Иран се превърна в ключов съюзник на Москва през последните години, продавайки ѝ оръжия за войната в Украйна, а двете страни подписаха споразумение за стратегическо партньорство през януари, пропомнят Vecernji.

И все пак реакцията на Москва на американските удари досега изглеждаше по-скоро като медийна изява, отколкото като реална заплаха. Руското външно министерство заяви, че "остро осъжда“ американските въздушни удари срещу Иран, наричайки ги "опасна ескалация“.

Дмитрий Медведев, заместник-председател на Съвета за сигурност на Русия, обвини Доналд Тръмп, че "започва нова война“, докато някои руски политици призоваха Москва да реагира.

"Време е да помогнем на Техеран“, заяви Константин Малофеев, санкциониран руски бизнесмен, близък до Владимир Путин. Но това бе очаквано. Иран е важен съюзник и словесната подкрепа бе предвидима.

Въпреки това, засега тази реакция изглежда като обикновена реторика, без конкретни стъпки. Освен ако ситуацията не ескалира допълнително, е трудно да се очаква нещо повече от думи, пише Sky News.

Първата причина е, че в споразумението липсва клауза за взаимна отбрана. Макар че стратегическото споразумение между Русия и Иран задълбочава сътрудничеството в областта на отбраната, то не задължава нито едната страна да предоставя военна помощ, ако другата бъде нападната.

Втората причина е, че Русия няма ресурсите да води война на два фронта. Дори ако Москва искаше да влезе в конфликта или да достави оръжия на Иран, ресурсите ѝ вече са изчерпани от войната в Украйна.

Третата причина е, че Русия не иска да застраши все по-топлите си отношения с Вашингтон. Всяка конкретна помощ за Иран би могла да разруши крехкото сближаване със Съединените щати.

Друга причина е, че конфликтът в Близкия изток е от полза за Русия. Войната между Израел и Иран отвлича вниманието от конфликта в Украйна. Тъй като светът гледа към Близкия изток, натискът върху Москва да се съгласи на мир в Украйна значително намаля.

В крайна сметка не самият Владимир Путин направи само коментар, а основната реторика поеха известни "риторични фигури" на Кремъл като Медведев, чиито изявления често се възприемат като част от пропагандна стратегия, а не като реална политика. Въпреки всичко Русия със сигурност не иска ситуацията да се влоши допълнително.

Руският президент Владимир Путин обясни защо Москва стои настрана, вместо директно да се притече на помощ на Техеран, дори след като САЩ атакуваха ядрените обекти на Иран .

Въпреки че Русия и Иран поддържат тесни връзки от десетилетия, Путин заяви, че се опитва да остане неутрален в конфликта, тъй като голям брой рускоезични хора живеят в Израел.

По време на Международния икономически форум в Санкт Петербург Путин той заяви: "Бих искал да насоча вниманието ви към факта, че почти два милиона души от бившия Съветски съюз и Руската федерация живеят в Израел. Днес това е почти рускоезична страна. И несъмнено ние винаги вземаме това предвид в съвременната история на Русия".

Путин също така отвърна на критиките, които поставиха под въпрос лоялността на Русия към нейните съюзници. Той ги нарече "провокатори“ и заяви, че отношенията на Русия както с арабските, така и с ислямските държави са приятелски от дълго време, подчертавайки, че 15% от населението на Русия е мюсюлманско.

Но влиянето на Москва в региона вече е ерозирало след падането на режима на Асад в Сирия през декември. Ако Иран, последният проруски съюзник в Близкия изток, падне, регионалното влияние на Русия ще бъде почти напълно унищожено.