото на 90-те години на миналия век от професора по наука, технологии и международна сигурност на Масачузетския технологичен институт Теодор Постол, установи: "Процентът на прихващане от пускови установки Patriot по време на войната в Персийския залив беше изключително нисък. Данните от предварителните проучвания показват, че процентът на прихващане може да е доста под 10%, а вероятно дори близо до нула. Това е въпреки изключително ограничените възможности на иракския арсенал, съставен от балистични ракети от 60-те години на миналия век“

Съвсем наскоро - през 2017 г., системите Patriot не успяха да прихванат самоделните ракети на йеменските бунтовници, с които бе обстрелвано международното летище в Рияд. През 2019 г. те не успяха да защитят страната от предполагаеми ирански дронове. Това означава, че срещу съвременните руски ракети като "Искандер“, Patriot няма сериозен шанс. Поради скоростта и траекторията редица други руски ракети също не подлежат на прихващане - например Х-22. Те вече са използвани в големи количества и С-300 също не може да осигури защита срещу тях. Дори при ограничените противовъздушни възможности на Русия, липсата на жизнеспособна мрежа от системи със среден до малък обсег на действие в Украйна е друга голяма уязвимост, която заплашва да превърне Patriot в относително лесни цели за военните на Москва.